№ 560
гр. Благоевград, 28.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ЧЕТВЪРТИ ВЪЗЗИВЕН
ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети ноември
през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Николай Грънчаров
Членове:Владимир Ковачев
Атанас Иванов
при участието на секретаря Герасим Ангушев
като разгледа докладваното от Атанас Иванов Въззивно гражданско дело №
20241200501016 по описа за 2024 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Въззивното производство е образувано по въззивна жалба от ЗД
„ЕВРОИНС” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
София, бул. „***” 43, представлявано от Й.Ц. и Р.Б. – изпълнителни
директори, чрез адв. Т. С. Г., против решение № 201/ 24.06.2024 г.,
постановено по гр. д. № 877/ 2021 г. по описа на РС – Разлог, с искане за
отмяната му изцяло.
Във въззивната жалба се правят оплаквания за недопустимост на
атакувания акт, както и оплаквания, които могат да се квалифицират като
такива за постановяване на атакувания съдебен акт в противоречие с
материалния закон и противоречие с процесуалния закон. Навежда се, че
изводите на съда са необосновани, тъй като е извършил преценка на
доказателствата избирателно.
Поддържа се, че решението е неправилно, тъй като противоречи на
действителното правно положение. Сочи се, че е налице несъответствие на
решението с извънпроцесуалното материалноправно положение. Нарушени са
правилата на логиката /опитните правила/ при преценка на фактическия и
доказателствен материал, което е довело до погрешни фактически
констатации и оттам до неправилни правни изводи.
Поддържа се, че съгласно чл. 235, ал. 2 и чл. 236, ал. 2 от ГПК съдът
основава решението си върху закона и в решението си излага мотиви, в които
1
се посочват исканията и възраженията на страните, преценката на
доказателствата, фактическите констатации и правните изводи на съда.
Твърди се, че съдът не е обсъдил всички доказателства по делото,
игнорирал е по-голямата част от тях, което е в противоречие с
процесуалните норми. Той следва да изхожда от сведенията, съдържащи се в
доказателствата, такива каквито са. Обсъдил е поотделно и едностранчиво
само част от доказателствата. Навежда се, че съдът е постановил решението си
в нарушение на горепосочените процесуални правила.
Поддържа се, че съдът неправилно е определил предмета на спора, а
именно: „Съдът достига до извод, че страните спорят по размера на щетите и
по механизма на ПТП, като ответникът твърди вина на водача, застрахован
при ищеца." Неправилността следва от това, че видно от отговора на исковата
молба ответникът изрично е заявил, че не оспорва размера на обезщетението:
„Не оспорвам размера на причинената щета на лекия автомобил", което на
практика означава, че ответникът не оспорва и механизма на ПТП, а само
твърди, че няма вина за настъпилото ПТП, тъй като времето на настъпване на
ПТП не отговаряло на понятието за „нощ", поради което не бил извършил
нарушение на чл. 71, ал.1 от Закона за движение по пътищата. Единствено
това обстоятелство оспорва ответникът. Сочи се, че първостепенният съд не е
споменал действителния предмет на спора - дали времето на ПТП попада в
обхвата на понятието за сумрак, а оттам и неизпълнението на задължението на
ответника по чл. 71, ал. 1 от ЗДвП.
Поддържа се, че първоинстанционният съд напълно е игнорирал и не е
обсъдил следните доказателства: документите, съдържащи се в приетата като
доказателство по делото, административно-наказателна преписка срещу Р.
С. П.; справката от Националния институт по метеорология и хидрология,
както и влязлото в сила решение по касационно НАХ дело №
20237030600130/2023 год. на Административен съд Благоевград. Показанията
на свидетелката Р.Т. само са споменати, не са обсъдени и са превратно
тълкувани. В абсолютно противоречие с тях и с всички останали
доказателства по делото, съдът направил напълно погрешния, необоснован
и неагументиран извод, че посоченият в исковата молба механизъм на ПТП
не бил безспорно установен. Прави се довод, че това е в противоречие с
процесуалните норми и е довел до постановяване на неправилно решение.
Твърди се, че съдът никъде в решението си не обсъжда въпроса за вината
на ответника за настъпване на процесното ПТП, нито доказателствата, които
категорично установяват тази вина. Никъде в решението на
първоинстанционния съд не е споменато по какъвто и да било начин
обстоятелството, че настоящият иск е предявен за главница в размер 1221.74
лева /хиляда двеста двадесет и един лева и седемдесет и четири стотинки/,
представляваща 1/2 /една втора/ от застрахователното обезщетение в размер
на 2443.47 лева.
