№ 607
гр. София, 27.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО IV ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в публично
заседание на осемнадесети юли през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Атанас Ст. Атанасов
Членове:Лилия Н. Георгиева
Атанас Н. Атанасов
при участието на секретаря Анна Щ. Тодорова
в присъствието на прокурора В. П. Т.
като разгледа докладваното от Атанас Ст. Атанасов Въззивно наказателно
дело от общ характер № 20231100603620 по описа за 2023 година
, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 313 и сл. от НПК.
Образувано е по въззивна жалба на защитниците на подс. Д. Н. Н. срещу
присъда от 20.03.2023 г. на СРС, НО, 106-ти състав по НОХД № 13882/2021
г., с която подс. Д. Н. е признат за виновен по повдигнатото му от СРП
обвинение за извършено престъпление по 343б, ал. 3 от НК и е осъден на
лишаване от свобода за срок от една година, като изпълнението на така
наложеното наказание е отложено на основание чл. 66, ал. 1 от НК за срок от
три години, глоба в размер на 500 лв. и лишаване от право да управлява МПС
за срок от шест месеца.
В жалбата се излагат доводи, че обжалваната присъда е постановена,
без да бъдат отчетени установените в хода на производството пред първата
инстанция обстоятелства, сочещи неспазване на предвидения в закона ред за
1
надлежно удостоверяване на употребата на наркотични вещества от водачи на
МПС. Предлага се присъдата на СРС да бъде отменена и вместо нея да бъде
постановена въззивна присъда, с която подсъдимият бъде оправдан по
повдигнатото му обвинение.
В съдебно заседание на въззивния съд защитниците на подс. Д. Н.
поддържат въззивната жалба срещу първоинстанционната присъда. Считат,
че същата е постановена незаконосъобразно, тъй като по делото е останало
недоказано извършването от страна на подсъдимия на вмененото му
престъпление, предвид неспазването на реда за установяване на употреба на
наркотични вещества от водачи на МПС и наличието на неопровергани
съмнения в точността на техническото средство, което, според обвинението е
установило такава употреба от подс. Н.. Пледират да бъде отменена
обжалваната присъда и да бъде постановена нова, с която подс. Д. Н. бъде
оправдан по повдигнатото му обвинение.
Представителят на СГП оспорва въззивната жалба на защитника на
подсъдимия. Излага доводи, че първоинстанционният съд е отчел всички
събрани по делото доказателства и е постановил присъда, с която правилно е
приложил закона и която пледира да бъде потвърдена изцяло.
Подс. Д. Н. отрича да е извършвал деянието, за което е обвинен и
признат за виновен от първоинстанционния съд и моли да бъде оправдан.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, като обсъди доводите на страните,
прецени събраните по делото доказателства и взе предвид разпоредбите на
закона, извърши цялостна проверка на атакуваната присъда в съответствие с
изискванията на чл. 314 от НПК, намери за установено следното:
За да постанови обжалваната присъда, Софийският районен съд е приел
за установена следната фактическа обстановка:
За времето от 19:00 ч. на 30.08.2021 г. до 07:00 часа на 31.08.2021 г.
свидетелите К.И., М.А. и Р.Т. – полицейски служители при 04 РУ СДВР
2
изпълнявали в гр. София служебните си задължения. Около 00:05 часа на
31.08.2021 г., при обход на маршрута със служебен автомобил, същите
забелязали спрян до изоставена мотописта лек автомобил марка „Рено“,
модел „Меган“ с рег. № *******.
Непосредствено след това шофьорът привел превозно средство в
движение по ул. „Твърдишки проход“ с посока от ул. „Славовица“ към ул.
„Метличина поляна“.
Органите на МВР спрели за проверка автомобила, като установили, че
водач е подсъдимият Д. Н., а заедно с него в колата се намирали свидетелите
Т.Т. /на предната дясна седалка/ и П.Й. /на задната седалка/. При извършена
справка в ОДЧ станало ясно, че преди време подсъдимият е задържан за
притежание на наркотични вещества, което от своя страна мотивирало
полицаите да потърсят съдействие от ОПП СДВР.
Докато изчаквали пристигането на служители от ОПП СДВР
подсъдимият Н. и неговите спътници седели в превозното средство.
Подсъдимият консумирал кафе и енергийна напитка „Изоспорт“, употребил и
неустановен по делото брой бездимни цигари марка „Хийтс“. Няколко часа
преди това приел и лекарствени продукти – „Лактофлор“, „Езопражен“ и
„Аналгин“.
На място пристигнали свидетелите П.Х. и М.Т. – полицейски служители
при ОПП СДВР, които за времето от 01:25 ч. до 01:40 ч. на 31.08.2021 г.
извършили проверка за употреба на наркотични вещества, обективирана в
протокол, подписан от Тодоров и привлеченияткъм наказателна отговорност,
който погрешно положил подписа си в графа „свидетел“, вместо в графа
„проверен“. Самото тестване на подсъдимия Д. Н. е извършено в 01:34 ч. с
техническо средство „Дръг тест 5000“ с № ARMЕ-0069, проба № 86.
Резултатът от направения тест бил положителен, като отчел наличие на
наркотични вещества в организма на водача – канабис /коноп/.
Свидетелят М.Т. съставил на подсъдимия Н. АУАН № 389641 от
31.08.2021 г., а свидетелят П.Х. издал заповед № 2262/31.08.2021 г. за
прилагане на ПАМ по чл. 171, т. 1, б. „б“ ЗДвП, с която свидетелството за
управление на МПС на водача е отнето за срок неповече от 18 месеца,
считано от 31.08.2021 г. до изясняване на въпроса с отговорността му.
3
Представителят на ОПП СДВР П.Х. издал и талон за изследване №
077647, който бил връчен на подсъдимото лице в 02:20 часа на 31.08.2021 г. с
указания, че следва да се яви във ВМА в срок до 40 минути.
Водачът бил съпроводен от полицейските органи в лечебното
заведение, където лекар изготвил протокол за медицинско изследване и лист
за преглед на пациент, в които Н. декларирал, че отказва да предостави кръв и
урина за изследване, полагайки подписа си.
Впоследствие, подсъдимият Д. Н. бил задържан със заповед на
полицейски орган за срок до 24 часа по реда на ЗМВР, считано от31.08.2021
г., 00:05 ч. и отведен в сградата на 04 РУ СДВР.
Така изложената фактическа обстановка първоинстанционният съд е
счел за установена от анализа на събраните в хода на съдебното следствие
доказателства: обясненията на подсъдимия Д. Н.; показанията на свидетелите
П.М. /включително и приобщените негови показания от досъдебното
производство/, Р.Т. /включително и приобщените негови показания от
досъдебното производство/, П.Х. /включително и приобщените негови
показания от досъдебното производство/, М.Т. /включително и приобщените
негови показания от досъдебното производство/, Т.Т., П.Й., М.А.
/включително и приобщените негови показания от досъдебното
производство/; заключенията на видеотехническата и токсикохимичната
експертизи; писмените доказателства и писмени доказателствени средства,
подробно изброени в мотивите към обжалваната присъда.
Настоящият въззивен състав намира, че първоинстанционният съд е
събрал необходимите за изясняването на предмета на делото доказателства и
не е ограничил страните при упражняване на процесуалните им права да
правят относими доказателствени искания.
Първоинстанционният съд не е допуснал процесуални нарушения и
логически несъответствия и при обсъждането на доказателствените
източници по делото и е формирал фактически изводи, които въззивният
състав споделя.
Въззивният съдебен състав също намира за установени по еднопосочен
4
и безпротиворечив начин от събраните по делото доказателства
обстоятелствата за датата и мястото на извършената проверка от служителите
на МВР, при която подс. Д. Н. е бил установен като водач на посочения в
обвинението автомобил, а свидетелите Т.Т. и П. Й. – пътници в същия.
