№ 562
гр. София, 15.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-24, в публично заседание на
двадесет и първи януари през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Милена Богданова
при участието на секретаря Вяра Евг. Баева
като разгледа докладваното от Милена Богданова Търговско дело №
20241100900670 по описа за 2024 година
за да се произнесе взе предвид следното :
Образувано е по искова молба на „ЗАСТРАХОВАТЕЛНО ДРУЖЕСТВО ЕВРОИНС“
АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Христофор
Колумб“ № 43, чрез процесуалния си представител К. Н., против ответника ГАРАНЦИОНЕН
ФОНД, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. *******, с която е предявен
осъдителен иск по чл. 499, ал. 5 КЗ и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за сумата от 31 224.57 лева,
представляваща възстановена в полза на НББАЗ сума по претенция № **********, ведно
със законната лихва върху претендираната главница, считано от датата на подаване на
исковата молба (03.04.2024) до окончателното й плащане.
Ищецът твърди, че на 05.08.2017г., на територията на Република Италия, е настъпило
пътно-транспортно произшествие, виновно причинено от водача на мотоциклет „Ямаха
250“, рама № JYASG021000021228 с peг. № *******. За настъпилото произшествие била
образувана претенция на Италианското бюро с реф. № 17/046711 МЕС BG, която била
предявена за изплащане към Националното бюро на българските автомобилни
застрахователи (НББАЗ), като последното било образувало претенция с реф. №I-17-BG-
00842. Последното било извършило плащане по претенцията на Италианското бюро. Сочи,
че във връзка с това плащане с писма с изх. № 1-0425/23.03.2022г. и 1-0903/11.07.2022г.
НББАЗ предявило пред застрахователното дружество претенция за възстановяване на
изплатеното от тяхна страна обезщетение за претърпените от инцидента вреди, външни
разходи и такса за обработка, в общ размер на 31 224.57лева. Ищецът твърди, че в
претенцията, насочена към тях от НББАЗ е посочено, че бюрото първоначално било
поканило Гаранционен фонд да заплати посочената сума, но в отговор на това ответникът
бил отказал възстановяване на сумата, поради наличието на застрахователен договор за
задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на мотоциклета, обективиран в полица
№ 07117000989374/30.03.2017 г. (писма с изх. №. 08-01-915/17/24.02.2022 г. и 08-01-
915/17/30.06.2022 г.). По повод на отправената НББАЗ към застрахователното дружество
претенция, последното било образувало претенция № **********. Ищецът твърди, че на
19.10.2023г. сумата по претенцията е била изплатена изцяло по банкова сметка на НББАЗ.
1
Ищецът твърди, че по отношение на мотоциклета, участвал в настъпилото на
05.08.2017г. пътно-транспортно произшествие, към датата на инцидента не е налице валидна
полица за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилиситите,
сключена със „ЗД ЕВРОИНС“ АД. В тази връзка излага, че застрахователна полица №
07117000989374/30.03.2017г. е сключена с период на валидност от 11:50 часа на 30.03.2017г.
до 23:59часа на 29.03.2018г. Дължимата застрахователна премия е била разсрочена на две
вноски. Падежът на първата вноска е определен на датата на сключване на застрахователния
договор - 30.03.2017г. Сочи, че първата вноска не била платена, поради което на 28.04.2017г.
полицата е била анулирана, като тази информация била подадена до информационната
система на Гаранционен фонд. Сочи, че при справка в Информационния център към
Гаранционен фонд, обстоятелство, че полицата била анулирана било отразено в базата данни
на ответника.
Поради това, че не било налице валидно сключен застрахователен договор към датата
на инцидента, ищецът поддържа, че е налице основание ответника да възстанови платената
от застрахователното дружество сума по претенцията на НББАЗ. Ищецът претендира
направените по делото разноски, включително и юрисконсултско възнаграждение.
В законов срок е постъпил писмен отговор на исковата молба, с който ответникът
изцяло оспорва основателността на иска. Оспорва твърденията на ищеца, че издадената
застрахователна полица № BG/07/117000989374 за мотоциклет „Ямаха 250“, с рег. №*******
е невалидна. Сочи, че застрахователния договор бил сключен чрез застрахователен
посредник - „Ауто-Експрес“ ЕООД. Поддържа, че след като е издадена застрахователната
полица, то би следвало да е платена или цялата сума, или на първата вноска, в случай на
разсрочено плащане. Тази сума е следвало да се преведе от застрахователния посредник на
застрахователя. Счита, че от полицата било видно, че първата вноска била платена и затова
към датата на събитието имало валидно сключен застрахователен договор. Посочва, че
твърденията на ищеца за липса на валидно сключена застрахователна полица са в
противоречие на обстоятелството, че към Информационния център към Гаранционен фонд,
била подадена информация, че същата е действаща. Сочи, че със самия факт на отчитане на
полицата от страна на застрахователя пред Гаранционен фонд, ищецът бил одобрил същата
и се е съгласил с действието . Посочва, че по справка в информационната си система е
видно, че е регистрирана застрахователната полица с разсрочено плащане на премията на
две вноски с падеж 30.09.2017г., а застрахователната компания била подала данни за
прекратяване на процесната полица, считано от 28.04.2017г., с посочена причина за
прекратяване на процесната полица - „Друга причина за прекратяване“, а не както се сочи в
исковата молба - че са подадени данни за анулиране на полицата.
Оспорва представената с исковата молба застрахователна полица, като посочва
същата е без залепен стикер на Гаранционен фонд.
В допълнителната искова молба ищецът поддържа изложеното в исковата молба, без
да прави допълнение и пояснения.
В допълнителния отговор ответникът поддържа направените оспорвания и
възражения срещу предявените искове.
След като съобрази доводите на страните и събраните по делото
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съдът намира за установено от
фактическа страна следното.
По делото е представена застрахователна полица №BG/07/117000989374, по
която застраховател е ЗД „ЕВРОИНС“ АД, а застрахован е Д.Б.К.. Предметът на
застраховката е Гражданска отговорност на автомобилистите по отношение на
мотоциклет Ямаха, модел 250, рег.№*******. Периодът на застраховката е от 11:50ч.
на 30.03.2017г. до 23:59 ч. на 29.03.2018г. Договорът е бил сключен чрез посредник
Ауто-Експрес ЕООД. Установява се, че дължимата застрахователна премия по
застрахователната полица е била разсрочена на две вноски – първата с падеж на датата
2
на сключване на договора – 30.03.2017г., втората с падеж на 29.09.2017г. Съгласно
посочените в полицата клаузи вноските по застрахователната премия се плащат в
уговорения срок в брой или по банков път по посочената в полицата банкова сметка
при Банка ДСК АД. Отразено е, че при неплащане на дължимата премия или на
първата вноска от нея при разсрочено плащане, застрахователното покритие не започва
и застрахователят не носи риска по договора. При неплащане на разсрочената вноска
от премията в уговорения срок договорът се прекратява автоматично от 24:00ч. на 15-я
ден от датата на падежа на разсрочената вноска, като при настъпило застрахователно
събитие отношенията по повод погасяване на неиздължената част от застрахователната
премия се уреждат съгласно приложимите ОУ и приложимите законови разпоредби.
Установено е, че на 05.08.2017г. на територията на Република Италия е
настъпило ПТП, виновно причинено от водача на посочения мотоциклет. Установено е,
че претърпените от инцидента вреди и разходи възлизат на сумата от 31 224,57лв.
По делото са представени доказателства, от които се установява, че по
претенция на Италианското бюро, предявена за изплащане към Националното бюро на
българските автомобилни застрахователи, където е била образувана претенция с реф.