Поддържа се, че въпреки недоказаността на вината на водача на л.а.
2
„Шкода Фабия" Райна Топалова, ЗД ЕВРОИНС" АД е приело наличие на
съпричиняване и е предявило исковата си претенция само за една втора от
изплатеното обезщетение.
Навежда се, че предвид всички събрани доказателства в
първоинстанционното производство се доказа участието и вината на
ответника за настъпване на процесното ПТП е доказана. Относно вината на Р.
С. П. за причиняване на ПТП, компетентите органи са посетили
местопроизшествието, установили са обстоятелствата, включително и
условията на видимост и светлината на местопроизшествието, настъпило
извън населено място, на извънградски планински път. В тази връзка органите
на КАТ са констатирали и извършеното нарушение от ответника по чл. 71 от
Закона за движение по пътищата.
Сочи се, че за извършеното от Р. П. нарушение на чл. 71, ал. 1 от ЗДвП,
което е в пряка причинно-следствена връзка с настъпилото ПТП. е
съставен АУАН № 979550 от 17.10.2029 год. Издаденото срещу ответника
Наказателно постановление № 19-0331- 001083 от 27.11.2019 г. е потвърдено с
решението по НАХ дело № 20201240200013 от 2020 год., както и с
окончателното решение в касационното производство по НАХ дело №
20237030600130/2023 год. НП е влязло в сила на 28.04.2023 год.
Документите от приетата по настоящото производство административно-
наказателната преписка доказват напълно и категорично вината на ответника
за настъпване на процесното ПТП. Видно от събраните показания на
свидетелката, Р. П. не е бил на местопроизшествието, изоставил е каруцата и е
избягал с коня. Съшият не е тестван за употреба на алкохол. Съгласно
разпоредбата на чл. 71, ал.1 от ЗДВП всяко пътно превозно средство с
животинска тяга е задължено да има светещо тяло, излъчващо бяла или жълта
добре различима светлина, при движение, както през нощта, така и при
намалена видимост. Същевременно в ЗДвП няма определение за понятието
„нощ", както твърди ответникът в отговора на исковата молба. ПТП е
настъпило през нощта /преди да изгрее слънцето /което според справката е
станало в 7:39 ч. /почти половин час преди изгрева на слънцето/.
Управляваната от ответника каруца е била на практика невидима и
неразличима на главния път на който се е намирала. Навежда се, че
същевременно е налице „намалена видимост" по смисъла на т. 55 от § 6
на ЗДвП. "Намалена видимост" е налице при здрач, мъгла, валеж,
запрашеност, задименост и други подобни. Прави се довод, че ако се приеме
твърдението на самия ответник, че в момента на ПТП е било „сумрак", то това
напълно попада в определението на закона за „намалена видимост" и за частта
от денонощието в която още не е изгряло слънцето /нощ/. „Здрач" означава
„полутъмно състояние" и е синоним на сумрак /използваното от ответника
понятие/. Твърди се, че касационният административен съд със своето
влязло в сила решение е приел категорично, че: .. Безспорно е установено,
че Р. П. на горепосочената дата и на посоченото място е осъществил
фактическия състав на чл. 71, ал. 1 от ЗДвП - управлява ППС с животинска
3
тяга, на което не е поставил светещо тяло, излъчващо бяла и жълта светлина,
при движение през нощта."
Прави се искане пред въззивният съд за отмяна на решение № 201/
24.06.2024 г., постановено по гр. д. № 877/ 2021 г. по описа на РС – Разлог,
като съдът постанови друго такова, с което да уважи иска. Претендира
сторените по делото разноски.
В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК, не е постъпил отговор по въззивната
жалба от въззиваемата страна.
Окръжен съд – Благоевград, като обсъди доводите на страните и
събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира,
че фактическата обстановка се установява така както е изложена от
първоинстанционния съд.
Пред настоящата инстанция не са ангажирани нови доказателства по
смисъла на чл. 266, ал. 2 и ал. 3 от ГПК, които да променят така приетата за
установена от първостепенния съд фактическа обстановка. В тази връзка в
мотивите на настоящия съдебен акт не следва да се преповтарят отново
събраните в първата инстанция доказателства, които са обсъдени правилно
като са преценени релевантните за спора факти и обстоятелства.
Предвид възприемането на установената от първоинстанционния съд
фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:
Въззивната жалба е допустима - подадена е в срока по чл. 259, ал. 1 от
ГПК от легитимирана страна в процеса срещу първоинстанционното съдебно
решение, което подлежи на въззивно обжалване, поради което следва да се
разгледа по същество.
Разгледана по същество въззивната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА.
Съгласно чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, по допустимостта му – в обжалваната част, като по
останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Обжалваното първоинстанционно решение е валидно и допустимо, като
при постановяването му не е допуснато нарушение на императивни
материалноправни и процесуалноправни норми.
Решението е и правилно, като на основание чл. 272 ГПК въззивният
състав препраща към мотивите изложени от РС - Разлог, обосноваващи
окончателен извод, че вина за настъпилото процесно ПТП, описано в ИМ, има
само водачът, който е управлявал МПС „Шкода Фабия" с peг. № Е 8628 ВС,
който е застрахован при ищеца и за който автомобил ищецът е заплатил
обезщетение за отстраняване на вреди по застраховка „Гражданска
отговорност“, като ангажирането на отговорност на ответника по
застраховката ГО на цитираното по - горе е напълно неоснователно, защото
водача на ППС (каруца) не е нарушил правилата на ЗДвП и не носи вина за
процесното ПТП, описано в ИМ, като механизмът е различен от посоченото в
ИМ.
4
За да достигне до този извод, първоинстанционният съд е взел предвид, че
от разпита на свидетеля Р. Топалова, не се установява механизма на ПТП,
описан в исковата молба, като преценено това доказателствено средство и с
заключението по приетата САТЕ, се установява от нея различен механизъм на
ПТП. Това води до извод, че водачът на МПС „Шкода Фабия" с peг. № Е 8628
ВС е нарушил правилата за движение по ЗДвП и носи изцяло вината за
настъпването на процесното ПТП, защото е имал техническата възможност да
забележи движещата се по пътното платно каруца и да реагира, като задейства
спирачната уредба, за да спре на разстояние по – голямо от опасната зона за
спиране.
Първоинстанционният съд е обсъдил събраните по делото доказателства и
е основал решението си върху приетите от него за установени обстоятелства
по делото и съобразно приложимия материален закон, поради което
настоящата въззивна инстанция споделя изцяло изложените в мотивите на
първоинстанционното решение решаващи изводи и основание чл. 272 ГПК
препраща към тях.
Фактическите и правни констатации на настоящия съд съвпадат с
направените от районния съд в атакувания съдебен акт констатации /чл. 272
ГПК/. Доводите в жалбата са изцяло неоснователни. Във връзка с изложените
във въззивната жалба доводи, следва да се добави и следното:
На първо място настоящият съдебен състав следва да разгледа
релевираните във въззивната жалба оплаквания за допуснати съществени
процесуални нарушения от първостепенния съд в хода на съдебното
производство. Изложените съображения, че искането на въззивника – ищец в
първоинстанционното производство, че предвид всички събрани
доказателства в първоинстанционното производство се доказало участието и
вината на ответника за настъпване на процесното ПТП, а съдът е приел че не е
доказана вината на Р. С. П. за причиняване на ПТП, тъй като компетентите
органи са посетили местопроизшествието, установили са обстоятелствата,
включително и условията на видимост и светлината на местопроизшествието,
настъпило извън населено място, на извънградски планински път, като
органите на КАТ са констатирали и извършеното нарушение от ответника по
чл. 71 от Закона за движение по пътищата, съдът намира за неоснователни.
Съобразно чл. 410, ал. 1, т. 1 от КЗ, с плащането на застрахователното
обезщетение застрахователят встъпва в правата на застрахования до размера
на платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото
определяне срещу причинителя на вредата. Разпоредбата на чл. 411 от КЗ
предвижда, че в случаите, когато причинителят на вредата има сключена
застраховка "Гражданска отговорност", застрахователят по имуществената
застраховка встъпва в правата на застрахования срещу причинителя на
вредата или неговия застраховател до размера на платеното обезщетение и
обичайните разноски, направени за неговото определяне. Застрахователят по
имуществена застраховка може да предяви вземанията си направо към
5
застрахователя по "Гражданска отговорност". Когато вредата е причинена от
водач на моторно превозно средство, който има валидна задължителна
застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите, застрахователят
по имуществена застраховка, който е встъпил в правата на увреденото лице,
може да предяви претенцията си към причинителя само за размера на
причинените вреди, които надхвърлят размера на застрахователната сума по
договора за задължителната застраховка, както и за вредите, причинени от
водача на моторното превозно средство, за които застрахователят по
задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите е
отказал да заплати обезщетение на основание чл. 494 от КЗ. Регламентираното
с тази норма право е регресно по своя характер, суброгационно право.
В хода на производството по иск с такава квалификация следва да бъде
установено, от една страна, наличието на валидно правоотношение между
пострадалия и застрахователя и заплащането на застрахователно обезщетение
от страна на застрахователя в полза на пострадалия, в изпълнение на
задълженията му по застрахователното правоотношение.
От друга страна, следва да бъдат установени елементите от фактическия
състав на деликта - противоправно поведение, увреждане, причинна връзка
между тях и вина на делинквента, като съобразно нормата на чл. 45, ал. 2 от
ЗЗД в областта на гражданската отговорност за вреди вината се предполага до
доказване на противното. Това е така, тъй като застрахователят, съобразно чл.
410, ал. 1, т. 1 от КЗ, встъпва в онези права, които обезщетения от него
пострадал има срещу делинквента. А пострадалият има права по отношение
на увредителя, само ако са осъществени елементите от фактическия състав на
деликта.
Съдът намира, че в хода на настоящото производство не се установиха
предпоставките за ангажиране на регресната отговорност на причинителя на
щетата. Не се установи с надлежни доказателства, че ответникът Р. П. е
нарушил правилата за движение по пътищата, като не е изпълнил
задължението, което му е вменено в чл. 71, ал. 1 от ЗДвП, а именно: като водач
на ППС, което не е МПС е допуснал ППС с животинска тяга/каруца/ да се
движи необородвано със светлоотразители и светещо тяло, излъчващо бяла
или жълта светлина отзад в ляво на ППС движещо за през нощта. На П. му е
съставен АУАН, които актове са връчени на П. и издаденото НП е потвърдено
от съда, но същият не установява вината на П.. На първо място, деянието е
извършено около 7.15 часа сутринта, което е светлата част на деня, от друга
страна, застрахователя, чиято е доказателствената тежест, не установи втората
предпоставка – намалена видимост, за да има задължение водача на
тяга/каруца/ да се движи обородвано със светещо тяло. Нещо повече, от
заключението на САТЕ се установява, че механизма на ПТП е челен удар на
автомобила и от двете страни, което води до извод за вина на водача на МПС, а
не на П., който се е движил правилно по пътното платно. Вината на П. се
предполага до доказване на противното - чл. 45, ал. 2 от ЗЗД, а противното по
настоящото дело се установи, следователно законовата презумпция е оборена.
6
От друга страна, не се установи причинната връзка между деянието и
вредите, в това число и посредством заключението на вещото лице. Този извод
се налага от данните, които се съдържат в протокола за ПТП.
Ето защо и на основание чл. 410, ал. 1, т. 1 от КЗ, застрахователят няма
право чрез регресен иск да търси връщане на изплатеното на пострадалия
обезщетение.
Крайните изводи на двете инстанции съвпадат, поради което обжалваното
решение като правилно и законосъобразно следва да бъде потвърдено на
основание чл. 271, ал. 1 от ГПК.
По разноските във въззивното производство и разноските, направени в
първата инстанция.
Въззиваемият претендира разноски в размер на 650 лв., представляващи
възнаграждение за адвокат, които на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, следва да се
присъдят.
Водим от гореизложеното и на основание чл. 271 от ГПК, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 201/ 24.06.2024 г., постановено по гр. д.
№ 877/ 2021 г. по описа на РС – Разлог.
ОСЪЖДА ЗД „ЕВРОИНС” АД, ЕИК *********, да заплати на Р. С. П.,
ЕГН **********, сумата от 650 лв. (шесттотин и петдесет лева)
представляваща разноски за адвокат за настоящата инстанция.
Решението не подлежи на касационно обжалване пред ВКС.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7