Решение по дело №10008/2021 на Административен съд - Велико Търново

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 5 февруари 2021 г.
Съдия: Мария Добрева Василева Данаилова
Дело: 20217060710008
Тип на делото: Касационно административно наказателно дело
Дата на образуване: 11 януари 2021 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е
35

гр. Велико Търново, 05.02.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА



Административен съд – Велико Търново, първи касационен състав, в публично заседание на двадесет и девети януари две хиляди и двадесет и първа година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ                                                 ЙОРДАНКА МАТЕВА

ЧЛЕНОВЕ:                                                        МАРИЯ ДАНАИЛОВА РОСЕН БУЮКЛИЕВ

при секретаря *** Ф.и участието на прокурора Светлана Иванова, разгледа докладваното от съдия Данаилова касационно НАХД № 10008/2021 г. и за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс, вр. с чл. 63, ал. 1, изр. ІІ от Закона за административните нарушения и наказания.

 

С Решение № 260167 от 13.11.2020г. по НАХД № 922/2020г. по описа на Районен съд Велико Търново е потвърдено Наказателно постановление №  20-1275-000729 от 21.05.2020 г. на ВПД Началник Сектор „Пътна полиция” към ОД МВР гр. В. Търново, с което на Ф.Й.Ф. от гр. В. Търново за нарушение на чл. 104 б, т. 2 от ЗДвП и на основание чл. 175 а, ал. 1, пр. 3 от ЗДвП му е наложено административно наказание глоба 3000 лева и лишаване от право да управлява МПС за 12 месеца, като.

 

В законния срок срещу решението е подадена касационна жалба от Ф.Й.Ф., чрез *Н.Н. от ВТАК, с което въззивното решение се обжалва по касационен ред като неправилно - постановено при нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила. По същество касаторът излага доводи, че в несъответствие със събраните по делото доказателства съдът е извел извод за законосъобразност на НП.  Не можело да се установи кога, къде, кой и какъв автомобил е управлявал. От дадените писмени обяснения на водача било видно, че той просто бил избегнал ПТП с друг движещ се автомобил и не бил форсирал или демонстративно превъртал гумите на автомобила. Липсвали доказателства за изследване целта на движението на автомобила. По тези съображения моли решението да бъде отменено и да се постанови друго, с което НП да се отмени.

 

Ответникът по касация – Сектор пътна полиция Велико Търново към ОД на МВР Велико Търново не заема становище по жалбата.

 

Представителят на ВТОП дава становище за неоснователност на касационната жалба. Опровергавали се от доказателствата по делото твърденията в нея, че в хода на производството не е било установено кой, кога и какъв автомобил е управлявал. В тази връзка съдът правилно е ценил всички събрани доказателства и е направил обоснован и законосъобразен извод за извършено от касатора нарушение. Счита същото за безспорно доказано, противно на твърдяното, поради което решението на съда, с което е потвърдено НП, е правилно. Предлага същото да бъде оставено в сила.

 

Настоящият касационен състав на Административен съд – Велико Търново, като взе предвид събраните по делото доказателства от ВТРС и наведените от касатора възражения намира за установено от правна страна следното:

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна, съгласно чл. 210, ал. 1 от АПК и отговаря на изискванията на чл. 212 и чл. 213 от същия кодекс, приложими по силата на чл. 63, ал. 1, изр. ІІ от ЗАНН. Като такава същата е процесуално допустима за разглеждане в настоящото производство. Разгледана по същество жалбата е неоснователна.

 

При извършената на основание чл. 218, ал. 2 от АПК, вр. с чл. 63, ал. 1, изр. ІІ от ЗАНН проверка, съдът не установи наличието на пороци, засягащи валидността и допустимостта на обжалвания съдебен акт.

Въззивният съд правилно е установил следната фактическата обстановка по делото:

На 27.04.2020 г. около 18:30 часа в РЦ 112 Русе е получен сигнал/обаждане от лице, представило се като С. Ф.. Свидетелят подал сигнал за извършено нарушение по ЗДвП от лек автомобил - тъмнозелен на цвят, с рег. ***, в гр. ***, при отбивка за магазин "Стиви", в посока ул. "Г. Измирлиев". Писмен сигнал е бил подаден и от *** Т.И.до Сектор ПП при ОД МВР В. Търново, вх. № 127500-8296/28.04.2020 г. В същия е било изложено, че на дата 27.04.2020 г. около 18.30 часа  на ул. "Г. Живков" 1, бл. 7, при отбивка за магазин "Стиви", тъмно зелено - черно БМВ, с рег. № ***, управляван от млад шофьор, демонстративно, нагло и с непреценено висока скорост е навлязъл в завой и автомобилът едвам е бил овладян, като е извършвал движения в ляво и в дясно, от единия до другия бордюр на платното. Посочено е също, че е създал реална опасност за пешеходците на пешеходната пътека и паркираните автомобили. След няколко минути същият автомобил се е върнал в обратната посока, с висока скорост, при наличие на пешеходна пътека, завой и знак за ограничение на скоростта 30 км/ч и то във време най - натоварено за движение по пътищата, около 18.30 часа. Очевидците С. Ф. и Т.И.депозирали писмени обяснения по случая. Установено е, че шофьорът е Ф.Й.Ф., а автомобилът е собственост на майка му - Добринка Христова Иванова.

 

С обжалваното решение въззивният съд е потвърдил наказателното постановление за налагане на глоба и лишаване от право да управлява МПС за срок от 12 месеца, тъй като при извършената от съда проверка не са констатирани съществени процесуални нарушения в административнонаказателното производство. АУАН и НП са издадени от оправомощени за това лица, в рамките на законоустановените срокове. От събраните по делото доказателства, съдът е приел, че нарушението, за което е ангажирана административно наказателната отговорност на жалбоподателя, е осъществено от обективна страна. Съдът е счел, че описаната в обстоятелствената част на обжалваното наказателно постановление фактическа обстановка е правилно установена, потвърждаваща се от всички събрани по делото писмени и гласни доказателства, които са непротиворечиви. Актосъставителят и свидетелят по акта в рамките на съдебното следствие потвърждавали описаната в НП фактология. Правилно наказващият орган бил определил приложимите  материални разпоредби, като е приел, че е осъществен съставът на нарушение по чл. 104б, т. 2 от ЗДвп. Счел е за неоснователни доводите, изложени в жалбата за недоказаност на основни белези от обективната страна на нарушението - дата, водач, място, цвят на автомобила, регистрационен номер и обстоятелствата около случая, тъй като те се опровергават от събраните по делото гласни и писмени доказателства и доказателствени средства. Наложената санкция е в абсолютен размер. Не намира приложение институтът на малозначителност по чл. 28 от ЗАНН, тъй като нарушението не разкрива признаците на по - ниска обществена опасност.

 

Настоящият състав намира решението за правилно, по изложените в него мотиви, които се споделят от настоящия състав. Касационната жалба, с оплакванията формулирани в нея, е неоснователна.

Решаващият състав на РС е формирал изводите си въз основа на изцяло изяснената от него фактическа обстановка, след като е обсъдил всички обстоятелства по делото, установяващи се от събраните писмени доказателства, както и наведените от страните доводи и възражения. При постановяване на обжалваното решение правилно е приложен материалния закон. Районният съд не е нарушил процесуалните правила относно събирането на допустимите и относими към спора доказателства, и е попълнил делото с такива, установяващи наведените като спорни в производството пред него факти.

Правилно съдът е приел за доказано по несъмнен начин нарушението. Не намират доказателствено потвърждение фактическите твърдения на процесуалния представител на жалбоподателя, че липсват основни белези, отнасящи се до обективната страна на нарушението - дата, водач, място, цвят на автомобила, регистрационен номер и обстоятелствата около случая, както и целта на водача. От приложеното писмо на РЦ 112 Русе се установява, че на 27.04.2020 г. в 18.20 часа е получено обаждане от лице, което се е представило с имена С. Ф.. Това от своя страна кореспондира и с писмения сигнал входиран при ОД МВР В. Търново от другия очевидец *** Т. Илиева на 28.04.2020 г., в който изрично е отразено, че денят на възприетото от последната е 27.04.2020 г. В този смисъл са и писмените обяснения на нарушителя пред контролния орган, дадени на 08.05.2020 г. и останалите, събрани в хода на административнонаказателното производство доказателства и доказателствени средства.

Наказателното постановление съдържа описание на нарушението, датата и мястото на извършване обстоятелствата, при които е извършено, както и доказателствата, които го потвърждават. Установената в акта фактическа обстановка, възпроизведена в обжалваното постановление, кореспондира със събраните в хода на производството доказателства. Описанието на нарушението в НП визира обстоятелствата, въз основа на които е прието, че е осъществен състава на вмененото административно нарушение. Не е била налице пречка за наказаното лице да разбере за какво конкретно нарушение е ангажирана административнонаказателната му отговорност и да организира адекватно защитата си. С оглед гореизложеното не се подкрепя от доказателствата по делото твърдението в касационната жалба, поради което не се констатира допуснато нарушение на разпоредбата на чл. 52, ал. 4 от ЗАНН.

Неоснователно е и другото твърдение в касационната жалба за допуснато съществено процесуално нарушение, тъй като не били събрани доказателства относно ползването на пътя, отворен за обществено ползване за други цели, освен в съответствие с тяхното предназначение за превоз на хора и товари. Правилно е посочена санкционната разпоредба на чл. 175а, ал. 1, пр. 3 от ЗДвП, на основание на която е наложеното административно наказание. Свидетелите очевидци и събраните доказателства, потвърждават умишлените действия на касатора, изразяващи се в умишлено поднасяне на автомобила чрез форсиране на двигателя и превъртане на задвижващите колела на автомобила. Твърдението в касационната жалба, че движението се дължи на предприета маневра за избягване на ПТП с друг движещ се автомобил се опровергава от показанията на очевидците, че след няколко минути същият автомобил се е върнал в обратната посока, с висока скорост, при наличие на пешеходна пътека, завой и знак за ограничение на скоростта 30 км/ч и то във време най - натоварено за движение по пътищата, около 18.30 часа. Правилото на чл. 104б, т. 2 от ЗДвП въвежда императивна забрана водачите на моторни превозни средство да използва пътищата, отворени за обществено ползване, за други цели, освен в съответствие с тяхното предназначение за превоз на хора и товари. Без съмнение цитираната норма цели да охрани особено важни обществени интереси като живота и здравето на участници в движението, чрез въвеждане на забрана за конкретни действия от страна на водачите на МПС, които биха довели до влошаване на пътната обстановка и повишаване на риск от пътнотранспортни инциденти.

 

При така изложеното настоящият състав намира, че обжалваното решение не страда от пороци, представляващи касационни основания за отмяната му. Същото е правилно и законосъобразно постановено, поради което следва да бъде оставено в сила.

 

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, във вр. с чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, Административен съд – Велико Търново,

 

Р     Е     Ш     И:

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 260167 от 13.11.2020г. по НАХД № 922/2020г. по описа на Районен съд Велико Търново.

РЕШЕНИЕТО е окончателно.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: 

 

 

 

ЧЛЕНОВЕ:           1.

 

 

 

 

2.