РЕШЕНИЕ
№ 56
гр. Габрово, 20.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ГАБРОВО, СЪСТАВ II, в публично заседание на
шести юли през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Диана Василева
Членове:Пламен Попов
Славена Койчева
при участието на секретаря Ваня Ил. Н.а
в присъствието на прокурора М. Ив. Г.
като разгледа докладваното от Пламен Попов Въззивно наказателно дело от
общ характер № 20224200600116 по описа за 2022 година
въз основа данните по делото и закона прие за установено следното:
Въззивното производство е образувано по въззивна жалба на адвокат
П.Д. от АК Габрово, като служебен защитник на подс. Д.А.И. против
Присъда № 28/31.05.2022 г. по НОХД № 295/2021 г. на РС С..
С обжалваната присъда първоинстанционният съд е ПРИЗНАЛ
подсъдимия Д.А.И. от с. Б., общ. Л. роден на *** год. в гр. С., български
гражданин, с основно образование, неженен, осъждан, не работи, с ЕГН
********** за ВИНОВЕН в това, че в периода 28.07.2008 г. - 30.07.2008 г., в
гр. С., при условията на продължавано престъпление - чл. 26, ал. 1 от НК и
при условията на опасния рецидив - чл. 29, ал. 1, б. "а" и б. "б" от НК; на два
пъти: първият път на 28.07.2008 г., от складови помещения на "Родопа" ООД
гр. С., ползвани от "Млека Логистик" ЕООД гр. С. и вторият път - на
29/30.07.2008 г., от складови помещения на "Родопа" ООД гр. С., в
предварителен сговор: първият път със С.А.М., А.К.Н. и Н.В.К. и вторият път
с А.К.Н. и М.А.К. отнел чужди движими вещи: първият път рифелова,
хромникелова ламарина на листове, с общо тегло 550 кг., на обща стойност
1
5181 лева, собственост на "Млека Логистик" ЕООД гр. С. и вторият път -
хромникелов стелаж с размери 1.4x0.65x0.92 м., 4 бр. хромникелови вани на
колела, с размери 0.74x0.66x0.70 м. и хромникелова вана с размери
1.25x0.84x0.73 м., на обща стойност 1013 лева, собственост на "Родопа" ООД
гр. С., или всичко на обща стойност 6194 лева, от владението на дружествата,
без съгласието на управата им, с намерение противозаконно да ги присвои,
като деянието не представлява маловажен случай, с което е извършил
престъпление, за което на основание чл. 196, ал. 1, т. 2 във вр. с чл. 29, ал. 1,
б. "а" и б. "б" във вр. с чл. 195, ал. 1, т. 5 във вр. с чл. 194, ал. 1 във вр. с чл.
26, ал. 1 и чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК го е ОСЪДИЛ на ДЕСЕТ МЕСЕЦА
ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, което наказание да изтърпи при първоначален
СТРОГ режим на основание чл. 57, ал. 1, т. 2, б. "б" от ЗИНЗС.
Със същата присъда съдът е осъдил подсъдимия Д.А.И. да заплати в
полза на държавата и по сметка на Районен съд - С. направените по делото
разноски в размер на 29,38 лева.
Жалбата е подадена в срок, от активно легитимирано лице, срещу
подлежащ на въззивна проверка съдебен акт. В същата не са направени
доказателствени искания.
С въззивната жалба на адвокат П.Д. от АК Габрово, като служебен
защитник на подс. Д.А.И. се твърди, че присъдата била частично
необоснована, което довело до налагането на явно несправедливо наказание
по смисъла на чл. 348, ал. 5, т. 1 от НПК, тъй като явно не съответствало на
обществената опасност на дееца и на целите на наказанието по чл. 36 от НК,
както по отношение на индивидуалната, така и на генералната превенция.
Съдът определил наказанието значително под специалния минимум, който
законът предвижда. Преценил, че са налице многобройни смекчаващи вината
обстоятелства. Изключително дългият период, в който не била реализирана
наказателна отговорност по отношение на този подсъдим, повече от 14
години, следвало да се счита за смекчаващо отговорността обстоятелство,
което има изключителен характер по смисъла на чл. 55 от НК. Това било така,
защото закъснялото правосъдие не можело да изиграе никаква роля за целите
по чл. 36 от НК. То не можело да превъзпита и поправи подсъдимия, тъй като
той се явявал вече пред съда поправен. Цели четиринадесет години нямал
никакви други присъди и данни за каквито и да било закононарушения. Тази
цел не можело да бъде изпълнена. Това закъсняло наказание не можело да
2
изпълни и целите на генералната превенция. Поради своята закъснялост,
присъдата можело само да буди смях и недоумение у обществото, но не и да
подейства възпитателно и предупредително върху неговите членове.
Следвало, че непотърсената своевременно наказателна отговорност губела
своята ефективност пред обществото и до някаква степен била безсмислена.
Претендира се въззивният съд да измени първоинстанционната
присъда, като намали наложеното наказание лишаване от свобода до неговия
минимум.
С жабата не са направени доказателствени искания.
От въззивната жалба е видно, че подсъдимият поддържа твърдения за
явна несправедливост на наложеното наказание лишаване от свобода, като
прекомерно завишено.
В съдебно заседание, проведено на 06.07.2022 г. подсъдимият Д.И. и
неговият защитник адв. П.Д. от АК Габрово поддържат въззивната жалба и
направеното искане.
В съдебно заседание представителят на Окръжна прокуратура – Габрово
пледира за намаляване на размера на наложеното наказание лишаване от
свобода поради изтеклия значителен период от датата на извършване на
деянието, като намира въззивната жалба за основателна.
По делото няма конституирани граждански ищци и частни обвинители.
Съдът, след като прецени всички събрани по делото доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, намери за установено следното от
фактическа страна:
Подсъдимият Д.А.И. е осъждан за престъпления от общ характер.
Последните по време осъждания по присъди, влезли в сила преди датата на
деянието, предмет на настоящото обвинение, и посочени в обвинителния акт
са както следва: С Присъда № 201 от 07.11.1994 г. по НОХД № 94/1994 г. по
описа на Районен съд С., влязла в законна сила на 22.11.1994 г., с която
подсъдимият Д.А.И. е осъден за извършено престъпление по чл. 195, ал. 1, т.
3 и т. 5 във вр. с чл. 26, ал. 1 от НК на две години лишаване от свобода, което
наказание да изтърпи при първоначален лек режим. С Присъда от 08.03.1996
г. по НОХД № 163/1995 г. по описа на Районен съд Троян, влязла в законна
сила на 23.03.1996 г., с която подсъдимият Д.А.И. е осъден за извършено
престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 3 и т. 5 във вр. с чл. 20, ал. 2 във вр. с чл. 26,
ал. 1 от НК на една година и осем месеца лишаване от свобода, което
3
наказание да изтърпи при първоначален общ режим. С определение от
14.06.1996 г. по дело № 163/1995 г. на Районен съд Троян, влязло в законна
сила на 23.06.1996 г., на основание чл. 25 и следващите от НК, на
подсъдимият И. било определено за изтърпяване едно общо наказание от две
години лишаване от свобода, като на основание чл. 24 от НК същото е било
увеличено с шест месеца или същият да изтърпи наказание от две години и
шест месеца лишаване от свобода при първоначален общ режим, по
посочените по-горе две присъди. С Присъда № 54 от 11.12.1996 г. по НОХД
№ 159/1996 г. по описа на Окръжен съд Ловеч, влязла в законна сила на
02.06.1997 г., подсъдимият Д.А.И. е осъден за извършено престъпление по чл.
196а във вр. с чл. 196, ал. 1, т. 2 във вр. с чл. 195, ал. 1, т. 2, 3, 4 и 5 във вр. с
чл. 26, ал. 1 във вр. с чл. 29, ал. 1, б. "а" от НК на дванадесет години лишаване
от свобода, което наказание да изтърпи при първоначален строг режим. Със
същата присъда, на основание чл. 23, ал. 1 от НК на подс. И. е определено
общо наказание за изтърпяване по присъдата по НОХД № 159/1996 г. по
описа на ОС - Ловеч и по присъдата по НОХД № 163/1995 г. в размер на
дванадесет години лишаване от свобода. Постановено е да бъде изтърпяна
останалата част от наказанието по НОХД № 94/1994 г. по описа на Районен
съд С..
През лятото на 2008 г. свид. Г.Н.Г. бил управител на "Родопа" ООД гр.
С.. В същият град, в западната промишлена зона, управляваното от него
дружество притежавало складови помещения, в които се съхранявали
хромникелови вани, агрегати, стелажи, компресори, хладилни вани,
млекоохладителни вани и друго оборудване. Тези вещи били собственост на
същото дружество. По същото време свид. О.Г. бил управител на "Млека
Логистик" ЕООД гр. С.. Част от посочените по-горе помещения били
ползвани от дружеството, управлявано от свид. Г. и в тях също се
съхранявали вещи, собственост на "Млека Логистик" ЕООД, в това число и
рифелова, хромникелова ламарина на листове. След като изтърпял
наложените му наказания лишаване от свобода и бил освободен от затвора,
през месец юли 2008 г. подс. Д.А.И. се намирал в гр. С.. Търсел си работа, тъй
като нямал пари. В края на месец юли 2008 г. подс. И. се срещнал с А.К.Н., с
когото се познавали отпреди. Двамата разговаряли помежду си и
подсъдимият се оплакал на Н., че няма работа и финансови средства и му
поискал такива. А.Н. му обещал да му даде пари, но ако на следващият ден
отиде с него. На другия ден - 28.07.2008 г. сутринта, съгласно уговорката им,
се срещнали в центъра на гр. С.. А.Н. бил със свид. Н.В.К., когото подс. И.
познавал бегло от скоро. След като разговаряли известно време, тримата се
отправили към болницата и западната промишлена зона на гр. С.. Когато
достигнали до посочените по-горе складови помещения, А.Н. обяснил на
подс. И., че в тези помещения няма никой, както и, че в тях има изоставени
различни метални вещи, които ще трябва да пренесат. Тъй като в момента в
помещенията имало хора, Н. казал на другите, че вещите ще вземат вечерта.
От разговора с Н. подс. И. разбрал, че въпросните вещи ще бъдат откраднати
4
по-късно. След това се разделили като се уговорили вечерта да се срещнат до
търговски обект, находящ се в близост до болницата в гр. С.. В уговорения
час подс. И. се срещнал с А.Н., свид. Н.К. и С.А.М., след което се
придвижили в близост до складовите помещения. След това Н. им казал да
изчакат, а той влязъл в двора, в който се намирали помещенията. След
известно време се върнал и казал на останалите да влизат и те. След като и
четиримата проникнали, Н. им показал листове с ламарина и четиримата по
обратния път започнали да ги изнасят. Пренесли ги първоначално на една
пътека, а след това в близост до път. По този начин отнели рифелова,
хромникелова ламарина на листове с общо тегло 550 кг., собственост на
"Млека Логистик" ЕООД гр. С.. След това Н. и свид. К. се обадили на свид.
М.И.М., който извършвал транспортни услуги. Последният отишъл на
мястото, което му посочили, и четиримата натоварили отнетите ламарина в
бус, управляван от свид. М. На следващият ден отнетите ламарини били
транспортирани със същия бус и предадени от Н. в пункт за изкупуване па
черни и цветни метали, находят се в гр. Габрово и собственост на
"Трейдсървиз" ЕООД гр. София. За предадените вещи от страна на свид.
И.С.Я. - служител в пункта, била изготвена Покупко-изплащателна сметка, в
която било вписано името на С.А.М.. С парите, които получил, Н. се
разплатил за извършения курс със свид. М., част от тях оставил за себе си, а
останалите дал на свид. К., подс. И. и М. След това се върнали обратно в гр.
С..
Същият ден следобед Н. се обадил на подс. И. и двамата се уговорили
да се видят вечерта. Срещнали се в дома на Н. и след около час излезли
навън. След това се срещнали с М.А.К. който имал информация за
извършената предната вечер кражба. Тримата се придвижили с такси до
западната промишлена зона, след което пеш отново достигнали до складовите
помещения на "Родопа" ООД. Тъй като все още било светло, изчакали
известно време, след което отново първо в двора влязъл Н. и след това
извикал другите двама. След като и тримата проникнали от помещенията,
изнесли хромникелов стелаж с размери 1.4x0.65x0.92 м., 4 бр. хромникелови
вани на колела с размери 0.74x0.66x0.70 м. и хромникелова вана с размери
1.25x0.84x0.73 м., собственост на "Родопа" ООД. След като пренесли вещите
извън територията на дружеството, А.Н. се обадил отново на свид. М.
Последният се отзовал с управляван от него бус на мястото, което му било
посочено. След пристигането му подс. И., Н. и К. натоварили в буса отнетите
от тях вещи. Междувременно, тъй като от помещенията системно били
извършвани кражби, в РУ на МВР С. бил подаден сигнал. От страна на
полицейското управление били организирани оперативно-издирвателни
мероприятия, сред които и заградително такова, с цел залавяне на
извършителите на кражбите. Същата вечер в близост до помещенията били
разположени полицейски служители, сред които свид. Я.Ц.П. и свид. М.В.Б.
Малко след като вещите били натоварени в буса, и преди същият да потегли,
полицейските служители задържали подс. И., Н. и К. Отнетите от тримата
5
вещи били върнати на управата на дружеството.
От заключението на съдебно-оценъчната експертиза, изготвена от
вещото лице Д.Г.Д., което не се оспорва от страните, се установява, че
стойността на вещите, отнети от подс. И. е в размер общо на 6194 лева.
Пред районния съд подсъдимият И. е оспорил фактите, изложени по-
горе считайки, че следва да бъде оправдан. Алтернативно е претендирал
налагане на наказание с приложение на чл. 55 от НК.
След анализ на събраните по делото доказателства, ценени заедно и
поотделно, настоящият въззивен състав установи фактическа обстановка,
каквато е описана и в мотивите на обжалвания първоинстанционен съдебен
акт. В подкрепа на нейната достоверност се явяват събраните в хода на
досъдебното производство гласни доказателства – показанията на
свидетелите Г.Л.Б., М.И.М. Я.Ц.П., И.С.Я., М.В.Б., Г.Н.Г., О.В.Г. и Н.В.К.,
обясненията на подс. Д.И., приобщени от съда на основание чл. 279, ал. 2 във
вр. с ал. 1 т. 2 от НПК /л. 50 - 52 от ДП/, както и писмените доказателства.
Установява се, че подс. Д.И. е участник в кражбата, извършена през периода
28.07.2008 г. - 30.07.2008 г., описана в обвинителния акт. На втората вечер
същият е заловен на място с откраднатите вещи при проведената от РУ на
МВР полицейска операция. Останалите съизвършители С.А.М., А.К.Н.,
Н.В.К. и М.А.К. са осъдени за същото деяние с присъда по НОХД № 145/2009
г. на РС Севлиево, влязла в сила на 23.06.2009 г. Правилно е становището на
съда, че подс. Д.А.И. е осъществил деянието при условията на опасен рецидив
по чл. 29, ал. 1, б. "а" и б. "б" от НК с оглед предходните му осъждания,
поради което е налице квалификацията по чл. 196, ал. 1, т. 2 от НК. Правилно
е и становището на съда, че подсъдимият Д.А.И. е осъществил деянието в
предварителен сговор, първият път със С.А.М., А.К.Н. и Н.В.К. и вторият път
с А.К.Н. и М.А.К. тъй като решението за осъществяването му е било взето
предварително. Пред настоящата съдебна инстанция подс. Д.И. не отрича
участието си в кражбата, но счита, че следва да изтърпи по-малко по размер
наказание, тъй като са изминали четиринадесет години от извършване на
кражбата и не е осъждан за други деяния.
По отношение на наложеното наказание:
За престъплението по чл. 196, ал. 1, т. 2 от НК е предвидено наказание –
лишаване от свобода от три до петнадесет години. Първоинстанционният съд
е определил наказание на Д.И. след приложение на чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК,
6
като го е осъдил на десет месеца лишаване от свобода, което наказание да
изтърпи при първоначален строг режим, на основание чл. 57, ал. 1, т. 2, б. "б"
от ЗИНЗС. Извършена е съпоставка между смекчаващите и отегчаващите
вината обстоятелства, а именно: Извършеното от подс. Д.А.И. престъпление е
тежко по смисъла на чл. 93, т. 7 от НК и е с висока степен на обществена
опасност, която се обуславя от динамиката на извършване на подобен род
престъпления. Завишена е обществената опасност и на подсъдимия, тъй като
от приложената справка за съдимост се установява, че е осъждан за
престъпления от общ характер и е изтърпявал ефективно наказание лишаване
от свобода за различни срокове. Като отегчаващи вината обстоятелства
районният съд е отчел стойността на отнетите вещи и непълното им
възстановяване. Като смекчаващи вината обстоятелства съдът е ценил
направените самопризнания на досъдебното производство, оказаното
съдействие за разкриване на обективната истина в досъдебното производство,
възстановяването на част от отнетите вещи и големият период от време,
изтекъл от осъществяване на деянието до приключването на настоящото
производство със съдебен акт по същество. При съвкупната преценка на тези
обстоятелства районният съд е достигнал до извод, че са налице многобройни
смекчаващи вината обстоятелства, при които наказанието лишаване от
свобода от три до петнадесет години се явява несъразмерно тежко. Преценил
е, че са налице предпоставките за приложение на чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК
поради което е наложил наказание - десет месеца лишаване от свобода.
Въззивният съд намери за правилни изводите на първоинстанционния
съд, че следва да намери приложение разпоредбата на чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК,
макар и на друго основание. Направените самопризнания на досъдебното
производство и оказаното съдействие за разкриване на обективната истина
сами по себе си не могат да се ценят като многобройни смекчаващи вината
обстоятелства. Възстановяването на част от отнетите вещи не се дължи на
проявено желание от подсъдимия да ограничи последиците от деянието, а е
резултата от проведените оперативно издирвателни мероприятия от страна на
МВР. Окръжният съд взе предвид, че деянието е извършено през периода
28.07.2008 г. - 30.07.2008 г. т.е. преди четиринадесет години, както се сочи в
жалбата. Това е значителен период от време, близо до давностния срок по чл.
80, ал. 1, т. 2 от НК, макар до изтичането на абсолютната давност да остават
още седем години и половина, съгласно разпоредбата на чл. 81, ал. 3 от НК.
7
През тези четиринадесет години няма данни подс. Д.И. да е извършвал други
престъпления. Видно от Справка за съдимост № 485/07.07.2021 г. на л. 196 -
197 от ДП, преди датата на настоящото деяние И. е осъждан многократно.
Последното осъждане е с присъда по НОХД № 159/1996 г. на ОС Ловеч,
влязла в сила на 02.06.1997 г., с която за престъпление по чл. 196а от НК е
наложено наказание дванадесет години лишаване от свобода, изтърпяно на
08.01.2007 г. Половин годна по-късно И. извършва престъплението по
настоящото дело, но след това няма извършени други деяния, за които да са
налице осъждания. По делото има данни, че подс. Д.И. получава доходи от
трудова дейност, включително и в чужбина. Фактът, че за този
продължителен период от време Д.И. не е извършвал нови престъпления
говори за преосмисляне на поведението и начина на живот, който е водел
преди извършване на настоящото престъпление. При обсъждане на
наказателната отговорност съдът е длъжен да съобрази и всички
новонастъпили факти. Закъснялото наказание не би могло да има същата
тежест и превъзпитателен ефект, особено когато в периода до произнасяне на
присъдата подсъдимият демонстрира отказ от криминалните си навици и
търси реализация в обществото чрез законосъобразни средства. В тези случаи
нуждата от интензивна наказателна репресия е отпаднала. Съгласно
разпоредбата на чл. 36, ал. 1 от НК, наказанието се налага с цел: 1. да се
поправи и превъзпита осъденият към спазване законите и добрите нрави, 2. да
се въздействува предупредително върху него и да му се отнеме възможността
да върши други престъпления и 3. да се въздействува възпитателно и
предупредително върху другите членове на обществото. В случаи като този,
наказанието би могло да въздейства единствено предупредително по
отношение на извършителя, че всяко престъпно деяние влече след себе си
неизбежна санкция, както и да въздействува възпитателно и предупредително
върху другите членове на обществото. За самото поправяне и превъзпитание
на подсъдимия строгата санкция ще се яви неоправдана и излишна, след като
той сам е осъзнал необходимостта от промяна на поведението и нагласите си.
Ето защо, окръжният съд не установи многобройни смекчаващи вината
обстоятелства, но е налице изключително такова, което води до извод, че
дори и най-лекото, предвидено в закона наказание, ще се яви несъразмерно
тежко.
За постигане на целите на чл. 36 от НК ще бъде достатъчно
8
подсъдимият Д.И. да изтърпи наказание, съответно на минималното,
предвидено в чл. 39, ал. 1 от НК, а именно три месеца лишаване от свобода.
За такова наказание претендират както жалбоподателя, така и прокурора.
Личността на дееца и дългият период от време, през което той е
демонстрирал отказ от извършването на престъпления налагат извод, че
определеното от районния съд наказание лишаване от свобода в размер на
десет месеца е несъразмерно тежко и ненужно. Възмездие за извършеното
деяние и предупреждаване на дееца, че престъплението винаги влече след
себе си неизбежна наказателна санкция може да бъде постигнато и чрез
минималното възможно по закона наказание. По-голямо по размер наказание
лишаване от свобода ще бъде проява на излишна строгост, дошла
четиринадесет години след престъпната проява, през който период
подсъдимият сам е предприел корекция на поведението и нагласите си и без
санкцията на съда.
При служебната проверка не се установиха съществени нарушения на
процесуалните правила и на закона, поради което не са налице основания за
отмяна на присъдата и същата следва да бъде изменена само в нейната
санкционна част, като се намали размера на наказанието „лишаване от
свобода” на подсъдимия Д.И. от десет месеца на три месеца, на основание чл.
55, ал. 1, т. 1 от НК. В останалата част присъдата на Севлиевски районен съд
следва да бъде потвърдена.
Водим от изложеното и на основание чл. 337, ал. 1, т. 1 във вр. с чл. 334,
т. 3 от НПК съдът
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ Присъда № 28 от 31.05.2022 г., постановена по НОХД №
295/2021 г. по описа на Севлиевски районен съд, както следва:
НАМАЛЯВА размера на наложеното с присъдата наказание „лишаване
от свобода” на подсъдимия Д.А.И. от десет месеца на три месеца, на
основание чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК.
ПОТВЪРЖДАВА присъдата на Севлиевски районен съд в останалата
част.
Решението е окончателно и не подлежи на касационна жалба или
9
протест.
За изготвянето му да се съобщи писмено на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10