Определение по дело №226/2020 на Районен съд - Силистра

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е  № 611

гр. С., 05.03.2020 г.

 

С. районен съд, гражданска колегия, в закрито съдебно заседание на пети март 2020 г., в състав:

                                                                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ПЕТРОВА

разгледа докладваното  от районния съдия гр.д. №  226 по описа на съда за 2020 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Постъпила е искова  молба от  П.Д.Д. срещу Република Б., представлявана от Министъра на финансите, в която твърди, че по т.д. № 244 по описа на ОС – С. за 2012 г. съдът се произнесъл по предявен срещу него недопустим иск, като уважил същия; решението било отменено от с решение № 114 от 08.05.2014 г. на АС – В. по в.д. № 75 по описа за 2014 г. (но не като недопустимо), което решение било потвърдено от ВКС, който също като АС – В. приел, че искът е допустим. Междувременно пред ОС – С. било образувано още едно недопустимо производство срещу ищеца – т.д. № 151 по описа за 2014 г., искът по което бил уважен; решението на ОС било потвърдено с решение № 21 от 18.01.2018 г. по в.т.д. № 542 по описа на АС – В., недопуснато до касационно обжалване от ВКС. Ищецът подал молба за отмяна на това решение, по която било образувано т.д. № 2011 по описа на ВКС за 2019 г., като по същото този съдебен орган отново приложил неправилно процесуалния закон. Счита че по посочените искове съдебните органи са допуснали отказ от правосъдие, тъй като са подменили предмета на т.д. № 244 по описа на ОС – С. за 2012 г. и на  т.д. № 151 по описа на ОС – С. за 2014 г. и по този начин са го лишили от защита чрез направените от него възражения срещу заявените от ищцовата банка нарушени материални права. Поради тези причини моли съда да осъди ответника за му заплати сумата от 1000 лв., представляваща част от полагащото му се обезщетение за претърпените от него вреди вследствие на  противоправния отказ от правосъдие по т.д. № 244 по описа на ОС – С. за 2012 г.,  т.д. № 151 по описа на ОС – С. за 2014 г. и т.д. № 2011 по описа на ВКС за 2019 г., което обезщетение е в общ размер от 70000 лв.

Чл. 117, ал. 1 КРБ гласи, че съдебната власт защитава правата и законните интереси на гражданите, юридическите лица и държавата, като този принцип е възпроизведен и в чл. 1а, ал. 1 от ЗСВ. Според чл. 10, ал. 1 ЗСВ съдебното производство по граждански и наказателни дела е триинстанционно - първоинстанционно, въззивно и касационно, освен ако в закон е предвидено друго, а съгласно чл. 297 ГПК влязлото в сила решение е задължително за съда, който го е постановил, и за всички съдилища, учреждения и общини в Република Б.. Казаното сочи, че именно съдебната власт защитава правата и законните интереси на гражданите и юридическите лица, т.е. се произнася по допустимостта и основателността на търсената защита, при това в съдебен процес по реда на триинстанционния контрол, след изчерпването на който съдебните решения добиват задължителна сила, изразяваща се в задължението на всеки държавен орган да се съобразява с постановеното в решението и да не преразглежда и пререшава разрешения с него въпрос. Във връзка с горното съдът счита, че предявеният иск за присъждане на обезщетение за вреди от недопустимите според ищеца актове на цитираните от него съдебни органи е недопустим, тъй като изисква именно преразглеждане на правилността на тези актове, както и разрешения с тях въпрос за допустимостта на разгледаните  искови претенции, което именно не може да бъде сторено с оглед необходимостта от зачитане на влезлите в сила съдебни решения. С казаното съдът не отрича възможността от постановяване на неправилен съдебен акт и неговото влизане в сила, а единствено правото за преразглеждане на съдебните актове, предназначени да създадат правна сигурност по отношение на потвърдените или отречени с тях права, поради което и не могат да бъдат предмет на последваща ревизия, при това от инстанция, която не е компетентна съгласно действащата правна уредба да ги отмени. Изложеният извод кореспондира и с международните правни норми и по – конкретно чл. 35 от Конвенцията за защита правата на човека и основните свободи, който въвежда като условие за допустимост пред Европейския съд по правата на човека на индивидуалните жалби на лица, неправителствени организации или група лица с нарушени права по конвенцията, изчерпването на всички вътрешноправни средства за защита чрез постановяване на окончателното решение на националната инстанция. Тази норма потвърждава невъзможността влезлите в сила съдебни актове да се преразглеждат от националната юрисдикция (освен ако вътрешното законодателство не предвижда ред в тази насока) и доколкото чрез депозираната искова молба се прави именно такова искане, съдът намира, че тя е недопустима и следва да се остави без разглеждане. Поради изложеното съдът не е указвал на ищеца да изправи недостатъците на исковата молба – насочването ѝ срещу ненадлежен процесуален субституент – министъра на финансите, а не съответните съдилища, и неконкретизирането на самите вреди и причинната им връзка с неправилното процедиране на съдилищата. Поради изложеното и на основание чл. 130 ГПК съдът

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ исковата молба на  П.Д.Д., по която е образувано гр.д. № 226 по описа на СРС за 2020 г.

Прекратява производството по гр.д. № 226 по описа на СРС за 2020 г.

Определението подлежи на обжалване пред СОС в  едноседмичен срок от получаване на съобщението.

 

 

                                                                                Районен съдия: …………………

                                                                                                                 /М. Петрова/