Решение по дело №200/2019 на Районен съд - Дупница

Номер на акта: 82
Дата: 7 март 2019 г. (в сила от 25 март 2019 г.)
Съдия: Ели Георгиева Скоклева
Дело: 20191510200200
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 12 февруари 2019 г.

Съдържание на акта

Съдържанието все още не е налично.

Съдържание на мотивите

                           

МОТИВИ: Производството е при условията на чл.375 НПК.

         Постъпило е предложение от Районна прокуратура гр.Дупница,за освобождаване от наказателна отговорност на осн.чл.78а НК Т.К. Миланова и налагането на административно наказание, за престъпления по чл.313, ал.1 НК във вр. с чл.26,ал.1 НК. .

         В предложението се сочи,че  за времето от 22.12.2017г. до 14.06.2018г. в град Дупница при условията на продължавано престъпление  при една и съща  фактическа обстановка и при еднородност на вината, при което последващите се явяват от обективна страна продължение на предшестващите,  е затаила  истина в писмени декларации, както следва: декларация  вх. № 3035/22.12.2017г., вх. №593/09.03.2018г.; декларация  вх. № 1038/09.05.2018. и декларация вх.№1315/14.06.2018г. които по силата на ПМС № 17/2017г. и МС за диагностика и лечение на лица, които нямат доход и/или лично имущество, което да им осигурява лично участие в здравноосигурителния процес се дават пред  орган  на властта- Директор на Дирекция „Социално подпомагане“ град Дупница, за удостоверяване истинността на  някои обстоятелства.

         Прокурора поддържа обвинението и предлага подсъдимата на обвиняемата да бъде освободена от наказателна отговорност и да и се наложи административно наказание.

Обвиняемата не изразява становище по предложение. Защитника излага доводи за невиновност, като твърди,че непосоченото от обвиняемата имущество, което притежава е на незначителна стойност ,поради което не е осъществила изпълнителното деяние на престъплението..

         Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства- показанията на разпитаните свидетели  и писмените такива, преценени по отделно и в съвкупност, прие за установено следното от фактическа и правна страна:

         Обвиняемата  М. била с прекъснати здравноосигурителни от 2017г.На 22.12.2017г., същата постъпила на лечение в „Пета МБАЛ София“ ЕАД и след като при проверка  било установено, че не е здравноосигурена и било обяснено,че следва да заплати лечението, а аконе разполага с доходи, това може да стане по реда на ПМС №17/2007г на МС, след като попълни ,предвидената в това постановление декларация, че не притежава доходи или имущество. Обвиняемата М. попълнила заявление- декларация същия ден- 11.12.2017г.,в която посочила,че няма доходи, движимо или недвижимо имущество, което да е източник на доходи.

         На 09.03.2018г., 09.05.2018г. и 14.06.2018г., обвиняемата М. отново постъпвала на лечение в същото лечебно заведение и при всяко от постъпването си, попълвала заявления- декларации в които декларирала ,че няма доходи и не притежава  движимо или недвижимо имущество, което да е източник на доходи.

         След проведените лечения, лечебното заведение изпратило четирите броя заявления-декларация на дирекция „Социално подпомагане“ гр.Дупница, за изплащане на разходите по лечението, съобразно ПМС №17/2007г. дирекцията извършила проверка на доходите на обвиняемата , при която било установено,че същата притежава три броя леки автомобила, апартамент в гр.Дупница и е регистрирана като едноличен търговец-ЕТ“Т.М.- Никол“. Дирекцията отказала изплащане на болничното лечение, тъй като обвиняемата не отговаряла на условията за това, визирани в горното постановление.

         Съдът прие за установена горната фактическа обстановка от  гласните и писмени доказателства които не си противоречат и установяват събитията в своята последователност.

        С оглед на така установеното, съдът прие,че обвиняемата  е осъществила от субективна страна, по следните съображения:

         Обект на престъплението, са обществени отношения, които са свързани със съставянето, използването и съхранението на документи.Засягането на тези обществени отношения, накърняват реда и правната сигурност на документирането. Предмет на тези престъпления са документи- в случая писмени  заявления-декларации, които по силата на нормативен акт –ПМС №17/2007г- на МС за диагностика и лечение на лица,които нямат доход и/или лично имущество, което да им осигурява лично участие в здравноосигурителния процес и  се дава да удостовери пред орган на властта- директор на Дирекция „Социално подпомагане“ гр.Дупница,за да удостовери  , посочените в нея обстоятелства. Доказателствата по делото установиха,че обвиняемата е осъществила  изпълнителните деяния на четири отделни  престъпления, като  е подала четири заявления декларации, в които е , в които е удостоверила,че не притежава доходи и движимо и недвижимо имущество, което е източник на такива, затаявайки истината,че притежава три леки автомобила, апартамент и е регистрирана като едноличен търговец. Деянията са извършени при условията на продължавано престъпление- през непродължителен период от време, при една и съща фактическа обстановка и еднородност на вината, като всяко следващо се явява от обективна страна ,продължение на предшестващото ги.

         От субективна страна, деянието е извършено умишлено- при пряк умисъл.Обвиняемата е съзнава общественоопасния характер на деянието и е искала настъпването на общественоопасните последици.

         С  оглед на изложеното, съдът прие,че обвиняемата   М. е осъществила  състава на престъплението по чл.313,ал.1 НК въввръзка с чл.26,ал.1 НК, както  от обективна, така  и от субективна страна, освободи я  от наказателна отговорност, на осн.чл.78а НК  и  наложи административно наказание. 

                   За да приложи разпоредбата на чл.78а НК, съдът прие,че са налице предпоставките,визирани в този текст- касае се за умишлено престъпление, за което законодателят е предвидил до три  години „ лишаване от свобода” или "Глоба" от 100 до 300лв. Обвиняемата  не е осъждана, с престъплението не са причинени вреди и по отношение на последната до сега не е прилаган този институт.

                   При определяне размера на глобата съдът взе предвид  сравнително ниската степен на обществена опасност на престъплението и  и ниската обществена опасност на дееца, счете,че предвидения от закона минимум –1000лв., ще постигне целите на наказанието,визирани в чл.36 НК.

                  По горните съображения съдът постанови  решението си.

 

 

                                                        РАЙОНЕН СЪДИЯ: