О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ V- 1818 30.06.2020 г. Град Бургас
Бургаският окръжен съд, гражданско отделение, V-ти въззивен състав
На тридесети юни юни през две хиляди и двадесета година
В закрито заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЯРА КАМБУРОВА
ЧЛЕНОВЕ: ГАЛЯ БЕЛЕВА
мл.с.ВАНЯ ВАНЕВА
Секретар: -
Прокурор: -
като разгледа докладваното от съдия Белева
частно гражданско дело № 1161 по описа за 2020
година,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е
образувано по частна жалба, подадена от “Банка ДСК” АД, ЕИК:*********, със
седалище и адрес на управление гр.София, ул.„Московска“ №19, представлявано от юрисконсулт
Лиляна Чернева.
Обжалва се Разпореждане от 23.03.2020г.,
издадено по ч.гр.д.№ 1814 по описа за 2020г. на Районен съд- Бургас, с което е отхвърлено
заявлението на частния жалбоподател за издаване на заповед за изпълнение по
реда на чл.417 ГПК против Н.К.М. и С.Г.К., за сумата от 120 лв., представляваща
разходи за изискуем кредит. Сочи се, че обжалваното разпореждане е неправилно,
тъй като претенцията е за разходи, а не за такса във връзка с управление на
кредита. Сочи се, че сумата от 120 лв. е регламентирана в Тарифата за лихвите,
таксите и комисионните, които банката прилага по извършвани услуги на
клиентите. В договора за кредит било посочено, че кредитополучателят заплаща
такси съгласно Тарифата за лихвите, таксите и комисионните, които банката
прилага по извършвани услуги на клиенти. Клиентът бил запознат с Тарифата,
действаща към момента на сключването на договора. В т.8 от ОУ на договора за
кредит било предвидено, че кредитополучателят заплаща такси и комисионни,
съгласно действащата към момента Тарифа на Банка ДСК ЕАД за такси и
комисионните, както и всички други разходи по обслужване на задължението и
принудителното събиране на вземането. Представя Приложение №3- такси по кредити
за текущо потребление, действаща към датата на подаване на заявлението.
Заявява, че използването от банката наименование на вземането „такса“ или
„разход“ не било определящо за правната му природа, както и включването му в
случая в Тарифата на банката за лихвите, таксите и комисионните. Сумата от 120
лв. не представлявала такса за управление на кредита, понеже не била свързана с
предоставяне на допълнителна услуга от банката на клиента, за която
потребителят да дължи възнаграждение. Развити са съображения относно това какво
е съдържанието на услугите по управление на кредита, както и че същите се
предоставят в рамките на закономерното развитие на облигационното
правоотношение. Спирането на плащанията
представлявало усложнение на договорното правоотношение, което преустановявало
закономерния му ход и пораждало преобразуващото право на банката по чл.60 от
ЗКИ. Съдебната практика поставила изискване за упражняването на това право, а
именно-връчване на уведомление до длъжника, което било свързано с допълнителни
разходи на кредитора, имащи характера на имуществени вреди. Налагал се извод,
че в Тарифата на банката била извършена предварителна оценка на вредите, които
биха настъпили от неизпълнение на задължението на кредитополучателя за осигуряване
на необходимото съдействие по получаването на изходяща от кредитора
кореспонденция. Понеже с клаузата предварително се определял размера на
имуществените вреди, той не попадал в ограничителния режим, предвиден в чл.10а
от ЗПК за такси по усвояване и управление на кредита. Правно нелогично било
тези разходи да останат за сметка на кредитора, при положение, че същите
възниквали във връзка с некоректното поведение длъжника, доколкото банката
нямало да ги направи, ако той обслужвал кредита си съгласно договореното.
Включването им в Тарифата било с оглед осигуряване на максимална яснота и
определеност за клиента за максималния размер на дължимото и ограничаване
отговорността на кредитополучателя, независимо от направените от кредитора
разходи по неговото откриване и уведомяване, в случай на обявяване на
предсрочна изискуемост, в следствие на допусната забава.
Затова частният жалбоподател счита,
че обжалваният съдебен акт е неправилен. Моли разпореждането да бъде отменено в
като се постанови издаването на заповед за изпълнение и изпълнителен лист за
отхвърлената част от заявлението. Моли да му се присъдят разноските по делото,
включително юрисконсултско възнаграждение. Представен е препис от Тарифата.
Частната жалба е с правно основание
чл.413, ал.2 от ГПК. Същата е подадена в законоустановения срок против подлежащ
на обжалване съдебен акт, от надлежно упълномощен представител на страна, която
има правен интерес от обжалването. Ето защо съдът намира частната жалба за допустима.
Бургаският окръжен съд като взе
предвид становищата на страните и събраните по делото доказателства, приема за
установено от фактическа и правна страна следното:
Частно гражданско дело №1814 по
описа за 2020г. на Районен съд- Бургас е
образувано по заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК,
подадено от частния жалбоподател. Поискано е издаване на заповед за изпълнение
и изпълнителен лист против Н.К.М. и С.Г.К., за следните суми: 9154,37 лв. главница
по договор за кредит за текущо потребление от 7.02.2017г.; 915,07 лв.,
представляващи договорна лихва за посочен период; 58,26 лв.- лихвена надбавка
за забава за посочен период до датата на настъпване на предсрочната изискуемост;
150,02 лв.- мораторна лихва за периода от настъпване на предсрочната
изискуемост до 14.01.2020г., 120 лв.- разходи при изискуем кредит, както и
законната лихва от датата на подаване на заявлението до изплащане на вземането.
В т.9 “в“ от заявлението се сочи, че същото е за изискуем кредит, предоставен
от „Банка ДСК“ ЕАД. В т.12 от заявлението са посочени документите, от които
произтича вземането- договор за кредит за текущо потребление от 7.02.2017г.,
сключен между банката и Н.М. като кредитополучател, Договор за поръчителство и
Общи условия за предоставяне на кредити за текущо потребление, извлечение от
счетоводните книги за кредит с посочена сметка. Съгласно т.14 от заявлението
падежната дата била 15 число. Не били платени 14 бр. падежни вноски- от
15.11.2018г. до 15.12.2019г., с посочен размер на всяка от тях, като допуснатата
забава била над 90 дни /483 дни/. До длъжника била изпратена покана, връчена му
на 31.12.2019г. Предсрочната изискуемост настъпила на 14.01.2020г. на основание
чл.18.2 от ОУ, поради неплащане на дължимите месечни вноски над 90 дни.
Претендират се и деловодни
разноски, включително юрисконсултско възнаграждение. Към заявлението са
приложени пълномощно, квитанция за внесена държавна такса. Приложени са още
Извлечение от счетоводните книги на банката, Договор за кредит за текущо
потребление от 7.02.2017г., сключен между банката и Н.М., обезпечен с
поръчителство от С.Г.К.; Общи условия за предоставяне на кредити за текущо
потребление, Приложение 2 /Промоционални условия по кредитна програма „ДСК
Престиж Плюс“/, Погасителен план, Приложение 3- Тарифа за таксите по кредите за
текущо потребление, Нотариална покана, с която на 31.12.2019г. банката е
обявила на кредитополучателя предсрочната изискуемост на кредита.
Районният съдът е издал заповед №744/23.03.2020г.
за изпълнение на парично задължение по чл.417 ГПК, както и изпълнителен лист за
претендираната главница, договорната лихва, обезщетения за забава за периода
преди и след обявяване на предсрочната изискуемост, както и за законната лихва
върху главницата от подаването на заявлението, както и за част от разноските.
С обжалваното разпореждане заявлението
е отхвърлено в частта относно претенцията за 120 лв.- разходи за изискуем
кредит да текущо потребление.
Изложени са съображения, че длъжникът
има качеството на потребител по смисъла на §13, т.1, вр.т.12 от ДР на Закона за
защита на потребителите, поради което за процесния договор за кредит е приложим
ЗПК и разпоредбите на чл.143-148 от ЗЗП. Посочил е, че на основание чл.7, ал.3
от ГПК съдът следи служебно за наличието на неравноправни клаузи в договор,
сключен с потребител.
Приел е, че претендираното
вземане за разходи по изискуем кредит противоречи на нормата на чл.10а, ал.2 от ЗПК, забраняваща от потребителя да се изискват такси и комисионни за действия,
свързани с усвояването и управлението на кредита. Според районния съд
действията по извънсъдебно събиране на договорните вземания на кредитодателя са
такива по управление на кредита и разходите по тях са присъщи за основния
предмет на договора. Посочил е, че с тази клауза се заобикаля забраната на
чл.33, ал.1 от ЗПК, поради което на основание чл.21, ал.1 от ЗПК същата е
нищожна.
Затова, на основание чл.411,
ал.1, т.2 ГПК, районният съд е счел искането на заявителя в частта за вземането
за разходи за извънсъдебно събиране за неоснователно и го е отхвърлил.
Бургаският окръжен съд приема, че
разпореждането е правилно и законосъобразно, а частната жалба- неоснователна.
Съображения:
Съгласно чл.10, ал.2 от ЗПК
кредиторът не може да изисква и събира от потребителя каквото и да е плащане,
включително на лихви, такси, комисиони или други разходи, свързани с договора
за кредит, които не са предвидени в сключения договор за потребителски кредит.
Разпоредбата на чл.10а, ал.4 от ЗПК повелява, че видът, размерът и действието,
за което се събират такси и/или комисиони, трябва да бъдат ясно и точно
определени в договора за потребителски кредит.
От приложените доказателства е видно, че процесната сума от 120 лв. е
посочена в т.5 от Тарифата /Приложение №3/ като разходи при изискуем кредит. В
договора за кредит, приложенията към него и тарифата /Приложение №3/, в разрез
с изискването на чл.10а, ал.4 ЗПК липсва ясна дефиниция за това за какво
всъщност се дължи тази сума. Липсва пояснение, че сумата се дължи за обявяване
на предсрочна изискуемост. Това уточнение е необходимо, тъй като при редовното
погасяване на изискуеми вноски /което също е изискуемо задължение, т.е.
изискуем кредит/ очевидно не се правят никакви разходи и следователно такса не
се дължи.
В заявлението за издаване на заповед за изпълнение също не се съдържат
каквито и да било твърдения за това на какво основание се дължи претендираната
сума от 120 лв., обозначена като „разходи при изискуем кредит“ и в какво се
изразяват същите. Едва в жалбата се сочи, че същата е регламентирана в чл.8 от
ОУ, че не се дължи за извършвана от банката допълнителна услуга в полза на
клиента, нито представлява такса, свързана с управлението на кредита /т.е. не
представлява такса по смисъла на чл.10а, ал.1 и 2 от ЗПК/. Изяснява се, че
според кредитора се касае за допълнителни разноски, извършени от него във
връзка с изискването за обявяване на предсрочната изискуемост, имащи характер
на имуществени вреди, както и че с тази клауза отговорността на
кредитополучателя за тези вреди е предварително ограничена до размера от 120
лв.
При така установената фактическа обстановка въззивната инстанция намира, че
крайния правен извод на районния съд е правилен и законосъобразен.
Процесната сума е уговорена като предварително установена отговорност на длъжника за бъдещи разходи, за които липсват каквито и да било
доказателства да са били извършени от кредитора. Същите имат характер на обезщетение по чл.309а,
ал.1, предл.2 от ТЗ /обезщетение за разноски за събиране на вземането/, които
се дължат при забава на плащане. Но нормата на чл.33, ал.1, т.1 от ЗПК е
специална спрямо тази на чл.309а, ал.1 от ТЗ и не допуска при забава на потребителя кредиторът да получи нещо повече от лихвата върху
неплатената в срок сума за времето на забавата. Клаузата на чл.8 от ОУ във връзка
с т.5 от Тарифата противоречи на императивното
изискване на чл.33,
ал.1 ЗПК, поради което на основание
чл.411, ал.2, т.2, предл.1 ГПК заявлението за издаване на заповед за изпълнение
по чл.417 ГПК за сумата от 120 лв., представляваща разходи за изискуем кредит
следва да се отхвърли.
Тъй като крайните изводи на
въззивната инстанция съвпадат с тези на първоинстанционния съд, обжалваното разпореждане
следва да бъде потвърдено, а жалбата да се остави без уважение като
неоснователна.
С оглед изхода на делото искането
на жалбоподателя за разноски е неоснователно.
Мотивиран от горното, Бургаският окръжен съд
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частна жалба
вх.№16671 от 20.05.2020г. по описа на РС-Бургас, подадена от “Банка ДСК” АД,
ЕИК:*********, със седалище и адрес на управление гр.София, ул.„Московска“ №19,
представлявано от юрисконсулт Лиляна Чернева против Разпореждане №6312 от
23.03.2020г. по ч.гр.д.№1814 по описа за 2020г. на Районен съд- Бургас, с което
е отхвърлено заявлението на банката за издаване на заповед за изпълнение по
реда на чл.417 ГПК против Н.К.М. и С.Г.К., за сумата от 120 лв., представляваща
разходи за изискуем кредит .
Определението е окончателно и не
подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.