Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 260013, 15.03.2021 год., гр.Търговище
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Търговищкия
районен съд, шести състав, в публично заседание на двадесет и трети февруари през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ВЯРА МАРКОВА
Секретар : Стела Йорданова,
като разгледа докладваното от Председателя гр.д. № 1837
по описа за 2019 год. на ТРС, за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са обективно съединени иска, с правно основание чл.422 от ГПК
във вр. с чл.415 от ГПК , за сумата от 332,78 лв.
Предявен е иск с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК от
"Теленор България" ЕАД, ЕИК ********* гр.София против В.П.В. ***, за установяване
съществуване на вземане по издадена заповед за изпълнение за сумата от 332,78
лв., представляваща неизплатени далекосъобщителни услуги и лизингови вноски по Договор за мобилни услуги № ********* и Договор за лизинг от 20.09.2015г.,
Допълнително споразумение № ********* към договор за мобилни/фиксирани услуги и
Договор за лизинг от 08.06.2017г. Ищецът твърди, че посочените договори са
сключени между страните и по силата на същите за ищеца е възникнало задължение
да предостави мобилни услуги, а за ответника да заплаща тяхната стойност по
начин и в срок посочен в договора, както и да заплаща лизингови вноски за
предоставените му мобилни устройства. Ищецът твърди, че за периода септември
2017 год. – януари 2018 год. ответника не е изпълнил задълженията си към ищеца
и не е изплатил дължимите месечни такси, ползвани услуги и лизингови вноски по
5 бр. фактури - № **********/25.09.2017г.
на стойност 38,45 лв., № **********/25.10.2017г. на стойност 38,47 лв., № **********/25.11.2017г.
на стойност 37,57 лв., № **********/25.12.2017г.
на стойност 4,26 лв. и № **********/25.01.2018г. на стойност 367,42 лв., от
която ищеца претендира само сумата от 214,03лв. – стойността на незаплатените
лизингови вноски, или общото задължение на ответника към ищеца възлизало на
332,78 лв. В молбата се твърди, че поради забавата на ответника договорите били
предсрочно прекратени, а ищеца се снабдил със заповед за изпълнение по реда на
чл.410 от ГПК, издадена по .гр.д.№
1256/2019 г. по описа на РСТ,
която била връчена на длъжника при условията на чл.47, ал.5 от ГПК и съгласно
указанията на заповедния съд ищеца предявява иск за установяване на вземането в
размер на 332,78 лв. Претендира разноски в производството. В съдебно заседание редовно
призован ищеца не се явява, но чрез депозирано писмено становище е заявил, че
поддържа иска.
В дадения месечен срок ответника,чрез
назначения му от съда особен представител, по реда на чл.47, ал.6 от ГПК не е
упражнил правото си на отговор. Не е взето становище по предявения иск. В
съдебно заседание ответника, чрез назначения особен представител е заявил, че предявения
иск е допустим и основателен.
След преценка на събраните по делото доказателства съдът прие за
установено следното : Видно от приложеното по делото ч.гр.д. № 1256/2019 год.
на РСТ ищеца е подал заявление, с което е поискал съда да му издаде заповед за
изпълнение против длъжника, искането е било уважено и ТРС е издал Заповед за
изпълнение № 696 / 22.07.2019 год. за
сумата от 332.78 лв., представляваща
неизпълнено задължение по Договор за мобилни услуги № ********* и Договор за лизинг от 20.09.2015г., Допълнително
споразумение № ********* към договор за мобилни/фиксирани услуги и Договор за
лизинг от 08.06.2017г., индивидуализирани
по размер и основание във фактури с № ********** / 25.09.2017г., № ********** /
25.10.2017г., № ********** / 25.11.2017г. и № ********** /25.12.2017г. и №
********** / 25.01.2018г., ведно със законната лихва, считано от 22.07.2019
год. до окончателното плащане на главницата и направените по делото разноски. Заповедта
била връчена на длъжника по реда на чл.47, ал.6 от ГПК, поради което на ищеца
са дадени указания от съда да установи претенциите си по исков ред. Това определя правния
интерес на ищеца от предявяване на настоящия иск, с правно осн.
чл.422 от ГПК.
Безспорно е по делото, че между
страните е съществувала облигационна връзка по силата на договори за
предоставяне на мобилни услуги и договори за лизинг. Съгласно приложените по
делото договор за мобилни услуги № ********* и договор за лизинг от
20.09.2015г. ищецът е предоставил на ответника мобилен телефонен номер **********
и мобилен телефонен апарат ALCATEL ONE TOUCH PIXI 3 4.5 Black., като общата
цена на лизинговата вещ е 114,77 лв. е вкл. ДДС. Видно от приложените допълнително
споразумение № ********* към договор за мобилни/фиксирани услуги и Договор за
лизинг от 08.06.2017г. страните са се съгласили, че за мобилен номер ********** влиза в сила нов
абонаментен план (със стандартна месечна абонаментна такса 24,99 лв. е вкл. ДДС
или 20,82 лв. без вкл. ДДС), а на ответника е предоставен мобилен телефонен
апарат COOLPAD Modena 2 Black. Предоставянето на
устройството е уговорено от страните в договор за лизинг, съгласно който общата цена
на лизинговата вещ е 289,57 лв. е вкл. ДДС. За ползването й, на основание чл.
3, ал. 1 от договора за лизинг, ответника се е задължил да плати двадесет и три
месечни лизингови вноски в размер на по 12,59 лв. е вкл. ДДС, като е предвидено
те да се фактурират заедно е месечните сметки за ползваните през отчетните
периоди мобилни услуги чрез мобилни номера. Ответника не оспорва възникналата
облигационна връзка между него и ищеца по силата на посочените по-горе
договори, не оспорва, че ищеца е предоставил мобилни услуги и мобилни
устройства, в процесните периоди. Липсват твърдения
на ответника, че е бил изправна страна и че е заплащал своевременно
предоставените му услуги и дължими лизингови вноски. Ответника не е оспорил и
размера на исковите претенции.
Видно от приложените по делото
фактури и кредитни известия за предоставени и фактурирани услуги, и дължими
вноски по договори за лизинг, издадени от ищеца в периода м.септември 2017 год.
- м. януари 2018 год. ответника е следвало да заплати общо сумата от 118,75
лв., представляваща сбор от дължимите абонаменти такси за мобилните услуги и лизингови
вноски за посочения период. Безспорно е по делото, че поради неизпълнение от
страна на ответника на поетите с договорите задължения същите са прекратени
предсрочно, като освен посочените вече задължения, ответника е останал задължен
и със сумата от 214,03 лв., представляваща изискуем остатък от лизингови вноски
за предоставеното с договора за лизинг мобилно устройство COOLPAD Modena 2 Black. Не се спори по делото, че ответника
не е заплатил стойността на същите
по начините и в сроковете, съгласно
договорите, както и не се спори, че ищеца поради неизпълнението
е деактивирал услугите и едностранно е прекратил договорите
си с ответника. Ответника
не е представил доказателства да е погасил задълженията си към ищеца изцяло, или частично до приключване на устните състезания.
С оглед изложеното съдът счита
предявения иск по чл.422 от ГПК за установяване съществуване на вземането за
сумата от 332,78 лв., представляваща потребени и
незаплатени услуги по договори за мобилни услуги и лизингови вноски по договори
за лизинг, за което има издадена заповед за изпълнение е доказан и по основание
и по размер.
Ответника следва да бъде осъден да заплати на ищеца и направените в
исковото и заповедното производство разноски, съответно в размер на 535 лв. по
делото и 385 лв.- разноски в заповедното производство, на осн.
чл.78, ал.1 от ГПК.
Водим от горното,съдът
Р
Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че В.П.В., ЕГН ********** *** дължи на „Теленор България“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление : гр.София, район „Младост“, ж.к. „Младост 4“, Бизнес Парк София,
сграда 6, представлявано от Джейсън Кристос Кинг и Марек Слачик, действащи чрез пълномощник адв.З.Й.Ц.,***
сумата от 332,78 лв., представляваща
неизпълнено задължение по Договор за мобилни услуги № ********* и Договор за лизинг от 20.09.2015г.,
Допълнително споразумение № ********* към договор за мобилни/фиксирани услуги и
Договор за лизинг от 08.06.2017г., индивидуализирани
по размер и основание във фактури с № ********** / 25.09.2017г., № ********** /
25.10.2017г., № ********** / 25.11.2017г. и № ********** /25.12.2017г. и №
********** / 25.01.2018г., ведно със законната лихва, считано от 22.07.2019
год. до окончателното плащане на главницата, за което вземане има издадена
Заповед за изпълнение № 696 / 22.07.2019г. по ч.гр.д. № 1256 / 2019 г. на ТРС, на осн. чл.422 от ГПК.
ОСЪЖДА В.П.В., ЕГН **********
*** да заплати на „Теленор
България“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление : гр.София,
район „Младост“, ж.к. „Младост 4“, Бизнес Парк София, сграда 6, представлявано
от Джейсън Кристос Кинг и Марек Слачик, действащи чрез
пълномощник адв.З.Й.Ц.,*** направените
по делото разноски в размер на 535 лв. и разноски в заповедното производство в
размер на 385 лв., на осн. чл.78, ал.1 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на
обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните, пред Окръжен съд Търговище.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :