Решение по дело №156/2024 на Административен съд - Пловдив

Производството е по реда чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

Производството е по реда чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.Производството е по реда чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.Производството е по реда чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПроизводството е по реда на чл. 145 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК).

Образувано по жалбата на Т.И.М., с ЕГН **********, с посочен адрес ***, против Заповед №2900 от 04.12.2023 г. на председателя на Районен съд – Пловдив в частта й, с която е наредено на съдия Т.И.М. да не се изплащат средства за допълнително трудово възнаграждение, предвид образуваното във ВСС дисциплинарно производство №3/2022 г., понастоящем висящо, както и наложеното й със Заповед №2195/18.10.2022 г. на Председателя на Районен съд – Пловдив дисциплинарно наказание „забележка“, понастоящем висящо.

Жалбоподателят иска отмяна на заповедта в оспорената й част, като незаконосъобразна и необоснована, издадена при превратно упражняване на административна власт. В жалбата са изложени доводи за лично отношение на председателя на Районен съд – Пловдив към определени съдии и служители. Жалбоподателят се позовава на практиката на ВАС, според която дисциплинарното производство следва да е във връзка с действия или бездействия на магистрата за същата година, за която е лишен от допълнително възнаграждение. В съдебно заседание жалбоподателя поддържа жалбата и излага подробни съображения по същество.

Ответникът – Председател на Районен съд – Пловдив, не изразява становище по жалбата.

За допустимостта:

Заповедта е връчена на Т.М. на 06.12.2023г., а жалбата е подадена чрез ответния орган на 20.12.2023г., т.е. в предвидения за това преклузивен процесуален срок и при наличието на правен интерес, поради което същата е ДОПУСТИМА.

От фактическа страна е установено, следното:

Няма спор по делото, че с решение на Съдийската колегия на Висшия съдебен съвет по протокол № 13 от 29 март 2022г. (лист 35) по внесено предложение на административния ръководител на РС-Пловдив (лист 31-33) е образувано дисциплинарно производство – дисциплинарно дело № 3/2022 година по описа на ВСС, за налагане на дисциплинарно наказание на Т.И.М. ***. По дисциплинарно дело №3/2022 г. Съдийската колегия на Висшия съдебен съвет е взела Решение по т.4 от Протокол № 21 от заседание проведено на 20.06.2023 год. да не налага дисциплинарно наказание на Т.М. ***, по предложението подадено от административния ръководител на Районен съд – Пловдив. Председателя на РС – Пловдив е оспорил пред ВАС, решението на Съдийската колегия на Висшия съдебен в резултат на което с Решение № 10908/09.11.2023 г. по адм.д.№ 6874/2023 г., ВАС е отхвърлил жалбата. Решението на тричленния състав на ВАС е оспорено от административния ръководител на РС - Пловдив с касационна жалба вх. № 18267/21.12.2023 г. пред петчленен състав на ВАС. С молба изпълняващият функциите на административен ръководител – председател на Районен със – Пловдив е оттеглил касационната жалба срещу решение № 10908/09.11.2023 г. по адм.д.№ 6874/2023 г. С Разпореждане от 21.12.2023г., ВАС е оставил без разглеждане касационната жалба.

На следващо място няма спор между страните и че със Заповед № 2195/18.10.2022 г. на Председателя на РС – Пловдив (лист 46-50), на съдия Т.И.М. е наложено дисциплинарно наказание „забележка“. Тази заповед е потвърдена по реда на чл.314, ал.4 от ЗСВ с Решение по т. 3 от Протокол № 6/21.02.2023 г. на СК на ВСС (лист 52). Решението на СК на ВСС е обжалвано от съдия М. пред ВАС и с Решение № 11444/22.11.2023 г. по адм.д. № 2785/2023 г. е отменено Решение по т. 3 от Протокол № 6/21.02.2023 г. на СК на ВСС, като е отменена и потвърдената с него Заповед № 2195/18.10.2022 г. на Председателя на РС – Пловдив. Съдебния акт е оспорен от СК на ВСС, както и от административния ръководител - председател на РС - Пловдив с касационна жалба вх. № 18268/21.12.2023 г. във ВАС, за което във ВАС е образувано адм.д. № 1112/2024г. С молба от 15.01.2024 г. Административния ръководител – председател на Районен съд Пловдив е оттеглил подадената касационна жалба, в резултат на което с Определение № 1655/13.02.2024г., ВАС е оставил без разглеждане касационната жалба на Административния ръководител – председател на Районен съд Пловдив против решение № 11444/22.11.2023 г., постановено по адм. д. № 2785/2023 г. по описа на ВАС и е прекратил производството по адм. д. № 1112/2024 г. по описа на ВАС в тази му част. Видно от справка на интернет страницата на ВАС, на 15.02.2024г. във връзка с жалбата на СК на ВСС, ВАС е провел открито съдебно заседание по адм. д. № 1112/2024 г. и е дал ход на делото по същество.

С оспорената в т.6 Заповед №2900 от 04.12.2023 г. на председателя на Районен съд – Пловдив е наредено на съдия Т.И.М. да не се изплащат средства за допълнително трудово възнаграждение, предвид образуваното във ВСС дисциплинарно производство №3/2022 г., понастоящем висящо, както и наложеното й със Заповед №2195/18.10.2022 г. на Председателя на Районен съд – Пловдив дисциплинарно наказание „забележка“, понастоящем висящо. Като правно основание за издаване на заповедта в оспорената й част е посочена разпоредбата на чл.5, ал.2, т.7 от Правилата за определяне и изплащане на средства за допълнителни трудови възнаграждения /ПОИСДТВ/.

От страна на жалбоподателя по делото са представени за сведение решения на ВАС.

При така установеното от фактическа страна се налагат следните правни изводи:

Съгласно чл.30, ал.2, т.10 от ЗСВ, Пленумът на ВСС определя възнагражденията на съдиите, прокурорите и следователите. С чл.13, ал.1 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата, приета с ПМС № 4 от 17.01.2007 г. е предвидено определяне на допълнителни трудови възнаграждения за постигнати резултати от труда, когато това е регламентирано в трудов договор, с вътрешни правила за работната заплата и/или с индивидуален трудов договор. Съгласно ал.2 на цитираната разпоредба, условията за получаване и размерите на допълнителните трудови възнаграждения се определят с договорите и вътрешните правила по ал.1.

На основание чл.13 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата, Пленумът на ВСС с решение по протокол № 29/22.11.2018 г. е приел Правила за определяне и изплащане на средства за допълнителни трудови възнаграждения /ПОИСДТВ/, изм. и доп. с решение на пленума на ВСС по протокол № 13/13.06.2019 г., изм. и доп. с решение на пленума на ВСС по протокол № 28/21.11.2019 г., изм. и доп. с решение на пленума на ВСС по протокол № 18/12.05.2022 г. С чл.7, ал.1 от Правилата, правомощието за определяне размерите на допълнителните възнаграждения на магистратите е предоставено на административните им ръководители. С решение по т.52 по Протокол № 34 от проведено заседание на 23.11.2023г., Пленумът на ВСС е дал съгласие административните ръководители на органите на съдебната власт да упражнят правомощията си на основание чл.7, във връзка с чл.9 от ПОИСДТВ, като размерът на средствата е в рамките на утвърдените бюджети по § 01-00 „Заплати и възнаграждения на персонал нает по трудови правоотношения“ на ЕБК за 2023 г. (протоколът е публично достъпен на интернет страницата на ВСС). Следователно оспорената заповед е издадена от материално и териториално компетентен орган, а именно Председателя на Районен съд-Пловдив.

Оспорената заповед е в писмена форма, като формално съдържа фактически и правни основания за обективирания отказ за изплащане на средства за допълнително трудово възнаграждение на съдия Т.И.М..

На първо място е необходимо да се отбележи, че допълнителното трудово възнаграждение се различава от гарантираното възнаграждение за положения труд в изпълнение на заеманата длъжност и получаването му от магистратите и съдебните служители по реда на Правилата не е безусловно, а е обвързано с постигнати резултати през годината, каквито са и целите на определянето и изплащане на допълнително трудово възнаграждение. Едновременно с това обаче, за определянето му се изисква и отсъствие на обективните пречки по чл.5, ал.2 от Правилата.

В случая, като фактическо основание за издаване на частично оспорената заповед е посочено: „предвид образуваното във ВСС дисциплинарно производство №3/2022 г., понастоящем висящо, както и наложеното й със Заповед №2195/18.10.2022 г. на Председателя на Районен съд – Пловдив дисциплинарно наказание „забележка“, понастоящем висящо“. Като правно основание е посочена разпоредбата на чл.5, ал.2, т.7 от ПОИСДТВ. Действително съгласно посочената норма, не се изплаща допълнително възнаграждение на магистрат и съдебен служител при висящо дисциплинарно производство - до приключване на производството. В разпоредбата на чл. 6, ал. 4, т. 5 от Правила за определяне и изплащане на допълнителни възнаграждения на съдии по реда на чл. 233, ал. 6, изр. първо от ЗСВ (приети от Съдийската колегия на ВСС с решение по протокол № 24/22.06.2021 г.), изрично е посочено, че не се изплащат допълнителни възнаграждения на съдии при висящо дисциплинарно производство, образувано за нарушение по чл. 307, ал. 3, т. 1 и 2 от ЗСВ в случай, че дисциплинарното нарушение е извършено през съответната година – до приключване на производството.

Както се посочи по-горе от данните по делото е видно, че спрямо М. е образувано дисциплинарно производство – дисциплинарно дело № 3/2022 година по описа на ВСС, за налагане на дисциплинарно наказание, като СК на ВСС е взела Решение по т.4 от Протокол № 21 от заседание проведено на 20.06.2023 год. да не се налага дисциплинарно наказание на Т.М. ***, по предложението подадено от административния ръководител на Районен съд – Пловдив. В предложението нито едно от констатираните дисциплинарни нарушения на съдията не е такова по чл. 307, ал. 3, т. 1 и 2 от ЗСВ, а всички са по чл. 307, ал. 3, т. 4 от ЗСВ. Нещо повече, с Решение № 10908/09.11.2023 г. по адм.д.№ 6874/2023 г., ВАС е отхвърлил жалбата на административния ръководител на РС – Пловдив против Решение по т.4 от Протокол № 21 от заседание проведено на 20.06.2023 год. на СК на ВСС да не се налага дисциплинарно наказание на Т.М. ***. Решението на тричленния състав на ВАС е оспорено от административния ръководител на РС - Пловдив с касационна жалба вх. № 18267/21.12.2023 г. пред петчленен състав на ВАС. С молба изпълняващият функциите на административен ръководител – председател на Районен със – Пловдив е оттеглил касационната жалба срещу решение № 10908/09.11.2023 г. по адм.д.№ 6874/2023 г., като с разпореждане от 21.12.2023г., ВАС е оставил без разглеждане касационната жалба.

Що се отнася до наложеното на Т.М. дисциплинарно наказание „забележка“ със Заповед № 2195/18.10.2022 г. на Председателя на РС – Пловдив (лист 46-50), констатираните дисциплинарни нарушения на съдията са по чл. 307, ал. 3, т. 2 от ЗСВ, като към настоящия момент е висящо съдебното производство пред ВАС по оспорване на Решение по т. 3 от Протокол № 6/21.02.2023 г. на СК, с което е потвърдена посочената заповед. Въпреки това обаче е необходимо да се отбележи, че и по образуваното във ВСС дисциплинарно производство №3/2022 г. и по наложеното със Заповед № 2195/18.10.2022 г. на Председателя на РС – Пловдив дисциплинарно наказание „забележка“, констатираните дисциплинарни нарушения на жалбоподателя са извършени през 2022г., а не през 2023г.

В оспорената заповед изрично е посочено, че допълнителното възнаграждение е за постигнати много добри резултати на правораздавателна работа в съда. От изложеното следва извода, че допълнителното трудово възнаграждение е по чл.3, т. 1 от ПОИСДТВ - за постигнати резултати – текущо, за годината. Ето защо, същественото в случая е не крайния резултат от съдебния контрол за законосъобразност на двете дисциплинарни производства срещу съдия М., а в кой период са извършени вменените й дисциплинарни нарушения. Според трайната практика на ВАС след като допълнителното възнаграждение, чиято дължимост е предмет на оспорената пред съда заповед е за 2023 г., то следва релевантните факти и обстоятелства за преценката дали жалбоподателят има право на такова възнаграждение да са осъществени или възникнали през същия период (така Решение № 13504 от 12.12.2016г. на ВАС по адм. дело № 5988/2016г. и Решение № 131 от 07.01.2019 г. на ВАС по адм. дело № 8782/2018 г.).

При образувано и неприключило дисциплинарно производство срещу съдията е необходимо да се отчете дали предмет на висящото производство са нарушения, извършени през същия период, за който се изплаща допълнителното възнаграждение (в този смисъл Решение № 3609 от 5.04.2023 г. на ВАС по адм. д. № 5772/2022 г.).

Когато има образувано дисциплинарно производство, за да се откаже определянето за изплащане на допълнително възнаграждение на основание чл.5, ал.2 от Правилата, следва това дисциплинарно производство да е образувано за поведение на магистрата, което е осъществено през периода, за който се преценява дали се дължи допълнително възнаграждение. Различно тълкуване на това правило би довело до неоснователно лишаване на магистрата от правото му да получи допълнително възнаграждение за период от време, през който обективно е постигнал високи резултати. Целта на допълнителното възнаграждение е да се стимулира и възнагради целенасоченото и последователно добросъвестно изпълнение на служебните задължения на магистрата, което е довело до високи резултати в качеството и количеството на неговата работа, а лишаването от такова възнаграждение само поради образуването на дисциплинарно производство против този магистрат за действия или бездействия, които не са осъществени през релевантния период, би означавало магистратът да бъде лишен от допълнителни финансови средства за резултатите от неговата работа за поведение, което не е осъществено през периода, за който се прави преценка на резултатите от работата му.

Доколкото не е отчетено, че предмет на висящите дисциплинарни производства спрямо съдия М. са нарушения извършени през 2022г. (а не през 2023г., за която се изплаща допълнителното възнаграждение), то наличието на образувани и неприключили дисциплинарни производства срещу съдия М. не съставлява фактическо основание за отказ да й се изплатят средства за допълнително трудово възнаграждение за 2023г.

По изложените съображения настоящия съдебен състав счита, че Заповед №2900 от 04.12.2023 г. на председателя на Районен съд – Пловдив, в частта й, с която е наредено на съдия Т.И.М. да не се изплащат средства за допълнително трудово възнаграждение е незаконосъобразна и следва да бъде отменена.

Воден от горното, Съдът

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ Заповед №2900 от 04.12.2023 г. на председателя на Районен съд – Пловдив в частта й, с която е наредено на съдия Т.И.М. да не се изплащат средства за допълнително трудово възнаграждение, предвид образуваното във ВСС дисциплинарно производство №3/2022 г., понастоящем висящо, както и наложеното й със Заповед №2195/18.10.2022 г. на Председателя на Районен съд – Пловдив дисциплинарно наказание „забележка“, понастоящем висящо.

Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред Върховен административен съд.Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред Върховен административен съд.

Съдия: