Предявени са искове с правно основание чл.59, ал.1 от ЗЗД. Ищeцът Рамадан Руфат Байрям от с.Паничково, общ.Черноочене, обл.Кърджали, с ЕГН ********** сочи в исковата молба, че с решение № 428/24.06.2005 г., постановено по гр.д. № 238/2005 г. по описа на РС – Кърджали, оставено в сила с решение № 211/11.11.2005 г., постановено по В.гр.д. № 270/2005 г. на ОС – Кърджали и решение № 266/20.04.2007 г., постановено по гр.д. № 94/2006 г. по описа на ВКС, бил осъден да предаде на ответниците владението на недвижим имот, представляващ нива от 1.5 дка, намираща се в местността “Кьой Ичи” в землището на с.Паничково, обл.Кърджали, понастоящем намиращ се в границите на с.Паничково и представляващ част от пл. № 52 в кв.6 по плана на селото и отредените за него парцел VІІ в кв.6 от 740 кв.м. с неуредени регулационни сметки, част от парцел ІІ в кв.6, възлизаща на 110 кв.м. с неуредени регулационни сметки, част от парцел ІІІ в кв.6, възлизаща на 150 кв.м. с неуредени регулационни сметки и част от парцел, възлизаща на 370 кв.м., при граници: юг – път, изток – двор на Мустафа Аптиш, запад – двор на Руфат Рамадан Байрям и север – дере. По издаден срещу него изпълнителен лист било образувано изпълнително дело № 260/2007 г. по описа на ЧСИ Росен Сираков с рег. № 812, като към настоящия момент ответниците не били въведени във владение на имота. Процесните поземлени имоти се владеели от неговите родители от 1916 г. до 1957 г., когато били внесени в ТКЗС, след което му били предоставени за лично ползуване. През 1969 г. бил разширен пътя, което наложило ищеца да изгради подпорна стена от каменна зидария, ограда от стоманени колове и оградна мрежа и бетонова подпорна стена, с оглед предотвратяване свличането на земни маси. В имота изградил полумасивна стопанска сграда, със застроена площ от 77 кв.м. и масивен гараж със застроена площ 33 кв.м., чието строителство започнало през 1969 г. и завършило през 1970 г. Сградите – стопанската постройка, гаража и подпорната стена били изградени с оглед нуждите на ищеца като владелец на поземления имот, преди същият да бъде включен в регулация, което станало през 1981 г. и бил записан на Рамадан Руфад Байрям и АПК. Сочи, че не притежавал строителни книжа, като постройките били изградени с разрешение, дадено от управата на ТКЗС, Общински комитет на БКП и Общината. Оценката на тези подобрения, извършена от независим лицензиран оценител била 16 980 лв., с която сума ответниците неоснователно се обогатили за негова сметка. Ползувайки имота, засадил в него трайни насаждения ябълки – 9 бр., круша – 1 бр., лоза – 1 бр., орех – 1 бр., джанки – 12 бр. Оценката на трайните насаждения, изготвена от лицензиран независим оценител възлизала на 1 800.56 лв. Общо върху имота извършил подобрения на стойност 18 780.56 лв., с която сума ответниците неоснователно се обогатили за негова сметка и следвало да му заплатят. Не можели доброволно да разрешат възникналия спор. Моли съда да осъди ответниците да му заплатят сумата в размер на 18 780.56 лв., представляваща стойността на извършените подобрения в процесния имот, подробно описани в исковата молба. Претендира разноски. В съдебно заседание лично и чрез своя процесуален представител, поддържа исковете. На основание чл.116, ал.1 от ГПК (отм.), съдът е допуснал увеличение на предявения иск за заплащане стойността на засадените трайни насаждения от 1 800.56 лв. на 2 243.95 лв. В представено писмено становище се сочи, че в случая следва да намери приложение разпоредбата на чл.72 от ЗС, тъй като до влизане в сила на решенето по предявения установителен иск – 17.04.1996 г., ищецът имал съзнанието, че упражнява свои правомощия. Стойността на недвижимите имоти съгласно заключението на вещите лица възлизала на 13 900 лв., а стойността на трайните насаждения – 2291.99 лв. От събраните по делото гласни доказателства се установявало, че подобренията били извършени през периода от 1969 г. до 1974 г. Показанията на свидетелите Нешат Кямил и Али Байрям се опровергавали от показанията на свидетеля Али Ахмед Юнуз и заключението на вещото лице Делчо Точев. Поддържа се становище за основателност на иска до размера на 16 191.99 лв., присъждане на разноски по компенсация и законна лихва, считано от предявяване на иска до окончателното изплащане на сумата. В допълнителни бележки към защита се сочи, че съгласно разпоредбите на Примерен устав на ТКЗС лицата, на които било предоставено право на ползуване имали правото да засаждат трайни насаждения, да отглеждат животни и да притежават необходимия инвентар – селскостопански постройки и съоръжения. Ответникът Мюмюн Расим Байрям от с.Паничково, обл.Кърджали, с ЕГН **********, лично и чрез своя процесуален представител, оспорва исковете и моли съда да отхвърли същите като неоснователни. Претендира разноски. Твърди, че от 10 години ищецът знаел, че имотът не бил негов, а наследствен и след това възстановен на ответниците. Сочи, че ищецът бил държател на имота и като такъв нямал права на задържане и обезщетение за построеното от него. В представено писмено становище се сочи, че процесните постройки били незаконни и като такива подлежали на премахване и не следвало да бъдат заплащани. Подпорната стена била изградена със средства на общината от Пътно управление. Не било установено какви трайни насаждения има в имота и от кого били посадени. Ищецът ползувал имота без правно основание и не бил владелец, а държател. Като такъв същият нямал право на подобрения. Ответниците Фатма Расим Ферад и Садика Расим Алимолла оспорват предявените искове в представени писмени становища. Ответниците Нефизе Расим Мехмедали и Селвер Расим Кямил, редовно призовани, не се явяват и не вземат становище по предявените искове. Съдът, като прецени събраните по делото доказателства - поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа и правна страна следното: С решение № 144/30.11.1995 г., постановено от Кърджалийския районен съд по гр.д. № 633 по описа за 1995 г. на същия съд, влязло в сила на 17.04.1996 г. и решение № 1908/18.12.1998 г., постановено от Върховния касационен съд по гр.д. № 2907 по описа за 1996 г. на същия съд, е признато за доказано оспорването истинността на документ – нотариален акт № 142, том І, нот. дело № 495/1993 г. по описа на РС – Кърджали, в частта му с която е Рамадан Руфат Байрям е бил признат за собственик по давностно владение на целият имот с пл. № 52 в кв.6 по регулационния план на с.Паничково, от общо 2780 кв.м. и отредения за част от този имот парцел VІІ с площ 740 кв.м., с неуредени регулационни сметки, ведно с построената в имота полумасивна стопанска постройка от 77 кв.м., построена през 1970 г., при граници на целия имот: изток – двор на Мустафа Аптиш; запад – двор на Мехмед Руфат; север – дере; и юг – улица, като е отменен нотариалния акт в тази му част. С цитираното решение на Кърджалийския районен съд е признато за установено по отношение на Рамадан Руфат Байрям,че Хафизе Расим Мустафа, Рашид Расим Байрям, Нефизе Расим Рашид, Мюмюн Расим Байрям, Селвер Расим Кямил, Садика Расим Алимолла и Фатма Расим Ферад, са собственици на нива от 1.5 дка, находяща се в местността “Кьой Ичи” в землището на с.Паничково, общ.Черноочене, понастоящем в границите на населеното място, представляваща част от имот с пл. № 52 в кв.6 по регулационния план на селото и отредените за него парцел VІІ в кв. 6 от 740 кв.м., с неуредени регулационни сметки, част от парцел ІІ в кв. 6, възлизаща на 110 кв.м., с неуредени регулационни сметки, част от парцел ІІІ в кв. 6, възлизаща на 150 кв.м., с неуредени регулационни сметки и част от парцел VІІІ, възлизаща на 370 кв.м. с неуредени регулационни сметки. С решение № 428/24.06.2005 г., постановено от Кърджалийския районен съд по гр.д. № 238 по описа за 2005 г. на същия съд, решение № 211/11.11.2005 г., постановено от Кърджалийския окръжен съд по В.гр.д. № 270 по описа за 2005 г. на същия съд и решение № 266/20.04.2007 г., постановено от Върховния касационен съд по гр.д. № 94 по описа за 2006 г. на същия съд, ищецът Рамадан Руфат Байрям бил осъден да предаде на ответниците Нефизе Расим Мехмедали, Мюмюн Расим Байрям, Селвер Расим Кямил, Садика Расим Алимолла, и Фатма Расим Ферад, владението на недвижим имот, представляващ преди нива от 1.5 дка, находяща се в местността “Кьой Ичи” в землището на с.Паничково, обл.Кърджали, понастоящем намиращ се в границите на с.Паничково и представляващ част от пл. № 52 в кв.6 по плана на селото и отредените за него парцел VІІ в кв.6 от 740 кв.м., с неуредени регулационни сметки, част от парцел ІІ в кв.6, възлизаща на 110 кв.м. с неуредени регулационни сметки, част от парцел ІІІ в кв. 6, възлизаща на 150 кв.м., с неуредени регулационни сметки и част от парцел VІІІ, възлизаща на 370 кв.м., при граници: юг – път; изток – двор на Мустафа Аптиш; запад – двор на Руфат Рамадан Байрям и север – дере. По делото е представено и решение № 1962/01.02.2005 г., постановено от Върховния касационен съд по гр.д. № 1796 по описа за 2003 г. на същия съд, с което са обезсилени въззивното решение на Кърджалийския окръжен съд от 30.06.2003 г., постановено по гр.д. № 298/2002 г. и оставеното с него в сила решение на Кърджалийския районен съд от 11.07.2002 г. по гр.д . № 275/1999 г., като е прекратено касационното производство. От показанията на разпитаните по делото свидетели Яшар Реджеб Камбер, Мустафа Салиф Аптиш, Джамал Рамис Вели, Али Ахмед Юнуз и Мюмюн Расим Юсуф се установява, че през 1970 г. ищецът изградил в процесния имот стопанска постройка, гараж и подпорна стена. Установява се също, че в поземления имот били посадени и овощни дръвчета от ищеца и неговия син. Свидетелите Нешад Бехчед Кямил и Али Мехмед Байрям сочат, че през 1975 г. със средства на Окръжен народен съвет бил разширен път в близост до процесния имот, като била построена и подпорна стена. От писменото заключение на вещото лице инж. Стайко Димитров Стайков по назначената съдебно-техническа експертиза, както и от разпита на същия в съдебно заседание, които съдът приема, се установява, че процесните имоти попадат в УПИ VІІ-52 и УПИ VІІІ-53, в кв.6 по плана на с.Паничково, а пазарната стойност на имотите възлиза общо в размер на 10 720 лв. От писменото заключение на вещите лица инж. Стайко Димитров Стайков, инж. Кольо Генчев Колев и инж. Румяна Михайлова Видинска по назначената тройна съдебно-техническа експертиза, както и от разпита на същите в съдебно заседание, които съдът приема, се установява, че стойността на подобренията в процесните имоти към момента на изготвянето на заключението е 13 900 лв., както следва обор на стойност 5 200 лв., гараж на стойност 4500 лв., подпорни стени на стойност 2800 лв. и ограда на стойност 1400 лв. От писменото заключение на вещото лице Делчо Ванчев Точев по назначената съдебно-оценителна експертиза, както и от разпита на същия в съдебно заседание, които съдът приема, се установява, че стойността на трайните насаждения в поземлен имот VІІ-52 в кв.6 е 1202.66 лв., в парцел VІІІ-53 в кв.6 е 815.51 лв. и в парцел ІІІ-52 в кв.6 е 273.82 лв., или общата стойност на насажденията е в размер на 2291.99 лв. При тези данни съдът намира, че предявеният иск с правно основание чл.59, ал.1 от ЗЗД за заплащане на извършените в процесния имот подобрения е основателен и доказан до размера на 13 900 лв., съгласно заключението на тройната съдебно-техническа експертиза. Безспорно по делото е, че процесният имот е собственост на ответниците, а ищецът е построил стопанска постройка, гараж, подпорна стена и ограда през 1970 г. Установява се от приложеното решение № 144/30.11.1995 г., постановено от Кърджалийския районен съд по гр.д. № 633 по описа за 1995 г. на същия съд, влязло в сила на 17.04.1996 г., че поземленият имот представлява земеделска земя, която е била внесена в ТКЗС и е реституирана на ответниците. В този случай съгласно разпоредбата на §28, ал.3 от ПЗР към ЗИДЗСПЗЗ (обн. Д.в. бр. 45/1995 г.), лицата, които са извършили подобрения в недвижими имоти на организациите по § 12 от ПЗР на ЗСПЗЗ, могат да искат от собственика им стойността на подобренията при условията на чл. 72 и 74 от Закона за собствеността или чл. 59 от Закона за задълженията и договорите. В случая не се установява, ищецът да е бил владелец на имотите, тъй като същият сочи, че бил ползувател на имота, т.е. същият е държал вещта за другиго, поради което е приложима разпоредбата на чл.59, ал.1 от ЗЗД. Така, ответниците са се обогатили за сметка на ищеца, затова същите дължат обезщетение на последния до размера на обедняването. Съдът не кредитира показанията на свидетелите Нешад Кямил и Али Байрям, които сочат че подпорната стена била изградена със средства на Окръжен народен съвет, тъй като тези показания са нелогични и се опровергават от показанията на останалите, разпитани по делото свидетели, които сочат, че подпорната стена е била изградена със средства на ищеца. Впрочем, предмет на обезщетение може да бъде само онази част от подпорната стена, попадаща в процесния имот, която по силата на приращението е собственост на ответниците. Затова и оценката на подпорната стена, дадена от вещите лица касае само тази част от съоражението. Съгласно заключението на тройната съдебната съдебно-техническа експертиза, стойността на подобренията в процесните имоти възлиза на 13 900 лв., до който размер е основателен този иск. В останалата му част и за разликата до пълния му предявен размер от 16 980 лв. искът е неоснователен и недоказан и като такъв следва да бъде отхвърлен. Неоснователни са в тази връзка доводите на процесуалния представител на ответника Мюмюн Расим Байрям, който сочи, че ищецът е държател на процесните имоти и като такъв няма право да получи обезщетение за неоснователно обогатяване. В случая цитираното Постановление № 6 от 27.XII.1974 г. по гр. д. № 9/74 г. на Пленума на ВС и Тълкувателно решение № 85 от 2.XII.1968 г. по гр. д. № 149/68 г. на ОСГК са неприложими, тъй като е налице специална законова разпоредба - §28, ал.3 от ПЗР към ЗИДЗСПЗЗ (обн. Д.в. бр. 45/1995 г.). Впрочем, Тълкувателно решение № 85 от 2.XII.1968 г. по гр. д. № 149/68 г. на ОСГК не изключва, а напротив регламентира правото на лице, извършило подобрения в чужд имот да търси обезщетение за неоснователно обогатяване. Колизията между подобрителя в чужд имот и собственика на земята е уредена по сходен начин и в други реституционни закони. Така например аналогично е разрешението, дадено с текста на чл.23 от ППЗВСВГЗГФ, както и с разпоредбата на чл.2, ал.6 от ЗОСОИ. Що се отнася до изложения довод, че постройките са незаконни, то с разпоредбата на §16 от ПР на ЗУТ е уредена търпимостта на заварените строежи, които не се премахват, ако са били допустими по действащите подробни градоустройствени планове и по правилата и нормативите, действали по време на извършването им или съгласно този закон (ЗУТ). Независимо от обстоятелството, че за постройките в процесния имот няма строителни книжа те представляват подобрения, увеличават стойността на имота и в крайна сметка водят до неоснователно обогатяване, което нашето право не допуска. В този смисъл е и решение № 361/22.03.2006 г. по гр.д. № 3199/2004 г. на ВКС, ІV-А, г.о. По отношение на предявения иск с правно основание чл.59, ал.1 от ЗЗД за заплащане на трайни насаждания, то същият е основателен и доказан в пълния му размер от 2243.95 лв. Съгласно посочената разпоредба на §28, ал.3 от ПЗР към ЗИДЗСПЗЗ (обн. Д.в. бр. 45/1995 г.) ответниците дължат на ищеца онова, с което са се обогатили до размера на обедняването. Видно от заключението на вещото лице Делчо Ванчев Точев по назначената съдебно-оценителна експертиза общата стойност на насажденията е в размер на 2291.99 лв., поради което искът следва да бъде уважен до предявения размер на 2243.95 лв. Имайки предвид изложеното, следва да бъде постановено решение, с което ответниците да бъдат осъдени да заплатят на ищеца сумата в размер на 13 900 лв., представляваща обезщетение за неоснователно обогатяване от постройки в процесния имот, ведно със законната лихва, считано от датата на предявяване на иска – 26.09.2007 г. до окончателното изплащане на сумата, като иска в останалата му част и до пълния му предявен размер от 16 980 лв. следва да бъде отхвърлен, като неоснователен и недоказан. Следва също така ответниците да бъдат осъдени да заплатят на ищеца сумата в размер на 2243.95 лв., представляваща обезщетение за неоснователно обогатяване от трайни насаждения, ведно със законната лихва, считано от датата на предявяване на иска – 26.09.2007 г. до окончателното изплащане на сумата. При този изход на делото ответниците следва да бъдат осъдени да заплатят на ищеца направените по делото разноски, съразмерно на уважената част от исковете, в размер на 710.13 лв., а по сметка на Кърджалийския окръжен съд държавна такса в размер на 751.22 лв. Ето защо и на основание чл.59, ал.1 от ЗЗД, Окръжният съд
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА Нефизе Расим Мехмедали от с.Багрянка, общ.Момчилград, с ЕГН **********, Мюмюн Расим Байрям от с.Паничково, общ.Черноочене, с ЕГН **********, Селвер Расим Кямил от с.Паничково, общ.Черноочене, с ЕГН **********, Садика Расим Алимолла от гр.Асеновград, ул.”Сини връх” № 10, с ЕГН ********** и Фатма Расим Ферад от гр.Асеновград, кв.”Долни воден”, ул.”Ген. Гурко” № 12, с ЕГН ********** да заплатят на Рамадан Руфат Байрям от с.Паничково, общ.Черноочене, с ЕГН **********, сумата в размер на 13 900 лв., представляваща обезщетение за неоснователно обогатяване, произхождащо от стойността на построените в УПИ VІІ-52 и УПИ VІІІ-53, в кв.6 по плана на с.Паничково, общ.Черноочене, полумасивна стопанска сграда, масивен гараж, подпорна стена и ограда, ведно със законната лихва, считано от датата на предявяване на иска – 26.09.2007 г. до окончателното изплащане на сумата, като ОТХВЪРЛЯ иска с правно основание чл.59, ал.1 от ЗЗД в останалата му част и за разликата от 13 900 лв. до пълния му предявен размер от 16 980 лв., като неоснователен и недоказан. ОСЪЖДА Нефизе Расим Мехмедали от с.Багрянка, общ.Момчилград, с ЕГН **********, Мюмюн Расим Байрям от с.Паничково, общ.Черноочене, с ЕГН **********, Селвер Расим Кямил от с.Паничково, общ.Черноочене, с ЕГН **********, Садика Расим Алимолла от гр.Асеновград, ул.”Сини връх” № 10, с ЕГН ********** и Фатма Расим Ферад от гр.Асеновград, кв.”Долни воден”, ул.”Ген. Гурко” № 12, с ЕГН ********** да заплатят на Рамадан Руфат Байрям от с.Паничково, общ.Черноочене, с ЕГН **********, сумата в размер на 2243.95 лв., представляваща обезщетение за неоснователно обогатяване, произхождащо от стойността на посадените в УПИ VІІ-52, УПИ VІІІ-53 и УПИ ІІІ - 52 в кв.6 по плана на с.Паничково, общ.Черноочене, трайни насаждения, ведно със законната лихва, считано от датата на предявяване на иска – 26.09.2007 г. до окончателното изплащане на сумата. ОСЪЖДА Нефизе Расим Мехмедали от с.Багрянка, общ.Момчилград, с ЕГН **********, Мюмюн Расим Байрям от с.Паничково, общ.Черноочене, с ЕГН **********, Селвер Расим Кямил от с.Паничково, общ.Черноочене, с ЕГН **********, Садика Расим Алимолла от гр.Асеновград, ул.”Сини връх” № 10, с ЕГН ********** и Фатма Расим Ферад от гр.Асеновград, кв.”Долни воден”, ул.”Ген. Гурко” № 12, с ЕГН ********** да заплатят на Рамадан Руфат Байрям от с.Паничково, общ.Черноочене, с ЕГН ********** направените по делото разноски, съразмерно на уважената част от исковете, в размер на 710.13 лв., а по сметка на Кърджалийския окръжен съд държавна такса в размер на 751.22 лв. Решението подлежи на обжалване пред Апелативен съд - Пловдив в 14-дневен срок от съобщението за изготвянето му на страните.
Председател:
|