Р Е Ш Е Н И Е
гр. Враца,
29.06.2018 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВРАЧАНСКИ РАЙОНЕН СЪД, НО, 1-ви състав, в публично заседание на двадесет
и девети май две хиляди и осемнадесета година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
ВЕРОНИКА БОЗОВА
при участието на секретаря Р. М.
като разгледа докладваното от съдията
н.а.х.д.№308/2018 г. по описа на ВрРС
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.59-63 ЗАНН
Образувано
е по жалба на И.Б.В.,***, против Наказателно постановление /НП/ №18-0967-000183/22.02.2018
г. на началник група към ОДМВР Враца, сектор ПП Враца, с което на основание чл.179,
ал.2, вр. ал.1 ЗДвП, за нарушение по чл.25, ал.1 ЗДвП, на жалбоподателя е
наложено административно наказание глоба в размер на 200 лв.
В жалбата
се излагат доводи, че АУАН и НП са издадени при съществено нарушение на
процесуалните правила, изразяващи се в неточно описание на твърдяното нарушение
и противоречие между съдържанието на АУАН и НП. При това се прави искане за
отмяна на атакувания санкционен акт.
В съдебно
заседание жалбоподателят се представлява от адв. С. Г., която поддържа жалбата
и заявявайки оплаквания, че е налице нарушение
на чл.34 ЗАНН и при обосноваването на допуснати процесуални нарушения, прави
искане за отмяна на НП.
Въззиваемата
страна, редовно призована, не изпраща представител и не взема становище по
жалбата.
Пред
първоинстанционния съд са събрани нови доказателства – разпитан е св. А. А.,
както и е приложено ДП №304/2017 г. по описа на СГП, пр.пр. №16030/2017 г. на
СГП.
Врачански
районен съд, като прецени събраните по делото доказателства и наведените
доводи, приема за установено от ФАКТИЧЕСКА СТРАНА следното:
На 06.06.2017
г. жалбоподателят управлявал л.а. Волво V 70 с рег. *****, негова собственост и се движел
в гр. Враца, по бул. Втори Юни, с посока на движение към гр. Мездра. Около
11:20 часа, в районна на „Технополис“ реализирал ПТП с л.а. Ауди А6 с рег. *****По
случая била образувана пр.пр. №16030/2017 г. по описа на СГП, ДП №304/2017 г. по
описа на СГП, в хода на което производство се установило, че жалбоподателят се
е движел в лява лента за движение със скорост от 53,2 км/ч. Той предприел
маневра по преустрояване в дясна лента за движение давайки десен мигач и бил
ударен от движещия се зад него със скорост от 108,5 км/ч л.а. Ауди А6.
Установило се също, че водачът на л.а.
Ауди А6 е предприел неправилно изпреварване от дясно, както и че при движение
на л.а. Ауди А6 със скорост от 50 км/ч, каквато е максимално разрешената скорост
за движение в населено място, ПТП-то е било предотвратимо. При това е направен
извод, че причината за настъпилото ПТП е предприетото от водача на л.а. Ауди
изпреварване от дясно и скоростта му на движение от 108,5 км/ч. Въз основана
така установеното, с Постановление от 18.01.2018 г. на СГП, материалите са
изпратени на сектор ПП към ОДМВР Враца за преценка налице ли е административно
нарушение. Въз основа на Постановлението на СГП, на 05.02.2018 г. св. А. А.
съставил на жалбоподателя АУАН, в който посочил, че като е предприел маневра по
преминаване от лява в дясна лента за движение и е реализирал ПТП, жалбоподателят
е осъществил състава на чл.25, ал.1 ЗДвП. АУАН е съставен в присъствието на
жалбоподателя, който го е подписал лично и в графа възражения е вписал, че има
такива, без да конкретизира оплакванията си.
На
22.02.2018 г., въз основа на съставения АУАН, при идентично описание на
фактическата обстановка и посочване, че нарушението е осъществено в 17:20 часа,
е повдигнато обвинение за нарушение по чл.25, ал.1 ЗДвП, и на основание чл.179,
ал.2, вр. ал.1 ЗДвП, на жалбоподателя е наложено административно наказание
“глоба” в размер на 200,00 лв.
Така
изложената фактическа обстановка се установява въз основа показанията на св. А.
А., от приложеното по делото ДП №304/2017 г. по описа на СГП, пр.пр.
№16030/2017 г. на СГП, както и от останалите събрани по делото доказателства.
От показанията на св. А. А. се установява, че е водена преписка в СГП и че въз
основа на постановление на СГП му е било разпоредено от ръководството на сектор
ПП към ОДМВР Враца да състави АУАН. От приложеното по делото ДП №304/2017 г. по
описа на СГП, пр.пр. №16030/2017 г. на СГП, пък се установява, че причината за
настъпилото ПТП е предприетото от водача на л.а. Ауди А6 изпреварване от дясно
и скоростта му на движение от 108,5 км/ч. Съдът кредитира коментираните доказателства
в цялост. Кредитира и останалите съдържащи се по делото доказателства. Доколкото
обаче доказателствената маса е еднопосочна по отношение на релевантните за доказване
факти, съдът намира по-подробното й обсъждане за ненеобходимо и обременяващо
съдебния акт.
При така
установената фактическа обстановка, съдът намира от ПРАВНА СТРАНА следното:
Жалбата е
подадена в установения в чл.59, ал.2 ЗАНН 7-дневен срок, от надлежна страна и
срещу подлежащо на обжалване наказателно постановление, поради което се явява процесуално допустима и следва да се
разгледа по същество.
Разглеждайки жалбата по същество, по аргумент на
чл.314, ал.1 НПК, вр. чл.84 ЗАНН, независимо от посочените от жалбоподателя
основания, съдът изследва правилното приложение на материалния и процесуалния
закон и счете, че в хода на административно-наказателното производство е
допуснато съществено процесуално нарушение, ограничаващо правото на защита на
нарушителя и водещо до отмяна на санкционния акт. За тези си съображения съдът
отчете следното:
Видно е, че в АУАН е отразено, че процесното ПТП е
реализирано на 06.06.2017 г. в 11:20 часа. В НП обаче е посочено, че
жалбоподателят е реализирал пътно-транспортното произшествие в 17:20 часа.
Действително, на пръв поглед това разминаване може да се счете за техническа
грешка. Без значение обаче на какво се дължи разминаването, същото води до
сериозно разминаване на фактическото обвинение в АУАН и НП и затруднява правото
на защита на санкционираното лице, тъй като с оглед вида на нарушението,
времето на извършването му е от ключово значение при изграждането на защитна
позиция и при установяването дали се касае за едно и също ПТП. Ето защо, съдът
приема, че констатираното разминаване представлява нарушение, водещо до отмяна
на атакуваното НП, без значение дали е доказано извършването на описаното в
него нарушение. В крайна сметка не трябва да се пропуска, че законодателят е
регламентирал административно-наказателното производство с приложението на
действащия строго формален подход именно с оглед презюмираната прецизност на
административно-наказващите органи и предвидения в съответните служби кадрови и
материален капацитет. Не може да бъде пренебрегнато и това, че поставеното в
закона изискване в наказващите актове да се съдържа посочването на конкретни и
фактологически точни реквизити се е наложило не просто за постигането на
формалност на процеса, а защото вярното и ясно отразяване на реквизитното
съдържание е от съществено значение за реализирането на правото на защита на
наказаното лице и за осигуряването на възможност за осъществяване на контрол за
законосъобразността и правилността на наказващия акт. Ето защо, приемайки, че в
атакуваното постановление и в предшестващия го АУАН е налице явна и несанируема
фактологическа неточност при отразяването на времето на извършване на
нарушението, съдът прие, че НП следва да се отмени.
При проверка
на външната редовност на НП, съдът не споделя тезата на защитата, че е нарушен
чл.34 ЗАНН. Видно е, че постановлението на СГП, послужило като основание на
наказващия орган да издаде НП, е от 18.01.2018 г. В случаите, когато е налице
прекратяване на производство от съд или прокуратура, срокът по чл.34 ЗАНН за
издаване на НП започва да тече от прекратяването на производството, като в тези
случаи, съгласно чл.36, ал.2 ЗАНН, не се налага издаването на АУАН.
Действително, в процесния случай е съставен АУАН без това да е било необходимо.
Съставянето на АУАН, обаче, без това да е необходимо в никакъв случай не е процесуално
нарушение, водещо до отмяна на НП и поради това, че съставянето му не е
необходимо, не следва да се следи дали същият е в срок или не - единствените
срокове за спазването на които следва да се следи е дали НП е в срока по чл.34 ЗАНН, който е 6-месечен от прекратяване на производството и който в случая е
спазен.
Извън изложеното по-горе наличие на процесуално
нарушение, обосноваващо отмяна на санкционния акт, съдът намира за необходимо
да посочи и това, че анализът на доказателствената маса показва, че вмененото
нарушение е недоказано. Видно от АУАН и НП е, че жалбоподателят е обвинен в
извършването на нарушение по чл.25, ал.1 ЗДвП, съгласно която норма „водач
на пътно превозно средство, който ще предприеме каквато и да е маневра, като
например да заобиколи пътно превозно средство, да излезе от реда на паркираните
превозни средства или да влезе между тях, да се отклони надясно или наляво по
платното за движение, в частност за да премине в друга пътна лента, да завие
надясно или наляво за навлизане по друг път или в крайпътен имот, преди да
започне маневрата, трябва да се убеди, че няма да създаде опасност за
участниците в движението, които се движат след него, преди него или минават
покрай него, и да извърши маневрата, като се съобразява с тяхното положение,
посока и скорост на движение.“ Видно от съдържащите се по ДП №304/2017 г. по описа на СГП
материали обаче е, че ПТП е настъпило в резултат на неправилно предприета
маневра от страна на водача на л.а. Ауди А6 по изпреварване от дясно и поради
високата скорост, с която той се е движел – 108,5 км/ч при 50 км/ч максимално
разрешена скорост. Установява се и това, че при предприемане на маневрата от
жалбоподателя по преминаване от лява в дясна лента, същият е дал десен мигач и
се е намирал на достатъчно разстояние от движещия се л.а. Ауди А6, така че при
движение на последния в предвидената от закона скорост, ПТП е нямало да настъпи
– дори нещо повече – ПТП е нямало да настъпи и при движение на л.а. Ауди А6 със
скорост от 70 км/ч, което е с 20 км/ ч над разрешената скорост. Разпитан в с.з.
свидетелят-актосъставител А. А. пък заявява, че е съставил АУАН не защото е
извършил преценка, че има нарушение на ЗДвП, а защото му е било разпоредено от
началника на сектора, като не е в състояние да изнесе каквито и да е възприятия
и данни в подкрепа на обвинението, че жалбоподателят е нарушил чл.25, ал.1 ЗДвП. Ето защо съдът приема, че вмененото обвинение е недоказано от обективна
страна, а доказването му е в тежест именно на наказващия орган.
Липсата на доказаност на обективната съставомерност
на нарушението, изключва необходимостта и възможността да се изследва
субективната страна на вмененото обвинение. Ненужно е и обсъждането на
правилността на санкционната разпоредба, доколкото правилноста или не на
приложимост на същата, не е в състояние да промени изхода на делото.
Водим от
дотук изложеното, приемайки, че е налице допуснато процесуално нарушение,
изразяващо се в разминаване на фактическото обвинение в АУАН и НП по отношение
на времето на извършване на нарушението, както и поради недоказаност на самото
обвинение, съдът счита, че НП като неправилно и незаконосъобразно следва да се
отмени, а жалбата да се уважи.
По изложените по-горе съображения и на основание
чл.63, ал.1 ЗАНН, съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ Наказателно
постановление №18-0967-000183/22.02.2018 г. на началник група към ОДМВР Враца,
сектор ПП Враца, с което на основание чл.179, ал.2, вр. ал.1 ЗДвП, за нарушение
по чл.25, ал.1 ЗДвП, на И.Б.В.,***, е наложено административно наказание глоба
в размер на 200 лв.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване
пред Административен съд – гр. Враца в 14-дневен срок от датата на получаване
на съобщението, че решението е изготвено.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: