Р Е
Ш Е Н
И Е № 260000
гр. Хасково, 04.01.2021 год.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Хасковският окръжен съд…………………………….……………………………………………….
на осемнадесети
ноември две хиляди и двадесета година, в открито заседание, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТОШКА ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: 1.АННА ПЕТКОВА
2.ЙОНКО ГЕОРГИЕВ
при секретаря П* Д* ……………………………………………….като разгледа
докладваното от съдия ИВАНОВА…..…………..в.гр.д. № 871 по описа на съда за 2020 год., за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството
е въззивно – по реда на чл.258 – чл.273
от ГПК.
ВЪЗЗИВНИКЪТ
– „ДАЙНЪРС КЛУБ БЪЛГАРИЯ“ АД – гр.София е останал недоволен от решение № 163 от
18.06.2020 год., постановено по гр.д. № 1016 / 2019 год. по описа на Районен
съд – Димитровград, с което са отхвърлени предявените от него установителни
искове за съществуване на вземания, присъдени със заповед № 300 от 21.03.2019
год. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК, издадена по ч.гр.д. № 540 / 2019 год. на Районен съд –
Димитровград, поради което го обжалва с искане за отмяна на решението и
постановяване на друго, с което въззивният съд уважи исковете.
ВЪЗЗИВАЕМИЯТ
– Д.В.А., представляван от особен представител, назначен на основание чл.47 от ГПК – оспорва въззивната жалба.
Съдът,
след преценка на събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:
Производството
по делото пред първоинстанционния съд е образувано по искова молба, подадена
от „Дайнърс Клуб България“ АД –
гр.София против Д.В.А., с искане да се
признае за установено съществуването на вземания в размер на 510.47 лева –
главница, дължима съгласно т.2 и т.5 от договора и 85.61 лева – лихва, дължима съгласно т.7 и
т.8 от договора, считано от 01.07.2018 год. до 22.03.2019 год., ведно със
законната лихва, считано от подаване на заявлението – 20.03.2019 год. до окончателното изплащане на сумите,
присъдени със заповед № 300 от 21.03.2019 год. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК, издадена по ч.гр.д. № 540 / 2018 год. на Районен съд –
Димитровград.
За
да отхвърли положителния установителен иск, първоинстанционният съд е приел, че
договорът, въз основа на който се претендират вземанията е нищожен поради
нарушение на разпоредбата на чл.12, ал.1, т.8 от ЗПК – липса на конкретика и
яснота относно приложимия лихвен процент, на разпоредби за условията на прилагането му и на уточнение
на базата, върху която се изчислява. Изводът за нищожност на договора е
обоснован и с неспазване на изискването на чл.12, ал.1, т.9 от ЗПК – липса на
ясно разписана методика на формиране на годишния процент на разходите по
кредита. Нарушена била и разпоредбата на чл.12, ал.1, т.6 от ЗПК, поради липса
на яснота относно срока за договора, поради липса на конкретизация на падежите за
плащане и на отчетните периоди. С оглед приетата от първоинстанционния съд
нищожност на договора, искът за присъждане на главница е отхвърлен и поради
това, че същата може да се претендира въз основа на неоснователно обогатяване,
а не на договорно основание.
Безспорно по делото е, че на 20.03.2019
год. в Районен съд – Димитровград е постъпило заявление за издаване на заповед
за изпълнение по чл.417 от ГПК, подадено от „Дайнърс Клуб България“ АД –
гр.София против Д.В.А., въз основа на
което е образувано ч.гр.д. № 540 / 2019 год. и издадена Заповед № 300 от 21.03.2019
год. за изпълнение на парично задължение
по чл.410 от ГПК, с която е разпоредено длъжникът Д.В.А. да заплати на
кредитора – „Дайнърс Клуб България“ АД - гр.София сумата от 510.47 лева – просрочена главница по договор
за издаване на револвираща международна кредитна карта и предоставяне на
кредитен лимит от 23.08.2017 год. и сумата от 85.61 лева – наказателна лихва за
периода от 01.07.2018 год. до 22.03.2019 год., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от подаване на заявлението – 20.03.2019 год. до изплащане
на вземането, както и сумата от 175 лева – разноски по делото, представляващи
платена ДТ и възнаграждение за процесуално представителство.