№I-17BG-00842, последното е заплатило сумата от 31 224,57лв. НББАЗ е предявило
претенция към ищеца след като първоначално е поканило Гаранционен фонд да
заплати. Фонда е отказал с мотив, че за мотоциклета е била сключена задължителна
застраховка ГО при ЗД „ЕВРОИНС“ АД. Установява се, че сумата е била заплатена на
НББАЗ на 19.10.2023г. от ищеца.
Приложена е справка от информационната система на Гаранционен фонд, от
която се установява, че към датата на ПТП 05.08.2017г. за МПС С ДК№******* няма
активна застраховка „Гражданска отговорност“.
От заключението на изготвената съдебно-счетоводна експертиза се установява,
че на 19.10.2023г. ищецът е заплатил сумата от 31 224,57лв. на НББАЗ, която сума е
част от общата в размер на 108 120,74лв. по образувана претенция в ЗД „Евроинс“ АД
с №********** плащане по щети по опис. При извършена проверка на банковото
извлечение по сметка на ЗД „Евроинс“ АД в „ЮРОБАНК България“ АД и на база
извършена проверка на банковото извлечение на цитираната в застрахователната
полица №07117000989374/30.03.2017г. сметка на ищеца при банка ДСК АД, вещото
лице е констатирало, че липсват транзакции за извършено плащане на суми, свързани
със застрахователната премия по същата полица за периода 30.03.2017г. до 17.04.2017г.
Установени са две плащания, извършени на каса от лицето Ю.Ц. по сметка на ищеца,
които съвпадали с периода на сключване на застрахователния договор, но за различни
суми. Според вещото лице извършените транзакции посочени в експертизата, не могат
да бъдат свързани с процесната застрахователна полица и не може да се направи
извод, че представляват извършено плащане на застрахователна премия по нея.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна
страна следното.
Предявен е иск с правно основание чл. 499, ал. 5 във вр. чл. 519, ал. 1, т. 1 от КЗ за
осъждането на ответника Гаранционен фонд да възстанови на застрахователя сумата,
платена от последния по претенция на НББАЗ, заедно със законната лихва от датата на
плащането.
Според разпоредбата на чл.499 ал.5 от КЗ, когато застрахователното събитие е
настъпило извън територията на Република България, ако в хода на уреждане на
претенцията възникне спор между Гаранционния фонд по чл.518 и застрахователя, сключил
задължителна застраховка Гражданска отговорност на автомобилистите, относно това кой
трябва да обезщети увреденото лице и бюрото по чл. 506 КЗ е извършило плащане по реда
на вътрешните правила на Съвета на бюрата, застрахователят възстановява на бюрото
3
платените от него суми. Ако впоследствие бъде установено, че отговорността е на
Гаранционния фонд, той възстановява на застрахователя сумата, платена от бюрото, заедно
със законната лихва от датата на плащането.
В процесния случай не се спори, а и от събраните по делото доказателства се
установява, че на 30.03.2017г. ищецът ЗД „Евровинс“ АД е сключил с Д.Б.К. чрез
застрахователен посредник „Ауто-Експрес“ ЕООД договор за задължителна застраховка
"Гражданска отговорност" на автомобилистите, обективиран в застрахователна полица
№BG/07/117000989374, за МПС марка „Ямаха 250“, с рег. №*******, със срок на договора,
на застрахователния период и на застрахователното покритие от 11:50ч. на 30.03.2017 г. до
23:59ч. на 29.03.2018г., при уговорена премия в размер на 45лева, платима на две вноски на
30.03.2017г. и 29.09.2017г.
По тази полица пред ищеца е била заявена претенция и образувана преписка по щета
във връзка с ПТП, настъпило на 05.08.2017г. в Италия, причинено по вина на водача на
застрахования мотоциклет, в резултат на което били причинени щети на друго МПС. Във
връзка със заявена претенция от Италианското, НББАЗ платило сумата от 31 224,57лева,
след което отправило искане първоначално към ГФ, а в последствие към „Евроинс“ АД за
възстановяването й предвид сключената с него застраховка "Гражданска отговорност" на
увреждащото МПС. На 19.10.2023г ищцовото дружество е извършило плащане на
процесната претенция в полза на бюрото. Ищецът претендира от ответника да му
възстанови така заплатената сума от 31 224,57лева, доколкото намира, че процесният
договор за задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите,
обективиран в застрахователна полица №BG/07/117000989374, към датата на
произшествието - 05.08.2017г., е бил прекратен поради неплащане на първата дължима
вноска, при което липсва застрахователно покритие и основание за заплащане на посочената
сума от ищцовото дружество.
Основният по делото въпрос е свързан с това, възникнало ли е в полза на ЗД
„Евроинс“ АД регресно вземане на основание чл.499 ал.5 от КЗ с оглед изложените от него
твърдения за настъпило преди датата на ПТП-то автоматично прекратяване на процесния
застрахователен договор поради неплащане на първата застрахователна вноска по същия.
От представената по делото застрахователна полица №BG/07/117000989374 се
установява, че в последната страните са уговорили, че при неплащане в срок на разсрочена
вноска от застрахователната премия, договорът се прекратява автоматично след изтичане на
15 дни от датата на падежа. Посоченото е в съответствие с разпоредбата на чл.368, ал. 1 от
КЗ, която предвижда, че в случаите на разсрочено плащане вноските от застрахователната
премия се плащат в срока, уговорен в застрахователния договор. В хипотезата на чл.368, ал.
4 от КЗ при задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите,
когато е уговорено разсрочено плащане на застрахователната премия, страните могат да
постигнат съгласие относно предвидената в разпоредбата възможност за автоматично
разваляне на договора за застраховка "Гражданска отговорност" след изтичането на
определен срок от датата на падежа на разсрочената вноска, който не може да бъде по-
кратък от 15 дни, и в които случаи изрично писмено изявление от страна на застрахователя
до застрахования не е необходимо. Съответно, в разглеждания в настоящото производство
казус е налице хипотеза, при която връчването на писмено предупреждение /и въобще на
писмено изявление/ за прекратяване е фингирано от закона, т. е. прекратяването настъпва
автоматично след изтичането на посочения 15-дневен срок. За да се освободи
застрахователят от заплащане на обезщетение на третите увредени лица, трябва също така и
да е изпратено уведомление до Информационния център към Гаранционен фонд,
предхождащо настъпването на застрахователното събитие, че застрахователния договор с
причинителя на вредата е прекратен към точно определен момент. Във всички останали
случаи застрахователите дължат обезщетение за причинените на трети лица вреди от
застрахованите водачи на МПС и следва да го заплатят.
По делото е представена и справка от базата данни на Информационния център
към Гаранционен фонд на база на подадени данни от застрахователните компании за
4
застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите, от която се установява, че
за МПС с ДК №******* няма активна застраховка ГО към 05.08.2027г., т.е. към датата
на процесното ПТП. Съгласно нормата на чл.574 ал.12 от КЗ данните от
Информационния център – до доказване на противното, удостоверяват застрахователя,
номера на договора за задължителна застраховка ГО, на автомобилистите, началната и
крайната дата на покритието, регистрационния номер и номер на рама на МПС.
Изпълнението на задължението за изпращане на уведомление до Информационният
център към ГФ за прекратяване на застрахователния договор гарантира известяването
на третите лица, които имат намерение да предявят иск за обезщетение срещу
застрахователя, че действието на задължителната застраховка ГО е прекратено към
определен момент, след който застрахователят не отговаря за вредите, нанесените от
застрахования причинител.
Съгласно нормата на чл.351 ал.3 от КЗ, освен ако е уговорено друго,
застрахователното покритие започва след заплащането на дължимата премия по
договора или на първата вноска по нея - при разсрочено плащане на премията. От
представената по делото застрахователна полица се установява, че е било уговорено
разсрочено плащане на застрахователната премия на две вноски, първата от които е с
падеж на плащане 30.03.2017г. в размер на 45лв. Няма отбелязване, че първата вноска
е била заплатена със сключване на договора. Пояснено е, че при неплащане на
дължимата премия или на първата вноска от нея при разсрочено плащане
застрахователното покритие не започва и застрахователя не носи риска по договора.
Именно това е „друго“, което е било уговорено по смисъла на чл.351 ал.3 КЗ. Това, че
са били подадени данни в Информационния център на Гаранционен фонд не доказва
извършено плащане на първата вноска. Не се установи плащане на първата вноска на
30.03.2017г. и от изготвената съдебно-счетоводна експертиза, нито осчетоводяване на
сумата при ищеца. Не се представиха доказателства за плащане и чрез
застрахователния посредник, чрез който е бил сключен договора. В случая има
сключен договор, който е под отлагателно условие и то настъпва с плащане на първата
вноска. След като беше установено, че плащане не е постъпило, то след изтичане на 15
дневния гратисен период, договора се счита за автоматично прекратен. Ето защо съдът
приема, че към момента на настъпване на ПТП – 05.08.2017г. не е било налице
застрахователно покритие. В тази хипотеза отговорността се носи от ГФ.
Ответникът е направил възражение, че в случая е неприложима разпоредбата на
чл.368 ал.4 от КЗ, тъй като не става въпрос за поредна неплатена разсрочена вноска, а
за първоначална. Следва да се отбележи, че застрахователно правоотношение е
възникнало под отлагателно условие – заплащане на първата вноска от разсроченото
задължение, но действието на застрахователното покритие не е започнало поради това,
че няма плащане.
Предвид изложеното съдът намира, че първата вноска по процесната полица
№BG/07/117000989374 от 30.03.2017г., която е била с падеж 30.03.2017г., не е била
платена, поради което след изтичането на 15 дни от падежа договорът е бил
автоматично прекратен и към датата на ПТП не е била действаща.
След като застрахователят е платил чуждо задължение на основание чл. 499, ал.
5 от КЗ ответникът следва да възстанови на ищеца сумата, платена от него на
Национално бюро на българските автомобилни застрахователи, заедно със законната
лихва от датата на депозиране на исковата молба до окончателното изплащане.
По разноските.
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК, в полза на ищеца следва да бъдат присъдени
сторените по делото разноски. Съгласно приложеният списък по чл.80 ГПК същите
възлизат в общ размер на 2048,98лв., от които 1248,98лв. държавна такса, 300лв. юк
5
възтаграждение и 500лв. депозит за вещо лице.
На основание изложеното Софийският градски съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА ГАРАНЦИОНЕН ФОНД, със седалище и адрес на управление: гр.
София, ул. *******, да заплати на ЗД „ЕВРОИНС“ АД, ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление: гр. София, бул. „Христофор Колумб“ № 43, чрез процесуалния
си представител К. Н. сумата от 31 224.57лева /тридесет и една хиляди двеста двадесет
и четири лева и 57ст./, представляваща възстановена в полза на НББАЗ сума по
претенция №**********, ведно със законната лихва върху претендираната главница,
считано от датата на подаване на исковата молба в съда - 03.04.202г. до окончателното
плащане.
ОСЪЖДА на осн.чл.78 ал.1 ГПК ГАРАНЦИОНЕН ФОНД, със седалище и
адрес на управление: гр. София, ул. *******, да заплати на ЗД „ЕВРОИНС“ АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Христофор Колумб“
№ 43, чрез процесуалния си представител К. Н., разноски в размер на 12048,98лв., от
които 1248,98лв. държавна такса, 300лв. юк възтаграждение и 500лв. депозит за вещо
лице.
Решението подлежи на обжалване пред Апелативен съд София в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
6