РЕШЕНИЕ
№ 262902/3.12.2021г.
гр. В.,
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД - В., Гражданско отделение, 8 с-в, в открито заседание, проведено на
единадесети ноември през две хиляди двадесет и първа година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: РАЛИЦА РАЙКОВА
при секретаря Гергана Дженкова,
като разгледа докладваното от съдията гр. д. № 8259 по описа за 2020 г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по
предявени от В.Б.И. срещу Е.Й.К. кумулативно обективно съединени
осъдителни искове с правно основание чл. 45, ал. 1 ЗЗД за заплащане на 1)
сумата 3114 лв., представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди,
изразяващи се в повреждане на оградни заграждения на имота и подпорна стена по
граничната линия на имот с идентификатор ****, който владее ищецът и имот с
идентификатор **** по КККР, одобрени със заповед № РД-18-73/23.06.2008 г. на ИД
на АГКК, която сума е формирана както следва: оградна мрежа поцинкована 4.5х4.5
ф.1.7-1.5 м. х 10м/ТХ – 31 м. на стойност 161,20 лв.; циментови колове – 50 бр.
на стойност 210 лв.; подпорна стена, както следва: изкоп за основи 3.96 м. на
стойност 103,12 лв.; кофраж стоманобетонна стена 47.54 м. на стойност 785,36
лв.; армировка 355 кг. на стойност 603,50 лв.; бетон Б20 за стени 11.88 куб. м.
на стойност 1621,74 лв., които вреди са причинени в резултат от действията на
ответницата, която е подбуждала и организирала, оказвала е въздействие –
подтиквала е лицата К.Т.Й., Г.П.С., А.Р. и Д.Р.Д.да извършват действия по
повреждане, разрушаване и премахване на процесното имущество, като тези
действия (разрушаване и повреждане чрез демонтаж на изградената ограда в
посочената гранична линия между двата имота) са осъществени от посочените лица
през лятото на 2014 г., с цел безпрепятственото им преминаване с моторни
превозни средства през имота, който владее ищецът, както и 2) сумата 5000 лв.,
представляваща обезщетение за претърпените от ищеца неимуществени вреди – болки
и страдания, безпокойство, стрес, влошаване на физиологичното и прихичното му
здраве, настъпили в резултат на посочените действия на ответницата – извършване
на подбудителство и оказване на съдействие на лицата К.Т.Й., Г.П.С., А.Р. и
Д.Р.Д.в извършването на действията по повреждане и премахване на процесната
ограда, уронване на доброто му име и накърняване на човешкото му достойнство в
резултат на подаване на сигнали в периода 2006 г. – 2020 г. с неверни данни до
Районна прокуратура – В. и IV РУ на ОД на МВР-В. за извършени нарушения от негова страна на ЗУТ и НК,
в това число подадена жалба от ответницата срещу него през 2020 г., за което
той на 15.07.2020 г. бил поканен от служител на IV РУ на ОД на МВР-В., за да даде обяснения по същата.
В исковата си молба и уточняващите молби към нея
ищецът В.Б.И. излага, че на 15.07.2020 г. бил поканен по телефона от служител
на IV РУ на ОД
на МВР-В., за да даде обяснение по подадена от ответницата Е.Й. жалба срещу
него, в която тя твърдяла, че преминавайки покрай дома му, той е отправил
закани и обиди към нея. Твърди, че в продължение на 7 години същата подстрекава
съседите му и се оплаквала срещу него. Поддържа, че тя е едно от лицата, имащи
незаконни строежи в 200м ХЗЗ. Построен е незаконен път, през който са превозени
всички строителни материали. Посочва, че ответницата е подтиквала лицата К.Т.Й.,
Г.П.С., А.Р. и Д.Р.Д.да извършват действия по повреждане и разрушаване чрез
демонтаж на огражданата мрежа по имотната граница на ПИ № **** с ПИ № **** в
северната част на имота, който той владее (първият от двата посочени имота).
