Р
Е Ш Е Н И Е
260510/3.12.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД гр.Варна - Трети наказателен
състав в публично съдебно заседание на пети ноември през
две хиляди и двадесета година в състав:
СЪДИЯ: Ерна Якова - Павлова
при секретаря Петя Великова, като разгледа
докладваното от съдията НАХД № 3972
по описа на съда за 2020 год.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е с правно основание чл.59 и
сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на «Л.2. АД ,
със седалище и адрес на управление ***, представлявано от Веселин Любенов
Даскалов, против НП № 03-010990/14.08.2019 г. издадено от директора на дирекция "Инспекция по труда"- Варна,
с което на дружеството е наложено
административно наказание имуществена санкция в размер на 2000 лева за нарушение на чл. 152 от Кодекса на труда.
С жалбата се иска отмяна на обжалваното наказателно постановление, като
бланкетно се твърди, че то е незаконосъобразно, неправилно и издадено при
допуснати съществени процесуални нарушения.
В съдебно заседание въззивното дружество не се представлява.
Представителят на административно
наказващия орган оспорва жалбата,
пледира за потвърждаване на НП и за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Жалбата е подадена от легитимирано лице в законоустановения срок, поради
което е допустима за разглеждане.
След преценка на събраните по делото доказателства съдът прие за установено от фактическа страна следното:
На 18.07.2019 г. свидетелят С.И., служител в Дирекция ”Инспекция по труда” - Варна, заедно
със свой колега, извършили проверка на хотел „Луна“ в КК „Златни пясъци”,
стопанисван от „Л.2.” АД. На място свид. И. връчила призовка , с която изискала
в
Д „ИТ” – Варна да бъдат представени
документи, свързани с прилагане на трудовото законодателство. След като извършила проверка на графиците и
присъствени форми за работа за
месеците май, юни и юли 2019 г.,
представени от работодателя, свидетелката констатирала, че Румен Христов Тенев, работещ на длъжност „управител
ресторант в хотел „Луна“ е бил на работа на 28.04.2019 г. в работна смяна от 06:30 ч. до 23:00 ч., а на 29.04.2019 г. е
започнал изпълнение на трудовите си задължения
от 06:30 ч. По този начин не му е
осигурена непрекъснатата
междудневна почивка от 12 часа между 28.04.2019 г. и 29.04.2019 г. За
това на 08.08.2019 г. свид. И. съставила АУАН № 03-010990, в който като нарушена е посочена разпоредбата на чл.152 от КТ. Актът бил връчен на упълномощено
от законния представител на дружеството лице. Нарушителят не депозирал
писмено възражението срещу АУАН. Въз
основа на този акт АНО издал наказателно постановление № 010990/14.08.2019 г. предмет на
проверка в настоящото производство. В него административно наказващият орган е възприел
изцяло фактологията на нарушението описана в АУАН и санкционирал «Л.2. АД
с
имуществена санкция от 2000 лева.
Гореописаното съдът прие за
установено от показанията на свидетеля С.И. и от приобщените по делото
писмени доказателства, които кредитира изцяло като обективни и взаимно
допълващи се.
При така установената
фактология съдът формулира правно
убеждение в следния смисъл:
По приложението на процесуалния закон:
Обжалваното НП е издадено от компетентен орган. АУАН
и НП са формално редовни актове, съдържат всички изискуеми реквизити по ЗАНН,
преписи и от двата са връчени на представляващ дружеството нарушител, като му е
дадена възможност да организира адекватна защита. Жалбоподателят не е депозирал писмено възражение срещу АУАН в срока по чл. 44
ал. 1 от ЗАНН, което обяснява липсата на произнасяне на АНО по реда на чл.52
ал.4 от ЗАНН.
По приложението на материалния закон:
Съгласно чл. 152 от КТ работникът или служителят има
право на непрекъсната междудневна почивка, която не може да бъде по-малко от 12
часа. В настоящия случай въззивникът «Л.2. АД като работодател е изготвил графици за
работа и присъствена форма за м. април 2019 г., от която е видно, че Румен
Христов Тенев, работещ, на
длъжност „управител ресторант“ в дружеството, е бил на работа на 28.04.2019 г. в работна смяна от 06:30 ч. до 23:00 ч., а на 29.04.2019 г. е
започнал изпълнение на трудовите си задължения
от 06:30 ч., т.е. времето за междудневна почивка е по-малко от 12 часа.
С оглед на това, съдът прие, че АНО законосъобразно
е ангажирал отговорността на въззивника на основание чл. 414, ал.1 от КТ.
Не са налице и основания за прилагане
разпоредбата на чл. 415в от КТ и чл. 28
от ЗАНН. С нарушението се засягат конкретни права на работниците и служителите,
които им гарантират неприкосновеност на необходимия времеви интервал за
физическо и психическо възстановяване от осъществяваната трудова функция,
нарушението на които биха могли да се отразят неблагоприятно върху здравето на
същите. Поради изложеното, съдът счита, че нарушението не се характеризира с
липса на вредни последици, доколкото същите са налице, макар и от категорията
на застрашаващите, а не на увреждащите такива.
По отношение индивидуализацията на
наказанието, съдът установи, че АНО без да изложи мотиви е завишил същото над
справедливия размер, съобразно конкретни обстоятелства. По делото
е налично само смекчаващо
отговорността обстоятелство, а именно това че нарушението е извършено за първи
път /доколкото липсват данни за други нарушения на същия нормативен акт/ .
С оглед изложеното и предвид факта, че няма доказателства за имущественото
състояние на търговското дружество, които да бъдат съобразени при
индивидуализацията на санкцията, съдът счита, че административно наказание
определено в минимален размер би било справедливо и би изпълнило целите,
визирани в чл. 12 от ЗАНН. В този смисъл
наказателното постановление следва да бъде изменено, в посока на
редуциране на имуществената санкция до
законовия минимум от 1500 лева.
В
настоящия случай съдът е констатирал, че са налице основания за изменение на
наложената административна санкция, но не и за отмяна на издаденото НП.
Доколкото разпоредбата на чл. 143, ал.1 от АПК, урежда присъждане на разноски
единствено в хипотезата на отмяна на обжалваното НП, но не и по отношение на
изменение на същото, съдът намира, че в посочения случай следва на основание
чл. 144 от АПК субсидиарно да намери приложение ГПК. В нормата на чл.
78, ал.1 и ал.2 от ГПК се сочи, че ищецът съотв. ответника имат право на
присъждане на разноските, направени по делото съразмерно на уважената част от
иска. В контекста на приложението на цитираната разпоредба към конкретния
казус, съдът намира, че следва да уважи претенцията на процесуалния
представител на АНО, съизмеримо с размера изменената част на НП. Съгласно
чл.37, ал.1 от ЗПП заплащането на правната помощ е съобразно вида и
количеството на извършената дейност и се определя в наредба на Министерския
съвет по предложение на НБПП. Като взе предвид, че производството по делото не
представлява фактическа и правна сложност, изискваща
специални процесуални усилия по поддържане на
обвинителната теза на АНО, и като съобрази, че по делото е проведено само едно
съдебно заседание, в което е участвал процесуален представител на Д „ИТ“,
намира, че присъденото юрисконсултско възнаграждение следва да бъде в
минималния размер, предвиден в нормата на чл.27е от Наредбата, а
именно сумата от 80 лева. В съответствие с правилото на чл. 78
ал.3 вр. с ал.1 от ГПК, съдът намира, че следва да присъди заплащане на
разноските за юрисконсултско възнаграждение,
намалени пропорционално съобразно изменения размер на
административната санкция, а именно сумата от 60,00 лева.
Воден от горното и на
основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, съдът
Р
Е Ш И:
ИЗМЕНЯ НП № 03-010990/14.08.2019 г.
издадено от Директора на Дирекция „Инспекция по труда” - Варна, с което на „Л.2.” АД със
седалище и адрес на управление ***, представлявано от Веселин Любенов Даскалов на основание чл. 414, ал.1 от КТ е наложено административно наказание "ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ” за нарушение на
чл. 152 от КТ, като намалява размера на санкцията от 2000 лева на 1500 лева.
ОСЪЖДА
„Л.2.” АД със
седалище и адрес на управление ***, представлявано от Веселин Любенов Даскалов да
плати на Дирекция „Инспекция по труда“-Варна
сумата от 60.00 лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд- Варна в 14-дневен срок от
получаване на съобщението за изготвянето му.
СЪДИЯ: