Решение по дело №13493/2019 на Районен съд - Пловдив

Номер на акта: 1244
Дата: 13 април 2020 г. (в сила от 3 юли 2020 г.)
Съдия: Татяна Иванова Маслинкова
Дело: 20195330113493
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 15 август 2019 г.

Съдържание на акта

 

РЕШЕНИЕ

                                                  

Номер 1244                                  13.04.2020                         Град  ПЛОВДИВ

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

Пловдивски Районен съд                                                    I брачен състав

На тринадесети април две хиляди и двадесета година

В публично заседание на двадесет и първи януари две хиляди и двадесета година в следния състав:

 

                                                   Председател: ТАТЯНА МАСЛИНКОВА

 

Секретар: Свобода Александрова

като разгледа докладваното от  съдията

дело номер  13493                                                   по описа за   2019 година

за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Предявен е иск с правно основание чл.143 вр. чл.139 от СК.

Производството е образувано по искова молба на С.Р., чрез нейния законен представител А.М. против Ю.Д.. Ищцата твърди, че ответникът е неин баща. От съвместното съжителство на М. и Д. се родили три деца. Ответникът от около година живеел в И. С. посещавала детска градина, както и допълнителни занимания, провеждани в градината. С. и С. имали шум в сърцето. Майката и децата живеели в жилище срещу наем от 450 лева месечно.Възнаграждението на М. било 630 лева месечно. Ответникът в единични случаи бил давал суми. Децата боледували. Майката се затруднявала да посреща всички разходи. Поради това се прави искане да бъде осъден ответника да заплаща на С. издръжка в размер на 200лв. месечно до настъпване на законоустановена причина за нейното изменение или прекратяване, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска. Претендира се и същия размер на издръжката да бъде присъден и за едногодишния период до подаване на исковата молба.

Ответникът не е подал отговор на исковата молба. Не е взел становище по предявените искове.

От показанията на свидетеля по делото – Н. Т., б. по майчина линия на ищцата, се установява, че детето се отглежда от своята майка, която основно се грижи за детето. Свидетелката още споделя, че бащата не е полагал грижи за момичето, нито я е подпомагал финансово. С. е на 4 години. Необходими са средства за посещение на детска градина, храна, облекло, курсове по пеене. Ответникът преди да замине извън страната работел по строителни обекти. Родителите се разделили преди две години. Майката на ответника твърдяла, че пребивава в чужбина, но не работи.

Съдът дава вяра на показанията на свидетеля съгласно чл.172 от ГПК.

Относно доходите на родителите се установи, че и майката работи срещу основно месечно възнаграждение близко до минималното за страната. Бащата е заминал извънстраната, за да работи. Няма данни за получаваните от него средства.

За да бъде уважен искът за осъждане на ответника да заплаща месечна издръжка в по-висок от присъдения вече размер на детето си, следва да се установи промяна на обстоятелствата, при които е бил определен първоначалният размер на издръжката, размерът на доходите на всеки от родителите на детето с оглед преценката на възможностите им да осигурят издръжка.

Задължението за издържане на детето до навършване на пълнолетие възниква за родителите с факта на раждане на детето, като съгласно разпоредбата на чл. 143, ал. 2 от СК, в сила от 01.10.2009 г. те дължат издръжка независимо дали са работоспособни и дали могат да се издържат от имуществото си. Конкретният размер на издръжката се определя от нуждите на детето и възможностите на родителите, които я дължат - чл.142, ал.1 СК. Алинея втора на чл. 142 СК посочва, че минималният размер на издръжка на едно дете е равна на една четвърт от размера на минималната работна заплата.  Правото на детето да получи издръжка от своите родители е безусловно и е достатъчно наличието на качеството „ненавършило пълнолетие дете”. Съдът с оглед на конкретните доказателства по всяко дело за издръжка може да определи издръжка, която е в интерес на детето и съответства на доходите на родителя.

С оглед на изложеното за доходите на родителите и възможността им да дават издръжка, възрастта и нуждите на детето, както и с оглед социално – икономическите условия в страната, съдът приема, че детето има нужда да получава, а двамата родители са задължени да му осигуряват обща месечна издръжка в размер на поне 390,00 лева, от които минимум 150лв. за храна, а останалите – за дрехи, пособия, медицински грижи, извънкласни занимания, други дейности и задоволяване на други текущи нужди, включително и такива, свързани с образованието и здравето на детето. При разпределяне на тази издръжка следва да се има предвид, че детето се отглежда от майката и тя полага ежедневни грижи за него. Съдът съобрази и обстоятелството, че не се установиха доходите на ответника. Ответникът има възможност да работи извън страната, да реализира добри доходи. Работел е в строителството. Майката се грижи и за още две малки деца. Затова и прие, че двамата родители следва да имат относително равен дял в издръжката на детето си.

Настоящият съдебен състав намира, че бащата следва да осигурява 200,00 лева месечна издръжка на детето, а останалите средства следва да се поемат от майката, която полага грижи за фактическото отглеждане.

Съдът счита, че ответникът е във възможност да заплаща издръжка в посочения размер. Законодателят е предвидил, че издръжка за ненавършило пълнолетие лице се дължи съгласно ал.2 на чл.143 от СК независимо от работоспособността и от възможността на родителя да се издържа от имуществото си. Посочената норма задължава родителите да заплащат издръжка дори когато не разполагат с достатъчно средства, за да покриват собствените си нужди. Също така издръжката, определена от съда, която ответникът трябва да осигури на детето си, не надвишава необходимия размер, предвид възрастта му и неговите специфични нужди. Този размер на издръжката не е прекомерен, като ответникът би могъл да осигурява същата. Подобна издръжка не би затруднила бащата.

Ето защо искът за присъждане на издръжка занапред се явява основателен за сумата в размер на 200 лева месечно за детето, считано от датата на подаване на исковата молба – 15.08.2019г. до настъпване на законоустановена причина за нейното изменение или прекратяване.

Следва да бъде уважена и претенцията за периода от 15.08.2018г. до 15.08.2019г. Установи се, че родителите не са живели заедно в този период и бащата не е заплащал издръжка за С.. Възможностите на родителите, както и нуждите на детето не са претърпели съществена промяна в този едногодишен минал период от време, поради което и следва издръжката да бъде определена в същия размер от 200 лева месечно. 

Ищцата претендира присъждане на разноски по делото. С оглед уважаване на иска следва да бъде възложено върху ответника адвокатското възнаграждение. Правната помощ е предоставена при условията на чл.38 от ЗА. Съдът определя възнаграждение за адвокат П. в размер на 300 лева.

На основание чл. 78, ал. 6 от ГПК вр. с чл. 1 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК ответникът дължи държавна такса от 288 лв., изчислена върху тригодишния платеж на присъдената издръжката, както и 96 лева за присъдената издръжка за минал период от време.

Така мотивиран, съдът

Р  Е  Ш  И :

ОСЪЖДА Ю.Р.Д., ЕГН **********, с адрес: *** да заплаща 200,00 лева (двеста лева) месечна издръжка на С.Ю.Р.  ЕГН ********** чрез нейната майка и законен представител А.П.М. ЕГН ********** с адрес: ***, считано от датата на подаване на исковата молба – 15.08.2019г. до настъпване на законоустановена причина за нейното изменение или прекратяване, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска.

ОСЪЖДА Ю.Р.Д., ЕГН **********, с адрес: *** да заплати 200,00 лева (двеста лева) месечна издръжка на С.Ю.Р.  ЕГН ********** чрез нейната майка и законен представител А.П.М. ЕГН ********** с адрес: ***, считано от 15.08.2018г. до датата на подаване на исковата молба – 15.08.2019г., ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска след влизане на решението в сила.

ОСЪЖДА Ю.Р.Д., ЕГН ********** да заплати на адв. З.Д.П., ЕГН **********, с адрес: *** * сумата от 300,00 лева /триста лева/, представляваща адвокатско възнаграждение, определено съгласно чл. 38 от ЗА.

ОСЪЖДА Ю.Р.Д., ЕГН ********** да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Районен съд - Пловдив сумата от 384,00 лева /триста осемдесет и четири лева/, представляваща дължима държавна такса по настоящото производство.

ПОСТАНОВЯВА предварително изпълнение на решението съгласно в частта относно присъдената издръжка.

Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Окръжен съд – гр. Пловдив в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.

 

                     РАЙОНЕН СЪДИЯ :/п/

 

Вярно с оригинала!

РЦ