С
разпореждане от 24.04.2019 год. заповедният съд е указал на заявителя, че в
едномесечен срок, считано от връчването му, сторено на 14.05.2019 год., може да
предяви иск за установяване на вземането, присъдено със заповедта за
изпълнение, съгласно чл.415, ал.1, т.2 от ГПК – поради това, че заповедта е
връчена на длъжника при условията на чл.47, ал.5 от ГПК. Искът е предявен на 11.06.2019
год. – в указания на заявителя едномесечен срок.
Изложените
по - горе фактически обстоятелства обуславят извода за допустимост на иска –
предявен в законоустановения срок и за установяване съществуването на вземане,
присъдено в полза на ищеца – заявител със заповед за изпълнение, връчена на
длъжника при условията на чл.47, ал.5 от ГПК.
В настоящото производство, което е
установително по своя характер, кредиторът е този, който следва да установи
съществуването на вземането си и неговия размер. Вземането на заявителя,
основано на договор за потребителски кредит
е установено по основание, съдържащо се в нормата на чл.9 от Закона за
потребителския кредит /ЗПК/, съгласно която потребителят - заемател се
задължава да върне отпуснатата му от
кредитора парична сума след изтичане на
срока.
Безспорно по
делото е установено, че на 23.08.2017 год. между страните е
сключен договор за издаване на
револвираща международна кредитна карта DINERS CLUB и предоставяне на кредитен лимит
/овърдрафт/. Безспорно установено е още, че кредиторът е изпълнил своевременно
задължението си да предостави на потребителя кредитна карта с лимит от 500
лева, в подкрепа на което обстоятелство съдът цени приетия като писмено
доказателство протокол от 30.08.2017 год. и заключението, представено по
допуснатата от първоинстанционния съд счетоводна експертиза, от което се
установява още, че общата стойност на фактурираните разходи за периода от
30.08.2017 год. до 01.04.2019 год. възлизат на сума от 780.15 лева, а
извършените от клиента плащания са определени на 159.07 лева. Дължимата по
картата сума е определена като разлика, възлизаща на 621.08 лева, формирана
като сбор от главница – 510.47 лева, лихва – 85.61 лева и ДТ – 25 лева. В
подкрепа на заключението са и представените от ищеца и приети като писмени
доказателства извлечения, установяващи датите и размерите на сумите, теглени от
картодържателя, от страна на който не бяха представени доказателства,
установяващи възстановяването им – обстоятелство, обуславящо качеството му на
неизправна страна по договора.
Изложените по-горе обстоятелства
обуславят основателност на предявените искове, поради което същите следва да
бъдат уважени.
Като необосновани съдът намира изводите на първоинстанционния съд за
нищожност на сключения между страните договор, обосновани с нарушение на
императивните норми на чл.12, т.8 и т.9 от Закона за потребителския кредит, по
следните съображения: В т.10 от договора, годишния процент на разходите /ГПР/ по
кредита е определен на 12.68 %. Основание за обявяване нищожността на клаузата
в договора, определяща размера на ГПР, се съдържа в нормата на чл.19, ал.4 и
ал.5 от ЗПК, според която същият не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по
просрочени задължения в левове и във валута, определена с постановление на
Министерския съвет на Република България, като клаузи в договор, надвишаващи
този размер се считат за нищожни. Безспорно е, че определеният в договора
размер на ГПР е по-нисък от
законоустановения максимален такъв, поради което не са налице основания
за обявяване нищожността на клаузата, предвидена в т.10 от договора. Не са
налице основания за обявяване нищожността на договора и поради нарушение на
изискването, предвидено в чл.12, ал.1,
т.8 от ЗПК, по следните съображения: В т.7 от договора е фиксирана годишна
лихва в размер на 19 %, дължима при непогасяване до датата на падежа на пълния
размер на задълженията по картата. Размерът е в рамките на максимално
предвидения законоустановен такъв, поради което и на основание чл.19, ал.5 от ЗПК, договорната клауза, уреждаща същия се явява действителна. В подкрепа на
този извод е и съдържанието на т.7.1 от договора, според която при сключване на
договора титулярът е информиран за условията
и за приложимите по кредита лихвени проценти и началния момент за
прилагане на всеки от тях, като издателят не дължи допълнително уведомление във
връзка с прилагането им.
Като
неправилен съдът намира и извода на първоинстанционния съд за нищожност на
договора, поради неспазване на изискванията на чл.12, ал.1, т.6 от ЗПК, предвид
разпоредбата на чл.22 от ЗПК, според която неспазването на посочената норма не
е визирано като основание за нищожност на договора. От друга страна, съдържанието
на сключения между страните договор включва ясни и разписани правила относно
срока на договора, падежите на плащане и на отчетните периоди, уредени
съответно в т.3, т.1.1, б.“в“ и б.“л“ от Общите условия.
Достигайки
до изводи в противна насока, първоинстанционният съд е постановил неправилно
решение, което по изложените по-горе съображения следва да бъде отменено и
вместо него въззивният съд постанови друго, с което бъде признато за установено
по отношение на ответника съществуването на вземания в размер на 510.47 лева –
главница и в размер на 85.61 лева – договорна лихва за периода от 01.07.2018
год. до 22.03.2019 год.
С
оглед изхода на спора в полза на въззивника следва да бъдат присъдени разноски
в размер общо на 950 лева, от които 125 лева – направени в заповедното
производство и включващи 25 лева -ДТ и 100 лева – възнаграждение за
юрисконсулт; 475 лева – направени в първинстанционното производство и включващи
75 лева – ДТ, 100 лева – възнаграждение за юрисконсулт и 300 лева –
възнаграждение за особен представител и 350 лева – направени във въззивното
производство и включващи 50 лева – ДТ, 100 лева – възнаграждение за юрисконсулт
и 300 лева – възнаграждение за особен представител.
Мотивиран
така, съдът
Р Е Ш И
ОТМЕНЯ
Решение № 163 от 18.06.2020 год., постановено по гр.д. № 1016 / 2019
год. по описа на Районен съд – Димитровград, вместо което ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЗНАВА за установено по отношение на Д.В.А.,
ЕГН ********** ***, съществуването на вземания
в размер на 510.47 /петстотин и
десет лева и четиридесет и седем стотинки/ лева
– главница по договор от 23.08.2017 год. за издаване на револвираща
международна кредитна карта DINERS CLUB и предоставяне на кредитен лимит
/овърдрафт/ и в размер на 85.61 /осемдесет
и пет лева и шестдесет и една стотинки/ лева
– наказателна лихва за периода от 01.07.2018 год. до 22.03.2019 год., ведно
със законната лихва върху главницата, считано от подаване на заявлението –
20.03.2019 год. до изплащане на вземането, присъдени със Заповед № 300 от 21.03.2019 год. за
изпълнение на парично задължение по
чл.410 от ГПК, издадена по ч.гр.д. № 540 / 2018 год. по описа на Районен съд –
Димитровград, в полза на “ДАЙНЪРС КЛУБ БЪЛГАРИЯ“ АД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление – гр.София, бул.“България“ № 81 Г.
ОСЪЖДА Д.В.А., ЕГН ********** *** да заплати на “ДАЙНЪРС КЛУБ БЪЛГАРИЯ“ АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление – гр.София, бул.“България“ № 81 Г
сумата в размер на 950 /деветстотин и петдесет/ лева – деловодни разноски,
направени в заповедното производство, пред първоинстанционния съд и въззивния
съд.
Решението
не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: