Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 546
29.07.2022 г., гр.Хасково
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд – Хасково
в открито
съдебно заседание на двадесети юли две хиляди двадесет и втора година в състав:
Председател: Пенка Костова
Членове: Антоанета Митрушева
Биляна Икономова
при
секретаря Гергана Тенева
и в
присъствието на прокурора Николай Трендафилов,
като
разгледа докладваното от съдия А.
Митрушева
АНД (К) № 448 по описа на
Административен съд – Хасково за 2022 г.,
за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на глава дванадесета от АПК, във вр. чл. 63, ал. 1 от ЗАНН.
Образувано
е по касационна жалба, подадена от Б.М.Ч., чрез адв.Н.П., против Решение №
45/08.03.2022 г., постановено по АНД № 20225620200071 по описа на Районен съд –
Свиленград за 2022 г.
Касационният
жалбоподател твърди, че съдът не разгледал задълбочено обстоятелствата, свързани
с допуснати при издаване на акта съществени нарушения на процесуални правила.
Прието било, че правилата за АУАН и НП, включително сроковете за издаване, били
неприложими относно електронния фиш. Този прочит на приложимата материя обаче
предоставял АНО сам да преценя кога да издава и по какъв ред да връчи акта,
ангажиращ административнонаказателната отговорност. Така възможността за
антидатиране на електронния фиш, при нарушена процедура по връчване, поставяла
жалбоподателя в невъзможност да докаже тезата си и водела до неравнопоставеност
на страните в производството, при предварително установена доказателствена сила
на обжалваните актове. В случая фишът бил връчен едва на 13.12.2021 г. (за
нарушение, сторено на 08.01.2021 г.), тоест след повече от 11 месеца. През
целия период жалбоподателят не бил променял адресната си регистрация, съответно
АНО не бил изпълнил процедурата, регламентирана от законодателя за
връчване/ангажиране на административнонаказателната отговорност. Посочва още,
че доколкото в случая се касаело за наказание в размер от 50.00 лева, за АНО
съществувала забрана да реализира отговорността на нарушителя с ЕФ и трябвало
да процедира по реда, предвиден в чл. 186, ал. 4 от ЗДвП. Моли за отмяна на
обжалваното съдебно решение, ведно с атакувания електронен фиш, и присъждане на
направените в производството разноски за заплатен адвокатски хонорар.
ОТВЕТНИКЪТ
по касационната жалба – ОБЛАСТНА ДИРЕКЦИЯ НА МВР – ХАСКОВО, чрез процесуалния
си представител в съдебно заседание, оспорва касационната жалба. Моли за
постановяване на решение, с което жалбата да бъде отхвърлена като неоснователна
и да бъде оставено в сила решението на Районен съд – Свиленград. Моли за
присъждане на разноски по делото.
Представителят
на ОКРЪЖНА ПРОКУРАТУРА – Хасково счита, че Районен съд – Свиленград е
постановил правилен и законосъобразен съдебен акт, който следва да се остави в
сила.
Съдът,
като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност, намери жалбата за допустима, като подадена в срок и от надлежна
страна. Разгледана по същество, същата е неоснователна поради следните
съображения:
С
атакуваното съдебно решение Районен съд – Свиленград е потвърдил Електронен фиш
за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо
средство Серия К № 4595776 на ОДМВР - Хасково, с който на Б.М.Ч. с ЕГН : **********,
законен представител на ЕТ „Бехи - Б.Ч.“, за извършено нарушение по чл. 21,
ал.1 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП), на основание чл. 189, ал. 4,
вр. чл. 182, ал. 1, т. 2 от ЗДвП е наложено административно наказание „глоба” в
размер на 50 лв., като правилен и законосъобразен. За да постанови решението
си, съдът е приел за установено от фактическа страна, че на 08.01.2021 г. в 14:46
часа, било установено и заснето с автоматизирано техническо средство TFR1-M
656/14 движение на товарен автомобил марка „Ситроен джъмпер“ с регистрационен
номер РВ 0429 ТР в гр.Свиленград със скорост от 62 км./ч. (след приспадане на
допустимата грешка от – 3 км в час) - над разрешената за движение в населено
място от 50 км/ч. От извършената Справка в централна база КАТ се установило, че
автомобилът е регистриран на името на ЕТ „Бехи - Б.Ч.“ с ЕИК : *********със
законен представител Б.М.Ч.. Въз основа на тези констатации бил издаден
процесният електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано
техническо средство, като за нарушител бил вписан жалбоподателят в качеството
му на законен представител на ЕТ, чиято собственост бил товарният автомобил.
Електронният фиш бил връчен на жалбоподателя лично срещу подпис на 13.12.2021 г.
От правна страна съдът е приел, че обжалваният ЕФ се явява законосъобразен, като не са допуснати
съществени процесуални нарушения по образуването и приключването на
административнонаказателната процедура, които да водят до нарушаване на правото
на защита на жалбоподателя и да са основания за неговата незаконосъобразност и
отмяна. Относно спазването на срока по чл. 34 от ЗАНН, съдът е намерил, че разпоредбата
не намира приложение и не следва да се прилага по аналогия. По същество съдът е
приел за доказано извършеното и описано във фиша нарушение, надлежното
заснемане и документиране на измерената скорост и посоката на движение на
товарния автомобил. Приел е за безспорно установено, че нарушението е извършено
в населено място и че жалбоподателят е управлявал процесния автомобил със
скорост над разрешената за населено място - 50 км/ч., а именно с 62 км/ч. Приел
е за правилна правната квалификация на нарушението по чл. 21, ал. 1 от ЗДвП,
съответно е посочил, че нарушението правилно е санкционирано по чл. 189, ал. 4,
вр. чл. 182, ал. 1, т. 2 от ЗДвП. Изложил е доводи, че процесното
административно нарушение не представлява маловажен случай и не са налице
основания за приложение на чл. 28 от ЗАНН.
В пределите на касационната проверка по
чл. 218, ал. 2 от АПК и във връзка с релевираните в жалбата касационни
основания, настоящата инстанция намира, че решението на районния съд е валидно
и допустимо, като постановено от компетентен съд в предвидената от закона форма
по допустима въззивна жалба. Преценено за съответствие с материалния закон,
решението е правилно. Съображенията за това са следните:
Настоящият състав, противно на
твърденията в касационната жалба, намира за правилни и обосновани изводите на
районния съд за това, че оспореният електронен фиш е издаден при правилно приложение
на материалния закон и при липса на допуснати нарушения на процесуалните
правила, като са изпълнени изискванията на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП и на Наредба
№ 8121з-532 от 12.05.2015 г. за условията и реда за използване на
автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за
движение по пътищата, издадена от Министъра на вътрешните работи. Настоящата
инстанция приема, че фактите по делото са обсъдени от районния съд поотделно и
в тяхната съвкупност, като въз основа на тях в решението са изложени подробни,
релевантни и аргументирани мотиви относно законосъобразността на оспорения
електронен фиш. Въз основа на правилно установената фактическа обстановка са
направени обосновани изводи относно приложението както на материалния, така и
на процесуалния закон. Изложените от въззивния съд мотиви за законосъобразност
на електронния фиш са обосновани от съвкупната преценка и анализа на събрания
доказателствен материал и настоящата инстанция ги възприема изцяло.
Неоснователни са възраженията, че електронният
фиш е издаден в нарушение на материалния закон, а именно в нарушение на
правилото по чл. 39, ал. 4 от ЗАНН. Съгласно посочената разпоредба, за случаи
на административни нарушения, установени и заснети с техническо средство или
система, в отсъствие на контролен орган и нарушител, когато това е предвидено в
закон, овластените контролни органи могат да налагат глоби в размер над
необжалваемия минимум по ал. 2, за което се издава електронен фиш. Така
регламентираното не игнорира възможността за нарушение, установено и заснето с
техническо средство или система, в отсъствие на контролен орган, наказанието за
което е в размер на 50 лв., да се издаде електронен фиш. Противно на вижданията
на касатора, разпоредбата не въвежда подобна забрана. Според чл. 85а от ЗАНН,
доколкото в този закон няма особени правила за административнонаказателния
процес при нарушения, установени с техническо средство или система съгласно чл.
39, ал. 4, се прилагат разпоредбите на Закона за движението по пътищата. С
оглед тази законова делегация, пряко приложима е разпоредбата на чл. 189, ал. 4
от ЗДвП, съгласно която при нарушение, установено и заснето с автоматизирано
техническо средство или система, за което не е предвидено наказание лишаване от
право да се управлява моторно превозно средство или отнемане на контролни
точки, се издава електронен фиш в отсъствието на контролен орган и на нарушител
за налагане на глоба в размер, определен за съответното нарушение. В тази
връзка единственото ограничение за издаване на ЕФ касае случаите, когато за
нарушението е предвидено наказание лишаване от право да се управлява моторно
превозно средство или отнемане на контролни точки (чл. 189, ал. 4 от ЗДвП),
какъвто не е процесният.
Относно възражението на процесуалния
представител на жалбоподателя, свързани с датата на извършване на нарушението и
датата на връчване на електронния фиш, съответно твърдението за допуснати в
тази връзка съществени нарушения на процесуални правила, следва да бъде
отбелязано следното:
Оспорваният електронен фиш съдържа
всички предвидени реквизити в разпоредбата на чл. 189, ал. 4 от Закона за
движение по пътищата. Посочената разпоредба въвежда специален ред и реквизити
на санкционния акт, поради което настоящата инстанция намира, че възраженията
за нарушаване на реда за издаването му са неотносими. В разпоредбата на чл.
189, ал. 4 от ЗДвП са изброени изчерпателно реквизитите на електронния фиш и
сред тях не фигурира "дата на съставяне на фиша" (за разлика от чл.
42, т. 2 ЗАНН, който въвежда такъв реквизит на АУАН). Ето защо липсата на дата
на съставяне на електронния фиш не може да се възприеме като съществено
процесуално нарушение. В тази връзка следва да бъде отбелязано, че съгласно
Тълкувателно решение № 1 от 26.02.2014 г. по т. д. № 1/2013 г. на ВАС
електронният фиш се приравнява едновременно към АУАН и НП, но само по отношение
на правното му действие, но не и по форма, съдържание, реквизити и процедура по
издаване. Изискванията за форма, съдържание, реквизити и ред за издаване на
АУАН и НП, регламентирани подробно в ЗАНН, са неприложими по отношение на
електронния фиш и са свързани само и единствено с производството по издаване на
НП, започващо със съставянето на АУАН. Именно от спецификата на електронния фиш
се изхожда и при преценката относно приложимостта на сроковете по чл. 34 от ЗАНН в производството по издаване и обжалване на електронни фишове. В този
смисъл в настоящия случай е неприложима разпоредбата на ЗАНН, съгласно която не
се образува административнонаказателно производство, ако не е съставен акт за
установяване на нарушението в продължение на три месеца от откриване на
нарушителя или ако е изтекла една година от извършване на нарушението.
Доколкото ЗАНН не предвижда изрична регламентация на института на давност за
погасяване на административнонаказателното преследване в производството по
издаване и обжалване на електронните фишове намират приложение текстовете на
чл. 80 и чл. 81 от НК. Съгласно чл. 80, ал. 1, т. 5 от НК обикновената давност
е три години, а абсолютната - четири години и половина. В конкретния случай,
деянието е извършено на 08.01.2021 г., електронният фиш е връчен на 13.12.2021
г., поради което няма допуснато съществено процесуално нарушение, твърдяно от
жалбоподателя, както и не са налице предпоставките на чл. 81, ал. 3, във вр.
чл. 80, ал. 1, т. 5 от НК.
В заключение касационната инстанция
приема, че при установяване на нарушението и провеждане на особената
административнонаказателна процедура по издаване на процесния електронен фиш
няма допуснати съществени нарушения. Безспорно са установени нарушението,
авторът му и неговата вина. Деянието е санкционирано законосъобразно, като
наложената глоба съответства на нормативно предвидения вид и размер на
наказанието и на констатираното превишение на скоростта за движение. Ето защо
решението на районния съд, с което електронният фиш е потвърден, е постановено
валидно, допустимо и в съответствие с материалния закон, поради което следва да
бъде оставено в сила.
С оглед изхода на делото, искането на
касационния ответник за присъждане на юрисконсултско възнаграждение за
настоящата инстанция е основателно. Съдът намира, че същото следва да бъде
определено в размер на 80.00 лева, на основание чл. 63д, ал. 4 от ЗАНН, вр. чл.
27е от Наредбата за заплащането на правната помощ.
Водим от гореизложеното и на основание
чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, съдът
Р Е
Ш И :
ОСТАВЯ В
СИЛА Решение №
45/08.03.2022 г., постановено по АНД № 20225620200071 по описа на Районен съд –
Свиленград за 2022 г.
ОСЪЖДА Б.М.Ч., ЕГН
: **********, адрес: ***, партер, да заплати на ОД на МВР - Хасково сумата от
80.00 (осемдесет) лева, представляващи разноски за юрисконсултско
възнаграждение.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател:
Членове: 1.
2.