Р Е Ш Е Н И Е
№ 108
гр. Русе, 19.05.2021
г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РУСЕНСКИЯТ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, в открито заседание на двадесет и осми април през
две хиляди двадесет и първа година, в състав:
Председател: ЙЪЛДЪЗ АГУШ
Членове: ЕЛИЦА ДИМИТРОВА
И. ЙОСИФОВ
при секретаря Наталия
Георгиева и с участието на прокурора Дилян Михайлов, като разгледа докладваното
от съдия Димитрова к.а.н.д. № 45 по описа на съда за 2021 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е касационно
по чл. 63, ал. 1, изр. 2 от ЗАНН, във вр. с чл. 208 и сл. от глава XII от АПК.
Постъпила
е касационна жалба от И.Н.Т. против Решение
№ 2600212 от 12.01.2021 г., постановено по АНД № 1700/2020 г. по описа на Районен съд - Русе, с което е потвърдено
Наказателно постановление (НП) №20-1085-002598 от 03.09.2020 г., издадено от Началник
на Сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР – Русе, с което на жалбоподателя за
нарушение на основание чл.174 ал.3 пр.1 ЗДвП са наложени кумулативно
административни наказания „глоба в размер на 2000лв. и лишаване от право да
управлява МПС за срок от 24 месеца“
В
жалбата се сочи, че решението е постановено в нарушение на материалния закон и
при допуснати съществени процесуални нарушения. Претендира се отмяна на
въззивния съдебен акт, както и да бъде отменено изцяло наказателното
постановление. Претендира
и присъждане на разноски.
Ответникът
по касационната жалба, чрез процесуален представител – гл. юрисконсулт Гергана Димитрова,
в депозирано писмено възражение на касационната жалба вх. № 263768 от 10.02.2021
г. по описа на РС - Русе, оспорва основателността на жалбата. Претендира и
присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Представителят
на прокуратурата дава заключение за неоснователност на жалбата.
След като
обсъди оплакванията в жалбата, становищата на страните и събраните по делото
доказателства и след касационна проверка съгласно чл. 218 от АПК,
административният съд намира следното:
Касационната
жалба е подадена в законоустановения срок, от надлежна страна и производството
е процесуално допустимо.
Разгледана
по същество, жалбата е неоснователна.
С оспореното в настоящото
производство решение, РС – Русе е приел, че вмененото на наказаното лице
нарушение по чл.174 ал.3 пр.1 ЗДвП е
безспорно установено и доказано. Отхвърли е всички възражения за допуснати
съществени процесуални нарушения при съставянето на АУАН и издаването на НП.
Изложил е и мотиви относно правилната индивидуализация от страна на АНО на
наложеното наказание и развил подробни съображения за липсата на предпоставки
по чл.28 ЗАНН.
Решението на РС – Русе е правилно.
Касационната
инстанция напълно споделя изложените от районния съд съображения по тълкуването
и приложението на закона, към които тя препраща на основание чл. 221, ал. 2,
изр. второ от АПК, вр. чл. 63, ал. 1, изр. второ от ЗАНН. Събраните доказателства са обсъдени и
проверени в тяхната съвкупност, както изискват чл. 107, ал. 3 и ал. 5 от НПК,
като въз основа на тях районният съд е достигнал до обосновани фактически изводи.
Изцяло се споделя заключението на въззивната
инстанция, според което
от съвкупния анализ на доказателствата по делото се установява по несъмнен
начин, че наказаното лице е извършило нарушението по чл.174 ал.3 пр.1 ЗДвП, за
което е ангажирана административнонаказателната му отговорност, като на 10.07.2020 г. около 22:25 часа, в
гр. Русе, ул. „Скопие“,
в качеството му на водач на личен автомобил, марка „Фолксваген голф“ с рег. № ***
е отказал
да бъде изпробван с техническо средство за установяване на концентрацията на
алкохол в издишания от него въздух и при издаден Талон за медицинско изследване
№ 0038836 от 10.07.2020 г. за установяване на наличието на алкохол в кръвта, не
се е явил в посоченото време и място да даде кръвна проба, с което не е изпълнил
предписание за медицинско изследване за вземане на биологични проби за химическо-лабораторно изследване
за установяване концентрацията на алкохол в кръвта
Kасационната инстанция не установява
допуснати от страна на районния съд съществени нарушения на съдопроизводствените
правила. Правилно е приложен и материалният закон.
Въззивната инстанция правилно е
ценила събраните по делото писмени и гласни доказателства, въз основа на което
е установила действителната фактическа обстановка по делото и е формирала
обоснован извод за съставомерност на нарушението. Районният съд е анализирал свидетелските показания на разпитаните като свидетели по делото полицейски служители А.
Д.,С. Д., К. К. като ги е съпоставил на останалия писмен доказателствен
материал доклад за установени факти и
предприети действия и докладна записка. Освен тези гласни и писмени
доказателства, не на последно място по важност е факта, че в административната
преписка се намират два документа, които са официални, съставени са - от орган на държавната власт- това е талона
за изследване и за вземане на биологична проба за употребата на алкохол,
бланков номер № 0038836 и АУАН, чиято презумтивна доказателствена сила не е надлежно
оспорена
Неоснователно е възражението, че
служителите на сектор „Пътна полиция“ са били изпратени по сигнал на посочената
дата 10.07.2020г в 22:45ч., който час се разминавал с отразеното в АУАН и НП. От
доклада и докладната записка както и от свидетелските показания е видно, че
след 22:25ч. ОДЧ е изпратил екип от сектор“ Пътна полиция“ да окажат съдействие
на екип на Второ РУ, които били спрели за проверка лек автомобил, марка „Фолксваген
Голф“ с рег. № ***. Същественото за осъществяване на нарушението по чл.174 ал.3
пр.1 ЗДвП е както отказ да бъде извършена проверка за употреба на алкохол ,така
и неизпълнение
на предписание за явяване за медицинско изследване за вземане на биологични
проби за химическо-лабораторно изследване за установяване концентрацията на
алкохол в кръвта, като талона е издаден в 22:50, като не спорно неяваването за
медицинско изследване в указаното време. Неоснователно е възражението на
жалбоподателя, че извършената поправка на часа на връчване на талона за
изследване № 0038836 прави този документ недействителен и поради тази поправка
той обективно не е могъл да изпълни разпореждането на контролните органи да се
яви в медицинско заведение за даване на кръв за медицинско изследване на
съдържанието на алкохол в кръвта. В талона ясно се чете, че лицето следва да се
яви до 40 минути от връчването му. Нечетлив час на връчване на талона за
изследване би могло да има значение, ако лицето се е явило за даване на кръвна
проба, за да бъде проверено дали е спазил указания срок за явяване, а жалбоподателят се е подписал на талона
за изследване при връчването му без каквито и да било възражения.
Неоснователни са наведените пред
настоящата инстанция доводи, че касаторът не е бил водач на посоченото МПС и
,че поведението му не би могло да бъде възприето от полицейските служители.
Обсъдените от въззивната инстанция гласни доказателства безспорно сочат, че
първоначално Т. е заключил автомобила си и е тръгнал пеша, т.е не е вярно
твърдението му, че се е върнал да вземе ключовете на автомобила. От гласните
доказателства се установява, че непосредствено след потеглянето на патрулния
автомобил на Второ РУ, жалбоподателят се е върнал и потеглил по ул.Доростол срещу
посоката на движение към ул.Скопие, където именно е бил спрян за проверка. Тези
факти и най-вече, че проверката е извършена на ул.Скопие водят до
неоснователност на възражението, че жалбоподателят не е привеждал в движение
автомобила си, т.е имал е качеството на водач.
В процесния случай, въз основа на
събраните по делото писмени и гласни доказателства, безспорно се установява, че
са налице всички елементи от обективна страна от състава на административното
нарушение, вменено на Т..
Напълно
обосновани и в съответствие със закона и със събраните по делото доказателства
са и изводите на първата съдебна инстанция относно приложимата
санкционна норма и правилната индивидуализация на наказанието от страна на АНО.
В случая не са налице предпоставки да се приложи разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН,
както правилно е констатирал въззивния съд.
Поради горното настоящият състав
счита, че оспореното решение, като валидно, допустимо и правилно, следва да
бъде оставено в сила, на основание чл. 221, ал. 2 от АПК.
С оглед разпоредбите на чл. 63, ал. 5,
във вр. с ал. 3 от ЗАНН своевременно е искането от процесуалния представител на
ответната страна – ОД на МВР - Русе за присъждане на разноски за юрисконсулт на
основание чл.37 от ЗПП, във вр. с чл. 27е от Наредбата за заплащане на правната
помощ. С оглед приложимата норма на чл. 63, ал. 5 от ЗАНН, във вр. с чл. 37 от ЗПП, във вр. с чл. 27е от Наредбата за заплащане на правната помощ, във вр. с
чл.143 от АПК, възнаграждението за юрисконсулт се определя от съда, като не може
да надхвърля размерите по чл. 27е от НЗПП /в случая от 80 до 120 лв./. По
преценка на фактическата и правна сложност на казуса и при резултата от делото
на ответната страна ОД на МВР - Русе следва да бъдат присъдени деловодни
разноски за процесуално представителство в размер на 80 лева.
Мотивиран
така и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 260021
от 12.01.2021 г., постановено по АНД № 1700/2020 г. по описа на Районен съд - Русе.
ОСЪЖДА И.Н.Т., ЕГН **********, с адрес: ***
да заплати на Областна дирекция на МВР - Русе сумата от 80 (осемдесет) лева –
юрисконсултско възнаграждение.
Решението
е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.