РЕШЕНИЕ
Номер 54022.10.2020 г.Град Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
Апелативен съд – Бургас
На 14.10.2020 година в публично заседание в следния състав:
Председател:Румяна С. Калошева Манкова
Членове:Албена Я. Зъбова Кочовска
Калина С. Пенева
Секретар:Пенка Н. Шивачева
Прокурор:Йордан Сталев Дичев (АП-Бургас)
като разгледа докладваното от Румяна С. Калошева Манкова Въззивно
гражданско дело № 20202000500275 по описа за 2020 година
Производството е по чл.258 и сл. ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на Комисията за противодействие на
корупцията и за отнемане на незаконно придобито имущество /КПКОНПИ/
против решение № 45 от 03.07.2020г., постановено по гр.д. № 280/2018г. на
Сливенския окръжен съд в частта, с която е отхвърлен искът на комисията по
чл.28 ЗОПДИППД /отм./ против И. М. К. от с. С., община С. и М. М. К. от гр.
Сливен, за отнемане в полза на държавата на имущество, придобито от
престъпна дейност.
В жалбата се твърди, че решението в отхвърлителната му част е
неправилно, необосновано и постановено в нарушение на материалния закон.
Оспорва се приетото от решаващия съд, че не подлежат на отнемане
претендираните от комисията неналични към момента на предявяване на
исковата молба парични суми, внесени през проверявания период по банкови
сметки на ответниците, както и представляващи погасителни вноски по
усвоен кредит. Изложени са съображения, че въпросните суми се претендират
на основание чл.4, ал.2 ЗОПДИППД /отм./, т.е. търси се тяхната
равностойност, след като обективно е невъзможно да се установи в каква
1
заместваща облага са били трансформирани неналичните парични средства.
Посочена е съдебна практика. По отношение внесените 49 550 лв. от трети
лица по банкова сметка на ЕТ „М.“ и изтеглени от М. К. е заявено, че
декларирането на сумата не я узаконява, а същата е незаконна. На следващо
място са изложени възражения, досежно неприсъждането в полза на
държавата на два породисти коня и сумата за отчуждаването на трети.
Посочено е, че решаващият съд неправилно се е позовал на дадените от К.
обяснения, като не е съобразил писмо от Националната асоциация по
коневъдство, според което двата коня се водят собствени на К., а третият е
бил негов до началото на 2006г. Оспорва се оценката на конете от съдебно-
ветиринарномедицинска експертиза. Претендира се отмяна на
първоинстанционното решение в обжалваната част и постановяване на ново,
с което искът да бъде уважен изцяло.
Подаден е отговор от М. М. К. , чрез особения и представител адв. Л.
А., с който оспорва въззивната жалба като неоснователна по отношение на
нея, досежно отнемане в полза на държавата на суми общо в размер на 77
608.47 лв. Наведени са доводи в подкрепа на обжалваното решение, като е
направено искане за неговото потвърждаване, в едно с присъждане на
възнаграждение за особения представител.
Не е депозиран отговор от въззиваемия И. К..
Въззивната жалба е подадена в срок от надлежно легитимирана страна
против подлежащ на обжалване съдебен акт, което сочи на допустимост.
По съществото на спора, настоящата инстанция, като съобрази
наведените от страните доводи, доказателствата по делото и с оглед
предвиденото в закона, намира следното:
С обжалваното решение първоинстанционният съд е отхвърлил иска на
КПКОНПИ против М. М. К. от гр. С. за отнемане в полза на държавата на
следните суми: 8 193,69 лв. – вноски по каса по банкова сметка № **********
в „У.“ АД, 49 550 лв. – внесени от трети лица по банкова сметка с IBAN *, 12
337,28 – внесени от трети лица по банкова сметка в USD *в ОББ АД и 7
527,50 лв. – погасителни вноски по кредит по банкова сметка с IBAN *. Като
неоснователен е отхвърлен и искът против И. М.К. от с. С., общ. С., за
2
отнемане в полза на държавата на 169 773 лв., представляващи внесени суми
от трети лица по банкова сметка с IBAN *, както и два броя породисти коне и
една породиста кобила или тяхната равностойност, като в тежест на
ответниците са възложени съответни държавна такса и съдебни разноски.
Така постановеното от Бургаския окръжен съд решение в обжалваната
част, преценено служебно, съобразно изискванията на чл.269 ГПК, е валидно
и допустимо, като произнесено от законен състав на компетентния съд по
надлежно предявен иск и в редовно развило се съдебно производство.
Искът е за отнемане в полза на държавата на незаконно придобито
имущество и има правното си основание в чл.28, ал.1 ЗОПДИППИ /отм/.
И. К. и М.К. са бивши съпрузи, сключили брак на 26.07.1997г., който е
прекратен с решение № 447/6.06.2013г. на Районен съд – С.. От брака имат
родени две деца М., роден през 1997г. и И., роден през 2005г.
Не се спори от фактическа страна, че по наказателно производство №
18-630617-08 в Кралство Н. И. К. е осъден с влязла в сила присъда на
12.10.2009г. на 4 години лишаване от свобода за извършени престъпления,
касаещи трафик на хора /чл.159а-159в НК, в обхвата на чл.3, ал.1, т.4
ЗОПДИППД/, което наказание изтърпял в затвор в гр. Т. Н.. Във връзка с
това обвинение е образувана проверка пред ищцовата комисия по посочения
специален закон. В последствие, с влязла в сила присъда по НОХД
№451/2012г., И. К. е признат за виновен и осъден за извършено престъпление
„изпиране на пари“ по чл.253, ал.1, предл.1 и 2, вр. чл.26, ал.1 НК, което
попада в обхвата на чл.3, ал.1, т.16 ЗОПДИППД /отм./. Безспорно е и
обстоятелството, че ответниците са придобили в периода 2001 – 2006 г.,
попадащ във времето на продължилата от 2000 до 2009 г. престъпна дейност,
имущество на значителна стойност по смисъла на пар.1, т.2 ЗОПДИППД
/отм./ - над 60 000 лв. Липсва и спор между страните, че в случая може да се
направи обосновано предположение, че придобитото от ответниците
имущество е свързано с престъпната дейност на К., която по своя характер
предполага получаване на материална облага и доколкото не е установен
законен източник на доходи за придобиването му. Ерго, изпълнен е
фактическият състав по чл. 4, ал.1 ЗОПДИППД за отнемане по реда на този
закон на имущество в полза на държавата.
3
Спорният въпрос в настоящото производство, с оглед посоченото във
въззивната жалба, се състои в това, дали в предмета на отнемане по чл.4
ЗОПДИППД /отм./ попадат неналични към момента на проверката парични
суми, преминали през банкови сметки на ответниците и движими вещи –
коне.
По отношение на претенцията за отнемане на два коня и паричната
равностойност на една кобила, от фактическа страна безспорно е посоченото
във въззивната жалба обстоятелство, че по данни на Националната асоциация
по коневъдство в писмо вх. № 356 от 20.04.2017г., И. К. по регистрация
притежава два коня – „Uragan II“, роден на 29.04.2004г. и „Eliolub Service IT“,
внесен от И., собствен от 01.01.2005г., а по отношение на кобила „Podova“,
родена на 17.05.2002 г., същият е бил собственик от 01.01.2005г. до
01.01.2006г., след която дата животното е собственост на Е. А..
Собствеността за К. е при условията на СИО с К., с която са в брак към
посочените дати.
Ищцовата комисия, обаче, не сочи местонахождението на
претендираните коне и не ангажира доказателства в тази насока. Съгласно
разпоредбата на чл.15, ал.1 ЗОПДИППД /отм./, в тежест на комисията е да
установи местонахождението на съответното имущество, което е налично. В
случая, при липсата на данни в тази насока, изслушаната пред
първоинстанционния съд експертиза, по която вещото лице Р. Р. е следвало да
даде оценка на конете, не е дало конкретна такава за съответните животни, а
само условна, хипотетична, тъй като не е извършил оглед, поради
неизвестност на местонахождението на обекта на оценка.
При горните обстоятелства, настоящата инстанция намира, че искането
за отнемане на два коня – „Uragan II“ /Ураган/ и „Eliolub Service IT“ /Алекс/,
собствени на ответниците, е неоснователно. При липсата на посочено
установено от комисията местонахождение на животните, същите са
неналични, като намиращи се в неизвестност, поради което и не могат да
бъдат предмет на отнемане по реда на чл.4, ал.1 ЗОПДИППД. Искът в тази
част е неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
Що се отнася до кобилата Падова, същата е била регистрирана като
собствена на К. за период от една година, след което е записана в съответния
4
регистър на друг собственик. По делото не са представени доказателства за
това, че промяната в регистрацията се дължи на прехвърлянето на животното
на третото лице по възмезден начин, съгласно изискването на чл.4, ал.2
ЗОПДИППД /отм./. След като не се установява основанието, на което е била
променена регистрацията, не може да се направи извод за изпълнен
фактически състав на посочения текст, поради което исковата претенция за
отнемане равностойността на кон П. е неоснователна.
Другият спорен въпрос по настоящото дело е дали подлежат на
отнемане от ответниците суми, представляващи вноски по банкови сметки и
погасителни вноски по кредит, направени лично или от трети лица.
Неналичните парични суми, представляващи вноски по банкови
сметки и погасителни вноски по кредит, преминали през съответните банкови
сметки, настоящата инстанция счита, че не могат да бъдат предмет на
отнемане по чл.4, ал.2 ЗОПДИППД /отм./. Придобитите от проверяваните
лица и изразходвани през проверявания период паричните средства нямат
характера на „имущество“ по смисъла на посочената разпоредба, тъй като те
не съставляват „прехвърлено на трето добросъвестно лице по възмезден
начин имущество, като е заплатена изцяло действителната им стойност“.
Тълкувайки буквата и духа на цитираната норма, се налага изводът, че
законът изключва преминали през патримониума на проверяваното лице
парични средства, които не са налични, тъй като към момента на проверката
са били изразходвани и съставляват разход. Ако се приеме обратното, то би
се стигнало да абсурдното положение да се отнемат от съответните лица
всички парични средства, които те са разходвали през проверявания периода,
доколкото не е установен законен източник. Парични средства, които са били
в наличност у лицето или в негови сметки в определен момент, но не се
установяват да са налице при проверката, нямат смисъла на „имущество“,
заложен в чл.4, ал.2 ЗОПДИППД /отм./. Предвид горните съображения, искът
за отнемане в полза на държавата на въпросните неналични суми е
неоснователен.
Като е достигнал до същите изводи и е отхвърлил иска на комисията
против ответниците за отнемане в полза на държавата на съответните
парични суми и движими вещи -коне, първоинстанционният съд е постановил
5
правилно решение. Същото е обосновано от доказателствата по делото и
съобразено с приложимия закон, поради което следва да бъде потвърдено.
Мотивиран от гореизложеното, Бургаският апелативен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №45 от 03.07.2020г., постановено по гр.д.
№280/2018г. на Сливенския окръжен съд в обжалваната част.
ОСЪЖДА Комисията за противодействие на корупцията и отнемане на
незаконно придобито имущество да заплати на адвокат Л.А. от АК – С.,
особен представител на М. М. К. по реда на чл.47, ал.6 ГПК, сумата от 1950
лв., представляваща адвокатско възнаграждение за настоящата инстанция.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховния
касационен съд в едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6