РЕШЕНИЕ
№ ……….
Гр. В., ………………... 2019 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд –
гр. В., Трети състав, в открито съдебно заседание на десети май две хиляди и
деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Дарина
РАЧЕВА
при секретаря Калинка Ковачева и с участието на
прокурора от
ВОП , като разгледа докладваното от съдията адм. дело № 1019 по описа на Административен
съд – гр. В. за 2019 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 145 и следв. от АПК, вр.
чл. 186, ал. 4 от ЗДДС.
Образувано
е по жалба от „Л. 2008“ ЕООД – гр. В., ЕИК ххххххххх, срещу Заповед №
131-ФК/09.04.2019 г. на Началника на отдел „Оперативни дейности“ –
гр. В. в ГД „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП, с която на дружеството е наложена
принудителна административна мярка „запечатване“ на обект – магазин за цветя в гр. А., ул. „****“ № 5 и забрана на достъпа до него за
срок от 10 дни.
В жалбата се твърди, че заповедта е незаконосъобразна поради
липса на предпоставките по чл. 186, ал. 1, б. „а“ от ЗДДС и чл. 187, ал. 1 от ЗДДС, както и поради несъответствие с целта на закона. Жалбоподателят посочва,
че са налице противоречия в твърденията на органа относно обстоятелствата,
датата на извършване на нарушението, че не е доказано извършването на покупка,
а размерът на неотчетената продажба е много нисък. Излага доводи за причиняване
на значителни вреди предвид естеството на стоката, като посочва, че не е
издадено наказателно постановление, което препятства възможността за заплащане
на санкцията и предотвратяване на изпълнението на принудителната мярка. Счита,
че в заповедта липсват мотиви относно срока на налагане на принудителната
мярка. Моли за отмяна на обжалваната заповед и за присъждане на направените в
производството разноски.
Ответникът в производството, Началник на отдел
„Оперативни дейности“ – гр. В. в Главна дирекция „Фискален контрол“ при ЦУ на
НАП изразява становище за
неоснователност на жалбата. Твърди, че са налице всички предпоставки за налагане на
принудителната административна мярка и административният
орган действа в условията на обвързана компетентност, без да зависи от
административнонаказателното производство. Счита срока на мярката за обоснован.
Моли за отхвърляне на жалбата.
Съдът, след като се
съобрази с изложените в жалбата основания, доводите на страните и събраните
доказателства, приема за установено следното:
Жалбата е подадена в
срока по чл. 149, ал. 1 от АПК от лице с правен интерес от обжалването, поради
което се явява допустима. Разгледана по същество жалбата е основателна.
Предмет на обжалване е Заповед № 131-ФК/09.04.2019 г. на Началника на отдел „Оперативни
дейности“ – гр. В. в ГД „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП, с която на „Л. 2008“ ЕООД – гр. В., ЕИК ххххххххх е наложена
принудителна административна мярка „запечатване“ на обект – магазин за цветя в гр. А., ул. „****“ № 5 и забрана на достъпа до него за
срок от 10 дни.
Съгласно мотивите на обжалваната заповед, при проверка на
търговския обект, извършена на 06.04.2019 г. от служители на НАП е извършена
контролна покупка на 2 броя карамфили на стойност 1,40 лева, заплатени в брой,
при което не е издаден фискален касов бон или ръчна касова бележка от кочан
съгласно Наредба № Н-18/2006 г. Констатациите при проверката са отразени в
протокол, съставен на същата дата.
Тези обстоятелства са квалифицирани като нарушение на чл.
25, ал. 1, вр. чл. 3, ал. 1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г., вр. чл. 118, ал. 1
от ЗДДС. Въз основа на това административният орган приема, че дружеството не е
спазило реда и начина за издаване на съответен документ за продажба, издаден по
установения ред, което осъществява състава на чл. 186, ал. 1, т. 1 б. „а“ от ЗДДС.
Като мотиви за продължителността на срока на
принудителната мярка е посочено, че определеният от законодателя размер на
срока за запечатване на търговския обект указва значимостта на охраняваното
обществено отношение, че при определяне на продължителността на мярката са били
взети предвид „тежестта на извършеното нарушение, последиците от същото, вида и
местоположението на обекта – в гр. А., на главна улица, със значителен поток от
хора и констатираното неиздаване на фискален бон“. Изложени са и общи съображения относно фискалната дисциплина и целта на ПАМ да
гарантира, че всички лица ще спазват законовите норми, че при неналагане на ПАМ
има възможност от извършване на нови нарушения и ще настъпят значителни и
труднопоправими вреди за фиска. Конкретно е описано, че за да бъде създадена нормална
организация за отчитане на дейността от търговеца и да бъде променен начинът на
извършване на дейността, е необходим определен
срок, като прекият резултат е правилно отразяване на оборота, спазване
отчетността на относимите към ФУ документи и предаване на изискуемите данни към
НАП, а индиректният – недопускане на вреда за фиска.
След като разгледа оплакванията, изложени в
жалбата, доказателствата по делото, становищата на страните и в рамките на
задължителната проверка по чл. 168 от АПК, съдът приема следното:
Жалбата е допустима, като подадена в срока по
чл. 149, ал. 1 от Административнопроцесуалния кодекс, вр. чл. 186, ал. 3 от ЗДДС, от лице с правен интерес – адресат на акта.
Като индивидуален административен акт по смисъла
на чл. 21, ал. 1 от АПК, заповедта следва да отговаря на изискванията на
законосъобразност по кодекса – да е издадена от компетентен орган, при спазване
на установената форма и процедура, при правилно приложение на материалния закон
и в съответствие с целта на закона.
Съдът намира, че обжалваният акт е издаден от
компетентен орган – Началник на отдел „Оперативни дейности“ – гр. В. в Главна
дирекция „Фискален контрол“ при Централно управление на Националната агенция за
приходите, на когото съгласно
Заповед № ЗЦУ-ОПР-16/17.05.2018 г. на Изпълнителния
директор на НАП е възложено издаването на заповеди за налагане на ПАМ по чл.
186 от ЗДДС.
Не се установяват съществени нарушения на
административно-производствените норми при издаване на акта. Обжалваният акт
отговаря на изискванията за писмена форма и съдържа фактическите и правните
основания за издаването си в достатъчно подробен вид, позволяващ съдебен
контрол.
Обжалваната заповед обаче е необоснована и
издадена в противоречие с материалния закон и в несъответствие с целта на
закона.
Правното
основание за налагане на обжалваната принудителна административна мярка е чл.
186, ал. 1, т. 1 б. „а” от ЗДДС, съгласно който запечатване на обект за срок до
един месец се прилага на лице, което не спази реда или начина за издаване на
съответен документ за продажба, издаден по установения ред за
доставка/продажба.
Жалбоподателят не оспорва
обстоятелството, че за платената в брой контролна покупка на стойност 1,40 лева
не е издаден касов бон, което представлява административно нарушение по чл. 25, ал. 1, вр. чл. 3, ал. 1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г., вр. чл.
118, ал. 1 от ЗДДС.
Разпоредбата
на чл. 186 от ЗДДС обаче не създава задължение за органа във всеки случай на
констатирано нарушение да прибегне до административна принуда, тъй като,
предвид различните цели на административнонаказателното и на административното
производство, във всеки конкретен случай органите следва да преценят
необходимостта от принудата с оглед постигане на нейните специфични цели, както
и да зачетат принципа на съразмерност, прогласен в чл. 6, ал. 2 от АПК. Неслучайно
и правомощието за определяне на срока на принудителната мярка е предоставено в
оперативна самостоятелност на административния орган.
Съобразно изричния текст на чл. 22 от ЗАНН, който урежда общите
правила, относими към ПАМ, принудителните административни мерки могат да имат за цел да
предотвратят или да преустановят нарушението,
както и да предотвратят или да отстранят вредните последици от него. Тоест законодателят изрично е предвидил, че
принудителната административна мярка задължително е свързана с конкретно
нарушение и неговите вредни последици и не може да изпълнява цели, свързани с
нарушенията „по принцип“ или „изобщо за в бъдеще“. Предотвратяването и
преустановяването на нарушенията по принцип и за в бъдеще е цел и задача на
правната уредба, тоест на законодателя и останалите нормотворчески органи. Принудителните
административни мерки нямат и не могат да имат характер на санкция и на тях не
могат да бъдат възлагани посочените в мотивите на обжалваната заповед функции „предупреждаване и превъзпитание на нарушителя и
възпитание и предупреждение върху останалите правни субекти“, които от своя страна са цел и задача на
административнонаказателната дейност.
Преценката за съответствие на ПАМ с целта на
закона следва да се извършва в съответствие със спецификите на мерките във
всяка конкретна хипотеза на нарушение по чл. 186, ал. 1 от ЗДДС.
Налагането на принудителната административна мярка в конкретния случай не
отговаря на нито една от целите на ПАМ, които са закрепени в ЗАНН. Доколкото
липсва презумпция, че във всеки един случай продължаването на търговската
дейност в обекта ще бъде в нарушение на изискванията за отчитане на продажбите,
запечатването не може да бъде оправдано от предотвратяване на други нарушения от същия
вид.
Липсват конкретни мотиви относно необходимостта от административната принуда
и специфичната нейна цел в случая. Не е ясно кое от констатираните обстоятелства е
мотивирало административния орган да достигне и до извода, че дружеството укрива значителна част от своите продажби, или че е въвело организация, която няма за цел спазване на данъчното
законодателство, съответно тези твърдения са недоказани и не богат да обосноват
необходимостта от принудата.
Сами по себе си, изложените мотиви относно продължителността на срока
не представляват същински мотиви, а общи формални съображения относно
значимостта на охраняваното обществено отношение, тежестта на извършеното
нарушение (за която не е ясно каква е според административнонаказващия орган),
последиците от нарушението (които също не са посочени) и необходимостта да се
осигури защитата на обществения интерес, като се предотврати възможността за
извършване на нови нарушения. Не е ясно и какво е значението на разположението
на обекта на главна улица, съпоставено със сумата на неотчетената продажба
(1,40 лева), както и с отчетените по фискалното устройство по-високи обороти от
наличните в касата парични средства. Същите мотиви на практика се повтарят без
изключение във всяка от заповедите на административния орган, преминали през
съдебния контрол на настоящия състав и могат да се отнасят за всеки търговец и
всяка дейност, независимо от конкретните констатации.
Тези мотиви не съдържат никакъв конкретен
извод на административния орган каква е тежестта на нарушението, какви са
последиците от него и какви са спецификите, налагащи конкретния срок на
запечатване на обекта и следващи от необходимостта за осигуряване на
обществения интерес. Предвид предоставената на административния орган
възможност да налага принудителни мерки от този вид за срок до 30 дни, излагането на конкретни
мотиви защо избраният от органа срок е именно 10 дни, а не примерно 15 дни, 7
дни или 3 дни, препятства възможността на съда да проведе контрол за съответствие
на мярката с целта на закона и за спазване на принципа на съразмерност. Ориентир за проведена изобщо такава
преценка от страна на органа липсва, като в същото време липсват и законоустановени
или обявени от администрацията критерии, вътрешни правила или установена
практика за определяне на срока съобразно задължението на административния
орган по чл. 13 от АПК за последователност и предвидимост при упражняване на
своята оперативна самостоятелност. Още повече, че в изобилната практика на
същия административен орган най-често определяният срок на запечатването е
именно седем дни, дори и при констатирано неиздаване на фискални документи за
значително по-високи суми.
Изцяло формални са и мотивите относно съразмерността, като за съда остава напълно неясно
по какъв начин твърдението, че „административният орган упражнява правомощията
си по разумен начин, добросъвестно и справедливо“ обосновава извод, че
принудителната мярка не засяга права и законни интереси в по-голяма степен от
необходимото за целта, за която се налага, каквото е изискването на чл. 6, ал.
2 от АПК.
Наложената принудителна административна мярка
не отговаря и на специфичните цели на ЗДДС. От анализа на чл. 186, ал. 1 във връзка с чл. 187, ал. 4 от ЗДДС,
съгласно който ПАМ се прекратява от органа, който я е приложил, след като бъде
доказано от административнонаказаното
лице, че глобата или имуществена санкция е заплатена изцяло, следва, че налагането на ПАМ е недопустимо без
нарушителят да има качеството административнонаказано лице, тоест преди
издаване на наказателното постановление. Тоест целта на ПАМ, закрепена в ЗДДС, е да принуди нарушителя
доброволно и
възможно най-скоро
да плати санкцията, като по този
начин понесе
веднага отговорността за извършеното административно нарушение и с това се
постигне предупредително-възпитателния ефект на административната санкция.
Предвидено е това доброволно
изпълнение да води до прекратяване на мярката, тоест законодателят е приел, че след
изтърпяване на административното наказание нуждата от административната принуда
отпада. Поради това не може да се
приеме, че целта на принудителната мярка е предотвратяване на бъдещата дейност
на обекта за определения срок, за да не бъдат извършвани нови нарушения, или за
реорганизиране на дейността му, или за поправяне на вредните последици от
неотчитане на продажбите, както приема административният орган. В случая няма
данни изобщо да е издадено наказателно постановление, а принудителна мярка е
наложена и е допуснато нейното предварително изпълнение, което обосновава
извода за нейното противоречие с целта на закона.
Съдът намира, че при издаване на обжалваната
заповед административният орган е действал в нарушение на принципа на
съразмерност, и по-специално на правилото, закрепено в член 6, ал. 5 от АПК, съгласно което
административните органи трябва да се въздържат от актове и действия, които
могат да причинят вреди, явно несъизмерими с преследваната цел. Издадената преди да бъде издадено наказателно постановление
заповед за ПАМ
предотвратява прилагането
на чл. 187, ал. 4 от ЗДДС, но преди всичко предотвратява извършването на търговска дейност в обекта и реализирането на приходи от нея. Освен че ограничава правата на търговеца, това води и до пропуснати приходи
за държавата от данъчни и осигурителни плащания. В заповедта липсват мотиви,
съдържащи анализ и съпоставка на потенциалните вреди за търговеца и вредите за
фиска с ползата от налагането на мярката за конкретно определения срок.
Въз основа на всичко гореизложено, съдът приема, че заповедта
е необоснована,
издадена в противоречие
с целта на закона и в нарушение на принципа за съразмерност, поради което
следва да бъде отменена.
При този изход от производството, на
жалбоподателя следва да бъдат присъдени направените в производството разноски в
размер на 400 лева.
По гореизложените съображения и на основание чл. 172
от АПК, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ по жалба от „Л. 2008“ ЕООД – гр. В., ЕИК ххххххххх, срещу Заповед № 131-ФК/09.04.2019
г. на Началника
на отдел „Оперативни дейности“ – гр. В. в ГД „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП,
с която на дружеството е наложена принудителна административна мярка
„запечатване“ на обект – магазин за цветя в гр. А., ул. „****“ № 5 и забрана на
достъпа до него за срок от 10 дни.
ОСЪЖДА Националната агенция
по приходите да заплати на „Л. 2008“ ЕООД – гр. В., ЕИК ххххххххх, сумата 400 (Четиристотин
цяло) лева, представляваща съдебно-деловодни разноски.
Решението подлежи на
обжалване пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването
му на страните.
Съдия: