№ 1020
гр. Перник, 21.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на четиринадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:Ивайло Юл. Колев
при участието на секретаря Лили В. Асенова Добрева
като разгледа докладваното от Ивайло Юл. Колев Гражданско дело №
20241720105197 по описа за 2024 година
Производството е образувано по искова молба на Н. З. Н. срещу „Топлофикация
Перник" АД. Ищецът твърди, че в полза на ответника е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение и изпълнителен лист от 19.03.2015 г. по ч.гр.д.№
4151/2014 г. по описа на Районен съд Перник, по силата на която той е осъден да
заплати на ответното дружество сума в размер на: 3313,49 лева за доставена топлинна
енергия в периода от 01.05.2011 г. до 30.04.2013 г. ведно със законна лихва от
19.06.2014 г. до окончателното изплащане на задължението; 596,47 лева - законна
лихва за забава върху месечните плащания за периода 30.06.2011 г. до 16.05.2014 г.
Твърди, че въз основа на издадения изпълнителен лист на 06.04.201516 г. е
образувано и.д. № 323/2015 г. по описа на ЧСИ С. Д. като по него са възлагани и са
извършени действия водещи до прекъсване на погасителната давност, последната от
които е на 18.04.2018 г. На ********. по изпълнителното дело е депозиран отговор от
една от банките, в която имал разкрита сметка.
Други действия по изпълнение не са извършвани, поради което вземането е
погасено по давност.
С оглед на изложеното моли съда да приеме за установено, че в полза на
ответника срещу ищеца не съществува право на принудително изпълнение за сумите в
размер на 3313,49 лева за доставена топлинна енергия в периода от 01.05.2011 г. до
30.04.2013 г. ведно със законна лихва от 19.06.2014 г. до окончателното изплащане на
задължението; 596,47 лева - законна лихва за забава върху месечните плащания за
периода 30.06.2011 г. до 16.05.2014 г. като погасени по давност.
Претендира разноски.
Ответникът е депозирал отговор в срок. Прави признание на иска.
Моли съда да постанови решение по чл. 237, ал. 1 ГПК, както и да не присъжда
разноски на ищеца. Прави възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК.
В съдебно заседание ищецът се представлява като поддържа изложеното и моли
1
съда да постанови решение съобразно признанието.
Така установената фактическа обстановка обуславя следните фактически и
правни изводи на съда:
Съгласно разпоредбата на чл. 237, ал. 1 ГПК при признание на иска съдът
прекратява съдебното дирене, не събира и не анализира доказателствата,
установяващи въведените твърдения, и постановява съдебен акт, без да изследва
основателността на иска, като го уважава така, както е предявен. Съгласно
разпоредбата на чл. 237, ал. 2 ГПК, решението при признание на иска не се мотивира,
а е достатъчно в мотивите съдът да укаже само, че се основава на признанието на иска.
В случая е налице признание на иска и не се установява да са налице
отрицателните предпоставки по чл. 237, ал. 3 ГПК, а именно признатото право не
противоречи на закона или добрите нрави и не е признато право, с което страната не
може да се разпорежда.
Същевременно такова искане е направено от ищеца, съобразно чл. 237, ал. 1
ГПК, поради което съдът не следва да излага мотиви, а се позовава и съобразява с
направено признание на иска от ответника.
По разноските.
С оглед изхода на правния спор ищецът принципно има право на разноски. В
конкретния случай именно въпросът за разноските се превръща в предмет на
настоящото производство.
Съдът намира, че в настоящия случай следва да приложи разпоредбата на чл.
78, ал. 2 ГПК, съгласно която ако ответникът с поведението си не е дал повод за
завеждане на делото и ако признае иска, разноските се възлагат върху ищеца. По
правилото на тази разпоредба на ищеца не следва да се присъждат разноски. От
становищата на страните по делото се установи, че за оспорените с исковата молба
суми е бил издаден изпълнителен лист и е било образувано и.д. № 323/2015 г. по описа
на ЧСИ С. Д.. Същото обаче е прекратено на основание. чл. 433, т. 8 ГПК най – късно
на 22.06.2020 г. – две години след заявеното последно действие по изпълнение,
погасителната давност е изтекла най – късно на 22.06.2023 г., а искът е предявен на
30.08.2024 г.
Съдът намира, че са налице двете кумулативни предпоставки за прилагането на
чл. 78, ал. 2 ГПК, поради което на ищеца не следва да се присъждат разноски. В този
смисъл са Определение № 474 от 7.11.2019 г. на ВКС по ч. гр. д. № 3063/2019 г., IV г.
о., ГК, Определение № 468 от 18.12.2018 г. на ВКС по ч. гр. д. № 4586/2018 г., III г. о.,
ГК, Определение № 318 от 25.07.2018 г. на ВКС по гр. д. № 2828/2018 г., III г. о., ГК,
позовавайки се на Определение № 95 от 22.02.2018 г. по ч. гр. д. № 510/2018 г., ВКС,
IV г. о., в което се приема, че ответникът не дължи разноски, ако не е разполагал с
изпълнителен титул, възможност за друга извънпроцесуална принуда или не е дал
друг повод за предявяването на иска, както и че различните правила и начинът на
осчетоводяване на вземането от кредитора нямат значение в отношенията между
страните, те могат да имат значение само като доказателства за негово поведение в
отношенията с длъжника. Без правно значение е дали кредиторът е отписал едно свое
вземане, отчитайки го като загуба, или продължава да го води по избран от него начин,
за да може да осчетоводи последващо надлежно доброволно изпълнение по правилото
на чл. 118 ЗЗД.
Ответникът е направил искане за присъждане на разноски в размер на 200,00
лева за юрисконсултско възнаграждение. Отново по правилото на чл. 78, ал. 2 и ал. 8
ГПК в него полза следва да се присъдят 100,00 лева.
В светлината на гореизложеното съдът
2
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 439, ал. 1 ГПК, че в полза на
„ТОПЛОФИКАЦИЯ ПЕРНИК“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. Перник, ж. к. „Мошино“, ТЕЦ „Република“ не съществува
изпълняемо право (право на принудително изпълнение) срещу Н. З. Н., ЕГН
********** за сумата от 3313,49 лева за доставена топлинна енергия в периода от
01.05.2011 г. до 30.04.2013 г. ведно със законна лихва от 19.06.2014 г. до окончателното
изплащане на задължението и 596,47 лева - законна лихва за забава върху месечните
плащания за периода 30.06.2011 г. до 16.05.2014 г., за които е издаден изпълнителен
лист от 19.03.2015 г. по ч.гр.д.№ 4151/2014 г. по описа на Районен съд Перник, поради
погасяването им по давност.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 2 ГПК Н. З. Н. да заплати на
„ТОПЛОФИКАЦИЯ ПЕРНИК“ АД сума в размер на 100,00 лева разноски в
настоящото производство.
Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба в двуседмичен срок от
връчването му на страните пред Окръжен съд Перник.
Препис от решението ДА СЕ ВРЪЧИ на страните.
Съдия при Районен съд – Перник: _______________________
3