Р
Е Ш Е
Н И Е
гр.София, 15.11.2019 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІІ-Д въззивен състав, в публично съдебно заседание на осемнадесети октомври през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Красимир Мазгалов
ЧЛЕНОВЕ: Силвана Гълъбова
Мл.съдия: Десислава Йорданова
при секретаря Илияна Коцева, като разгледа докладваното от съдия Мазгалов в.гр.дело
№8680 по описа за 2019г. и за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 и следващи от ГПК.
С решение №78096 от 28.03.2019г.,
постановено по гр.дело №70205/2018г. по описа на СРС, ГО, 79 с-в, на основание
чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ е отменено уволнението на М.М.Б., извършено със заповед
от 11.09.2018г. на овластения представител на „Турски авиолинии - Т.Х.Й.“ и на
основание чл. 328, ал. 1, т. 2, пр. 2 КТ (поради съкращаване на щата), като
ищцата е възстановена на основание чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ на заеманата до
уволнението длъжност „специалист, продажби“, с наименование съгласно вътрешната
номенклатура на работодателя „служител - продажби на самолетни билети и
пътническо обслужване“ при „Турски авиолинии - Т.Х.Й.“. С решението е отхвърлен
предявения от ищцата иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3, вр. чл. 225,
ал. 1 КТ за заплащане на сумата от 18005,40 лв.- обезщетение за оставане без
работа за периода от 11.09.2018 г. до 11.03.2019 г.
Срещу така
постановеното решение в частта с която е отхвърлен иска с правно основание чл.
344, ал. 1, т. 3, вр. чл. 225, ал. 1 КТ е подадена в законоустановения срок по
чл.259, ал.1 ГПК въззивна жалба от ищцата М.М.Б.. Жалбоподателката поддържа, че
обстоятелството че е останала без работа за период от шест месеца след
прекратяване на трудовото правоотношение с процесната заповед е установен от
представените по делото доказателства, а и не се оспорва от ответника. Моли
решението на СРС да бъде отменено в тази част, а искът с правно основание чл.
344, ал. 1, т. 3, вр. чл. 225, ал. 1 КТ – уважен изцяло.
В
подадения в срок отговор на въззивната жалба на ищцата, ответникът „Турски
авиолинии - Т.Х.Й.“ оспорва същата като неоснователна. Твърди, че действително
заверено копие от трудовата книжка на ищцата е представено с исковата молба, но
шестмесечният срок е изтекъл три дни преди провеждане на последното по делото
заседание в първата инстанция и ищцата не е представила трудовата си книжка
отново за констатация. Моли първоинстанционното решение да бъде потвърдено в
тази му част. Евентуално при отмяна на решението в тази част и уважаване на
иска потвърждава направеното в срок пред първата инстанция възражение за
прихващане с изплатени на ищцата обезщетения по чл.220, ал.1 КТ и чл.222, ал.1 КТ общо за сумата от 5788,70 лева. Претендира разноски.
Срещу
решението в частта, с която са уважени исковете с правно основание чл.344,
ал.1, т.1 и т.2 КТ, както и в частта с която е прието че претенцията за
обезщетение по чл.225, ал.1 КТ е частично доказана за сумата от 1983,75 лева за
периода от 11.09.2018г. до 28.09.2018г., е подадена в срок въззивна жалба от
ответника по делото „Турски авиолинии - Т.Х.Й.“. Жалбоподателят твърди, че
неправилно първоинстанционният съд е приел, че подборът е извършен само
формално. Налице били конкретни, обективни и ясни критерии, както и реални
оценки на служителите съобразно тези критерии. Показанията на свидетелите
относно извършването на подбора не следвало да се кредитират. Моли обжалваното решение да бъде отменено в тези
му части, а искове- отхвърлени. Претендира разноски.
Ищцата в
подадения в срок отговор оспорва въззивната жалба на ответника като
неоснователна и моли обжалваното решение в тези части да бъде потвърдено. Твърди,
че подбор реално не е извършван. Претендира разноски
Софийски
градски съд, след като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид
наведените във въззивните жалби пороци на атакуваното съдебно решение, намира
за установено следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК
въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по
допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен
от посоченото в жалбата.
Настоящият
съдебен състав приема, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо в обжалваните части. Не е
допуснато и нарушение на императивни материални норми.
По правилността на решението в обжалваните части съдът
намира следното:
Доколкото искът с правно основание
чл.344, ал.1, т.3 вр.чл.225, ал.1 КТ е обусловен от иска с правно основание
чл.344, ал.1, т.1 КТ настоящият състав намира, че следва първо да разгледа
въззивната жалба на ответника.
По въззивната жалба на ответника:
В обжалваната от ответника част от
първоинстанционното решение, с която са уважени исковете с правно основание
чл.344, ал.1, т.1 и т.2 КТ, решението на СРС е правилно, като на основание чл.
272 ГПК въззивният състав препраща към подробните мотиви, изложени от СРС.
Независимо от това и във връзка с доводите във въззивната жалба на ответника е
необходимо да се добави и следното:
Видно от представената по делото
заповед, трудовото правоотношение между странте е прекратено от работодателя на
основание чл.328, ал.1, т.2, пр.2 от КТ- поради съкращаване на щата. Съгласно
чл.329, ал.1 КТ при съкращаване в щата работодателят има право на подбор и може
в интерес на производството или службата да уволни работници и служители,
длъжностите на които не се съкращават. Следователно, както правилно е посочил и
първостепенният съд, за да е законосъобразно прекратяването на трудовото
правоотношение, следва кумулативно да са налице следните материални предпоставки:
реално съкращаване на съответната щатна бройка; прекратяването на трудовото
правоотношение да съвпада или да следва датата, на която е извършено
съкращаването на щата; решението за съкращаването на щата да е взето от компетентен
орган по надлежния ред, както и работодателят да е извършил подбор по реда на
чл.329, ал.1 КТ, в случай че не се съкращава единствената заемана длъжност.
Доказателствената тежест за установяването на тези факти и обстоятелства се
носи от работодателя- ответник. От представените по делото писмени
доказателства (старо и ново щатно разписание) се установява реалното съкращаване
от компетентен орган и по надлежния ред, на една от съществуващите осем щатни
бройки за заеманата от ищцата длъжност, както и последващото прекратяване на
процесното трудово правоотношение. По делото е представен протокол от
04.09.2018г., съгласно който създадената комисия за подбор единодушно предлага
прекратяване на трудовото правоотношение с ищцата като класирана на последно
място при подбора. Тъй като ищцата е оспорила реалното извършване на подбора, за
това обстоятелство е допуснат разпит на свидетели, включително един от
членовете на комисията по подбора Ерол Ибрямов. Независимо от това, че
свидетелят е изложил в показанията си непосредствени впечатления относно
професионалните качества и умения на ищцата, същият категорично заявява, че не
знае да е сформирана комисия и да е извършван подбор. Доколкото показанията на
този свидетел противоречат на отразените в горепосочения протокол обстоятелства
относно извършването на подбор, а в същото време тези обстоятелства не се
подкрепят от други събрани по делото доказателства, налага се изводът, до който
е стигнал и първоинстанционният съд- че протоколът за извършен подбор от
04.09.2018 г. и Приложение №1 към него (таблица за оценки), свидетелстват за
формално провеждане на процедурата по чл.329, ал.1 КТ от работодателя, без
реално подбор да е извършен. Следователно не е изпълнен фактическия състав на чл.328,
ал.1, т.2, пр.2 от КТ вр.чл.329, ал.1 КТ и прекратяването на трудовото
правоотношение с ищцата е незаконосъобразно. При установяване незаконността на
уволнението, основателен се явява и искът с правно основание чл.344, ал.1, т.2 КТ за възстановяване на ищцата на заеманата от нея длъжност.
Ето защо въззивната жалба на
ответника следва да бъде оставена без уважение, а обжалваното решение в тази част-
потвърдено като правилно.
По въззивната жалба на ищеца:
Съгласно чл.344, ал.1, т.3 КТ работникът
или служителят има право да оспорва законността на уволнението пред
работодателя или пред съда и да иска обезщетение за времето, през което е
останал без работа поради уволнението. Разпоредбата на чл.225, ал.1 КТ определя
параметрите на това обезщетение- в размер на брутното му трудово възнаграждение
за времето, през което е останал без работа поради това уволнение, но за не
повече от 6 месеца. Ищецът (работникът или служителят) носи доказателствената
тежест за установяване на релевантните факти и обстоятелства в тази връзка, в
случая- че през целия шестмесечен период от 11.09.2018г. до 11.03.2019г. ищцата
е останала без работа, както и размерът на брутното трудово възнаграждение. Съгласно
мотивите към т.2 от ТР№6/2013г. на ОСГК на ВКС фактът на оставане без работа може
да бъде доказан, като се установи липсата на вписване на последващо трудово
правоотношение в трудовата книжка на ищеца, липса на регистрирано трудово
правоотношение в НАП през исковия период, регистриране на ищеца в бюрото по
труда като безработен, или чрез установяването на други обстоятелства, от които
може да се направи извод за оставането без работа, т.е. представянето и
констатирането от съда на вписване на последващо правоотношение би било
достатъчно доказателство в тази връзка. От представените по делото писмени
доказателства (заверен препис от трудовата книжка на ищцата) се установява, че
в периода от 11.09.2018г. до 28.09.2018г. (датата на която се е регистрирала
като безработна в Бюрото по труда) ищцата е останала без работа. Шестмесечният
период за който се претендира обезщетение е изтекъл на 11.03.2019г.,
непосредствено преди провеждане на последното по делото заседание в първата
инстанция и действително трудовата книжка на ищцата не е представена отново за
констатация, както и не са представени други доказателства в тази връзка. От представената
и приета в настоящата въззивна инстанция служебна бележка от 01.04.2019г. на
Агенция по заетостта се установява, че за периода от 12.09.2018г. до момента на
издаването на документа- 01.04.2019г., ищцата е била регистрирана като търсещо
работа лице (безработно), което включва изцяло посочения от ищцата шестмесечен
период. Следователно претенцията на ищцата за заплащане на обзщетение за оставане
без работа за периода от 11.09.2018г. до 11.03.2019г. е основателна. Съгласно
чл.225, ал.1, вр.чл.228 КТ размерът на обезщетението за оставане без работа
вследствие на незаконното уволнение се определя съобразно брутното трудово
възнаграждение на работника или служителя за последния пълен отработен месец. В
случая от заключението на вещото лице по ССЕ се установява, че размерът на
брутното трудово възнаграждение на ищцата за последния пълен отработен месец е
в размер на 3343 лева, а за целия процесен период- 20058 лева. Претенцията на
ищцата е за сума в размер на 18005,40 лева ведно със законната лихва за периода
от датата на подаване на исковата молба 01.11.2018г. до окончателното
изплащане.
Своевременно предявеното от ответника
възражение за прихващане със сумата от общо 7823,57лв., от които 4743,17лв.-
обезщетение по чл.220, ал.1 КТ, 1045,53лв.- обезщетение по чл.222, ал.1 КТ и
2034,87лв.- обезщетение по чл.224, ал.1 КТ е допустимо съгласно цитираната от
СРС съдебна практика в частта за изплатени обезщетения по чл.220, ал.1 КТ и
чл.222, ал.1 КТ, тъй като двете вземания обезщетяват една и съща по естеството
се вреда (оставането на работника или служителя без работа), но не и относно
обезщетението по чл.224, ал.1 КТ, тъй като отмяната на уволнението и
възстановяване на работника/служителя на заеманата длъжност не възстановява и
правото му на платен годишен отпуск, за който при уволнението му е изплатено
обезщетение. Заплащането на горепосочените обезщетения се установява от
представените по делото платежни нареждания и ведомости за заплати за м.09.2018г.
и м.10.2018г. Доколкото поради отмяната на уволнението е отпаднало основанието
за изплащането на обезщетенията по чл.220, ал.1 КТ и чл.222, ал.1 КТ в общ
размер 5 788,70 лв., се дължи връщането им от ищцата на ответника и претенцията
по иска с правно основание чл.344, ал.1, ал.1, т.3 вр.чл.225, ал.1 КТ следва да
бъде отхвърлена частично за сумата от 5788,70 лева като погасена чрез
прихващане.
Ето защо въззивната жалба на ищцата следва
да бъде частично уважена, а решението на СРС– отменено в частта с която искът с
правно основание чл.344, ал.1, ал.1, т.3 вр.чл.225, ал.1 КТ е отхвърлен за
сумата от 12216,70 лева (18005,40 лева - 5788,70 лева). В останалата обжалвана
от ищцата част решението на СРС следва да бъде потвърдено като правилно.
По отношение на разноските:
При този изход на спора жалбоподателят-
ответник няма право на разноски. На жалбоподателя- ищец следва да се присъдят
разноски за адвокатско възнаграждение съгласно представения списък по чл.80 и
договор за правна помощ и съдействие, в размер на 678,50 лева- съразмерно на
уважената част от иска. Направеното възражение за прекомерност на адвокатското
възнаграждение съдът намира неоснователно, предвид фактическата и правна
сложност на делото и посочените в Наредба №1 на ВАдвС минимални размери на
адвокатските възнаграждения.
Предвид изложените съображения,
съдът
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ решение №78096 от 28.03.2019г., постановено по
гр.дело №70205/2018г. по описа на СРС, ГО, 79 с-в В ЧАСТТА с която е отхвърлен
предявения от ищцата иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3, вр. чл. 225,
ал. 1 КТ за обезщетение за оставане без работа за периода от 11.09.2018г. до
11.03.2019г. до сумата от 12216,70 лева, като вместо
това ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА „Турски авиолинии - Т.Х.Й.“ с ЕИК******** да заплати на М.М.Б. с ЕГН********** сумата от 12216,70лв. (дванадесет хиляди двеста и
шестнадесет лева и 70 стотинки)- обезщетение за оставане без работа за
периода от 11.09.2018г. до 11.03.2019г. след прекратяване на трудовото
правоотношение по договор от 17.05.1999г. със заповед от 11.09.2018г., ведно със законната лихва от датата на завеждане на исковата молба 01.11.2018г. до окончателното
изплащане.
ПОТВЪРЖДАВА решение №78096 от 28.03.2019г., постановено по
гр.дело №70205/2018г. по описа на СРС, ГО, 79 с-в в останалата обжалвана част.
ОСЪЖДА „Турски
авиолинии - Т.Х.Й.“ с ЕИК********* да заплати на М.М.Б. с ЕГН********** сумата от 678,50лв. (шестстотин седемдесет и осем лева и 50 стотинки)- разноски за адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на
обжалване пред Върховния касационен съд при условията на чл. 280, ал. 1 ГПК, в
едномесечен срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1/ 2/