Така през лятото на 2014 г. посочените лица под въздействието на ответницата
осъществили демонтаж на оградната мрежа в северната част на имота. Твърди, че
през годините ответницата е подавала срещу него много неверни сигнали и жалби
до компетентните органи, като първият такъв бил още от 2006 г., а последният –
през 2020 г. Поддържа, че в резултат на това претърпял неимуществени вреди,
изразяващи се в негативни преживявания, страдания, безпокойство, безсъние,
притеснение за целостта на имота и сигурността на находящите се в него движими
и недвижими вещи. Бил в непрестанен стрес от последващи посегателства върху
собствеността му. Подложен бил на системен психически тормоз по повод желанието
му да възстанови прегражденията и да прекъсне преминаването през имота на
външни лица. Станал повод за постоянни скандали с лицата, подстрекавани от
ответницата. Уронен бил престижът и доброто му име пред компетентни длъжностни
лица, служители на прокуратура и полиция, чрез набеждаването му в неспазване на
административноправни норми, което довело до влошаване на физиологичното и
психичното му здраве. Обострили се диагностицираните му хронични заболявания –
исхемична болест на сърцето. По изложените съображения моли предявените искове
да бъдат уважени.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил писмен
отговор от ответницата Е.Й.К., чрез
процесуалния й представител – адв. Д.И.. Поддържа становище за допустимост, но
неоснователност на предявените искове. Оспорва изцяло същите. Оспорва всички
наведени твърдения в исковата молба. Категорично заявява, че никога не се е
занимавала с организиране и подстрекаване на лица срещу ищеца по какъвто и да е
повод. Не е участвала в събарянето на ограда, подпорна стена и гараж на ищеца,
още по-малко е насърчавала други лица да предприемат подобни действия. Твърди,
че ищецът упражнява спрямо нея и спрямо нейни близки хора тормоз, за което са
били подавани няколко жалби в полицията. Проблемите между тях възниквали
винаги, когато преминавала през този имот, за който г-н И. твърди, че е негов.
Предупреждавал я и я заплашвал да не преминава през неговия частен имот, псувал
я и я ругаел. Излага, че пътят, през който преминава, е улица (противопожарен
път) и се ползва както от нея, така и от много други нейни съседи, живеещи в
съседните парцели. Ищецът многократно се опитвал да прегради този път, с
твърденията, че имотът е частен. Доколкото знае обаче този имот е на държавата
и изграденият път е напълно законен. Дори един път при преминаването й през
него ищецът ударил г-н И.Тодоров, с който тя живее на семейни начала, за което
също бил подаден сигнал в полицията. Посочва, че всички преписки били
прекратявани от страна на прокуратурата с мотива, че това са дела от частен
характер. Твърди, че за претендираните с настоящата молба имуществени вреди от
страна на ищеца е бил заведен от него иск срещу Държавата. С решение от
11.08.2016 г. по гр. д. № 2341/2015 г. по описа на ВОС претенцията е била
отхвърлен като неоснователена. Счита, че именно ищецът извършва неправомерни
действия, изразяващи се както в посегателства срещу нейната и на нейни близки
личност, така и в заграждане на имот държавна собственост и лишаване от достъп
на живущите в съседните имоти, поради което е недопустимо да черпи права от
собственото си недобросъвестно и противоправно поведение. По изложените
съображения моли предявените искове да бъдат отхвърлени като неоснователни и
недоказани. Претендира разноски.
Съдът, като съобрази доводите
на страните и събраните писмени и гласни доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено
следното от фактическа и правна страна:
Районен съд – В., 8 състав, е бил сезиран с
кумулативно обективно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 45,
ал. 1 ЗЗД.
Ищецът следва да установи при условията на пълно и
главно доказване, че владее процесния имот с идентификатор **** (упражнява
фактическа власт с намерение за своене); че е изградил в имота поцинкована
ограда от 31 м., циментови колове – 50 бр. и подпорна стена, разположени в
северната част на имота, че действително такова заграждение е било налично в
имота към момента на повреждането и разрушаването му – лятото на 2014 г.; че
именно лицата К.Т.Й., Г.П.С., А.Р. и Д.Р.Д.са извършили действия по разрушаване
и повреждане на процесното изградено от него имущество, подтиквани за това от
страна на ответницата, в резултат от което са настъпили твърдените имуществени
вреди, изразяващи се в унищожаване и повреждане на оградата и подпорната стена;
какъв е конкретният размер на претърпените вреди; че в резултат от действията
на ответницата – подтикване на посочените лица да извършат действия по
разрушаване и повреждане, съответно подаване на неверни сигнали, са му били
причинени съответните болки и страдания – стрес, безсъние и т. н. в
претендирания размер; че е налице причинно-следствена връзка между действията
на ответницата и вредоносния резултат – претърпените имуществени и неимуществени
вреди.
В тежест на ответницата при установяване на горните
факти е да установи направените от нейна страна правоизключващи възражения, от
които черпи изгодни за себе си правни последици, в това число, че именно ищецът
извършва неправомерни действия – посегателства срещу нейната и на нейни близки
личност, съответно в заграждане на имот държавна собственост и лишаване от
достъп на живущите в съседните имоти.
Ищецът е ангажирал следните писмени доказателства:
Молба от В.Б.И. до Областен управител РД-06-9400-912/16.6.2016 г., СТЕ,
изготвена по гр.д. № 2341/2015 г. по описа на ВОС, Нотариален акт № 8, дело №
828/2005 г., писмо от Областен Управител РД-1-0300/257/ от 14.03.2003 г-.,
писмо от РДНСК от 13.04.2011 г., писмо от Община – В. от 04.02.2016 г.във
връзка с адм.д. № 5844/2015 г., писмо до МЗ от Областен управител, ведно със
скица № 412, писмо изх. № 47-22-ПСК-00664, писмо № ІІ-02639/19.04.2000 г.,
протокол № 8/2000 г., писмо от Областен управител до Койка Йорданова, писмо от
Областен управител до Димитър Жечев, писмо от Областен управител до Кмета на
Община – В. с приложена молба от 16.06.2016 г., писмо от 07.07.2006 г. на отдел
„КР“, писмо от 25.07.2006 г., протокол № 22А от 08.11.2006 г., Протокол за
извършено трасиране, Трасировъчен карнет, Решение по АНД № 5800/2006 г. по
описа на РС-В. и Решение по адм.д. № 211/2007 г. по описа на Административен
съд – В., Постановление за отказ да бъде образувано ДП, Искане от В.И. ***,
Искова молба от В.И., писмо изх. № 94-3587/23.07.2020 г. на МЗ, Главен държавен
здравен инспекторат, писмо изх. № 47-22-ПСК-00664/01.12.2000 г. на МЗ,
Декларация за семейно и имуществено състояние, ЕР на ТЕЛК, Решение на НОИ,
Договор за ипотечен кредит ведно с погасителен план.
С Решение от 09.10.2007 г. по адм. дело № 211/2007
г. на Административен съд – В., с което е оставено в сила Решение от 02.03.2007
г., с което е отменено НП № 85А/19.10.2006 г. за налагане на административно
наказание глоба в размер на 200 лв. за това, че В.Б.И. е разположил строителни
материали върху общински терен пред собствения си имот на ул. „Св. св. Кирил и
Методий“ № 87Б – гр. В.. Съгласно приложения Протокол № 22А от 08.11.2006 г. на
Агенция по кадастъра, е уважено възражение на В.Б.И. относно граници и
собственост за ПИ № 10135.506.182, като е посочено имотът да се отрази в
граници съгл. предоставени координати на правоспособно лице, собствеността да
се впише съгл. АДС 19/2005 г. и нот. акт за сграда и гараж № 35/2005 г. Според
представеното от ищеца писмо от 25.07.2006 г. от Областния управител на гр. В.
не е засегната целостта на ПИ 2266 за изграждането на път, а същият осигурява
достъп до този имот и съседните му имоти, тъй като това не може да става от
улица ********поради голяма денивелация на терена, а друг път през или до
границите на имота и съседните имоти няма.
Приложени са писма (л. 19 и 20 от делото) до Д.Ж. и
К.Й. от Областния управител на гр. В., според които не могат да бъдат удовлетворени
молбите им за придобиване на право на собственост върху държавна земя, находяща
се в **********, тъй като имотите попадат в населено място без действаща
дворищна регулация и зона от 300 м. на действащото гробище на кв. А..
Според писмо от Министерство на здравеопазването от
02.07.2001 г. е съгласувана жилищна сграда в парцел № 2266 по плана на р-н „А.“
– гр. В. с намалена хигиенно-защитна зона спрямо гробището на А..
Видно от приложения нотариален акт от 16.05.2005 г.
ищецът и съпругата му са признати за собственици на жилище с площ от 85 кв.м. и
гараж с площ от 22 кв.м., построени върху държавен недвижим имот с площ от 647
кв.м., находящ се в гр. В., ул. ********№ 87Б, съставляващ ПИ № 2266 по КП на
29 п.р. на гр. В. – м-ст „В.“. Съгласно представения АДС този поземлен имот е
актуван като частна държавна собственост.
Приложена е жалба от 10.09.2007 г., подадена от
живущи на ул. **********, в т.ч. и ищеца, адресирана до кмета на р-н А., в
която се съдържат оплаквания срещу действия на К.Й.за бетониране на канал.
Установява се от представеното от ответницата
постановление от 14.06.2019 г., че същата е подала сигнал, че на 11.04.2019 г.
ищецът не й разрешил да минава покрай имота му на ул. ********№ 87Б и отправил
закани и заплахи за саморазправа, като по случая е отказано образуването на
досъдебно производство, поради обстоятелствата, че за тези деяния наказателното
производство е от частен характер.
Изяснява се от приложеното по делото медицинско
удостоверение от 22.04.2019 г., че И.И.Т. е получил контузия на главата,
счупване на носни кости, травматични отоци и кръвонасядания, вследствие на
нанесен му удар с юмрук в областта на лицето от негов съсед, случило се на
20.04.2019 г. на улицата в кв. „А.“. Съгласно Постановление от 20.06.2019 г. по
случая е отказано образуването на досъдебно производство, тъй като за престъпление
по чл. 130 НК наказателно преследване се възбужда по тъжба на пострадалия до
съда.
По сигнал на ответницата е била образувана проверка
относно конфликт между страните от 09.07.2020 г., когато според посоченото от
ответницата ищецът, преминавайки по ул. ********№ 87, я псувал, отправял обидни
квалификации и закани за физическа саморазправа и твърдял, че пътят, по който
минава, е негова собственост, видно от представеното Постановление от
27.07.2020 г. на ВРП. Отново е отказано образуването на досъдебно производство
с мотив, че за тези деяния наказателното преследване е от частен характер.
Ищецът е подал и жалба срещу районен инспектор Т.П.от
Четвърто РПУ на гр. В. с оплакване за неправомерно съставен АУАН и
предупредителен протокол по повод постъпил на 30.05.2006 г. сигнал от негови
съседи, че ищецът препречил улицата пред дома си, като изсипал на нея чакъл,
видно от Постановление за отказ от образуване на досъдебно производство от
18.12.2006 г.
По делото са ангажирани гласни доказателствени
средства чрез разпита на водената от ответницата свидетелка М.Б.А..
Свидетелства, че от 1966 г. се познава с ответницата и е съседка на страните.
Изяснява се от нейните показания, че ищецът проявява агресия към своите съседи
и имат пререкания за това, че той предявява собственически права над улицата,
която всички ползват. Споделя, че и към нея е проявявал агресия и я заплашвал
да не минава от там. Пояснява, че процесният път представлява тесен асфалтиран
път, който се полза и за пожарен път, през него минават линейки, пощата и пр.
Сочи, че ищецът се нахвърля да се бие със съседите си и К.Й.,Г.С. и А.Р.се
страхуват от него. Излага, че ответницата е добър човек и никога не е ставало
въпрос да направи нещо лошо. Когато ищецът започнал да напада съседите, повече
жените, всички били възмутени и започнали да подготвят подписка с искане да
напусне квартала, но ответницата отказала да се разпише, защото му била
кръстница. Свидетелства, че когато ищецът види ответницата и И.(мъжът, с който
живее) да минават по този път, се ядосва и дори е бил Илия. Установява се от
свидетелските показания, че ищецът заявявал пред съседите си, че този път е
негова собственост, няколко пъти слагал ограждения, но в близост има жилищен
блок и хората не могат да минават с колите си, затова сигнализирали на
полицията и огражденията били премахвани.
Според заключението на приетата по делото
съдебно-техническа експертиза стойността на разходите за изграждане на подпорна
стена с дължина 26,41 м., съобразно вложените материали и труд, възлиза на 4007
лв. (в т.ч. 1624 лв. за труд и 2383 лв. за материали), а стойността на
разходите изграждане на ограда в имота с дължина 26,41 м. от метални колони и
поцинкована мрежа, необходима за изпълнение на оградата се равнява на 512 лв.
(в т.ч. 135 лв. за труд и 377 лв. за материали) или общо разходите за изграждането на тези съоръжения възлизат на сумата от
4517 лв. При изслушването си в открито съдебно заседание, проведено на
11.11.2021 г., вещото лице пояснява, че при изготвяне на заключението е
използвал средни цени в строителството, съгласно Строителен надзор, Книжка № 1
към 2021 г.
За да възникне предявеното притезателно право за
заплащане на обезщетение за причинени имуществени и неимуществени вреди на
извъндоговорно (деликтно) основание, трябва в обективната действителност да
бъдат осъществени следните материални предпоставки (юридически факти): деяние
(волеви акт на ответницата, извършен чрез действие или бездействие),
противоправност (несъответствие между предписаното от уредените нормативни или
общоприети правила поведение и фактическо осъщественото от дееца), причиняване
на имуществени и неимуществени вреди, причинно-следствена връзка между
противоправното деяние, извършено от ответницата, и настъпИ.вредоносен
резултат, като това противонормено поведение да е виновно (в гражданското право
вината като субективен елемент на имуществената отговорност се презумира – арг.
чл. 45, ал. 2 ЗЗД).
При съвкупния анализ на горепосочените доказателства
се установява, че между ищеца и неговите съседи е налице дългогодишен конфликт
по повод преминаването им по път, намиращ се до държавния имот, в който е
построена притежаваната от ищеца сграда, и поддържаното от него разбиране, че
със същия са заграбени 140 кв. от поземления имот, както и че между ищецът и
различни държавни и общински институции и учреждения е водена многобройна
кореспонденция относно законосъобразността на съществуването на този път и
строежите/сградите, до които осъществява достъп. Въпреки изричните указания,
дадени на ищеца от съда да установи правнорелевантните факти по предявените от
него искове и че не сочи доказателства за тях, ищецът не е ангажирал никакви
доказателства, че в действителност е изградил процесните оградни заграждения и
подпорна стена по граничната линия на имот с идентификатор ****, който владее и
имот с идентификатор ****. От заключението на СТЕ се установява единствено
каква е стойността на разходите за изграждане на тези съоръжения, но не и
реално дали са извършени от ищеца. Не са събрани по делото никакви
доказателства и относно повреждането на въпросните ограда и подпорна стена през
2014 г. и в резултат на действията на какви лица. От ищеца не е посочено нито
едно доказателство водещо до извод, че именно ответницата е отговорна по
някакъв начин за настъпването на твърдените от ищеца вреди. Представените от
него писмени доказателства не съдържат данни, индикиращи, че ответницата е
подбуждала и организирала действията на лица, че им е оказвала въздействие и
подтиквала да извършат повреждане, разрушаване и премахване на някакво
имущество на ищеца.
Изяснено е по делото от представените писмени
доказателства , че ответницата е подала два сигнала за извършени от ищеца
действия на 11.04.2019 г. и 09.07.2020 г., изразяващи се в отправяне на обиди и
заплахи за саморазправа, по които проверката е приключила с постановления на
ВРП за отказ за образуване на досъдебно производство, тъй като наказателното
преследване относно тези деяния е от частен характер и се възбужда по подадена
от пострадалия тъжба пред съда, а останалите сигнали, подадени от и срещу
ищеца, за които има данни по делото касаят други лица, различни от ответницата.
Настоящият съдебен състав не може да възприеме като противоправно поведението
на ответницата да сигнализира правозащитните органи за твърдени за осъществени
срещу нея посегателства от ищеца, като въпреки че досъдебно производство по тях
не е било образувано, не може да се заключи, че тези сигнали са неверни,
доколкото не е било проведено съдебно следствие, което да установи с влязъл в
сила акт, че сочените за извършени от ищеца деяния не са осъществени или не са
престъпни. Няма данни по делото, че ответницата е злоупотребила с процесуалните
си права, подавайки сигнали с неверни твърдения, които са довели до уронване на
доброто име и накърняване на човешкото достойнство на ищеца. Следва да бъдат
съобразени и установените от свидетелските показания на Маринка А.
обстоятелства, че ищецът проявява агресия и отправя заплахи към своите съседи,
включително спрямо свидетелката, които от своя страна изпитват страх от него,
поради което са взели решение да започнат да организират изготвянето на
подписка за напускането му на квартала, но именно ответницата е отказала да
подпише такава, тъй като е негова кръстница. Недоказани остават и твърденията
на ищеца за изпитаните от него болки и страдания, стрес, влошаване на
физиологичното и психичното му здраве, настъпили в резултат на посочените в
исковата молба и уточняващите молби действия на ответницата, за извършването на
които, както бе изяснено по-горе, не са събрани доказателства по делото.
С оглед гореизложените обстоятелства и правни
съображения, съдът приема, че в обективната действителност не е доказана за
осъществена нито една материална предпоставка за възникването на отговорността
на ответницата за заплащането на обезщетения на ищеца за причинени му
имуществени и неимуществени вреди на заявените от ищеца деликтни основания и в
претендираните от него размери. Следователно, предявените искове с правно
основание чл. 45, ал. 1 ЗЗД като недоказани се явяват неоснователни и следва да
бъдат отхвърлени изцяло.
При този изход на спора на основание чл. 78, ал.
3 ГПК в полза на ответницата следва да се присъдят съдебни разноски в размер на
сумата от 1050 лв., представляваща заплатено адвокатско възнаграждение. Съдът
преценява за неоснователно своевременно релевираното от ищеца възражение по чл.
78, ал. 5 ГПК за прекомерност на заплатения адвокатски хонорар от ответницата,
съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото, кумулативно
обективно съединените искове и доколкото същият е към минималния размер,
съгласно чл. 7, ал. 2, т. 1 и 2, вр. чл. 2, ал. 5 на Наредба № 1/9.07.2004 г.
за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Така мотивиран, Районен съд – В.
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявените от В.Б.И., ЕГН **********, с адрес ***, срещу Е.Й.К., ЕГН **********, с адрес ***, кумулативно обективно съединени
осъдителни искове с правно основание чл. 45, ал. 1 ЗЗД за заплащане на сумата
3114 лв., представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди, изразяващи
се в повреждане на оградни заграждения на имота и подпорна стена по граничната
линия на имот с идентификатор ****, който владее ищецът и имот с идентификатор ****
по КККР, одобрени със заповед № РД-18-73/23.06.2008 г. на ИД на АГКК, която
сума е формирана както следва: оградна мрежа поцинкована 4.5х4.5 ф.1.7-1.5 м. х
10м/ТХ – 31 м. на стойност 161,20 лв.; циментови колове – 50 бр. на стойност
210 лв.; подпорна стена, както следва: изкоп за основи 3.96 м. на стойност
103,12 лв.; кофраж стоманобетонна стена 47.54 м. на стойност 785,36 лв.; армировка
355 кг. на стойност 603,50 лв.; бетон Б20 за стени 11.88 куб. м. на стойност
1621,74 лв., които вреди са причинени в резултат от действията на ответницата,
която е подбуждала и организирала, оказвала е въздействие – подтиквала е лицата
К.Т.Й., Г.П.С., А.Р. и Д.Р.Д.да извършват действия по повреждане, разрушаване и
премахване на процесното имущество, като тези действия (разрушаване и
повреждане чрез демонтаж на изградената ограда в посочената гранична линия
между двата имота) са осъществени от посочените лица през лятото на 2014 г., с
цел безпрепятственото им преминаване с моторни превозни средства през имота,
който владее ищецът, както и сумата 5000 лв., представляваща обезщетение за
претърпените от ищеца неимуществени вреди – болки и страдания, безпокойство,
стрес, влошаване на физиологичното и прихичното му здраве, настъпили в резултат
на посочените действия на ответницата – извършване на подбудителство и оказване
на съдействие на лицата К.Т.Й., Г.П.С., А.Р. и Д.Р.Д.в извършването на
действията по повреждане и премахване на процесната ограда, уронване на доброто
му име и накърняване на човешкото му достойнство в резултат на подаване на сигнали
в периода 2006 г. – 2020 г. с неверни данни до Районна прокуратура – В. и IV РУ на ОД на МВР-В. за извършени нарушения от негова
страна на ЗУТ и НК, в това число подадена жалба от ответницата срещу него през
2020 г., за което той на 15.07.2020 г. бил поканен от служител на IV РУ на ОД на МВР-В., за да даде обяснения по същата.
ОСЪЖДА В.Б.И., ЕГН **********, с адрес ***, да заплати на Е.Й.К., ЕГН **********, с адрес ***, сумата от 1050 лв. (хиляда и петдесет лева), представляваща сторени съдебни разноски, на
основание чл. 78, ал. 3 ГПК.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Окръжен съд – В. в 2-седмичен
срок от връчването му на страните.
ПРЕПИС от Решението да се връчи на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: