РЕШЕНИЕ
№
гр.Ловеч, 02.06.2023 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ЛОВЕШКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, първи касационен състав, в публично заседание на девети май през две хиляди двадесет и трета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИМИТРИНА ПАВЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: ГЕОРГИ ХРИСТОВ
ЙОНИТА ЦАНКОВА
при секретаря ТАТЯНА ТОТЕВА и в присъствието на прокурора ЦВЕТОМИР
ПАПУРКОВ като разгледа докладваното от съдия ЦАНКОВА КАНД № 32 / 2023 год. и на основание данните по делото и
закона, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 63, ал. 1 от ЗАНН във връзка с гл. ХІІ от АПК.
С решение № 138 от 30.12.2022 г., постановено по АНД № 343/2022 г. Троянският районен, трети състав, е потвърдил Наказателно постановление № НП-252/26.08.2022 г. на Зам. - Председателя на Държавна агенция за метрологичен и технически надзор, с което на „*****“ ООД, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление: Област Ловеч, Община Троян, с. *****“, е наложено административно наказание – имуществена санкция в размер на 500 лв. /петстотин лева/, на основание чл. 83 и чл. 53, ал. 2 от ЗАНН, чл. 55, ал. 1 от ЗТИП, за нарушение на чл. 46, ал. 2, т. 3 от Закона за техническите изисквания към продуктите.
Недоволно от така постановеното решение е останало„*****“ ООД, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление: Област Ловеч, Община Троян, с. *****“, представлявано от управителя Г.К., чрез адв. Б.В. от САК, което е подало касационна жалба с твърдения за нарушение на материалния закон и съществени нарушения на процесуалните правила. Релевират се основания за отмяна на наказателното постановление, които са били развити и пред районния съд в първоинстанционната жалба, като не се сочат конкретни нарушения на районния съд. Сочи се, че районният съд неправилно е отхвърлил приложението на чл. 28 от ЗАНН, като се сочи, че „в ЗАНН липсва легално определение на „маловажен случай“. Чл. 11 от ЗАНН препраща към разпоредбите на общата част на Наказателния кодекс“, като се цитира разпоредбата на чл. 93, т. 9 от НК, без да се съобрази, че разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН е изменена, а в действащата редакция /ДВ, бр. 109 от 2020 г., в сила от 23.12.2021 г./, съществува легална дефиниция на „маловажен случай“ - § 1, т. 4 от ДР на ЗАНН - "Маловажен случай" е този, при който извършеното нарушение от физическо лице или неизпълнение на задължение от едноличен търговец или юридическо лице към държавата или община, с оглед на липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства, представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушение или на неизпълнение на задължение от съответния вид. Сочи се, че РС не е направил анализ на смекчаващите и отегчаващите обстоятелства, а бланкетно е заключил, че административнонаказващият орган правилно не е приложил чл. 28 от ЗАНН. Отрича се извършването на административното нарушение, като се сочи, че свидетелите очевидци Лачев и К. са заинтересовани, защото са служители - инспектори в администрацията на ответника – РО ИДТН „Северозападна България“. В заключение се иска отмяна на първоинстанционното решение и постановяване на друго решение, с което да се отмени наказателното постановление, като се претендират и разноски за адвокатско възнаграждение.
В съдебно заседание касаторът не се представлява, представена е молба вх. № 1326/09.05.2023 г. на касатора, с която се моли да се даде ход на делото, липсват доказателствени искания, поддържа се касационната жалба, като се претендират разноски за адвокатско възнаграждение за две инстанции съгласно списък на разноските.
Ответникът по касационната жалба – заместник-председател на Държавна агенция за метрологичен и технически надзор, не се представлява, а представя писмено становище, чрез ПП В.В., в което оспорва касационната жалба, излага аргументи за законосъобразност на обжалваното решение на ТРС, поради което моли да бъде оставено в сила, като претендира и разноски за юрисконсултско възнаграждение.
Представителят на прокуратурата дава заключение, че касационната жалба е неоснователна, а решението на първоинстанционния съд законосъобразно, поради което моли да бъде оставено в сила.
Касационният състав на съда като прецени събраните по делото доказателства и съобрази доводите на страните и наведените касационни основания, намира за установено следното:
Жалбата е подадена в законоустановения срок от надлежна страна, поради което е допустима и следва да бъде разгледана от касационната инстанция.
Жалбата е неоснователна.
С Наказателно постановление № НП-252/26.08.2022 г. на Зам. - Председателя на Държавна агенция за метрологичен и технически надзор, на „*****“ ООД, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление: Област Ловеч, Община Троян, с. *****“, е наложено административно наказание – имуществена санкция в размер на 500 лв. /петстотин лева/, на основание чл. 83 и чл. 53, ал. 2 от ЗАНН, чл. 55, ал. 1 от ЗТИП, за нарушение на чл. 46, ал. 2, т. 3 от Закона за техническите изисквания към продуктите.
При проверка на законосъобразността на първоинстанционното решение касационната инстанция е обвързана само със сочените от касатора касационни основания - чл. 218, ал. 1 от АПК, като за вилидността допустимостта и съответствието на решението с материалния закон съдът следи и служебно. Видно е, че решението на РС е валидно и допустимо.
Развитите в касационната жалба доводи за отмяна на НП са били развити и пред първоинстанционния съд, който е изложил подробни и законосъобразни мотиви, които се споделят от касационната инстанция.
Районният съд е изложил подробни мотиви за липса на допуснати процесуални нарушения при издаването на АУАН и НП, които се споделят от касационната инстанция, която следва да препрати към тях на основание чл. 221, ал. 2 от АПК.
Касационната инстанция споделя и мотивите на РС за съставомерност на административното нарушение, като следва да препрати към тях на основание чл. 221, ал. 2 от АПК.
Отделно следва да се посочи, че районният съд е изложил подробни мотиви защо кредитира показанията на двамата свидетели – очевидци на административното нарушение Н.Л.и П. К., които са извършили проверката на 09.05.2022 г. и са констатирали, че асансьорът е работил, бил е в движение, като е спирал на всички етажи, включително е ползван и от гости на хотела. Правилно районният съд е кредитирал показанията на свидетелите – очевидци на административното нарушение Н.Л.и П. К., които, независимо че се служители на ответника, няма как само на това основание да се приеме, че са заинтересовани. Самото качество на служители на инспекторски длъжности в РО ИДТН „Северозападна България“ не може да обоснове твърдяната от касатора заинтересованост на свидетелите - очевидци Н.Л.и П. К., т.к. същите са контролни органи, работят в офис на ответника в гр. Плевен, поради което нямат нито финансови, нито други интереси с оглед местоработата им в гр. Плевен, които да обосноват тяхна възможна заинтересованост. Да се приеме голословното твърдение на касатора в касационната жалба, което не е подкрепено с никакви доказателства, че само качеството на служители на ответника обосновава заинтересованост, а оттам и недостоверност на показанията на свидетелите длъжностни лица, инспектори, които са проверяващи, би означавало на практика на проверки на всички контролни органи проверяващите да водят със себе си поемни лица, каквото изискване няма нито в ЗАНН, нито в който и да било специален закон. В допълнение тъкмо качеството на служители на ответника – инспектори, на в РО ИДТН „Северозападна България“, офис Плевен, е гаранция, че в конкретния случай проверяващите инспектора не се познават лично с никой от персонала на хотела, който се намира във „Вилна зона“, с. Чифлик, Община Троян.
Отделно следва да се посочи, че показанията на свидетелите – очевидци Н.Л.и П. К. са подробни, ясни и непротиворечиви по между си, като съответстват и на всички писмени доказателства по делото, поради което правилно са били кредитирани.
От друга страна правилно РС не е кредитирал показанията на свидетелката на жалбоподателя В.К.Д., която именно е служител на касатора - „*****“ ООД, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление: Област Ловеч, Община Троян, с. *****“, поради което е на пряко подчинение поради трудово или друго правоотношение и зависимост от касатора. Същата свидетелка е присъствала на проверката на 09.05.2022 г., работила е на рецепцията на хотела, като именно по време на нейната смяна е осъществена проверката, като същата свидетелка е подписала и протокол за извършена проверка от 09.05.2022 г. /на л. 23-24 от делото на РС/, който протокол е предявен на свидетелката Д. в съдебно заседание на 01.11.2022 г., като свидетелката Д. изрично е потвърдила в съдебното заседание на 01.11.2022 г., че подписът в протокола е положен от нея. Обстоятелството, че в съдебното заседание на 01.11.2022 г. свидетелката Д. излага различна фактическа обстановка от тази, описана в протокола за проверка, правилно е обсъдено от районния съд, който е изложил и мотиви за заинтересованост на същата свидетелка, които са напълно логични предвид това, че свидетелката Д. е в трудово или друго правоотношение с дружеството – касатор.
Ето защо правилно и при преценка на всички писмени и гласни доказателства по делото - поотделно и в съвкупност, районният съд е приел, че административното нарушение е доказано.
Касационната инстанция споделя и мотивите на РС за липса на маловажност на случая по чл. 28 от ЗАНН.
Правилно районният съд е констатирал, че с нищо процесното административно нарушение не се характеризира с по - ниска степен на обществена опасност в сравнение с типичните случаи на административни нарушения от същия вид. Правилно е констатирано, че в случая не е спазен режимът на регистрация на асансьор, който е съоръжение с повишена опасност, като в допълнение следва да се посочи от касационната инстанция, че в случая може да се говори дори за по-висока степен на обществена опасност, т.к. асансьорът се намира в хотел, което прави ползването на същия по-опасно, предвид това, че потребителите на асансьора са потенциално всички гости на хотела, което характеризира нарушението като дори такова с по-висока степен на обществена опасност.
В допълнение, както беше отбелязано по-горе, касаторът сочи отменена разпоредба на чл. 28 от ЗАНН. Съгласно разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН в действащата редакция /ДВ, бр. 109 от 2020 г., в сила от 23.12.2021 г./, съществува легална дефиниция на „маловажен случай“ - § 1, т. 4 от ДР на ЗАНН - "Маловажен случай" е този, при който извършеното нарушение от физическо лице или неизпълнение на задължение от едноличен търговец или юридическо лице към държавата или община, с оглед на липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства, представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушение или на неизпълнение на задължение от съответния вид. Районният съд правилно е приел, че липсват предпоставки за „маловажен случай“, като и този извод на РС се споделя от касационната инстанция.
При този изход на делото е неоснователна претенцията на касатора за присъждане на разноски.
При този изход на делото основателна е претенцията на
ответника за присъждане на разноски за юрисконсултско
възнаграждение на основание действащата в момента редакция на чл. 63д от ЗАНН,
във вр. с чл. 37 от
Закона за правната помощ и чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната
помощ, чийто размер с оглед правната и фактическа сложност на делото и
обстоятелството, че ответникът е представил само писмено становище, без да се е
явил процесуален представител по делото, касационната инстанция определя на 100
лв.
Ето защо касационната жалба е неоснователна, а решението на районния съд като законосъобразно следва да бъде оставено в сила.
С оглед правомощията на касационната инстанция по чл. 218, ал. 2 от АПК и за пълнота следва
да се отбележи, че решението на РС е
валидно, допустимо и съответстващо на материалния закон.
На основание гореизложеното и чл. 63в от ЗАНН и чл. 221 от АПК Ловешкият административен съд
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 138 от 30.12.2022 г., постановено по АНД № 343/2022 г. на Троянски районен, трети състав.
ОСЪЖДА „*****“ ООД, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление: Област Ловеч, Община Троян, с. *****“, представлявано от управителя Г.Г.К., да заплати на Държавна агенция за метрологичен и технически надзор юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв. /сто лева/ разноски за настоящата инстанция.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: