№ 93
гр. Шумен, 25.04.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ШУМЕН, СЪСТАВ I, в публично заседание на
девети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Мирослав Г. Маринов
Членове:Ралица Ив. ХаджиИ.а
Петранка Б. Петрова
при участието на секретаря Силвия Й. Методиева
като разгледа докладваното от Ралица Ив. ХаджиИ.а Въззивно гражданско
дело № 20243600500114 по описа за 2024 година
Производство по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
С решение №965 от 15.12.2023г. по гр.дело №2692/2022г., ШРС е осъдил на основание
чл.45, ал.1 от ЗЗД, Е. С. И. да заплати на Г. Й. Д. сума в размер на 800лв., представляваща
обезщетение за претърпени от ищеца неимуществени вреди, изразяващи се в уронване
престижа и доброто му име от противоправното поведение на ответника осъществено, чрез
неверни и обидни твърдения отправени спрямо ищеца на 09.11.2022г. на паркинга пред
магазин „Кауфланд 2“ в гр.Шумен, както и сума в размер на 1000лв., представляваща
обезщетение за претърпени от ищеца неимуществени вреди, изразяващи се в преживяване
на унижение, накърнено достойнство и чест от противоправното поведение на ответника
осъществено, чрез отправянето на неверни и обидни твърдения, като „...идва почерпен…“,
„…в тоя вид…“, „…представя се за полицай…“ в разпространена на 13.11.2022г.
публикация от потребителския профил на ответника в социалната мрежа „Фейсбук“ и
станали достояние на неограничен брой потребители, ведно със законната лихва върху
главниците, считано от 09.11.2002г. върху първата и от 13.11.2022г.върху втората, до
окончателното им изплащане.
Решението е обжалвано от ответника изцяло. Намира същото за неправилно, и
необосновано. При разглеждане на делото били допуснати нарушение на
съдопроизводствените правила, което водело до необснованост на формираните от съда
изводи и до нарушение на материалния закон. Неправилто съдът отхвърлил
доказателствените искания на ответника в първото съдебно заседание, въпреки че
преклузията за тях не била настъпила. Приносът на пострадалия бил надлежно релевиран от
1
ответника чрез защитно възражение в срока за отговор на исковата молба, но последното не
било разгледано от съда поради отхвърлените доказателствени искания. След уточняване на
исковете от страна на ищеца, на ответника не била дадена възможност да изрази своето
становище. Съдът при постановяване на решението не се съобразил и със събраните
доказателства. Не подходил критично и не отчел заинтересоваността на свидетелите на
ищеца от изхода на делото. Същите не били възприели никакви обидни думи и реплики от
страна на ответника, нито са били свидетели на евентуално търпени неимуществени вреди,
освен че ответникът бил заснел извършването на проверка от длъжностните лица.
Доколкото нямало обективни обстоятелства, които да опровергават или да потвърдят
верността на съжденията на ответника-употребил ли е или не алкохол ищеца, те се явявали
функция от правото на свободно изразяване на гражданит и не били елемент от състава на
чл.45 от ЗЗД. Не била налице и никаква вербална агресия от страна на ответника спрямо
ищеца, нито на 09.11.2022г., нито на 13.11.2022г. Не можело да се вменява причиняване на
вреда със заснемане и публикации, защото в тях нямало обида, неоснователни, неверни и
обидни твърдения. Проверката по докладна записка на ищеца за евентуално извършено
престъпление от ответника на 09.11.2022г. била приключила поради липса на данни за
извършено престъпление от общ характер. СПЕ била изготвена шест месеца след инцидента
и не отразявала състоянието на ищеца към момента на твърдените вреди, въпреки че
ползвала данните по делото. Полицейските служители работели в силно стресови ситуации
и не се установявала причинна връзка межди деянието и вредата, и дали състоянието на
ищеца е породено от публикацията и случката или от работата му. Неправилно в решението
била цитирана и нормата на чл.32 от Конституцията на РБългария. . Ето защо моли,
решението да бъде отменено и вместо него постановено друго такова, с което исковите
претенци бъдат отхвърлени като неоснователни и недоказани. Претендира и присъждане
на направените деловодни разноски.
Въззиваемата страна взема становище по неоснователността на въззивната жалба и
правилността на обжалваното решение.
Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259 от ГПК, поради което се явява
процесуално допустима.
Шуменският окръжен съд, след като обсъди доводите, изложени в жалбата и прецени
поотделно и в съвкупност събраните по делото доказателства, приема за установено
следното:
Не е спорно между страните, че към 09.11.2022г., съответно към 13.11.2022г., а и към
настоящия момент, ищецът Г. Й. Д. е служител в група „Охрана на обществения ред“ при
РУ-Шумен, на длъжност „старши инспектор“.
Съгласно показанията на свид.Е.И.а/съжителка на ищеца, старши разследващ
полицай/, на 09.11.2022г. около 20.30ч. с Д. и малкото й дете се движели по тротоара на
ул.“......“ в посока магазин „Кауфланд 2“, като към този момент не били на работа и били
цивилни. Чули силен шум от форсиране на двигател на автомобил и забелязали, че същият
автомобил в района на бензиностанция „Петрол“ изпреварил рисковано друг автомобил.
2
Автомобилът преминал покрай тях с висока скорост, но успели да забележат марката и цвета
му, както и посоката му на движение. Видели, че автомобилът бил на паркинга на магазина
и от него слязъл млад мъж, като в колата имало и една жена. Ищецът го приближил,
легитимирал се и му направил забележка за рискованото управление на автомобила. В това
време към тях се приближил по-възрастен мъж-ответникът Е. И., който се представил за
баща на младежа. Заявил на ищеца на висок тон, че няма право да прави забележки и да
дава съвети, когато не е на работа и е цивилен. Ищецът се представил и показал служебната
си карта и на него. Поискал документите на водача за проверка, който му ги предоставил.
Ответникът се ядосал и започнал да заснема случващото се с мобилния си апарат, без да
предупреди ищеца, че ще го снима и без да му поиска съгласието за това. Д. настоявал на
няколко пъти И. да престане да го снима, но заснемането не се спряло. Тогава ищецът
извадил своя телефон и докладвал на оперативния дежурен на РУ-Шумен, за случващото
се. Когато дошъл екипът, свидетелката не била в близост до проверката, тъй като дъщеря й
била с тротинетка и трябвало да обикаля с нея. Водачът бил тестван за употреба на
наркотици, и за алкохол. Ответникът се опита да заснеме и служителя на полицията В., но
последният му казал да спре заснемането. На 13.11.2022г. ищецът получил телефонно
обаждане от А.П., като по този начин разбрали, че във „Фейсбук“, групата „Шумен днес“ е
публикувана снимка, на която е заснет ищецът в момента в който се случват събитията на
09.11.2022 г. пред магазин „Кауфланд 2“. Влезли в групата и видяли снимката и поста под
нея, имало коментар в следния смисъл от потребител с имена „Е. И.“- „Познавате ли го тоя,
идва почерпен на паркинга на Кауфланд 2 в този вид и се представя за полицай и иска
документи за самоличност и ние сме длъжни да му даваме такива“. След снимката имало
множество коментари, обидни мнения и дори колаж на снимка на която се виждало лицето
на ищеца с множество грозни обидни коментари. Свидетелката сочи, че нищо от написаното
не отговаряло на действителността. Ищецът изобщо не бил употребил алкохол, както се
твърдяло в поста. От поста Д. се чувствал засрамен и обиден, тъй имал двадесет и две
години служба с изградена репутация в обществото, а в един момент били изнесени и факти
и обстоятелства, които изобщо не кореспондирали с истината. Била спестена и
първопричината да бъде публикувана тази снимка. Същата вечер получи множество
обаждания и от много други колеги –бивши и настоящи, от познати които били
изключително изненадани и със сигурност не повярвали на написаното, защото познавали
ищеца като изключително съвестен и отговорен служител с перфектно изпълнение на
служебните задължения, без наказания без провинения. Вследствие на това имало промяна в
психиката на Д.- чувствал се разстроен, разтревожен, изпитвал стрес и напрежение.
Случвало се през нощта да се събуди, и да не може да заспи. Потърсил специализирана
помощ и му бил изписан „Ремотив“ - два пъти дневно. Не ползвал болничен и си
изпълнявал служебните задължения. Чувствал се зле, защото публикацията станала
достояние на определен кръг от хора, поради публичния характер с осмиване и опозоряване .
Съгласно показанията на свид. В.В./служител в сектор „Пътна полиция/, били
изпратени за съдействие със свид.С. пред паркинга на магазин „Кауфланд 2“ на 09.11.2022г
,по постъпил сигнал от Д... По обяснения на последния, водачът на автомобила предприел
3
рисково изпреварване на място, на което е забранено, в район на учебно заведение, с
множество пешеходни пътеки и легнал полицай, както и в тъмната част на денонощието.
Представили се и поискали документите на автомобила и извършили проверка на водача.
Разговаряли и с ответника, но последният се държал изключително грубо и неадекватно
през време на проверката и снимал. Викал и крещял, обикалял патрулния автомобил,
другия автомобил. Още при пристигането ответникът снимал с телефона си, като свидетелят
му обяснил, че няма право да снима служебния автомобил и техническото оборудване, което
е зачислено към него. Репликите от страна на ответника били, че колегата Д. е пиян и
неадекватен. Нито едното, нито другото отговоряло на истината. Свидетелят сочи, че за него
Д. бил перфектният служител-бил награждаван и не е наказван никога. След публикацията
Д. не се държал както преди, не бил същия. Чувствал се омерзен, омърсен. Като го видял,
два дена след публикацията, не се усмихвал, не му се говорело, чувствал се отвратително от
цялата ситуация.
В този смисъл са и показанията на свид.А.С./служител в сектор „Пътна полиция“/,
който сочи, че ответникът се държал доста арогантно с тюх, както и с ищеца. Имало
реплики, че не бил никакъв полицай, поведението му граничело с дребно хулиганство.
Свидетелят сочи и че ответникът казал, че Д. е пиян, но показанията му в тази част не са
категорични. През цялото време ответникът снимал с телефон и казвал, че ще се видят по
телевизията. Сочи, че ищецът винаги се е отзовавал, подкрепял младите колеги и се държал
доблестно. Д. бил в адекватно състояние и до последно спазвал благополучие и добър тон,
въпреки поведението на ответника.
Свид.А.П./братовчед и бивш колега на ответника/ излага, че първи се обадил на
ищеца след публикацията. Като я видял, направо бил потресен. Впоследствие видял и втора
снимка/по-късно разбрал, че е колаж/, на която бил сложен като задържано лице в патрулен
автомобил. Ищецът се ползвала с много добро име в обществото и в службата. Не пиел
алкохол. Д. също бил потресен от публикацията - до Нова година започнал да страни от
всичките си приятели, от роднини и колеги. Канили го да излезе с тях на заведение, но все
казвал, че не му е до това. Споделил му един-два пъти, че е шокиран и има проблеми със
съня. Опитвали се приятели и колеги да говорят с него, че това е нормално в
професионалната дейност, но просто нямало ефект от разговорите.
Свид.Н.И./съпруга на ответника/ сочи, че на 09.11.2022г. вечерта пътувала със сина
си в автомобил към магазин „Кауфланд 2“. , като до бензиностанция „Петрол“ имало бавно
движеща се кола, която изпреварили, паркирали пред магазина и там се срещнали с
ответника. Тръгнали да влизат в магазина, но забелязали, че непознат мъж-ищецът, бил до
сина им и размахвал ръце. Притеснили се и отишли да видят какво става. Непознатият се
представи за полицай, мъжътй го помолил да си покаже документите. След това започнал
спор за връщането на документите на синът им, които ищецът взел и не искал да върне.
Причината мъжът й да снима с телефона била, че ищецът не върнал документите, след като
ответникът го помолил. Причината да поискат тест за алкохол на ищеца била, че колата била
карана нормално от синът й, а непознат мъж го спрял и му искал документите. Съпругът й
4
публикувал нещо по адрес на ищеца, защото не го познавали и целта била да пита дали
някой го познава и дали имал право да вземе книжката, след като не е с униформа. Имало
най-различни коментари. Сочи и за последвали след това проверки от органите на реда.
На 21.11.2022г. от ОДМВР-Шумен излезли също с публикация във „Фейсбук“, в
която се разясняват фактите по случилото се, както и подкрепата, която дават на своя
служител.
По делото е представена от ищцовата страна и докладна записка до началнике на РУ
на МВР-гр.Шумен от Д. относно констатирано нарушение по ЗдвП, в която последният
описва случилото се на 09.11.2022г. Съгласно писмо от ОД на МВР-Шумен от 29.03.2023г.
по докладната била извършена проверка. Видно от резултата от проверката, изготвен от
началника на РУ-Шумен на 29.11.2022г., в хода на същата били снети писмени сведения от
Д. и Е.И.а, които потвърдили изложеното в докладната записка и допълнили, че никой от
присъстващите не бил отправял обиди или закани за саморазправа, като единствено бащата
на водача изразявал явно несъгласие с извършваната проверка на сина му. Същият не
буйствал, изразявал агресивно поведение или извършвал непристойни действия. Не бил
извършвал и други действия, нарушаващи обществения порядък. При проверката не били
установени данни за извършено престъпление от общ характер.
Представено е и писмо от ОД на МВР-Шумен от 29.03.2023г., адресирано до
процесуалния представител на ищеца, в което се сочи, че действията на мл.инспектор Г.Д.,
старши полицай в ГООР спрямо гражданин на 09.11.2022г. в гр.Шумен на паркинга на
магазин „Кауфланд-2“ не са били обект на проверка, тъй като нямало данни за извършено
дисциплинарно нарушение. Съгласно чл.66 от ЗМВР, при установяване на условия и
причини за извършването на престъпляния и други нарушения на обещствения ред,
полицейските органи вземат мерки за отстраняването им.
Съгласно заключението на изготвената по делото СПЕ, което съдът приема за пълно
и компетентно дадено, събитията случили се на 09.11.2022г. и 13.11.2022г. предизвикали у
ищеца преживявания на унижение, накърнено достойнство и чест, още повече, че станали
достояние на значими за него хора. В последващия период били водещи преработката на
инцидента, незаслужената обида, чувството за несправедливост, засегнато достойнство,
нарушено самочувствие, съпътствано от нощни пробуждания и нарушения на съня.
Описаното състояние съответствало на критериите за „Кратка адаптационна реакция“.
Психологичната реакция отшумяла в рамките на месец и половина след лечение, но още
било налице ситуативно напрежение и тревожност, провокирани от разговорите около
случилото се. На проведената на 24.11.2022г. консултация било назначено лечение с
„Ремотив“. В съдебно заседание вещото лице сочи, че към момента на освидетелстването,
симптомите били достатъчно добре заглушени и почти дезакуализирани. Разстройството в
адаптацията било заболяване, което се развивало след конкретен дистрес, т.е. конкретен
случай, не било трайно състояние, което да се развие в резултат на хроничен дистрес.
Работата на ищеца била свързана с преживяване на стрес, но нямала връзка със състоянието,
което е породило инцидента.
5
По делото е представен и диск, на който е въпроизведена публикацията от
потребител Е. И., със снимка на ищеца, в социалната мрежа „Фейсбук-„Познавате ли го тоя,
идва почерпен, в този вид и иска документи, представя се за полицай“, с последващи
коментари, включително и колаж с образа на ищеца.
Предвид така визираната фактическа обстановка, съдът достигна до следните
изводи:
Изложените от ищеца фактически обстоятелства, от които произтичат
претендираните права /главно вземане и акцесорно вземане/ и формулирания петитум, дават
основание на съда да приеме, че е сезиран с обективно съединени искове с правна
квалификация чл.45 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД.
За да възникне отговорност за вреди от непозволено увреждане следва да е
установено наличието на елементите от фактическия състав на чл. 45 ЗЗД, които са:
поведение/деяние/ - действие или бездействие/непредприемане на определено правно
изискуемо действие/, противоправност на поведението, претърпяна вреда, причинна връзка
между противоправното поведение и претърпяната вреда, вина. С оглед разпоредбата на
чл.45, ал.2 от ЗЗД вината се презумира, а останалите елементи подлежат на доказване от
ищеца. Противоправността е обективен елемент от фактическия състав на непозволеното
увреждане, а вината е субективен елемент.
В настоящия случай ищецът твърди, че в резултат на отправени от него обидни
реплики от страна на ответника на паркинга пред магазин „Кауфланд-2“ в гр.Шумен на
09.11.2022г.,-че бил пиян и че не може да изисква документи за самоличност, когато не е с
униформа, претърпял неимуществени вреди, изразяващи се в причинени му страдания-бил
обиден и унизен, бил уронен престижа и отличната му работа, получил разстройство в
адаптацията-състояние на субективен стрес и емоционално разстройство, обикновено
нарушаващо емоционалното функциониране, което възниква в период на адаптация към
последиците на стресогенно жизнено събитие./оценени на 800лв./. Такива неимуществени
вреди /оценени на 1000лв./, претърпял и вследствие публикацията на ответника по негов
адрес на 13.11.2023г. в социалната мрежа „Фейсбук“, придружена с негова снимка.
По отношение на случилото се на 09.11.2022г. на паркинга на магазин „Кауфланд-2“
в гр.Шумен: По делото не се установи, по реда на пълно и главно доказаване, ответникът да
е отправял обиди към ищеца, че последният бил пиян. По делото в тази насока са
ангажирани показанията на един свидетел В.В./показаниета на свид.С. не са категорични/, а
и видно от изложеното в резултата от извършената проверка от 29.11.2022г., по сведения на
самия Д. и И.а, никой от присъстващите не бил отправял обиди или закани за саморазправа,
ответникът не буйствал, не бил извършил други действия, нарушаващи обществения
порядък. Съобразявайки периода на извършване на проверката/дни след 09.11.2022г./, съдът
намира, че същата отразява в най-пълна степен случилото се на паркинга и в най-пълна
степен дава представа за поведението на ответника и най-вече за въздействието му върху
ищеца.
6
Дори да се приече, че ответникът на 09.11.2022г. е казал, че Д. е пиян, не се установи от
това последният да е претърпял твърдените от него вреди. Както бе посочено по-горе,
съгласно резултата от извършената проверка от 29.11.2022г., по сведения на Д. към него не
са отправяни обиди.
Що се касае до това, че ответникът бурно изразил несъгласие досежно компетентността
на ищеца да изисква документи за самоличност , то същото не би могло да се приеме за
противоправно деяние, доколкото ищецът не е бил на работа/липсват и твърдения същият
да е бил на разположение или в режим на дежурство/ и е бил цивилен. Нормално е в този
случай И. да заяви мнението си и подложи на съмнение казаното от ищеца. Разпоредбите на
Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР имат за адресат държавните
служители, не и гражданите, а в ЗМВР подобно правомощие липсва.
В настоящото производство не бе доказано, Д. да е претърпял някакви конкретни и преки
непосредствени неимуществени вреди от това, че ответникът оспорил правомощието му да
изисква документи за самоличност, когато не е с униформа.
Предвид изложеното настоящата инстанция намира, че не са налице предпоставките за
ангажиране отговорността на ответника за случилото се на 09.11.2022г. на паркинга на
магазин „Кауфланд-2“ в гр.Шумен.
Налице са всички елементи на фактическия състав на чл.45 от ЗЗД, но по отношение на
деянието от 13.11.2022г.-публикация от ответника, придружена със снимка на ищеца в
социалната мрежа „Фейсбук“.
Следва да се отбележи, че ответникът не отрича авторството и съдържанието на
представената публикация, а твърди, че в същата нямало обида, неоснователни, неверни и
обидни твърдения.
Настоящата инстанция намира, че внушението на публикацията е насочена лично към
ищеца, че съдържа обидни квалификации-че е почерпен / отрицателна черта на човешкия
характер съгласно общоприетите морални ценности и обществени разбирания/ и в този вид
иска документи за самоличност /не се сочи повода за това и че документите са поискани
само от лице, нарушило правилата на ЗДвП, което налага усещане за неадекватност в
действията му –че иска документите за самоличност от всеки и без повод/. Действително,
името на ищеца не е споменато, но ответникът е публикувал снимката му , поради което и
изводът който се налага, че адресат на публикуваното е именно той. Тези обидни твърдения
са възприети от ищеца и от голям брой хора, съгласно събраните гласни доказателства, и
истинността им не е установена по делото.. Напротив, разпитаните по делото
свидетели/свид.А.П., В.В., Е.И.а/ са категорични, че ищецът не e употребява. алкохол,
поискал е документите единствено на нарушителя. Отправените обидни твърдения са
насочени пряко персонално към ищеца и засягат по недопустим начин честта и
достойнството му. Нарушен е балансът между правото на ответника да вземе отношение и
критикува дадено поведение, от една страна, и правото на ищеца да защити своята
репутация, от друга.
7
Безспорно се установи/свидетелски показания, заключението на СПЕ/, че вследствие
на противоправното деяние на ответника на 13.11.2022г., ищецът е претърпял
неимуществени вреди, изразяващи се негативни емоционални изживявания като чувство на
неудобство, унижение и несправедливост, че е засегната репутацията и авторитета му, че е
станало достояние на много хора. Установи се, съгласно заключението на СПЕ, събитието е
довело до състояние съответствало на критериите за „Кратка адаптационна реакция“.
Психологичната реакция отшумяла в рамките на месец и половина след лечение, но още
било налице ситуативно напрежение и тревожност, провокирани от разговорите около
случилото се.
Съдът не споделя твърдението на жалбоподателя, че не била установена причинната
връзка между деянието на ответника и настъпилите вреди, тъй като заключението по СПЕ
било изготвено шест месеца след инцидента и не отразявала състоянието на ищеца към
момента на твърдените вреди, а полицейските служители работели в силно стресови
ситуации Както бе посочено по-горе, вещото лице е категорично, че „Разстройството в
адаптацията“ е заболяване, което се развива след конкретен дистрес, т.е. конкретен случай,
а не трайно състояние, което да се развие в резултат на хроничен дистрес, както и че
работата на ищеца била свързана с преживяване на стрес, но нямала връзка със състоянието,
което е породило инцидента. Заключението на вещото лице, почиващо на знанията му като
специалист в съответната област, не бе опровергано от ответната страна.
Всяка негативна промяна в психическото състояние на човека /отрицателно
емоционално изживяване, душевно страдание/ представлява неимуществена вреда по
смисъла на чл. 52, вр. чл. 45 ЗЗД.
Предвид изложеното настоящата инстанция намира, че са налице предпоставките на чл.
45 ЗЗД за ангажиране имуществената отговорност на ответника за претъпрпените от ищеца
неимуществени вреди – налице е превратно упражнено от ответника право на мнение, при
което чрез обиди и клеветнически твърдения са причинени неимуществени вреди на ищеца
– негативни емоционални преживявания, налице е и причинно-следствена връзка между
поведението на ответника и страданията на ищеца. Вината на ответника се предполага
съгласно чл. 45, ал. 2 ЗЗД, а по делото не е доказано противното.
Следва да се посочи и че в чл. 32, ал. 1 от Конституцията на РБългария е закрепено
правото на зачитане на личния и семеен живот. Елемент от правото на неприкосновеност на
личния живот е правото на защита на личните данни. Неприкосновеността на личния живот
на гражданите включва забраната те да бъдат следени, фотографирани, филмирани,
записвани или други подобни действия, без тяхно знание и въпреки изричното им
несъгласие, освен в предвидените от закона случаи. В случая наличието на такова
изключение не се установи. С публикуването след изричното противопоставяне на ищеца и
без негово съгласие на негово изображение, е допуснато нарушение на сочената норма.
По делото се установява от представените с исковата молба доказателства, че голям брой
лица са направили коментари под публикацията, образът на ищецът е използван и за
публикуването на колаж/как той седи в патрулния автомобил като арестант/, същата е
8
станала достояние на голям брой лица, включително и колеги на ищеца и членове на
семейството му.
С оглед материалите по делото и съобразно разпоредбата на чл.52 от ЗЗД, преценявайки
целия комплекс от обстоятелства: негативните преживявания за Д., характера, интензитета и
продължителността им, настоящата инстанция намира, че претенцията на ищеца за
обезвреда на неимуществени вреди е основателна и доказана в пълния предявен размер от
1000лв..
Съдът не споделя оплакванията в жалбата, че доколкото нямало обективни
обстоятелства, които да опровергават или да потвърдят верността на съжденията на
ответника-употребил ли е или не алкохол ищеца, те се явявали функция от правото на
свободно изразяване на гражданите и не били елемент от състава на чл.45 от ЗЗД, че с
публикацията не можело да се вменява причиняване на вреда защото в нея нямало обида,
неоснователни, неверни и обидни твърдения, че с нея се търсила единствено информация.
От показанията на свидетелите на ищцовата страна/свид.А.П., Е.И.а/ безспорно се установи,
че ищецът не употребява алкохол, като не е употребил такъв и към момента на случилото се
на 09.11.2022г.. Действително свидетелите са в близки и колегиални отношение с Д., но не
се ангажираха каквито и да е доказателства от ответната страна, опровергаващи казаното от
тях в този смисъл. Използваните в публикацията изрази „познавате ли го тоя“, „идва
почерпен“, „в този вид“, „представя се за полицай“., налага извода, че целта на
публикацията не е била да се събере информация по спорната ситуация, а отрицателното
отношение и обиди към ищеца да бъдат възприети от голям брой хора, за да бъде унизен.
Логично би било, ако ответникът е търсел само информация, не е бил съгласен с
поведението на ищеца и се съмнява в правилността на действията му, да подаде сигнал до
висшестоящия орган с изискване на необходимата информация. Към момента на
публиказцията ответникът е бил и наясно, че ищецът е полицай.
В случая не се касае до отрицателно мнение, критика към някого, а обида, доколкото
са използвани думи, обективно годни да накърнят достойнството на ответника/същият е
въздържател, служител на МВР с дългогодишен опит и безупречна репутация/. Следва да се
посочи също, че дори оценките и мненията, следва да са изградени върху някаква
подкрепяща ги достатъчна фактическа база, като липсата на такава в подкрепа на
оценъчните съждения означава злоупотреба със свободата на слово, което е виновно и
противоправно поведение..
Предвид изложеното съдът намира, че решението в частта, с която на основание
чл.45 от ЗЗД е присъдено обезщетение за неимуществени вреди, на Г. Й. Д. в размер на
800лв., от противоправното поведение на ответника Е. С. И. на 09.11.2022г. на паркинга
пред магазин „Кауфланд 2“ в гр.Шумен, ведно със законната лихва върху главницата,
считано от 09.11.2002г. върху първата до окончателното й изплащане. следва да бъде
отменено, като вместо него бъде постановено друго, с което претенцията бъде отхвърлена.
В останалата част, с която ответникът е осъден да заплати на ищеца обезщетение в
размер на 1000лв., вследствие публикация със снимка на Д. в социалната мрежа „Фейсбук“
9
на 13.11.2022г., ведно с мораторна лихва върху главницата, считано от 13.11.2022г. до
окончателното й изплащане,, решението се явава правилно и законосъборазно и следва да
бъде потвърдено.
Що се касае до оплакванията в жалбата за допуснати от първонистанционния съд
нарушения на съдопроизводствените правила, то същите не рефлектират върху
правилността на решението в осъдителната част.
Доказателствените искания по отношение на които се твърди ненастъпила преклузия
в хода на първоинстанционното производство не са поискани своевременно с въззивната
жалба, а и същите не касаят осъдителната част на решението за случилото се на
13.11.2022г.. Приносът на пострадалия и не е бил надлежно релевиран от ответника чрез
защитно възражение в срока за отговор на исковата молба. Само за пълнота следва да се
посочи, че доказателства, касателно наличието на твърдени търпени неимуществени вреди
от ответника или членове на семейството му, от действия на полицейските органи след
процесните събития се явяват ирелевантни, доколкото не са въведени своевременно и
надлежно в предмета на спора. Що се касае до твърдението, че след уточняване на исковете
от страна на ищеца, на ответника не била дадена възможност да изрази своето становище,
следва да се отбележи, че същият е имал възможност да стори в последното по делото
съдебно заседание пред пръва инстанция, както и с въззивната си жалба. Освен това и в
случая не се касае до излагане на нови факти или петитум, а само до уточняване, по кой иск
какъв размер се претендира от общо посочената сума.
Решението следва да бъде коригирано и в частта, касателно присъдените разноски,
като бъде отменено в частта, с която на ищеца са присъдени такива в размера над 519.11лв.
до 934.40лв..
На въззиваемия следва да се присъдят разноски пред въззивната инстанция ,
съгласно разпоредбата на чл.78 от ГПК, с оглед изхода на спора, в размер на 155.55лв.. На
основание чл.78 от ГПК, последният следва да заплати на жалбоподателя деловодни
разноски за първа инстанция в размер на 177.77лв., съобразо отхвърления иск.
Водим от горното и на основание чл.271, ал.1 от ГПК, Шуменският окръжен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯВА решение №965/15.12.2023г. по гр.дело №2692/2022г. на ШРС в
частта, с която, на основание чл.45, ал.1 от ЗЗД, Е. С. И. с ЕГН**********, съдебен адрес:
гр.Шумен, ул.“......“№109, ет.2, к.13, чрез адв.Д.Д. при ШАК е осъден да заплати на Г. Й. Д. с
ЕГН********** от гр.Шумен, ул......№66, чрез адв.Д.Д. при ШАК, сума в размер на 800лв.,
представляваща обезщетение за претърпени от ищеца неимуществени вреди, изразяващи се
в уронване престижа и доброто му име от противоправното поведение на ответника
осъществено, чрез неверни и обидни твърдения отправени спрямо ищеца на 09.11.2022г. на
паркинга пред магазин „Кауфланд 2“ в гр.Шумен, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от 09.11.2002г. до окончателното й изплащане и са присъдени разноски
10
в полза на Д. в размера над 519.11лв. до 934.40лв., като вместо това постановява:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Г. Й. Д. срещу Е. С. И. иск с правно основание чл.45
от ЗЗД за заплащане на сумата 800лв., представляваща обезщетение за претърпени от ищеца
неимуществени вреди, изразяващи се в уронване престижа и доброто му име от
противоправното поведение на ответника осъществено, чрез неверни и обидни твърдения
отправени спрямо ищеца на 09.11.2022г. на паркинга пред магазин „Кауфланд 2“ в
гр.Шумен.
ПОТВЪРЖДАВА решението в останалата обжалвана част.
ОСЪЖДА Е. С. И. да заплати на Г. Й. Д. деловодни разноски пред въззивната
инстанция в размер на 155.55лв..
ОСЪЖДА Г. Й. Д. да заплати на Е. С. И. деловодни разноски за първа инстанция в
размер на 177.77лв..
На основание чл.280, ал.3 от ГПК, решението е окончателно и не подлежи на
касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
11