ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 260063/ 13.10.2020г.
гр.Варна
Варненският апелативен
съд, в закрито съдебно заседание, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ДИАНА ДЖАМБАЗОВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИНЕЛА ДОНЧЕВА
РОСИЦА СТАНЧЕВА
като
разгледа докладваното от съдия Р. Станчева
въззивно ч. гр. дело № 370/2020г.,
за да се произнесе
съобрази следното:
Производството е по реда на чл. 274 и сл. ГПК.
Образувано
е по частна жалба на А.В.С. и С.Г.С., чрез процесуалния им представител адв. Ж.
*** против определение № 352/29.07.2020г. на ОС - Шумен, постановено по гр.д. №
423/2019г. с което производството по делото е спряно, на основание чл.229 ал.1
т.5 ГПК, до приключване с влязъл в сила акт на сл.д. № 32/2020г. на ОСС при ОП
- Стара Загора.
В
жалбата се излагат оплаквания за неправилност на първоинстанционното
определение. Твърди се, че не са налице предпоставките на чл.229 ал.1 т.5 ГПК,
тъй като със задължителна сила за гражданския съд се ползва само влязлата в
сила присъда, но не и актовете в досъдебната фаза, както и че реализирането на
гражданската отговорност не е обусловена от това дали деликтът съставлява и
престъпление. Иска се от настоящата инстанция да отмени обжалвания съдебен акт
и върне делото за продължаване на съдопроизводствените действия.
В
срока по чл.276 ГПК са постъпили отговори от ответника Гаранционен фонд и от
конституираното на негова страна трето лице-помагач Ж.Н.М., в които се изразява
становище за неоснователност на жалбата.
Частната жалба е депозирана в срок, от
легитимирана страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, с оглед на което
е процесуално допустима. По същество, настоящият състав намира същата за неоснователна
по следните съображения:
Първоинстанционното производство е образувано по
предявени от настоящите жалбоподатели искове против Гаранционния фонд за
заплащане на обезщетения за претърпени от тях неимуществени вреди от смъртта на
тяхната дъщеря, настъпила в резултат на причинено от третото лице ж. М. ПТП.
Съобразно изложените в исковата молба фактически
основания, виновна за настъпването на процесното ПТП на 2310.2014г. е водачката
на л.а. Ж. М., която е нарушила правилата на ЗДвП и в резултат на което тяхната
дъщеря е получила подробно посочени травматични увреждания, довели
впоследствие, след изписването й от болницата и до нейната смърт. Тези
фактически твърдения кореспондират и на състава на престъпление по чл.343 ал.1
б."в" НК, по отношение на което в първоинстанционното производство са
представени доказателства за повдигнато обвинение срещу ж. М.. Не е спорно, че
досъдебното производство по това обвинение все още е висящо.
При това положение, изводът на ОС - Шумен за наличие на
процесуална пречка по см. на чл.229 ал.1 т.5 ГПК е правилен и законосъобразен.
Гражданският съд не е компетентен да се произнася по противоправността и вината
относно деяние, което е инкриминирано като престъпление и от настъпването на
което се претендира да са претърпени вреди, ангажиращи гражданската отговорност
на дееца. В същото време отговорността на ответника Гаранционен фонд е
обусловена от отговорността на деликвента. Доводите
на жалбоподателя, че задължителна за гражданския съд относно противоправността и вината на дееца е
единствено влязлата в сила присъда, но не и актовете на органите в досъдебното
производство са принципно основателни. Но в настоящия случай основанието за
спиране не е наличието на висящ наказателен процес в досъдебната му фаза, т.е.
по чл.229 ал.1 т.4 ГПК, а наличието на данни за престъпни обстоятелства,
обосноваващи исковата претенция, които са спорни между страните /наличието на
виновно противоправно поведение и причинната връзка между същото и настъпилата
впоследствие смърт на пострадалата/ и които изключват на този етап компетентността
на гражданския съд да се произнесе по тях.
Съдебната практика е константна, че когато е налице
образувано досъдебно производство срещу дееца и извършеното от него деяние, за
което му е повдигнато обвинение е идентично с това, за което са въведени твърдения
в исковото производство по предявен срещу него иск, и не са налице
предпоставките на чл.124 ал.5 ГПК, то това съставлява процесуална пречка за
надлежното упражняване на правото на иск по см. именно на чл.229 ал.1 т.5 ГПК
/в т.см. Определение № 290/01.09.2020г. по ч.т.д. № 1303/2020г. на ВКС, І г.о.;
Определение по ч.т.д. № 1443/2019г. на ВКС, ІІ т.о. и др./.
Ето защо, като е достигнал до този правен извод
първоинстанционният съд е постановил законосъобразен съдебен акт, който следва
да бъде потвърден.
Водим от изложеното, съдът
О П Р Е Д Е Л И
ПОТВЪРЖДАВА
определение № 352/29.07.2020г. на ОС - Шумен, постановено по гр.д. № 423/2019г.
Определението
може да се обжалва при условията на чл.280 ГПК, с касационна жалба пред
Върховния касационен съд, в 1-седмичен срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.