№ 260019
гр. Дулово, 20.10.2020 г .
В ИМЕТО НА НАРОДА
Районен
съд-Дулово, граждански състав, в открито заседание на двадесет и пети юни две
хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Емил Николаев
при секретаря
Нина Станчева, като разгледа докладваното от районния съдия гр. д. № 50 по
описа за 2020 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е
образувано въз основа на предявен иск с правно основание чл.26, ал.2 от ЗЗД.
Ищците Ш.А.Д., с
ЕГН **********,*** и С.А.С., с ЕГН **********,***, твърдят в исковата си молба,
че са наследници на тяхната майка З.Ю. И., ЕГН **********,***, починала на ****г.,
която била собственик на два земеделски имота, находящи се в землището на ****,
а именно:
- НИВА с площ от
9.999 дка /девет декара деветстотин деветдесет и девет квадратни метра/, трета
категория, съставляваща имот № ****, находяща се в местността „****”, в
землището на с****, при граници и съседи: имоти с № № ****. Имотът е образуван
от имот № ****.
- НИВА с площ от
19.908 дка /деветнадесет декара деветстотин и осем квадратни метра/, четвърта
категория, съставляваща имот № ****, находяща се в местността „****”, в
землището на с. ******, при граници и съседи: имоти с № № ****.
Твърдят, че
преди време установили че съществува Нотариален акт за Договор за дарение на
недвижим имот № ***г. по описа на нотариус К. К. с № ***, с район на действие –
Районен съд – Дулово, с който майка им е прехвърлила чрез дарение собствените
си имоти на ответника Ю.С.С., с ЕГН **********,***.
Считат, че майка
им не е подписала този нотариален акт и че сделката, обективирана в него, е
нищожна поради липса на съгласие.
Молят да се постанови
решение, с което да бъде прогласена нищожността на договора за дарение поради
липса на съгласие. Представят писмени доказателства. Претендират разноски.
В отговора на
исковата молба ответникът изразява становище за неоснователност на предявения
иск и моли да бъде отхвърлен като такъв.
Прави възражение за изтекла в негова полза придобивна давност и заявява, че я противопоставя
на исковата претенция. Претендира разноски.
Ищците не се
явяват в съдебно заседание. Представляват се от процесуалния си представител,
който заявява, че поддържа исковете и моли за тяхното уважаване. Позовава се на заключението на вещото лице по
назначената по делото съдебно-графическа експертиза. Претендира разноски.
Ответникът не се
явява в съдебно заседание, представлява се от
упълномощен адвокат, който моли исковата претенция да бъде отхвърлена
като неоснователна и недоказана, както и да бъдат присъдени в полза на
ответника направените от него разноски по делото. В представените писмени
бележки излага подробни съображения за неоснователността на исковата претенция
и за това че в негова полза е изтекла
придобивна давност. Излага съображения, че до настоящия момент никой не е
оспорил добросъвестното му владение върху процесните имоти и никой не е
предявявал претенции относно собствеността върху тях.
Въз основа на
събраните по делото писмени и гласни доказателства, обсъдени по отделно и в тяхната
съвкупност, съдът прие за установено следното от фактическа страна:
От показанията
на разпитания като свидетел С.Ю. И. става ясно, че той е брат на З.И. и за
доброволната делба се явили те двамата и брат им С., като са се подписали лично
пред нотариус К.. Преди да положат подписи нотариусът им е прочел съдържанието
на договора за доброволна делба, след което се подписали. З.се е подписала с
лявата ръка, защото дясната й ръка е скъсана от китката от *** г.
От разпита на свидетеля
С.С.Ю. става ясно, че през есента на ****г. леля му З./майка
на ищците и сестра на баща му/ се обадила и му казала, че иска да дари
получените от нея имоти при доброволната делба на сина му Ю.С. /ответника по
делото/, защото носел името на покойния ѝ баща. Явили се пред нотариус К.,
той я попитал дали е съгласна да дари имотите си и след като тя отговорила
„да“, тя и той се подписали под нотариалния акт. Заяви, че З.се е подписала с
лявата ръка, защото дясната ѝ ръка я „нямало до лакътя“.
По делото в
качеството на свидетел е разпитан нотариус К. К.. Той заяви, че знае за кои
документи става въпрос, оспори заключението на вещото лице, че подписът в
нотариалният акт за дарение не е положен от майката на ищците. Заявява, че не е
възможно при изповядване на сделката пред него да се е подписало друго лице,
различно от посоченото в нотариалния акт.
По делото е
изготвено заключение на вещото лице по възложената му съдебно-графическа, която
е приета по делото.
Вещото лице бе
изслушано в съдебно заседание на *** г., като същото не можа с категоричност да
отговори с коя ръка е положен подписа. Заяви, че най-вероятно подписа е положен
с дясна ръка, което е в противоречие със събраните по делото гласни
доказателства, че наследодателката на ищците е с липсваща дясна ръка от китката
нагоре от **** г. Това са твърдели и ищците в друго производство между същите
страни – гр. дело № **** г. по описа на РС-Дулово.
По делото е безспорно установено, че на
18.11.2003 г. е бил сключен договор за дарение на недвижим имот, обективиран в
нотариален акт № **** на нотариус К. К.
с рег.№ *** на НК и район на действие Дуловски районен съд, по силата на който З.Ю.И.е
дарила на ответника Ю.С.С., придобитите от нея по силата на договор за
доброволна делба № *** г. два
земеделски имота, находящи се в землището на с. Чернолик, общ. Дулово.
З.Ю.И.е починала
на *** г., видно от представеното удостоверение за наследници № *** г. /лист 8
от делото/, като след сделката за дарение през *** г., до смъртта ѝ през ***г.,
а и след това никой не е предявил претенции към тези имоти, нито е оспорил
владението и собствеността на ответника.
Въз основа на
така приетото за установено от фактическа страна, съдът направи следните правни
изводи:
Основен довод на
ищците, обосноваващ твърдението за нищожност на атакуваното дарение, е, че
прехвърлителят не е бил съгласен сделката да се осъществи и че подписа под
нотариалния акт не е изпълнен от нея, като стъпват само и единствено на
заключението на вещото лице, без да сочат други доказателства.
Ако това е така
и в действителност не е положила подпис под нотариалния акт за дарение, то
тогава това се отнася и за договора за доброволна делба и ако подписа в него,
положен за нея, не е изпълнен от нея, то тогава тя никога не е ставала
собственик на процесните имоти, предмет на договора за дарение и не е могла да
ги прехвърли на друго лице.
В исковата молба
ищците излагат твърдения, че атакуваният договор е нищожен, поради липса на
съгласие. Липсата на съгласие като основание за нищожност на договорите по чл.
26, ал. 2, предл. 2 от ЗЗД е налице в хипотезите на съзнателна липса на воля за
сключването им, което може да се дължи на проявено насилие и принуда за
подписването им, на несъвпадане на насрещните волеизявления и т.н.
В случая, съдът
приема, че след като договорът за доброволна делба не е бил оспорен от ищците,
към момента на сключване на договора за
дарение № ***** от ***г. на нотариус К. К. с рег.№ *** на НК с район на действие РС-Дулово,
наследодателят З.Ю.И.била собственик на
процесните земеделски имоти, че към
момента на завеждане на иска - ***
г. тези имоти се намират във
владение или държане на ответника, който
ги държи на годно основание, което го прави техен
собственик.
По делото не
бяха събрани доказателства, че З.Ю.И.не
е била съгласна да бъде извършено дарението и че у нея не е било налице
намерение да го стори. Предвид това съдът приема, че към момента на сключване
на сделката З.И. е бил изцяло дееспособна, като при сключване на
сделката съзнателно и разумно е формирала и изразила волята си пред нотариус
за нейното сключване, като е съзнавала
значението и последиците от правните си действия.
Тя се е явила
лично пред нотариуса и се е подписа пред
него, което изрично е отбелязано в нотариалният акт.
Следователно,
дори и да е била грамотна, но недъгава, само по себе си обективното физическо
състояние на упълномощителката не я е лишило от способността ѝ да се
подписва.
Събраните по
делото доказателства не оборват констатираната от нотариуса към момента на извършване
на нотариалната сделка за дарение възможност на лицето З.И. да положи подпис в
нотариалния акт.
След като
нотариусът не е отразил изрично в нотариалния акт, че лицето, което дарява,
страда от недъг и че се е подписало с лява, вместо с дясна ръка, съдът намира,
че същото е можело да се подписва и не е налице нищожност на нотариалната
сделка, респективно на дарението.
Нотариалното удостоверяване е официален свидетелстващ документ,
ползващ се с материална
доказателствена сила и като такъв удостоверява, че посочените в него факти
отговарят на действителното фактическо положение, включително и това, че
дарителя З.И. се е подписала.
От разпитания в
качеството му на свидетел нотариус Константин К. става ясно, че е невъзможно
при изповядване на сделката за дарител да се е явило лице различно от З.И. и да
се е подписало вместо него.
Дарението,
сключено с нот. акт № *****г. на нотариус К. К., рег.№ *** на Нотариалната Камара
на Република България, с район на действие Дуловски районен съд, е било
осъществено по начина, по който е описано в нотариалния акт и е прочетено от
нотариуса.
Констатираното
дава основание на съда да приеме, че сделката, сключена с ****г. на нотариус К.
К., рег.№ *** на Нотариалната Камара на Република България, с район на действие
РС-Дулово, е законосъобразна, тъй като
счита, че с едната част от
волеизявлението от страна, както на
дарителя З.И., така и от страна на
надарения Ю.С.С. дадени пред нотариус
се изявява желание за сключване
на сделка и в
тази им част същите отговарят на всички изисквания на действителната сделка, както и с другата
част на волеизявлението, касаеща
разпореждане с процесните земеделски земи от дарителя.
Тези две части
на волеизявленията, както на дарителя, така и надарен образуват едно цяло.
Възражението на
ответника, че е придобил собствеността върху процесните поземлени имоти на
оригинерно основание, а именно - продължило непрекъснато давностно владение,
съдът счита за доказан, тъй като по делото бе установено, че той е упражнявал
фактическата власт върху процесните имоти първо чрез своите родители, а след
навършване на пълнолетие през 2013 г. до настоящия момент лично, като ги е
владял като свои, постоянно, непрекъснато и явно, като никой не е оспорвал това
му владение и не е предявявал претенции.
По своята правна
същност придобивната давност съставлява упражнявано от несобственик владение
върху определена вещ, продължило в определен от закона срок, след изтичане на
който се придобива правото на собственост или друго вещно право, на което
владение по съдържание и начин на упражняване е съответствало. Фактическият
състав на придобивната давност изисква наличие на два елемента: 1) владение,
което да е постоянно, непрекъснато, явно (да не е установено и да не е
упражнявано по скрит начин), спокойно (неустановено с насилие и неоспорвано с
насилие) и 2) изтичане на определен период от време, като съгласно разпоредбата
на чл.79 от ЗС, правото на собственост по давност върху недвижим имот се
придобива с непрекъснато владение в продължение на 10 години, респ. 5 години,
когато владението е добросъвестно. Самото владение е установено фактическо господство
върху определена вещ с намерението да се свои. Държането от друга страна също
съставлява фактическа власт върху определена вещ, но упражнявана за другиго.
След като веднъж е установено като такова, колкото и време да продължи и
каквото и да е субективното отношение на държателя, тази фактическа власт не
може да доведе до придобиване на собствеността по давност. Само ако държателят
промени намерението си и превърне държането във владение, в негова полза
започва да тече придобивна давност. В този случай, за да се приеме, че е налице
завладяване, е необходимо промяната в намерението фактическа власт да се
упражнява вместо за другиго, изключително и само за себе си, да намери външна
проява чрез действия, които недвусмислено да отричат правата на досегашния
собственик или владелец, което следва от изискването владението да не е
установено по скрит начин.
Съдът не споделя
възражението на процесуалния представител на ищците, че към датата на
изповядване на сделката ответникът тогава е бил недееспособен и не могъл да
упражнява някаква фактическа власт и да свои имотите.
Това възражение
е неоснователно. По въпроса за придобиване на недвижим имот по давност от
непълнолетно лице са налице ясни законови текстове - чл.86, ал.1 от ЗС, който
изисква първо - упражняване на фактическа власт върху имота, като няма пречка
да бъде осъществена и от непълнолетно лице и второ - намерение за своене, като за
втория елемент намират приложение ясните разпоредби на чл.3, ал.2 и чл.4, ал.2
ЗЛС /отм./.
В случая, след
като в законния тригодишен срок от навършване на пълнолетие на Ю.С.С. този
нотариален акт не е оспорен, сделката се санира и в полза на надарения ответник
е изтекла 10 годишната придобивна давност, каквото възражение е направено от
пълномощника на ответника още в писмения отговор към исковата молба.
С оглед на
изложеното, съдът намира предявения иск с правно основание чл. 26 от ЗЗД –
прогласяване на нищожност на дарение, поради лиса на съгласие у дарителя, се
явява неоснователен и недоказан, поради което същият следва да се отхвърли.
Предвид изхода
на спора и правилата на процеса, основателна се явява претенцията на ответника
за заплащане на разноски, на основание чл.78 от ГПК. Ищците следва да бъдат
осъдени да заплатят на ответника сумата
от 940.00 лева за направените от него
съдебно – деловодни разноски за вещо лице, за свидетел и за адвокатско
възнаграждение.
Предвид
изложеното, съдът
Р Е Ш
И :
ОТХВЪРЛЯ иска на
Ш.А.Д., с ЕГН **********,*** и С.А.С., с ЕГН **********,***, за прогласяване
нищожността, поради липса на съгласие, на договора за дарение от **** г.,
обективиран в нотариален акт за дарение на недвижим имот № ***г. на нотариус К.
К. с рег.№ *** на НК и район на действие – Районен съд -Дулово, с който З.Ю. И.,
ЕГН **********,***, починала на ****г., е дарила на ответника Ю.С.С., с ЕГН **********,***,
следните свои недвижими имоти, а именно: НИВА с площ от 9.999дка /девет декара
деветстотин деветдесет и девет квадратни метра/, трета категория, съставляваща
имот № ****, находяща се в местността „****”, в землището на с****, при граници
и съседи: имоти с №№ ****. Имотът е образуван от имот № **** и НИВА с площ от
19.908 дка /деветнадесет декара деветстотин и осем квадратни метра/, четвърта
категория, съставляваща имот № ****, находяща се в местността „****”, в
землището на с****, при граници и съседи: имоти с № № ****, като неоснователен
и недоказан.
ОСЪЖДА Ш.А.Д., с
ЕГН **********,*** и С.А.С., с ЕГН **********,***, да заплатят на Ю.С.С., с ЕГН
**********,***, сумата в размер на 940.00лв. (деветстотин и четиридесет лева),
представляваща направени по делото разноски.
Решението
подлежи на въззивно обжалване в двуседмичен срок от съобщаването му на страните
пред Силистренския окръжен съд.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: