№ 16150
гр. София, 08.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 180 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и девети септември през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:АСПАРУХ ЕМ. ХРИСТОВ
при участието на секретаря ПАОЛА ЦВ. РАЧОВСКА
като разгледа докладваното от АСПАРУХ ЕМ. ХРИСТОВ Гражданско дело
№ 20221110138919 по описа за 2022 година
Производството по настоящото дело е образувано по подадена от ЗД „Д.з.“ АД,
искова молба насочена против ЗАД „Д.Б.Ж.з.“ АД, с която са предявени обективно
кумулативно съединени искови претенции с правно основание чл. 411, изр. 1, пр. 2 КЗ
и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, с искане да се постанови решение, с което ответното дружество да
бъде осъдено да заплати на ищеца сумата от 1000.00лв. – част от вземане в размер на
1478.77лв., представляващо изплатено от ищеца застрахователно обезщетение във
връзка с преписка по щета № *********, с включени ликвидационни разноски, ведно
със законна лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателно изплащане
на сумата и 76.11лв. – мораторна лихва за периода 18.10.2021г. – 18.07.2022г.
С протоколно определение от 27.01.2023г. /л. 119/, на основание чл. 214 ГПК, е
допуснато изменение на исковите претенции, чрез увеличаване размера на същите,
както следва: размерът на иска с правно основание чл. 411, изр. 1, пр. 2 КЗ е
увеличен от 1000.00лв. на 1200.00лв., а размерът на акцесорната претенция с
правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД от 76.11лв. на 91.34лв.
Ищцовото дружество извежда съдебно предявените си права при твърдения, че
на 25.05.2021г. в гр. София, в кръговото кръстовище на /адрес/ е настъпило ПТП между
лек автомобил „Опел Зафира“ с ДК № СА **** ВВ, застрахован при ответника по
застраховка „Гражданска отговорност“ и лек автомобил „Пежо Боксер“ с ДК № СВ
**** КА, застрахован при ищеца по застраховка „Каско“, при което водачът на
застрахования при ответника автомобил виновно причинил щети по МПС-то,
застраховано при ищцовото дружество. Сочи се, че във връзка с процесното ПТП при
ищеца била образувана преписка по щета № *********, по която било определено и
изплатено застрахователно обезщетение в размер на 1463.77лв., като се твърди, че са
сторени и ликвидационни разноски в размер на 15.00лв. Навеждат се доводи, че до
ответното дружество е изпратена регресна покана, получена на 15.09.2021г., за
възстановяване на сумата, но към датата на завеждане на исковата молба плащане при
ищеца не било постъпвало. Сочи се, че претенцията се заявява за част от вземането, а
именно за сумата от 1000.00лв., като се претендира и мораторна лихва в размер на
76.11лв. –за периода 18.10.2021г. – 18.07.2022г.
1
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК по делото е постъпил отговор, с който не се
оспорва обстоятелството, че процесният лек автомобил „Опел Зафира“ с ДК № СА
**** ВВ към датата на настъпване на ПТП е имал застраховка „Гражданска
отговорност“ при ответника, както и факта, че от страна на ищеца е изплатено
застрахователно обезщетение в размер на 1463.77лв. Оспорва се механизма на
произшествието, като се твърди, че вината за настъпване на същото е на водача на
застрахования при ищеца автомобил. При условията на евентуалност се въвежда
възражение за съпричиняване, като се сочи, че водачът на застрахованото при
ищцовото дружество МПС е допринесъл за настъпване на произшествието, като
неправомерно е предприел маневра завой на ляво в кръговото кръстовище.
Съдът, като съобрази становището на страните, материалите по делото и
закона, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Предявени са обективно кумулативно съединени искови претенции с правно
основание чл. 411, изр. 1, пр. 2 КЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
По иска с правно основание чл. 411, изр. 1, пр. 2 КЗ.
По предявения иск в доказателствена тежест на ищеца е да докаже пълно и
главно, че е сключен договор за имуществено застраховане между него и водача на
увредения автомобил, в срока на застрахователното покритие на който и вследствие
виновно и противоправно поведение на водач на МПС, чиято застраховка „Гражданска
отговорност“ е сключена при ответника, е настъпило събитие, за което ответникът
носи риска, като в изпълнение на договорното си задължение ищецът е изплатил на
застрахования застрахователно обезщетение в размер на действителните вреди и е
направил съответните ликвидационни разноски, както и че е поканил ответника да
заплати изплатеното застрахователно обезщетение.
В тежест на ответното дружество, при установяване на горните обстоятелства е
да докаже изплащане на претендираното от ищеца застрахователно обезщетение.
В тежест на ответното дружество, във връзка с въведеното възражение за
съпричиняване, е да докаже по делото пълно и главно, че процесното ПТП е настъпило
в резултат на противоправни действия на водача на застрахования при ищеца лек
автомобил, изразяващи се в неправомерно предприемане маневра завой на ляво.
С доклада по делото, не оспорен от страните, съдът е обявил за безспорни и
ненуждаещи се от доказване следните обстоятелства, а именно: че на 25.05.2021г. в гр.
София, в кръговото кръстовище на /адрес/ е настъпило ПТП между лек автомобил
„Опел Зафира“ с ДК № СА **** ВВ, застрахован при ответника по застраховка
„Гражданска отговорност“ и лек автомобил „Пежо Боксер“ с ДК № СВ **** КА,
застрахован при ищеца по застраховка „Каско“, че във връзка с процесното ПТП при
ищеца е образувана преписка по щета № *********, по която е определено и
изплатено застрахователно обезщетение в размер на 1463.77лв., че са сторени и
ликвидационни разноски в размер на 15.00лв., както и че до ответното дружество е
изпратена регресна покана, получена на 15.09.2021г.
Спорен по делото е механизмът, при който е настъпило произшествието.
Съдът, като съобрази приобщената по делото доказателствена съвкупност,
изведе следния механизъм на произшествието, а именно: на 25.05.2021г., около
09.50часа, в кръговото кръстовище на /адрес/ в гр. София, в най-вътрешната лента се
движи лек автомобил „Опел Зафира“ с ДК № СА **** ВВ, застрахован при ответника
по застраховка „Гражданска отговорност“ и управляван от К. А., а в съседната средна
пътна лента се движи товарен автомобил /бус/ „Пежо Боксер“ с ДК № СВ **** КА,
застрахован при ищеца по застраховка „Каско“ и управляван от И. Й.. При опит да
излезе от кръговото кръстовище, водачът на застрахования при ответника лек
автомобил „Опел Зафира“ с ДК № СА **** ВВ, предприема маневра отклонение
2
вдясно, навлиза в съседната пътна лента, като не пропуска движения се в нея товарен
автомобил /бус/ „Пежо Боксер“ с ДК № СВ **** КА и реализира ПТП, като причинява
имуществени вреди по МПС-то, застраховано при ищеца.
Така изведеният механизъм намира опора в свидетелските показания на двамата
водачи. По време на разпита си водачът на застрахования при ищеца микробус И. Й. /
протокол л. 119/ заяви, че докато се е движел в кръговото, другият автомобил е бил
ситуиран в най-вътрешната лента, водачът му се опитва да го изпревари, докато той
управлява товарен автомобил /бус/ „Пежо Боксер“ в средната лента, засича го и
реализира процесното произшествие.
В унисон с изведения механизъм са и показанията на водача на застрахования
при ответника лек автомобил „Опел Зафира“ с ДК № СА **** ВВ К. А. / протокол л.
132/, който по време на разпита си посочи, че е управлявал МПС-то в най – вътрешната
лента, с намерение да продължи направо, като в отговор на въпрос на процесуалния
представител на ищеца свидетелят заяви, че ударът е настъпил при излизане от
кръговото. А. по време на разпита заяви, че е продължил направо за излизане от
кръговото към бул. „С.“, като посочи, че не е продължил да се движи в най-вътрешната
лента за движение, тъй като е искал да излезе от кръговото.
Съдът кредитира показанията на двамата свидетели, като последователни,
хронологично издържани и кореспондиращи с останалия събран по делото
доказателствен материал.
В подкрепа на изведения механизъм са и заключенията на вещото лице по
изготвените съдебно-автотехническа експертиза и допълнителна автотехническа
експертиза.
Вината на водача на застрахования при ответника лек автомобил се предполага
по силата на оборима законова презумпция / чл.45, ал.2 ЗЗД /, която поради липсата на
проведено обратно доказване от страна на ответника, е необорена и следва да бъде
приложена, което обуславя извода, че вината за настъпване на процесното ПТП е на
водача на застрахования при ответника лек автомобил „Опел Зафира“ с ДК № СА ****
ВВ.
В подкрепа на този извод е и заявеното от водача му К. А., който по време
на разпита посочи, че във връзка с произшествието му е съставен акт, има
издадено и наказателно постановление, които същият не е оспорил.
От заключението на вещото лице по изготвената съдебно – автотехническа
експертиза се установява, че щетите по товарен автомобил /бус/ „Пежо Боксер“ с ДК №
СВ **** КА са в причинно следствена връзка с процесното ПТП. В отговор на задача
четири експертът е посочил, че стойността необходима за възстановяване на
застрахованото при ищеца МПС, по средни пазарни цени към датата на ПТП е
1185.10лв., за която част искът се явява основателен, като над тази сума до максимално
предявения размер от 1200.00лв. / след допуснатото изменение по реда на чл. 214 ГПК/
или за разликата от 14.90лв., претенцията е неоснователна.
При този извод съдът следва да разгледа релевиранoтo от ответника възражение
за съпричиняване на процесното ПТП, в резултат на поведението на водача на
застрахования при ищеца лек автомобил, изразяващо се предприемане на маневра
завой на ляво в кръговото кръстовище.
Съпричиняването на вредата изисква наличие на пряка причинна връзка между
поведението на пострадалия и настъпилия вредоносен резултат, но не и вина. Приносът
на увредения - обективен елемент от съпричиняването, може да се изрази в действие
или бездействие, но всякога поведението му трябва да е противоправно и да води до
настъпване на вредоносния резултат, като го обуславя в някаква степен / така ТР № 1
от 23.12.2015 г. по т. д. № 1/2014 г., ОСТК на ВКС/.
От страна на ответника не бяха ангажирани доказателства по делото, от които да
3
се изведе наличие на противоправно поведение на водача на застрахования при ищеца
лек автомобил, респективно възражението за съпричиняване се явява неоснователно,
доколкото водачът на застрахования при ищеца микробус е продължил движението си
в лентата, в която се е движел преди да настъпи ПТП-то.
По иска с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Вземането за лихва има акцесорен характер и за дължимостта му следва да се
установи както възникването на главния дълг, така и забава в погасяването на същия за
процесния период.
Съдът намира за неоснователно наведеното с отговора на исковата молба
възражение за неоснователност на акцесорната претенция, поради следните
съображения:
Съдебно предявеното регресното право на суброгиралия се застраховател е с
източник законът – чл. 411, изр. 1 КЗ, а не непозволено увреждане, поради което
приложима е разпоредбата на чл. 84, ал. 1 ЗЗД и тъй като вземането е срочно –
падежът, съгласно чл. 412, ал. 3 КЗ, настъпва след изтичането на 30-дневен срок от
писменото предявяване на претенцията с всички доказателства. С доклада по делото е
обявено за безспорно обстоятелството, че до ответното дружество е изпратена регресна
покана, която е получена на 15.09.2021г., което обстоятелство се потвърждава от
приложеното на л. 43 копие, респективно считано от 16.10.2021г., ответникът е в
забава. Акцесорната претенция е заявена за периода 18.10.2021г. – 18.07.2022г., като
размерът на лихвата за забава, изчислен с помощта на компютърна програма върху
уважената част на иска с правно основание чл. 411 ГПК / 1185.10лв./ е 90.21лв., за
която част акцесорната претенция се явява основателна, като над тази сума до
максимално предявения размер от 91.34лв. или за разликата от 1.13лв., претенцията е
неоснователна.
По разноските:
След изменението на предявените искове по реда на чл. 214 ГПК са предявени
такива за суми в общ размер на 1291.34лв., уважената част е в размер на 1275.31лв.,
респективно отхвърлената част е в размер на 16.03лв., при каквото съотношение следва
да бъдат разпределени разноските по делото.
На ищеца следва да се признаят разноски в общ размер на 550.00лв., от които
100.00лв. – държавна такса, 300.00лв. – депозит вещо лице, 50.00лв. – депозит свидетел
и 100.00лв. – юрисконсултско възнаграждение.
На основание чл. 78, ал. 1 вр. ал. 8 ГПК, ответното дружество следва да заплати
на ищеца разноски с оглед уважената част на исковете в размер на 543.17лв.
На ответника следва да се признаят разноски в общ размер на 540.00лв., от които
400.00лв. – депозит вещо лице, 40.00лв. – депозит свидетел и 100.00лв. –
юрисконсултско възнаграждение.
На основание чл. 78, ал. 3 вр. ал. 8 ГПК, ищецът следва да заплати на ответника
разноски с оглед отхвърлената част на исковете в размер на 6.70лв.
Водим от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА ЗАД „Д.Б.Ж.з.“ АД, ЕИК ********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, /адрес/, да заплати на ЗК „Д.з.“ АД, ЕИК ******* със
седалище и адрес на управление: гр. София, /адрес/, на основание чл. 411, изр. 1, пр. 2
КЗ сумата от 1185.10лв. – регресно вземане по щета № *********, за вреди,
4
причинени на товарен автомобил /микробус/ „Пежо Боксер“ с ДК № СВ **** КА от
настъпило на 25.05.2021г., в гр. София, в кръговото кръстовище на /адрес/ ПТП, ведно
със законна лихва от датата на подаване на исковата молба 19.07.2022г. до окончателно
изплащане на сумата, КАТО ОТХВРЪЛЯ иска за разликата над 1185.10лв. до
предявения размер от 1200.00лв., представляващ частичен иск от вземане в размер на
1478.77лв., като неоснователен.
ОСЪЖДА ЗАД „Д.Б.Ж.з.“ АД , ЕИК ********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, /адрес/, да заплати на ЗК „Д.з.“ АД, ЕИК ******* със
седалище и адрес на управление: гр. София, /адрес/, на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД
сумата от 90.21лв. – мораторна лихва за периода 18.10.2021г. – 18.07.2022г., КАТО
ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над 90.21лв. до предявения размер от 91.34лв.,
представляващ частичен иск от вземане в размер на 112.55лв., като неоснователен.
ОСЪЖДА ЗАД „Д.Б.Ж.з.“ АД, ЕИК ********, на основание чл. 78, ал. 1 вр.
ал. 8 ГПК, да заплати на „Д.з.“ АД, ЕИК ******* сумата от 543.17лв. – разноски с
оглед уважената част на исковете.
ОСЪЖДА „Д.з.“ АД, ЕИК ******* на основание чл. 78, ал. 3 вр. ал. 8 ГПК, да
заплати на ЗАД „Д.Б.Ж.з.“ АД, ЕИК ********, сумата от 6.70лв. – разноски с оглед
отхвърлената част на исковете.
Решението подлежи на обжалване, в двуседмичен срок от връчването му на
страните, пред Софийски градски съд.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5