Първоинстанционният съд е изпълнил задълженията си за всестранно,
обективно и пълно изследване на доказателствата по делото, като задълбочено
е обсъдил обясненията на подс. Д. Н. и показанията на свидетелите Т.Т. и
П.Й., съпоставяйки ги и със съдържанието на приложения по досъдебното
производство протокол, за да приеме за установени обстоятелствата колко е
продължило тестването на подс. Н. с техническото средство „Дръг тест 5000“
с № ARMЕ-0069. По надлежен ред в мотивите към обжалваната присъда е
даден отговор на възраженията на защитата на подсъдимия, повторени и във
въззивното производство, относно редовността на същия протокол, като
същите възражения са отхвърлени, предвид наличието на подписи на
съставителя и на проверения, а различното място на поставянето на подписа
на последния не опорочава съществено протокола и според настоящия
въззивен състав. Първоинстанционният съд е съпоставил съдържанието на
протокола за проверка с приложената по делото разпечатка от експлоатацията
на техническото средство, както и с приложените кадри към
видеотехническата експертиза и отчитайки незначителните и обясними с
различните синхронизации на съответните технически средства показания е
приел за достоверни отразените в протокола данни. С оглед на това и се явява
убедително аргументират отказът на първоинстанционния съд да кредитира
обясненията на подс. Н. и показанията на свидетелите Т. и Й., според които
подсъдимият многократно и в продължение на между 30 и 50 минути е бил
каран да се подложи на тестване, докато бъде отчетен положителният
резултат за употреба на наркотични вещества.
Обективният и всестранен подход на първоинстанционния съд при
изследване на доказателствата по делото е проявен при кредитирането на
частта от обясненията на подс. Д. Н. и от показанията на свидетелите Т.Т. и
П.Й., в които по еднопосочен и неопроверган от други от доказателствата по
делото начин се сочи, че до пристигането на служители на Пътна полиция
подсъдимият е пил кафе и енергийна напитка „Изоспорт“, както и е пушил
бездимни цигари марка „Хийтс“, като не са оспорени от други доказателства
5
и обясненията на подс. Н., че в предходен момент е приел лекарствени
продукти, между които „Лактофлор“, „Езопражен“ и „Аналгин“.
При така приетите за установени обстоятелства, първоинстанционният
съд обосновано и убедително е отхвърлил възраженията на защитата на
подсъдимия срещу достоверността на отчетения положителен резултат при
тестването на подсъдимия с техническото средство за употреба на наркотично
вещество - канабис. В това отношение въззивният съд намира за необходимо
да посочи, че позоваването в настоящето производство на публично
разпространявани твърдения за ненадежност въобще на такива тестове не се
явява основано на събрани по надлежния ред доказателства, годни да
формират фактически изводи. Първоинстанционният съд е събрал и обсъдил
писмени доказателства, установяващи техническа годност на използваното
при проверката на подсъдимия техническо средство „Дръг тест 5000“ с №
ARMЕ-0069, нормативна допустимост на използването му и удостоверена по
надлежен ред компетентност на извършилите проверката полицейски
служители.
Настоящият съдебен състав намира за неоснователни поддържаните в
хода на въззивното производство твърдения от защитниците на подсъдимия
за непълнота, неяснота и необоснованост на заключението на назначената в
хода на първоинстанцинното производство химико-токсикологична
експертиза и за нейно превратно обсъждане от районния съд. Изключително
подробно първоинстанционният съд е анализирал заключението на същата
експертиза, както в писмената му част, така и по отношение на дадените
отговори от вещите лица при разпита им в съдебно заседание. При така
извършения анализ е даден отговор на всички възражения на защитата на
подсъдимия и надлежно са обосновани съображенията на
първоинстанционния съд да кредитира заключението и да отхвърли
възможността резултатът от тестването на подсъдимия с техническото
средство да е „фалшиво положителен“, както и да е повлиян от приема на
кафе, енергийни напитки и посочените в обясненията на подс. Н.
медикаменти. В това отношение въззивният съдебен състав не намира за
необходимо отново да повтаря детайлното обсъждане на експертизата и
отговорите на вещите лица на въпросите, задавани им при разпита, направено
вече в мотивите към първоинстанционната присъда.
6
При така установените и от въззивния съдебен състав факти, правилни
се явяват правните изводи на първата инстанция, за това, че подс. Д. Н. Н. е
осъществил от обективна и субективна страна престъплението по чл. 343б, ал.
3 от НК, за което му е повдигнато обвинение с внесения в СРС обвинителен
акт.
Както е посочил първоинстанционният съд, от обективна страна, на
посочените в обвинителния акт дата и място, подс. Д. Н. е управлявал
моторно превозно средство - лек автомобил марка „Рено Меган“ с рег. №
*******, след употреба на наркотично вещество - канабис (коноп),
установено чрез техническо средство „Дръг Тест 5000“ /Drug Test 5000/ с №
0069, проба № 086. Употребата на наркотично вещество от страна на
подсъдимия, в качеството му на водач на МПС е установено по надлежния
ред, предвиден в чл. 1, ал. 3 от Наредба № 1/19.07.2017 г., приложим с оглед
на отказа на подс. Н. да предостави кръв и урина за химическо изследване.
Съгласно цитираното от първоинстанционния съд Приложение № 1 към чл. 3,
т. 1 от Наредбата за реда за класифициране на растенията и веществата като
наркотични /приета с ПМС № 293 от 27.10.2011 г., обн. в ДВ. бр.87 от
04.11.2011г., в сила от 10.11.2011 г./, канабисът попада в Списък I „Растения и
вещества с висока степен на риск за общественото здраве поради вредния
ефект от злоупотребата с тях, забранени за приложение в хуманната и
ветеринарната медицина”.
Въззивният съдебен състав напълно се солидаризира с изложените от
първата инстанция съображения, че като типично престъпление на просто
извършване, инкриминираното се явява извършено при единствено
възможната форма на вина - пряк умисъл, като подсъдимият Д. Н. е съзнавал
общественоопасния характер на действията си и накърняването с тях на
обществените отношения, които са свързани с безопасното движение по
пътищата, предвиждал е обществения му опасен характер и съзнателно ги е
извършил.
При определяне на следващото се на подсъдимия наказание правилно
първоинстанционният съд е отчел като смекчаващи отговорността
обстоятелства чистото съдебно минало, сравнително младата възраст,
7
продължаващото обучение в чужбина и липсата на установени множество
други нарушения на ЗДвП. Въззивният съдебен състав също не констатира
наличие на отегчаващи отговорността на подс. Н. обстоятелства.
Въззивният съдебен състав също счита, че сред установените
смекчаващи обстоятелства няма такива с изключителен характер, нито
същите са „многобройни“ по смисъла на чл. 55 от НК, поради което и
наказанието правилно е определено по реда на чл. 54 от НК. Настоящият
съдебен състав счита, че определените от първата инстанция наказания 1
/една/ година „лишаване от свобода“, „глоба“ в размер на 500 лв. и „лишаване
от право да управлява МПС“ за срок от 6 /шест/ месеца в никакъв случай не
се явяват несъразмерно тежки, поради което и не са налице основания за
въззивна намеса чрез намаляването им.
Не са налице основания за въззивна намеса и по отношение на
приложението на разпоредбата на чл. 66 от НК, въз основа на която е
отложено изтърпяването на наложеното наказание за минималния установен
изпитателен срок от три години.
Като не установи допуснати от първоинстанционния съд съществени
процесуални нарушения, настоящият съдебен състав счита, че обжалваната
присъда следва да бъде потвърдена.
Водим от горното и на основание чл. 334, т. 6 от НПК, СГС, ІV
въззивен състав
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Присъда от 20.03.2023 г. на СРС, НО, 106-ти състав
по НОХД № 13882/2021 г.
РЕШЕНИЕТО Е ОКОНЧАТЕЛНО И НЕ ПОДЛЕЖИ НА ОБЖАЛВАНЕ
И ПРОТЕСТИРАНЕ.
Председател: _______________________
8
Членове:
1._______________________
2._______________________
9