РЕШЕНИЕ
№ 365
гр. ХАСКОВО, 21.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ХАСКОВО, III-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на втори ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ТОШКА ИВ. ТОТЕВА
Членове:АННА ВЛ. ПЕТКОВА
ЙОНКО ГЕОРГИЕВ
при участието на секретаря Р. М. К.
като разгледа докладваното от АННА ВЛ. ПЕТКОВА Въззивно гражданско
дело № 20225600500461 по описа за 2022 година
Производството е въззивно по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С Решение № 74/23.05.2022 година, постановено по гр.д. № 940/2021
година, РС-Свиленград е осъдил „Застрахователно дружество Евроинс“ АД –
София да заплати на Агенция пътна инфраструктура сумата от 476,68лв.,
представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди от
настъпилото на 18.12.2017 година застрахователно събитие - ПТП,
реализирано на път на II - 80, в участък в община ****, за което е заведена
щета под № **********, ведно със законната лихва върху тази сума от
23.12.2021 г. до окончателното й изплащане. С оглед изхода на делото са
разпределени деловодните разноски, като в тях са включени и
възнаграждения по чл. 78 ал. 5 от ГПК.
Недоволен от така постановеното решение е останал ответникът в
първоинстанционното производство „ЗД Евроинс“ АД – София, който подава
въззивна жалба с оплаквания за необоснованост на съдебния акт. Въззивникът
настоява, че с извършеното от него извънсъдебно плащане ищецът АПИ е
обезвреден напълно, а заплащането на претендираната от ищеца сума ще
доведе до неоснователно обогатяване на последното. Мотивира се с
обстоятелствата, че повредената в резултат на ПТП ламарина е останала в
разпореждане на АПИ и би могла да бъде предадена за вторични суровини.
1
Прави искане за отмяна на атакуваното решение и постановяване на ново, с
което предявеният иск да бъде отхвърлен изцяло. В условията на
евентуалност моли решението да бъде отменено само в частта до размера
138,96 лева, която сума именно представлявала стойността на ламарината
като вторични суровини. Претендира деловодни разноски за двете инстанции,
както и присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
В срока по чл. 263 ал. 1 от ГПК въззиваемият АПИ – София не
подава писмен отговор. Извън срока заема становище за неоснователност на
въззивната жалба и моли за потвърждаване на атакуваното решение.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и
правилността на обжалваното решение, като съобрази доводите на страните,
констатира следното:
Въззивната жалба, инициирала настоящото въззивно произнасяне, е
подадена в срок, от надлежно легитимирана страна, при наличието на правен
интерес от обжалване, поради което е допустима и следва да бъде разгледана
по същество.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася
служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната
му част. В обхвата на така посочените предели на въззивна проверка, съставът
на ХОС намира, че обжалваното решение е валидно и допустимо.
По отношение на правилността на първоинстанционния съдебен
акт, съобразно разпореждането на чл. 269 ал. 1, изр. второ ГПК, въззивният
съд е ограничен от посочените в жалбата оплаквания.
По оплакванията на въззивника съдът намира следното:
При разглеждането на спора районният съд е събрал всички
съотносими към спора и сочени от страните доказателства. Въз основа на тях
е достигнал до правилни и законосъобразни фактически, а след това и правни
изводи. Не са допуснати процесуални нарушения при събиране на
доказателствата по делото. Анализът им е съвкупен, правилен и пълен.
Въззивният съд изцяло споделя възприетата от РС фактическа обстановка, без
да се налага същата да се преповтаря.
Районният съд е дал задълбочени отговори на всички поставени от
страните въпроси и доводи. Във въззивното производство не се представиха
2
нови допустими и релевантни доказателства, които да са основание да бъде
направен извод, различен от направения от първоинстанционния съд.
Предявени са искове с правна квалификация чл. 432, ал.1 от КЗ и чл.86,
ал.1 от ЗЗД.
Безспорно е установено по делото реализирането на деликт: на
18.12.2017 година на път II - 80 („Любимец - Свиленград“) настъпило ПТП,
при което водачът на лек автомобил марка „****“, модел „***“, с per. № ****
С. З. Б. изгубил контрол над автомобила и напускайки пътното платно от
дясно по посока на движението, се блъснал в крайпътната еластична ограда
(мантинела). Не се спори и относно това, че в резултат на ПТП на ищеца са
били причинени щети, изразяващи се в увреждането на 32 линейни метра
предпазна еластична ограда. Към момента на настъпване на
застрахователното събитие отговорността на делинквента е била покрита от
сключената между собственика на автомобила и дружеството-въззивник
задължителна застраховка „Гражданска отговорност“, поради което АПИ е
предявило пред застрахователя претенция за заплащане на обезщетение за
имуществени вреди.
Ищецът твърди, че пълният размер на причинените му имуществени
вреди се равнява на сумата 2171,81 лева (исковата главница), която
претендира ведно с обезщетение за забава.
Вече в хода на исковия процес по гр.д. № 940/2021 година на РС-
Свиленград, ответникът-застраховател е изплатил извънсъдебно на ищеца
АПИ сумата 1651,44 лева. По отношение на остатъка до пълния размер на
главницата ответникът е заел становище за неоснователност на претенцията, с
твърдение, че повредената ламарина е предадена на вторични суровини,
поради което остатъчната стойност на оградата е получена от ищеца и не
следва да бъде присъдена. Но и в случай, ако ищецът не е реализирал тази
възможност, следва да намери приложение застъпеното в съдебната практика
становище по идентични въпроси – от действителната стойност на увреденото
имущество към датата на ПТП следва да се приспадне остатъчната му
стойност.
В първоинстанционното производство е назначена съдебно-
автотехническа експертиза, заключението на която ХОС възприема като
пълно, обективно и компетентно. Заключението не е оспорено от страните и
3
от него се установява, че действителната стойност на мантинелата към
момента на ПТП възлиза на 2128,12 лева. В същото време в.л. заключава, че
остатъчната стойност на отпадналите при възстановяването й елементи от нея
на пазара за вторични суровини, определени по средни пазарни цени към
датата на ПТП, се равнява на 138,96 лв.
Допуснато е изменение на иска по чл. 432 ал. 1 от КЗ, като размерът
му е намален на сумата 476, 68 лева (разликата между претендираното от
ищеца и изплатеното от застрахователя. При постановяване на атакуваното
решение РС се е съобразил с разпоредбата на чл. 386 ал. 2 от КЗ, съгласно
която обезщетението следва да е равно на действително претърпените вреди
към деня на настъпване на събитието, освен в случаите на подзастраховане и
застраховане по договорена застрахователна стойност, каквато хипотеза не е
налице в случая. Относно действителната стойност на нанесените на ищеца
вреди, РС е приел цялата изчислена от вещото лице пазарна стойност,
необходима за възстановяване причинените щети на ищеца. Счел, че е без
значение остатъчната стойност на увреденото имущество, тъй като
повредената еластична ограда се заменя с нова, а и липсват доказателства, че
ищецът е реализирал отпадналите елементи на пазара за вторични суровини.
Поради това РС е приел, че е дължима цялата искова сума, като е включил в
нея и размера на остатъчната стойност на ламарината, оценена от вещото
лице на сумата 138,96 лева.
ХОС не споделя изводите на РС относно включването на остатъчната
стойност на мантинелата в дължимото на ищеца обезщетение на имуществени
вреди. Това е така, защото обезщетението има глобален характер и се дава
вместо увредената вещ. То изцяло замества имуществената стойност на тази
вещ, поради което оставането в патримониума на ищеца ще доведе до
неоснователното му обогатяване, тъй като общият актив на имуществото му
от преди увреждането ще надхвърли този след обезщетяването, което
очевидно е неприемлив правен резултат - същият ще получи и цялата парична
стойност на процесната мантинела от преди увреждането, но и ще запази
ламарината, която макар и да не може да се използва по предназначение, има
остатъчна имуществена стойност на пазара на метални отпадъци. Поради това
ХОС в настоящия си състав се солидаризира със застъпеното в съдебната
практика (н.п. Решение № 165 от 24.10.2013 г. по т. д. № 469/2012 г., на ВКС,
ТК, ІІ ТО и др.) становище, че при тотална щета застрахователят има право да
4
приспадне тази остатъчна стойност от размера на дължимото обезщетение.
Според заключението на САТЕ, стойността на ламарината по цени за
продажба като вторични суровини е в размер на сумата 138,96 лева.
Следователно, размерът на невъзстановени до настоящия момент на ищеца
вреди е на стойност 337,72 лева (476,68 лева минус 138,96 лева). Ето защо
предявеният от ищеца АПИ иск е доказан само до този размер. РС-
Свиленград е стигнал до различен извод и е присъдил цялата невъзстановена
от застрахователя-ответник стойност на мантинелата в размер на сумата 476,
68 лева. Поради несъвпадане на изводите на първоинстанционния съд и тези
на ХОС, решението в частта за присъждане на обезщетение над 337,72 лева
следва да бъде отменено. В останалата част въззивната жалба се явява
неоснователна и следва да се остави без уважение.
С оглед изхода на спора и на основание чл.78, ал.1 от ГПК на ищеца
следва да се присъдят разноски, съразмерно на уважената част от иска, а
именно сумата 203,22 лева. Тъй като АПИ е представлявана в производството
от юрисконсулт, на основание чл. 78 ал. 5 следва да бъде определено и
възложено в тежест на насрещната страна юрисконсултско възнаграждение в
размер на 200 лева. С оглед изхода на спора и на основание чл.78, ал.3 от ГПК
на ответника следва да се присъдят разноски, съразмерно на отхвърлената
част от исковете, а именно сумата 43,74 лева. Тъй като дружеството-
застраховател е представлявано в производството от юрисконсулт, на
основание чл. 78 ал. 5 следва да бъде определено и възложено в тежест на
насрещната страна юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева. И в
тази част изводите на РС-Свиленград и ХОС не съвпадат, поради което
атакуваното решение следва да бъде отменено и бъде извършено ново
разпределение на разноските. Тук следва да се отбележи, че
юрисконсултското възнаграждение не се включва в общата сума на разноски
по делото, тъй като последните следва да са реално понесени такива от
страната. Юрисконсултското възнаграждение се присъжда отделно и на
самостоятелно основание – чл. 78 ал. 5 от ГПК.
Поради гореизложеното въззивната жалба се явява частично
основателна, а атакуваното решение – частично неправилно и следва да
бъде отменено, съобразно изложените по-горе мотиви. С оглед извода за
частична основателност на жалбата, въззиваемият следва да възстанови
5
на въззивника съответната част от деловодните разноски за въззивната
инстанция (държавна такса) в размер на 7, 29 лева. На основание чл. 78
ал. 5 на дружеството-въззивник следва да бъде присъдено
юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева. Във въззивната
инстанция въззиваемият не прави искане за присъждане на
юрисконсултско възнаграждение.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 74/23.05.2022 година, постановено по
гражданско дело № 940 по описа на РС - Свиленград за 2021 година в частта,
в която е присъдено обезщетение за имуществени вреди по иска по чл. 432 ал.
1 от КЗ за сумата над 337,72 лева до пълния присъден размер 476,68 лева,
както и в частта за възлагане на деловодните разноски, вместо което
ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Агенция „Пътна Инфраструктура”,
представлявана от инж. Р. И. Л. - Директор на Областно пътно управление -
гр.Хасково срещу „Застрахователно Дружество „Евроинс” АД, с ЕИК:
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Христофор
Колумб” № 43 иск с правно основание чл. 432, ал.1 от КЗ в частта за
разликата над 337,72 лева до пълния предявен размер 476,68 лева,
представляваща дължимо застрахователно обезщетение за причинени
имуществени вреди в резултат на застрахователно събитие, настъпило на
18.12.2017 година, ведно със законната лихва върху тази разлика от
23.12.2021 г. до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА „Застрахователно Дружество „Евроинс” АД, с ЕИК:
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Христофор
Колумб” № 43, да заплати на Агенция „Пътна Инфраструктура”,
представлявана от инж. Р. И. Л. - Директор на Областно пътно управление -
гр.Хасково, сумата 203,22 лева, представляваща сторени пред първата
инстанция разноски, както и юрисконсултско възнаграждение по чл. 78 ал. 5
от ГПК в размер на 200 лева.
6
ОСЪЖДА Агенция „Пътна Инфраструктура”, представлявана от инж.
Р. И. Л. - Директор на Областно пътно управление - гр.Хасково, да заплати на
„Застрахователно Дружество „Евроинс” АД, с ЕИК: *********, със седалище
и адрес на управление: гр. София, бул. „Христофор Колумб” № 43, сумата
43,74 лева, представляваща сторени пред първата инстанция разноски, както и
юрисконсултско възнаграждение по чл. 78 ал. 5 от ГПК в размер на 100 лева.
В частта за отхвърляне на иска за сумата 167 лева – обезщетение за
забава върху претендираната главница, решението е влязло в законна сила
като необжалвано.
ОСЪЖДА Агенция „Пътна Инфраструктура”, представлявана от инж.
Р.И. Л. - Директор на Областно пътно управление - гр.Хасково, да заплати на
„Застрахователно Дружество „Евроинс” АД, с ЕИК: *********, със седалище
и адрес на управление: гр. София, бул. „Христофор Колумб” № 43, сумата
7,29 лева, представляваща сторени пред въззивната инстанция разноски, както
и юрисконсултско възнаграждение по чл. 78 ал. 5 от ГПК в размер на 100
лева.
Решението не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7