Р       Е       Ш     Е      Н      И      Е

 

гр. П., 23.12.2016г.

 

В       И  М  Е  Т  О     Н  А        Н  А  Р  О  Д  А

 

ПАЗАРДЖИШКИ РАЙОНЕН СЪД, гражданска колегия, в публично заседание на двадесет и четвърти ноември през две хиляди и шестнадесета година, в състав:

                                    РАЙОНЕН СЪДИЯ: Димитър Чардаков

 

При секретаря Д.Б. и в присъствието на прокурора ………….., като разгледа докладваното от съдия Чардаков гр.д. №1925/2016г. по описа на съда и за да се произнесе, взе предвид следното:

         Предявен е осъдителен иск по чл.55, ал.1, предл.3 вр. чл.87, ал.2 от ЗЗД вр. чл.318 от ТЗ.

         Ищецът ЕТ „ММ-М. Й. – А.И.“ твърди, че е бил в облигационно отношение с ответника „О.К.“ ООД по договор за продажба на селскостопанска машина – хедер за царевица, по който е заплатил авансово 18 000лв. – част от дължимата цена, съгласно издадена фактура №1423/25.09.2015г. Поддържа, че ответникът не е изпълнил задължението си да предаде вещта в уговорения срок. Поради забавата изпълнението станало безполезно, тъй като кампанията за жътва на царевицата приключила. Затова ищецът отправил изявление, че разваля договора поради безполезност на забавеното изпълнение, като в настоящото производство претендира връщане на платената цена, ведно със законната лихва от предявяването на иска до погасяване на задължението. Сочи доказателства и претендира разноски.

         Ответникът „О.К.“ ООД оспорва иска като неоснователен с твърдението, че не е предал продадената вещ, тъй като ищецът бил неизправен по предходен договор за продажба на вече доставена машина – хедер за слънчоглед, по който не е заплатил пълната цена от 28800лв., а само аванс от 10 000лв. Поддържа, че вторият договор за продажба на хедера за царевица не е развален, тъй като изпълнението му не е станало безполезно за ищеца, защото вещта е за дългогодишна употреба. Предявил е евентуално възражение за прихващане на насрещните вземания по двата договора да размера на по-малкото от тях – това на ищеца. В срока по чл.211 от ГПК е предявил насрещен иск с правно основание чл.79, ал.1, предл.1 вр. чл.318 вр. чл.327, ал.1 от ТЗ и чл.86 от ЗЗД за сумата 18 800лв., представляваща остатъка от цената на вещта по първия договор за продажба – на хедер за слънчоглед, както и 660лв. – мораторна лихва за периода от 30.09.2015г. до предявяването на иска. Сочи доказателства и претендира разноски. По начина му на предявяване насрещният иск се явява кумулативно съединен с първоначалния.

         Ответникът по насрещния иск го оспорва като неоснователен с възражението, че пълната цената на закупената и доставена машина /хедер за слънчоглед/ е 10 000лв., която е заплатил преди доставката.

Съдът, като съобрази становищата на страните и доказателствата по делото, достигна до следните фактически и правни изводи:

По иска с правно основание чл.55, ал.1, предл.3 вр. чл.87, ал.2 от ЗЗД вр. чл.318 от ТЗ:

За основателността на предявения иск в тежест на ищеца е да докаже, че по силата на облигационно отношение с ответника е заплатил процесната сума, че поради забава на ответника да предаде вещта изпълнението на договора е станало безполезно, както и че е отправил изявление за разваляне на договора /включително чрез предявяване на иска/.

В тежест на ответника е да докаже, че е изпълнил съобразно уговореното, евентуално – че за ищец ползата от изпълнението на договора не е отпаднала.

При така разпределената доказателствена тежест съдът намира иска за неоснователен.

Предвид заявеното от ответника „О.К.“ ООД в писмения отговора следва са се приеме за безспорно, че между страните е налице договор за продажба на хедер за царевица, по който ищецът е платил авансово част от цената в размер на 18000лв. Издадена е фактура №1423/25.09.2015г. и е уговорен срок за доставка 28.09.2015г. Безспорно е още, че ответникът не е предал вещта на падежа.

Спорът между страните е дали поради забавата на ответника изпълнението е станало безполезно за ищеца, респ. дали за последния е възникнало правото да развали договора за продажба на основание чл.87, ал.2 от ЗЗД.

За отговора на тези въпроси съдът съобрази следното:

Съгласно разпоредбата на чл.87, ал.2 от ЗЗД кредиторът по двустранен договор може да го развали и без да даде срок на длъжника да изпълни, ако поради забавата изпълнението е станало безполезно. Липсва изискване забавата да е по причина, за която длъжникът отговаря, каквото има напр. в ал.1 на същия текст. Дори да се приеме, че в текста се има предвид виновно неизпълнение, то изтъкнатата от ответника причина да не предаде вещта не е извинителна. Като длъжник той може да откаже изпълнение на изискуемо задължение само ако има насрещно вземане към своя кредитор, произтичащо от същото правоотношение, въз основа на което сам дължи – чл.190, ал.1 от ЗЗД. В случая възражението на ответника касае неизправност на ищеца по друго правоотношение между страните. При това положение потестативното право на кредитора да развали договора в конкретния случай ще е налице, ако се установи безполезността на изпълнението.

За да обоснове отпадането на ползата от закупения хедер за царевица, ищецът твърди, че е възнамерявал да го използва за прибиране на отглежданата от него реколта, както и за жътвата на чужди посеви, възложена му по договор за извършване на А.услуги. Поради забавата на ответника да достави машината прибрал реколтата си с друга техника и не изпълнил договора към третото лице. Предвид неизпълнението занапред никой нямало да му възложи жътва на царевица и затова вече не се нуждаел от хедера.

В подкрепа на тези твърдения е представен договор №73/25.08.2015г. и е разпитан свидетеля К. Й. – пълномощник на ищеца, който ръководи търговската му дейност. Според неговите показания едноличният търговец е закупил хедера за царевица с намерението да извършва А.услуги на трети лица. При сключването на договора за продажба вече бил приел възложената му работа по договор №73/25.08.2015г., по който се задължил да ожъне 2000дка. царевица на възложителя „В. А.“ ООД. Не успял да изпълни това задължение поради забавата на ответника да достави хедера.

Анализът на коментирания договор за А.услуги не позволява да се направи категоричен извод в подкрепа на показанията на свидетелските показания. В неговото съдържание е налице противоречие, което те позволява да се определят основните права и задължения на страните. В преамбюла на договора ищецът е посочен като възложител, а не като изпълнител на селскостопанската работа, съответно за изпълнител е посочено дружеството „В. А.“ ООД. В частта на подписите качеството на страните е разменено. В самите разпоредби липсват изрази, позволяващи да се установи действителната воля на страните по въпроса кой възлага и кой следва да извърши жътвата на царевица. Освен това договорът няма достоверна дата по смисъла на чл.181 от ГПК, поради което е непротивопоставим на ответника, който се явява трето лице спрямо договарящите страни. Затова документът не може да обоснове извод, че за ищеца е съществувало задължението да извърши уговорената в него работа към момента на закупуването на процесния хедер.

Преценката на показанията на св.К. Й. следва да се направи при условията на чл.172 от ГПК, като се има предвид възможната заинтересованост на този свидетел поради обстоятелството, че е търговски пълномощник на ищеца и ръководител на търговската му дейност. Ето защо, предвид липсата на други доказателства, освен гореспоменатия договор за извършване на А.услуги, те са недостатъчни за доказване на твърдението, че търговската репутация на едноличния търговец е силно пострадала, поради което вече не му се възлага жътва на царевица срещу заплащане. Твърдението, че и за в бъдеще това ще продължи представлява необосновано предположение, а не факт, поради което не следва да се обсъжда.

От друга страна, закупената вещ – хедер за царевица, представлява дълготраен материален актив. Видно от заключението на изслушаната ССЕ по този начин ищецът е заприходил в счетоводството си вече доставения му хедер за слънчоглед. Следователно макар и сезонно, вещта е предназначена за дългогодишна употреба. Затова с приключването на кампанията за жътва на царевица през стопанската 2014/2015г. селскостопанската техника не става излишна. Освен това не е логично закупуването на ДМА с намерението да се използва еднократно.

По изложените съображения съдът намира за недоказано твърдението на ищеца за настъпила безполезност от договора за продажба поради забавата на ответника да достави закупената вещ. Затова ефектът на развалянето не е настъпил, въпреки отправеното изявление на ищеца в тази посока. Налице е валидно облигационно правоотношение между страните, поради което основанието за платеното от ищеца по него не е отпаднало. Липсва неоправдано разместване на имуществени блага, което да налага уважаването на предявеният иск и той следва да се отхвърли изцяло.   

С оглед изводите за недължимост на заявеното от ищеца вземане, не се налага произнасяне по направеното от ответника възражение за прихващане.

По насрещния исковете по чл.79, ал.1, предл.1 вр. чл.318, вр. чл.327, ал.1 от ТЗ и чл.86 от ЗЗД.

Първият иск е за реално изпълнение на задължението за заплащане на дължимата цена по договор за търговска продажба

В тежест на ищеца е да установи възникването на облигационно отношение между него и ответника, по силата на което е престирал и за ответника е възникнало задължението за плащане на уговорената цена.

В тежест на ответника при доказване на горните факти е да докаже положителния факт на погасяване на дълга.

Относно акцесорния иск за заплащане на мораторна лихва, ищецът следва да установи наличието на главен дълг и изпадането на ответника в забава.

При така разпределената тежест на доказване съдът намира насрещните искове за неоснователни.

С оглед изявлението в писмения отговор на ответника ЕТ „ММ-М. Й. – А.И.“ съдът намира за безспорно, че страните са сключили договор за продажба на селскостопанска машина – хедер за слънчоглед, по който ответникът е платил цена от 10000лв., както и че вещта е предадена на купувача.

Спорът е за размера на цената.

Ищецът „О.К.“ ООД е представил договор за покупко-продажба от 08.09.2015г. и фактура №1455 от същата дата, в които е посочена цена на хедера за слънчоглед 28800лв. с ДДС /24000лв. без ДДС/. Представил е и протокол за предаването на вещта на купувача. Всички тези документи са оспорени от ответника, като в производството по чл.193 от ГПК е установено, че подписите на представляващия едноличния търговец не са автентични. Печатът върху тях не е оспорен, но сам по себе си той не може да установи кой е автора на волеизявленията. Затова на основание чл.194, ал.3 от ГПК тези неистински документи следва да се изключат от доказателствата по делото.

Ще следва да се изключат и показанията на свидетелите К. Й., Антон Ж. и Н. К. касаещи сключването, съдържанието и изпълнението на договора за продажба, тъй като стойността му надхвърля 5000лв. и за него важи ограничението за установяване със свидетели по чл.164, ал.1, т.3 от ГПК.

При това положение ищецът не разполага с други доказателства по въпроса за цената над оспорения от купувача размер, освен вписванията в счетоводните книги на двете страни. От заключението на ССЕ и материалите от извършената данъчна проверка във връзка със счетоводното отразяване на сделката от двете страни по нея е видно, че не са констатирани нарушения на счетоводните правила. Продавачът „О.К.“ ООД е осчетоводил фактура №1371/08.09.2015г. на стойност 10000лв. с ДДС – авансово плащане за хедер за слънчоглед, както и фактура №1455 от 08.09.2015г. на стойност 24000лв. без ДДС – цена за хедера. От нея е приспаднат аванса по ф-ра № 1371/08.09.2015г. Посочен е остатък за плащане 18800лв. с ДДС. Двете фактури са включени в дневниците за продажби и справките-декларации по ЗДДС за месец септември на 2015г.

По същата сделка в счетоводството на купувача е отразена единствено ф-ра № 1371/08.09.2015г. за авансово платените 10000лв. С тази сума е дебитирана сметка 613 „Разходи за придобиване на ДМА“. В сметка 204 „Машини, съоръжения и оборудване“ е включен 1 бр. хедер с начин на придобиване -  ф-ра №1371/08.09.2015г. Фактурата е включена в дневника за покупки. Фактура №1455 от 08.09.2015г. не е отразена в счетоводството на купувача. В него липсват счетоводни записвания, сочещи, че цената на машината е по-висока от 10000лв.

При това положение е видно, че липсва съвпадение в счетоводното отразяване на сделката от двете страни. Същевременно счетоводните записи подкрепят напълно твърденията на всяка от страните, които ги е направила. При това положение не може само въз основа на данните от счетоводството на ищеца да се приеме, че цената на хедера за слънчоглед е 24 000лв. без ДДС и купувачът дължи доплащане на разликата над 10 000лв. Такъв категоричен извод не може да се направи и въз основа на факта, че във ф-ра №1371/08.09.2015г. е посочено, че сумата от 10000лв. се плаща авансово. Съдържанието на фактурата е недостатъчно да се определи по категоричен начин смисълът, който е вложен от съставителя – дали се касае до предварително или до частично плащане на цената, а и тя не носи подпис на купувача. Дори да се приеме, че се касае до частично плащане, остава неясен размерът на остатъка за доплащане. Както вече бе посочено, той не може да се установи от втората ф-ра №1455 от 08.09.2015г., тъй като тя няма обвързваща страните материална доказателствена сила и не е подписана от получателя. Следователно по никакъв начин не удостоверява съгласието на купувача с посочената в нея крайна цена. Затова искът за реално изпълнение на задължението за плащане на остатъкът от цената следва се отхвърли изцяло.

С оглед изводите на съда за липсата на главно задължение, следва да се отхвърли и иска за заплащане на обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода от 30.09.2015г. до предявяването на иска.

При този изход на делото и на основание чл.78, ал.3 от ГПК всяка страна дължи разноските, които другата е направила за своята защита срещу неоснователните претенции към нея. Ищецът по първоначалния иск е представил доказателства за уговорено и платено адвокатско възнаграждение в размер на 1070лв., без да е посочено каква част от него е за първоначалния и каква за насрещния иск. Затова сумата следва да се раздели по равно. Направил е разноски за съдебно-почеркова експертиза, касаеща защитата му по насрещен иск в размер на 158лв. Така за отхвърления насрещен иск ищецът по него „О.К.“ ООД следва да заплати на ответника ЕТ „ММ-М. Й. – А.И.“ 693лв. Останалите разноски на едноличния търговец са направени във връзка с предявения от него иск, който бе приет за неоснователен.

Ответникът по първоначалния иск „О.К.“ ООД не е представил доказателства за платено адвокатско възнаграждение. В договора за правна защита и съдействие е посочено, че уговореното такова в размер на 700лв. ще бъде платено след приключване на делото. С оглед възприетия принцип, че на страната се дължат само реално направените от нея разноски, то в случая такива не следва да се присъждат /Тълкувателно решение № 6 от 6.11.2013 г. на ВКС по тълк. д. № 6/2012 г., ОСГТК/.

Така мотивиран, съдът

 

                                    Р       Е       Ш     И  :

 

ОТХВЪРЛЯ  предявения от ЕТ „ММ-М. Й. – А.И.“, ЕИК ********* против „О.К.“ ООД, ЕИК ********* иск с правно основание чл.55, ал.1, предл.3 вр. чл.87, ал.2 от ЗЗД вр. чл.318 от ТЗ за връщане на сумата от 18000лв. като получена на отпаднало правно основание по договор за търговска продажба на хедер за царевица, съгласно фактура №1423/25.09.2015г., ведно със законната лихва от подаването на исковата молба до погасяване на вземането.

ОТХВЪРЛЯ предявените от „О.К.“ ООД, ЕИК ********* против ЕТ „ММ-М. Й. – А.И.“, ЕИК ********* искове с правно основание чл.79, ал.1, предл.1 вр. чл.318 вр. чл.327, ал.1 от ТЗ и чл.86 от ЗЗД за заплащане на сума от 18800лв., представляваща част от цената на продаден и предаден хедер за слънчоглед, съгласно фактура №1455 от 08.09.2015г., както и на сума от 660лв., представляваща лихва за забава от 30.09.2015г. до подаването на исковата молба, ведно със законната лихва от подаването на исковата молба до погасяване на задължението. 

ОСЪЖДА „О.К.“ ООД да заплати на ЕТ „ММ-М. Й. – А.И.“ 693лв. деловодни разноски.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Пазарджишкия окръжен съд в 2-седмичен срок от съобщаването му на страните.

                                              

 

                                                      РАЙОНЕН СЪДИЯ: