№ 120
гр. София , 18.02.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 14-ТИ ГРАЖДАНСКИ в публично
заседание на осемнадесети февруари, през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Ася Събева
Членове:Елена Тахчиева
Кристина Филипова
при участието на секретаря Теодора Т. Ставрева
като разгледа докладваното от Кристина Филипова Въззивно гражданско
дело № 20201000502305 по описа за 2020 година
С решение № 8837 от 27.12.2019 г., по гр.д. № 4534/18 г., СГС, І-20 с-в,
признава за установено по иска по чл. 124, ал. 1, пр. 3 ГПК, вр. с чл. 67 от ЗС,
предявен от Г. П. И. срещу "РПС 2" ЕООД, че "РПС 2" ЕООД, не притежава
вещно право на строеж, учредено му от Г. П. И. с нотариален акт за
учредяване на вещно право на строеж от 20.03.2008 г. - № 64, том І, рег. №
4737, дело № 54/2008 г. по описа на нотариус с рег. № 042 от РНКРБ, с
предмет - правото да построи върху УПИ ІІ -810, 837, 1287, 1288, 1518 - За
административна сграда, шоурум, магазини, сервизи, складове и травопост, с
площ от 3 130 кв.м., от кв. 8, по плана на гр. ***, местност "***" -
обслужващи обекти на "Околовръстен път", одобрен със Заповед № РД 09-50-
1110/28.10.2005 г. и Заповед № РД-09-50-1041/04.08.2006 г. на главния
архитект на гр. ***, при съседи по скица: от три страни - улица от от осова
точка 330е през осова точка 330д, осова точка 330г, осова точка 330в, осова
точка 330б до осова точка 330, от север - ПИ с пл. № 1517 и от изток - УПИ
VІІ-1408, 1518, и УПИ VІІІ-1408, 1510, 1518, нова офисна сграда с магазини,
подземен гараж с паркоместа и трафопост, съгласно одобрения на 18.02.2008
г. технически инвестиционен проект, с обща разгърната застроена площ в
1
това число сутеренните нива от 23 767.44 кв.м. и застроена площ от 2 286.74
кв.м., като Г. П. И. си е запазил правото на строеж върху магазин № 5 и № 6,
офис №№ 33, 34 и 35, и паркоместа с номера от 1.14 до 1.20, включително,
поради неупражняване в петгодишен срок и погасяването му по давност в
полза на ищеца по реда на чл. 67, ал. 1 ЗС.
С решението е оставен без разглеждане предявения от Г. П. И. против
"РПС 2" ЕООД иск по чл. 87, ал. 3 ЗЗД - за разваляне на договора от
20.03.2008 г., сключен във формата на нотариален акт за учредяване на вещно
право на строеж от 20.03.2008 г. - № 64, том І, рег. № 4737, дело № 54/2008 г.
по описа на нотариус с рег. № 042 от РНКРБ.
Срещу решението е депозирана въззивна жалба от „РПС 2“ ЕООД.
Твърди, че са нарушени съдопроизводствените правила по призоваването
(както и за уведомяване за решението) на дружеството, а така също и че
молбата му за служебен защитник или особен представител е отхвърлена
неправилно. Изтъква, че срокът по чл. 67, ал. 1 ЗС не е изтекъл, тъй като
строителството е било спряно по вина на собственика на терена поради
неуредени регулационни отношения. Намира, че срокът не е изтекъл и
предвид това, че няма доказателства за издаване на разрешение за строеж, а
именно от този момент, според дружеството, започва теченето на давността.
Претендира да се отмени решението и да се отхвърлят исковете.
Ответникът по жалбата Г. П. И. оспорва жалбата, като сочи, че според
ТР № 1 от 2011 от 4.05.2012 г. на ОСГК на ВКС от момента на сключването
на договора започва да тече срок за упражняване на правото на строеж, а ако
собствениците на земята нямат и не са поели задължение за извършване на
някакви фактически или правни действия, то всички такива относно
започването на строежа трябва да бъдат извършени от суперфициаря.
Подчертава, че няма доказателства за такива. Отделно сочи, че уведомяването
на дружеството е било надлежно, а особен представител в хипотезата на чл.
50, ал. 2 ГПК не се назначава на дружество – определение № 309 от
24.94.2014 г., ІV ГО, ВКС. Претендира разноски, оспорва тези на
жалбоподателя.
Софийски апелативен съд при преценка на доводите на страните и
доказателствата по делото намира следното:
2
Предявени са искове с правно основание чл.124 ГПК вр. чл. 67 от ЗС и
чл. 87, ал. 3 ЗЗД.
Ищецът Г. П. И. твърди, че е собственик на поземлен имот с
идентификатор 68134.2045.1520 по КККР, в гр. ***, СО-район "***", в.з.
"***", с площ от 3120 кв.м., подробно описан в исковата молба. Твърди, че с
н.а. № 64 от 20.03.2008 г. - № 64, том І, рег. № 4737, дело № 54/2008 г., на
нотариус рег. № 042 от РНКРБ, учредил на ответника право на строеж върху
имота за изграждането на нова офисна сграда с магазини, подземен гараж с
паркоместа и трафопост съгласно одобрения на 18.02.2008 г. технически
инвестиционен проект, с обща разгърната застроена площ в това число
сутеренните нива от 23 767.44 кв.м. и застроена площ от 2 286.74 кв.м., като
ищецът си запазил правото на строеж върху описания УПИ, за изграждането
на обекти в бъдещата сграда, както следва: магазин № 5, магазин № 6, офис
№ 33, офис № 34, офис № 35, паркоместа от № 1.14 до № 1.20 (включително),
подробно описани в нотариалния акт. Твърди се, че ответникът не е
предприел никакви строително-монтажни работи по построяването на
сградата и не е изпълнил задълженията си по договора, поради което
претендира да бъде признато за установено по отношение на ответника, че
правото на строеж на "РПС 2" ЕООД не съществува, тъй като е погасено
поради неупражняването му в петгодишен срок. В условията на евентуалност
претендира договорът, сключен с нотариалния акт от 20.03.2008 г. да бъде
развален.
В срока по чл. 131 ГПК, ответникът не е депозирал отговор на исковата
молба.
От събраните доказателства, преценени в съответствие с доводите на
страните във въззивното производство, се установява следната фактическа
обстановка:
Няма спор, че с нотариален акт № 135, том ХІ, рег. № 26 803, дело №
1872/2006 г. на 17.11.2006 г. ищецът Г. И. е придобил правото на собственост
върху новообразувания урегулиран поземлен имот ІІ -810, 837, 1287, 1288,
1518, с площ от 3 130 кв.м., от кв. 8, по плана на гр. ***, местност "***" (л.
60). Установява се безспорно, че на 20.03.2008 г. ищецът сключил с ответника
договор за учредяване на право на строеж (н.а. № 64, том І, рег. № 4737, дело
3
№ 54/2008) върху имота за изграждането на нова офисна сграда с магазини,
подземен гараж с паркоместа и трафопост, съгласно одобрения на 18.02.2008
г. технически инвестиционен проект (представен при сключването) с обща
разгърната застроена площ в това число сутеренните нива от 23 767.44 кв.м. и
застроена площ от 2286.74 кв.м., като И. си запазил правото на строеж върху
описания УПИ за изграждането на подробно описаните обекти в бъдещата
сграда, а именно: магазин № 5, магазин № 6, офис №№ 33, 34 и 35, и
паркоместта с номера от 1.14 до 1.20, включително. С договора страните са
предвидили в раздел ІІ, чл. 1 задължения за "РПС 2" ЕООД, както следва: а/
да организира финансирането и изпълнението на строителните и монтажните
работи като осигури изпълнението на сградата в срок от 30 месеца от датата
на Протокола за определяне на строителна линия и ниво, както и да извърши
строителството качествено, в съответствие с действащата нормативна уредба
и с материали с гарантирано качество; б/ да внесе пред компетентните органи
документите, необходими за въвеждането на сградата в експлоатация в срок
от 30 работни дни от подписването на Констативен акт - образец 15; в/ да
въведе във владение Г. И. за избраните от него обекти в срок от 30 дни от
получаване на разрешение за ползване на сградата.
При така очертаната фактическа обстановка по спорните въпроси се
налагат следните правни изводи:
Настоящият състав не възприема оплакванията на дружеството
жалбоподател, свързани с нарушения по неговото призоваване, респ.
представителство. От една страна не се констатира пропуск при връчване на
книжата на дружеството – и в настоящата инстанция при всички опити
търговецът да бъде намерен на регистрирания адрес са останали безуспешни,
поради което е осъществен фактическият състав на чл. 50, ал. 2 ГПК.
Неоснователно е и оплакването, че правна помощ на дружеството не е
предоставена неоснователно. Първоинстанционният състав се е произнесъл
по въпроса с определение от 27.12.2019 г. – л. 68, което търговецът не е
обжалвал. Отделно от това, дори и да бяха осъществени посочените
нарушения, дружеството в своята въззивна жалба няма направени
доказателствени искания или въведени твърдения, в полза на защитната му
теза, които да бъдат обсъдени от настоящият състав, което да гарантира
защитата на правата му. По тази причина следва да се приеме, че
4
възраженията са бланкетни и останали без подкрепа от материалите по
делото.
По съществото на спора, настоящият състав възприема изцяло мотивите
на обжалваното решение. При предявен отрицателен установителен иск, с
който се претендира да се признае за установено, че правото на строеж,
учредено от ищеца в полза на ответника, вече не същество, следва да се
установи, че учредителят е титуляр на правото, че е учредил суперфиция в
полза на ответника, респ. че последният не го е упражнил в приетият от
практиката за давностен срок от 5 години от учредяването. За да обори
претенцията на ищеца ответната страна може да се брани като докаже, че
строежът е изпълнен до ниво "груб строеж" в 5-годишния срок (съгласно §
46, т. 5 от ДР на ЗУТ с изградени ограждащи стени и покрив) или последният
е бил спиран или прекъсван, и към датата на иска не е изтекъл.
Събраните доказателства установяват, че ищецът е собственик на
земята, върху която с надлежна сделка е учредил право на строеж в полза на
дружеството, очертано в конкретен обем според цитирания по-горе
нотариален акт (доколкото ищецът е запазил част от правото за себе си).
По отношение на началото на течение на срока по чл. 67 ЗС относимо е
разрешението (визирано и от СГС) в т. 2 на Тълкувателно решение № 1 от
04.05.2012 г. по тълк. д. № 1/2011 г., ОСГК на ВКС. В този акт върховният
съд е приел, че „когато правото на строеж се учредява с договор между
страните, от момента на сключването му или от момента, в който те са
уговорили, че ще породи действие, започва да тече и срокът за упражняването
му. Учредителят на правото следва да съдейства на суперфициаря за
изпълнението на договора. Ако собствениците на земята нямат /поради
състоянието на имота/ и не са поели задължение да извършат някакви
фактически или правни действия, всички необходими действия за
започването на строежа трябва да бъдат извършени от суперфициаря. Ако
според естеството на учредените права в договора суперфициарят не може да
предприеме някое от необходимите действия по реда на ЗУТ без съдействието
на собствениците на земята, или ако някой от тях недобросъвестно се
противопостави на предприети от суперфициаря действия, собствениците на
земята не могат да се позоват на забавянето на строежа по тази причина, тъй
5
като никой не може да черпи права от своята недобросъвестност. Ако
строителството се забави по други обективни причини, които не са свързани с
недобросъвестно поведение на собственика на земята и с неизпълнение на
задълженията на суперфициаря, като например съдебни спорове с трети лица
по повод на издадените разрешения на строеж, през времетраенето им срокът
по чл. 67 ЗС също няма да тече.“.
От наличните по делото доказателства не се установява ответникът да е
предприел съответни действия по упражняване на правото на строеж (вкл.
няма данни за процедура по издаване на разрешение за строеж по чл. 148
ЗУТ), като не се установява настъпването на обстоятелство, което да е
прекъснало или спряло течението на давностния срок. Неподкрепени с
доказателства са твърденията, че неуредени сметки по регулация са
препятствали извършване на строителството. По силата на договора за
суперфиция именно в тежест на жалбоподателя е било да организира
финансирането и изпълнението на строителните и монтажните работи като
осигури изпълнението на сградата, но няма доказателства такива действия да
са били предприети от него.
Ето защо следва да се приеме, че учредената на 20.03.2008 г.
суперфиция не е упражнена до 20.03.2013 г. (а няма данни това да е сторено и
към момента на предявяване на иска през 2107 г.)
Казаното налага извода, че искът чл. 124, ал. 1, пр. 3 ГПК вр. чл. 67 от
ЗС, е основателен и решението, с което същият е уважен, като е признато, че в
полза на дружеството вече не същество право на строеж, в очертания обем,
следва да се потвърди изцяло.
На въззвникът не се следват разноски, но такива се дължат на
въззиваемия в размер на 500 лв. за адвокатска защита.
Воден от горните мотиви съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 8837 от 27.12.2019 г., по гр.д. № 4534/18
г., СГС, І-20 с-в.
6
ОСЪЖДА „РПС 2“ ЕООД, ЕИК *********, да заплати на Г. П. И., ЕГН
**********, разноски в размер на 500 лв..
Решението може да се обжалва пред ВКС в месечен срок от
съобщението до страните, че е изготвено.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7