№ 39
гр. Свищов, 11.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СВИЩОВ в публично заседание на четвърти юли през
две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Светослав Ив. Иванов
при участието на секретаря Василка Н. Лалова
като разгледа докладваното от Светослав Ив. Иванов Административно
наказателно дело № 20244150200121 по описа за 2024 година
Производството е по чл. 58д и сл. ЗАНН.
Образувано е по жалба на В. Р. И., ЕГН: **********, с. * срещу Наказателно
постановление (НП) № 24-0352-000181/13.03.2024 г. на Началника на РУ – гр. Свищов в
ОД на МВР – гр. Велико Търново, с което на жалбоподателя за нарушение по чл. 140, ал. 1
ЗДвП, изразяващо се в това, че е управлявал МПС, което не е било надлежно регистрирано,
са му наложени административни наказания „глоба“ в размер на 200 лв. и „лишаване от
право да управлява МПС“ за срок от 6 м. на основание чл. 175, ал. 3, пр. 1 ЗДвП.
Във въззивната си жалба В. Р. И., чрез адв. Г. Г, САК, твърди, че не бил надлежно
доказан субективния компонент на умисъла за извършването на нарушението по чл. 140, ал.
1, изр. 1 ЗДвП, а именно че И. не е знаел, че управляваното от него МПС било с прекратена
регистрация. С оглед на изложено моли Свищовския районен съд (СвРС) да постанови
решение, с което да отмени обжалваното НП. Претендират се и разноски. – Наказващият
орган (НО) – Началника на РУ – гр. Свищов – не взема становище по жалбата.
СвРС намира, че така подадена жалба подадена от легитимирана за това страна,
и то в срок, а освен това е редовна и допустима. Разглеждана по същество, жалбата е
неоснователна.
ПО ФАКТИТЕ:
На 19.11.2023 г. в 10:35 ч. на ПП № I-3 при км. 24+000, м. „П“ в посока от гр. П към
гр. Б В. Р. И. управлявал състав от ППС влекач с марка „С“, модел „**“, с рег. № ***,
собственост на С.А.М., ЕГН: **********, с. Т, и полуремарке марка „К“, модел „С“, рег. №
****, собственост на „К“ ЕООД, БУЛСТАТ: *****. Влекачът (с рег. № ***) обаче не бил
регистриран по надлежния ред. Регистрацията му била прекратена от 05.01.2023 г. по реда
на чл. 143, ал. 10 ЗДвП служебно от МВР, тъй като не била сключена задължителна
застраховка срещу гражданска отговорност за 2023 г., след като ГФ уведомил за това
административни орган.
С Уведомление от 09.01.2023 г. от МВР, ОД на МВР, гр. Т, С.А.М. била уведомена за
прекратена регистрацията на МПС с рег. № ***, поради подадена информация от ГФ, че
същото нямало валидна застраховка срещу гражданска отговорност. Известието било
1
получено от М на 03.02.2023 г., връчено й било лично, като на подписа на известието (л. 45
и л. 57 от ДП) бил поставен нейния подпис. Впрочем, и самата тя призна това в о. с. з. на
04.07.2024 г., след като й бяха предявени копие на известието от съда. Макар и да не била
сигурна, че именно тя била написала собственоръчно имената си на известието за доставяне,
съдът счита, че собственоръчният й подпис е достатъчен, за да се заключи, че М е получила
писмото от ОД на МВР – гр. Т. (Изписването на имената би могло да е било направено и от
куриера, доставил известието.)
На водача И. бил съставен АУАН Серия GA № 1000194, който бил анулиран на
основание чл. 33, ал. 2 ЗАНН с Мотивирана резолюция № 23-0352-М000067/06.12.2023 г. на
Началника на РУ – гр. Свищов. На 14.12.2023 г. с постановление на ВТРП било образувано
ДП за престъпление по чл. 345, ал. 2, във вр. с ал. 1 НК. То обаче било прекратено с
Постановление за прекратяване на наказателното производство от 23.02.2024 г. на ВТРП, ТО
– гр. Свищов, на основание чл. 24, ал. 1, т. 1, пр. 2 НПК, а съгласно чл. 243, ал. 3 НПК
материалите по ДП били изпратени по компетентност на Началника на РУ – гр. Свищов, ОД
на МВР – гр. Велико Търново. Прочее НО издал процесното НП № 24-0352-
000181/13.03.2024 г.
От справката за нарушител/водач за В. Р. И. е видно, че същият има допуснати
множество нарушения по ЗДвП: 47 АУАН, 42 НП, 2 мотивирани резолюции за отмяна на
АУАН, 41 фиша, 15 ПАМ.
Така възприетата фактическа обстановка се установява от съвкупния анализ на
всички доказателства и доказателствени средства по делото: НП № 24-0352-
000181/13.03.2024 г. на началника на РУ в ОД МВР – Велико Търново, РУ – Свищов,
Постановление за прекратяване на наказателното производство от 23.02.2024 г. на РП
Велико Търново, ТО – Свищов, Заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г., както и цялото ДП №
430/2023 г. по описа на РУ МВР – Свищов, ведно с всички писмени доказателства по него;
както и от разпита на св. Б. С. Д., Б. А. А. и С.А.М.. – Доказателствената съвкупност е
еднопосочна и непротиворечива, поради което по арг. от чл. 305, ал. 3 НПК, във вр. с чл. 84
ЗАНН, не е необходимо съдът да излага подробен анализ на отделните доказателства и
доказателствени средства.
ПО ПРАВОТО:
При разглеждане на дело по оспорено НП районният съд е инстанция по същество
(чл. 63 ЗАНН). Затова той следи служебно за законосъобразността на обжалвания акт: дали
правилно са приложени процесуалният и материалният закон от НО, и то не в рамките на
подадената жалба, а по повод на същата (чл. 315, ал. 1 НПК, във вр. с чл. 84 ЗАНН). В
изпълнение на тези си правомощия съдът служебно (чл. 13, чл. 107, ал. 2 и чл. 313-314 НПК,
във вр. с ч. 84 ЗАНН) установи, че процесното НП е издадено от компетентни органи, в
предвидената от закона писмена форма и съдържание (чл. 57 ЗАНН). Налице е и редовна
процедура по връчването НП на жалбоподателя. В НП се съдържат описания на всички
обстоятелства относно съставомерните признаци на вменените на жалбоподателя
нарушения. Прочее СвРС намира, че не са допуснати нарушения на процесуалния закон при
издаването на НП. НП е законосъобразно и от материално-правна гл. т.
На 19.11.2023 г. в 10:35 ч. на ПП № I-3 при км. 24+000, м. „П“ в посока от гр. П към
гр. Б В. Р. И. управлявал състав от ППС влекач с марка „С“, модел „**“, с рег. № ***,
собственост на С.А.М., ЕГН: **********, с. Т, и полуремарке марка „К“, модел „С“, рег. №
****, собственост на „К“ ЕООД, БУЛСТАТ: *****. Влекачът (с рег. № ***) обаче не бил
регистриран по надлежния ред, защото регистрацията му била прекратена от 05.01.2023 г. по
реда на чл. 143, ал. 10 ЗДвП, тъй като не била сключена задължителна застраховка срещу
гражданска отговорност за 2023 г., след подадена информация за това от ГФ до МВР. По
този начин съдът намира, че е било осъществен от обективна страна съставът на
нарушението по чл. 140, ал. 1 ЗДвП. Съгласно нормата на чл. 140 ал. 1 от ЗДвП по пътищата,
отворени за обществено ползване се допускат само МПС и ремаркета, които са регистрирани
и са с табели с регистрационен номер, поставени на определите за това места. По силата на
чл. 143, ал. 10, изр. 1 ЗДвП: „Служебно се прекратява регистрацията на ППС, за които е
получено уведомление от ГФ по чл. 574, ал. 11 КЗ, и се уведомява собственикът на ППС.“
Неоснователно се явява възражението в жалбата за липса на субективна страна на
2
деянието. Ирелевантно за съставомерността на посоченото административно нарушение и за
наличието на предвидените в закона предпоставки за ангажиране отговорността на
жалбоподателя е обстоятелството, че дали органът по регистрация на МПС бил, или не бил,
предприел действия по уведомяването на собственика на въпросното МПС за процедурата
по служебно прекратяване регистрацията на процесния влекач. Макар че в случая това било
направено с Уведомление от 09.01.2023 г. от МВР, ОД на МВР, гр. Т, до собственика на
влекача – С.А.М., която била уведомена, че била прекратена регистрацията на МПС с рег. №
***.
Без правно значение за законосъобразното ангажиране отговорността на
жалбоподателя за извършеното от него административно нарушение е и фактът дали лицето,
предоставило на жалбоподателя автомобила да го управлява, било знаело за приключилата
процедура по прекратяване регистрацията на МПС, или пък това не му било известно.
Независимо че в случая М била знаела за това, щом като лично се била подписала на
изпратеното й известие за това на ОД на МВР, гр. Т. (Впрочем всичко това се обсъди
подробно по-горе при изясняване на делото от фактическа страна.)
В случая обаче В. Р. И. е бил длъжен, преди да започне да управлява състав от ППС с
влекач, марка „С“, модел „**“, с рег. № ***, да се увери, че същият имал сключена и валидна
застраховка срещу гражданска отговорност, както и всички изискуеми документи, които
следвало да бъдат носени при управлението му. Всъщност такова задължение тежи върху И.
не само на влекача, но всяко едно ППС, управлявани от него в състав. По същия начин той
бил длъжен и да проверял дали всяко едно от ППС имало стикери за задължителната
застраховка, или пък нямало.
Законодателят е вменил на всеки, който управлява автомобил и състав от ППС,
независимо чия собственост са те, да не ги управлява, ако за него не била заплатена
задължителната застраховка срещу гражданска отговорност, респ. да носи
неблагоприятните последици, които законът свързва с управлението на ППС в състав, за
който тази застраховка не била заплатена, а когато застраховката не била заплатена за
продължителен срок от време, както било в конкретния случай – за около 10 месеца, – да
носи неблагоприятните последици от това, че бил управлява ППС в състав с влекач, който
влекач бил със служебно прекратена регистрация точно поради това, че не била заплатена
задължителната му застраховка срещу гражданска отговорност.
Управлението на ППС в състав с влекач, за което при елементарна проверка на
съпровождащите го документ за преглед, застраховка, регистрация в РБ и др. т. би се
установило, че липсва задължителна застраховка „Гражданска отговорност“, и то от повече
от 10 м., е основание да се приеме, че водачът не е само бил длъжен, но и е могъл да
установи, че влекачът бил със служебно преустановена регистрация от МВР. Липсата на
подобна проверка е действие, противно на дължимата грижа на добрия водач на ППС в
състав съгласно ЗДвП на РБ. Ето защо СвРС намира, че от субективна страна В. Р. И. е
действал виновно (чл. 11, ал. 1 in fine НК), при форма на вината му – несъзнавана
непредпазливост (чл. 11, ал. 3, пр. 1 НК).
Действително, И. не бил предвиждал, че управлявал ППС в състав с влекач, който не
бил регистриран по надлежния начин, защото служебно била прекратена регистрацията му
поради неплащане на задължителна застраховка за повече от 10 м., но той, И., бил могъл да
установи това, полагайки дължимата грижа на добрия водач на ППС. А именно, като бил
проверил, преди да започнел управлението на ППС в състав с влекач, дали всяко едно от
ППС в композицията, в т. ч. и влекачът, били имали такава застраховка, и щом бил
установил, че такава липсвало за повече от 10 м. досежно влекача, то И. бил могъл да
заключи, че служебно била прекратена регистрацията на влекача, защото ГФ бил длъжен да
информирало МВР за липсата на задължителна застраховка на регистрираните у нас МПС, а
МВР – да прекратяло регистрацията на такива ППС – чл. 143, ал. 10 ЗДвП. (В този смисъл е
и Р. № 48/29.03.2023 г. по а. н. д. № 10027/2023 г. на Административен съд – гр. Велико
Търново.)
С оглед на изложеното съдът намира, че основателно се явява възражението на
жалбоподателя, че същият бил действал без умисъл при осъществяването на нарушението
(чл. 11, ал. 1-2 НК) по чл. 140, ал. 1 ЗДвП (както впрочем правилно приела и ВТРП в
постановлението си за прекратяване на ДП по случая). Само че – за разлика от
Наказателното право, където непредпазливите деяние са наказуеми само в изрично
предвидените случаи (чл. 11, ал. 4 НК), – в Административно-наказателното право
принципът е в обратния смисъл. Съгласно чл. 7, ал. 2 ЗАНН: „Непредпазливите деяния не се
3
наказват само в изрично предвидените случаи.“
По тези съображения неоснователно се явява възражението на жалбоподателя, че
административното нарушение, за което е ангажирана отговорността му, е несъставомерно
поради липса на субективната страна на деянието. Безспорно административното нарушение
е съставомерно и от обективна, и от субективна страна и правилно,обосновано и
законосъобразно наказващият орган е ангажирал отговорността на жалбоподателя за
извършеното административно нарушение. НО правилно е квалифицирал извършеното
нарушение, правилно е приложил материалния закон, като е посочена и правилната
санкционна норма.
При определяне на наказанието за така извършеното нарушение СвРС намира, че
същото е било неправилно определено в неговия минимум по чл. 175, ал. 3, пр. 1 ЗДвП
предвид множеството нарушения по ЗДвП на жалбоподателя. Така или иначе, въззивният
съд, по арг. от противното чл. 63, ал. 2, т. 4, във вр. с ал. 7, т. 2 ЗАНН, не би могъл да влоши
положението на жалбоподателя, но единствено би могъл да потвърди НП в тази му част.
С оглед на съвпадащите крайни извод на СвРС и НО издаденото НП се явява
законосъобразно и обосновано, което следва да бъде потвърдено, а подадената жалба –
оставена без уважение.
Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 2, т. 5, във вр. с ал. 9 ЗАНН,
Свищовският районен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА обжалваното НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ № 24-0352-
000181/13.03.2024 г. на НАЧАЛНИКА на РУ – гр. СВИЩОВ в ОД на МВР – гр.
ВЕЛИКО ТЪРНОВО, с което за нарушение по чл. 140, ал. 1 ЗДвП, изразяващо се в това, че
е управлявал ППС, което не било регистрирано по надлежния ред, на В. Р. И., ЕГН:
**********, с. *, му наложени административни наказания „ГЛОБА“ в размер на 200
(ДВЕСТА) ЛЕВА и „ЛИШАВАНЕ ОТ ПРАВО ДА УПРАВЛЯВА МПС“ за срок от 6
(ШЕСТ) МЕСЕЦА на основание чл. 175, ал. 3, пр. 1 ЗДвП, като ЗАКОНОСЪОБРАЗНО и
ПРАВИЛНО.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Великотърновския
административен съд в четиринадесет дневен срок от съобщението на страните, че е
изготвено, за което да им се връчи препис от него.
Съдия при Районен съд – Свищов: _______________________
4