Р Е Ш Е Н И Е
260177/9.7.2021г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Шуменският
районен съд, четиринадесети състав
На двадесет
и трети юни две хиляди двадесет и първа година
В публично
заседание в следния състав:
Председател: Кр. Кръстев
Секретар: Ф.
А.
Като
разгледа докладваното от районния съдия
АНД № 176 по описа на
ШРС за 2021г.,
За да се произнесе взе предвид следното:
Настоящото производство е образувано на
основание чл.59 и сл. от ЗАНН.
Обжалвано е
наказателно постановление № 11-01-264/2020г. от 10.12.2020г. на Директора на
Агенция за държавна финансова инспекция гр.София, с което на Ж.С.Г.-П. ЕГН **********
*** е наложена “глоба” в размер на 500 /петстотин/ лева на основание чл.71,
ал.1 изр. първо от Закона за счетоводството /ЗСч/, във вр. с чл. 78 ал.2 от ЗСч,
за извършено административно нарушение по чл. 18, ал. 1, б. „б“ от ЗСч.
Жалбоподателят моли съда да постанови решение, с което да отмени наказателното
постановление като незаконосъобразно, постановено при допуснати съществени
нарушения на процесуалните правила на ЗАНН, накърняващи правото на защита на
санкционирания субект, като излага доводите си за това в жалбата.
В съдебно заседание, жалбоподателя
редовно призован, не се явява лично, за него се явява процесуален представител в лицето на адв.
Б. Борисов от ШАК, който
поддържа жалбата на изложените в нея
съображения, както и излага допълнителни мотиви в тази
насока. Освен
това претендира да бъдат присъдени разноски за адвокатско възнаграждение.
Процесуалният представител на Агенция за държавна финансова инспекция гр. София -
административно-наказващ орган, издал наказателното постановление, призован
съгласно императивната разпоредба на чл. 61, ал. 1 от ЗАНН, в съдебно заседание оспорва жалбата, като моли съда да отхвърли същата като
неоснователна и да потвърди изцяло обжалваното наказателно постановление. В представени по делото писмени бележки излага подробно
съображенията си в тази насока, както и претендира да бъдат присъдени разноски за юрисконсултско
възнаграждение на основание чл. 63, ал. 5 от ЗАНН, във вр. чл. 63, ал. 3 от ЗАНН.
Жалбата е подадена в срока по чл.
59, ал. 2 от ЗАНН от надлежна страна, отговаря на изискванията на чл. 84 от ЗАНН, във вр. чл. 320 от НПК, поради което се явява процесуално допустима.
Разгледана по същество жалбата е основателна, поради следните
съображения:
ШРС, след като взе
предвид събраните по делото доказателства и становища на страните,
преценени поотделно и в тяхната съвкупност и като съобрази разпоредбите на
закона, намира за установено от фактическа страна следното:
„Водоснабдяване и
канализация – Шумен“ ООД гр. Шумен, ЕИК
********* е с
предмет на дейност: проучване, проектиране, изграждане, поддържане и управление
на водоснабдителни, канализационни, електро и
топлоенергийни системи, включително пречиствателни станции и др., като през
периода от 21.06.2016 г. до 08.05.2019 г. се представлявало
от управителя К. Г.М., от 08.05.2019 г. до 27.04.2020 г. - от управителя И.Б.И.,
а от 27.04.2020 г. до настоящия момент - от управителя Ж.С.Г. – П.. Органите на
управление на търговското дружество са общото събрание на съдружниците и
управителят.
Регистрираният капитал на
„Водоснабдяване и канализация – Шумен“ ООД гр. Шумен е в размер на
486 978 лв., разпределен в 48 698 дяла с номинал 10 лв., като
съдружници в капитала на дружеството са: държавата, представлявана от министъра
на регионалното развитие и благоустройство – 24 836 дяла /51%/, Община
Велики Преслав – 1 948 дяла /4%/, Община Венец – 974 дала /2%/, Община
Върбица – 1 461 дяла /3%/, Община Хитрино – 974 дала /2%/, Община
Каолиново - 1 461 дяла /3%/, Община Каспичан - 1 461 дяла /3%/,
Община Никола Козлево – 974 дала /2%/, Община Нови пазар – 2 435 дяла
/5%/, Община Смядово - 974 дала /2%/ и Община Шумен – 11 200 /23%/.
По
силата на Заповед № ФК-10-1275/02.12.2019 г. на Директора на Агенция за
държавна финансова инспекция, изменена със Заповеди №№ ФК-10-96/16.01.2020 г.,
ФК-10-174/27.01.2020 г. и Заповед № ФК-10-320/26.02.2020 г., спряна със Заповед
№ ФК-10-502/06.04.2020 г., възобновена със Заповед № ФК-10-672/18.05.2020 г. и изменена
със заповед № ФК.10.730/27.05.2020г. в частта относно предметния обхват и срока на
извършване на финансова инспекция на Илияна П.Г. – държавен финансов инспектор в Седми отдел на Дирекция
“Инспекционна дейност” при Агенция за държавна финансова инспекция гр. София
било възложено извършването на финансова инспекция на „Водоснабдяване и канализация –
Шумен“ ООД гр. Шумен. Съобразно цитираната заповед една от поставените задачи
била “Проверка за спазване на изискванията на Закона за счетоводството относно
условията, на които трябва да отговаря съставителя на финансови отчети, във
връзка със съставения Годишен финансов отчет за 2017 г., 2018 г. и финансовите
отчети,
съставени към 30.09.2019 г.“. В хода на изпълнение на поставената с цитираната
по-горе заповед задача,
била извършена фактическа проверка. В рамките на реализираната проверка било
установено, че междинният финансов отчет на „Водоснабдяване
и канализация – Шумен“ ООД
гр. Шумен за деветмесечието на 2019 г., включващ
счетоводен баланс, отчет за приходите и разходите и приложения, е подписан и
подпечатан на 31.10.2019 г., по реда на
чл. 25, ал. 2 и ал. 3 от ЗСч, от И И., управител и Ж.Г. – П., „ръководител
направление ФСД“. Финансовият инспектор счел, че Ж.С.Г. – П., в качеството си на „ръководител направление ФСД“ във „Водоснабдяване и канализация –
Шумен“ ООД гр. Шумен е нарушила разпоредбата на чл. 18, т. 2, б. „б“ от
Закона за счетоводството, а именно: на 31.10.2019 г. във „Водоснабдяване и
канализация – Шумен“ ООД гр. Шумен, в качеството си на „ръководител направление ФСД“ е съставила
междинен финансов отчет на дружеството за деветмесечието на 2019 г., без да
притежава нужния стаж, в съответствие с изискванията на чл. 18, т. 2, б. „б“ от ЗСч. За констатираното нарушение
на жалбоподателката е съставен Акт за установяване на административно нарушение
№ 11-01-264 от 12.06.2020 г., като актосъставителя е посочил, че с описаното
деяние е нарушена разпоредбата на чл. 18, т. 2, б. „б“ от ЗСч, като е посочено,
че нарушението е извършено на 31.10.2019 г. Актът
бил съставен в присъствието на П., предявен и подписан от нея с възражения, сочейки, че в 3-дневен срок ще представи писмени такива.
Впоследствие, жалбоподателя се е възползвал от законното си право и е депозирал
допълнителни писмени възражения в срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН, в които сочи,
че акта за установяване на административно нарушение е незаконосъобразен и
неправилен, като излага подробни доводи за това, които
очевидно не са били взети предвид от административно-наказващия орган, тъй като
въз основа на така съставения акт и съобразявайки материалите в
административно-наказателната преписка е издадено атакуваното наказателно постановление
№ 11-01-264/2020г. от 10.12.2020г. на Директора на Агенция за държавна
финансова инспекция гр.София, с което на Ж.С.Г.-П. ЕГН ********** *** е
наложена “глоба” в размер на 500 /петстотин/ лева на основание чл.71, ал.1 изр.
първо от Закона за счетоводството /ЗСч/, във вр. с чл. 78 ал.2 от ЗСч за извършено административно нарушение по чл.
18, ал. 1, б. „б“ от ЗСч., тъй като, нито
актосъставителя в лицето на свид. Г., нито административно-наказващия орган са
изследвали истинността на положените за жалбоподателката Г.-П. подписи върху
отчет на паричните потоци от 31.10.2019г., отчет за промени в собствения
капитал към 30.09.2019г., счетоводен баланс от 31.10.2019г., отчет за приходите
и разходите от 31.10.2019г.
По искане на
процесуалния представител на последната в хода на съдебното следствие, бе
назначена съдебно-графологическа експертиза. От заключението на същата, прието
без каквито и да било възражения от страните се установява, че почеркът с който
са положени подписите на местата „за съставител Ж. П.“ в изброените по горе
документи не принадлежат на Ж.С.Г. – П.. Съобразявайки се
с изложеното, съдът приема, че не жалбоподателя Г.-П. е съставила междинният финансов
отчет на „Водоснабдяване и канализация – Шумен“ ООД гр. Шумен за деветмесечието на 2019 г., поради
което и няма как да бъде ангажирана с административно-наказателна отговорност
за това, че е нарушила разпоредбата на чл. 18, т. 2, б. „б“ от Закона
за счетоводство. Действително, някой е положил подписите за жалбоподателя Г.-П.,
като кой ги е положил, може да бъде преценено от друг орган.
Освен това, видно от приетата от съда – стр. 132 от
делото справка, в периода от 14.10.22019г. до 31.10.2019 г. жалбоподателката Г.-П.
е била в болничнии не е упражнявала трудова дейност.
Поради изложените съображения, съдът намира, че наказателното постановление
е неправилно и незаконосъобразно и като такова следва да бъде отменено, а
жалбата като основателна следва да бъде уважена.
На основание чл.
63, ал. 3 от ЗАНН /обн. ДВ, бр. 24/29.11.2019 г., в сила от 03.12.2019 г./,
в съдебните производства по ал. 1 страните имат право на присъждане на разноски
по реда на Административно-процесуалния
кодекс. Нормата е процесуална и е приложима от 04.12.2019 г., като съдът се
произнася по разноските сторени по делото, което разглежда, когато страните са
поискали това.
От процесуалния представител на Агенция за държавна
финансова инспекция гр.
София /въззиваемата страна/ е направено искане за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение. Искането за присъждане на разноски от страна на процесуалния
представител на наказващия орган е направено своевременно, но с оглед крайния
изход на делото /наказателното постановление подлежи на отмяна/ искането за присъждане
на юрисконсултско възнаграждение се явява неоснователно и като такова следва да
бъде оставено без уважение.
По искането на въззивника за присъждане на разноски, с
оглед крайния изход на делото съдът счете, че такива се дължат съобразно
разпоредбата на чл.
63, ал. 3 от ЗАНН, вр. чл.
143, ал. 1 от АПК, вр. чл. 144
от АПК вр. чл.
78, ал. 1 от ГПК. И като съобрази, че в случая по делото са налице
доказателства за направени от въззивника /жалбоподателката/ разноски за
адвокатско възнаграждение в настоящото производство в размер на 360 лв. с ДДС,
която сума е равна на определения минимален размер на адвокатското
възнаграждение за този вид работа, определен съобразно чл.
18, ал. 2 от Наредба № 1 от 07.09.2004 г. за минималния размер на
адвокатските възнаграждения /ДВ, бр. 68 от 31.07.2020 г./, във вр. чл.
7, ал. 2, т. 1 от цитираната наредба, в редакцията към момента на сключване
на договора за правна помощ /15.01.2021 г./, съдът счете, че направеното от
страна на процесуалния представител на въззиваемата страна искане за определяне
на разноски в по-нисък размер се явява неоснователно, а на въззивника следва да
бъдат присъди разноски за адвокатско възнаграждение в пълен размер – 360 лв.,
като посочената по-горе сума следва да бъде заплатена на въззивника от Агенция
за държавна финансова инспекция гр. София.
Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 11-01-264/2020г. от 10.12.2020г. на Директора на
Агенция за държавна финансова инспекция гр.София, с което на Ж.С.Г.-П. ЕГН **********
*** е наложена “глоба” в размер на 500 /петстотин/ лева на основание чл.71,
ал.1 изр. първо от Закона за счетоводството /ЗСч/, във вр. с чл. 78 ал.2 от
/ЗСч/ за извършено административно
нарушение по чл. 18, ал. 1, б. „б“ от ЗСч.
ОСЪЖДА Агенция за държавна финансова инспекция гр. София да заплати на Ж.С.Г. – П., ЕГН **********,
с постоянен адрес:*** сумата в размер на 360 /триста и шестдесет/ лв.,
представляваща направени разноски за адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ШАС в 14-дневен срок от
съобщаване на страните, че е изготвено.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: