Решение по дело №289/2025 на Административен съд - Хасково

 

Съдебното производство е образувано по жалба на Х. Б. К. от [населено място], обл. Хасково против ЗППАМ № 24-0271-000200 от 01.07.2024г. издадена от полицейски инспектор към РУ Харманли, ОДМВР Хасково(В. Г. Г.)

С жалбата се оспорва компетентността на издателя на акта. От съдържанието на обжалваната заповед не ставало ясно каква точно длъжност заема административният орган и от коя от точките на Заповед № 272з-199 от 19.01.2023г. на Директора на ОДМВР-Хасково черпи компетентността си.

По изложените в жалбата съображения се моли оспорената заповед да бъде отменена.

В допълнително постъпила писмена молба по делото се допълват аргументите за обжалване на административният акт. Сочи се,че ответникът е некомпетентен да издава заповеди от оспорения вид, фактическата обстановка описана в заповедта е недоказана, тъй като по делото не са представени както резултата от пробата с техническото средство, така и резултата от кръвната проба, както и поради това че ответникът неправилно е определил срока на действие на принудителната административна мярка .

Ответникът – редовно призован не ангажира становище по основателността на жалбата.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

На 01.07.2024г. против Х. Б. К. бил съставен Акт за установяване на административно нарушение сер. GА, с бл. № ***. В акта било посочено, че на 01.07.2024г. в 18.57ч., в [населено място], ул. М. до бензиностанция ***в посока *** е управлявал личният си лек автомобил [Марка], с рег.№[рег. номер], след употреба на алкохол над 0.5 промила. Визирано е, че на същата дата на водача е извършена проверка за установяване употребата на алкохол в кръвта с техническо средство Алкотест Дрегер ARDN 0089, като в 19.02ч. уреда е отчел 1.42 промила алкохол в издишания от водача въздух. Издаден му е бил талон за медицинско изследване с номер 0158852, като водачът не е приел показанията на уреда и е пожелал да даде кръв за химическо изследване. Прието е, че с поведението си лицето е нарушило чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП.

АУАН бил предявен и връчен на Х. Б. К. на 01.07.2024г.

На база съставения АУАН, с оспорената заповед била приложена спрямо жалбоподателя принудителна административна мярка (ПАМ) по чл.171, т.2а, б.“б“ от ЗДвП, а именно „Прекратяване регистрацията на ППС за срок от 6 месеца до 1 година/6мес/, а именно за 184 дни.

Заповедта е връчена на адресата си на 10.02.2025г. а жалбата срещу същата е била депозирана в АдмС-Хасково на 11.02.2025г.

Горната непротиворечива обстановка се установява от приетите по делото писмени доказателства.

По делото освен административната преписка са приобщени като писмени доказателства и такива касаещи компетентността на издателя на акта, годността на техническото средство и за резултата от извършеното химическо изследване по отношение на жалбоподателя.

При така установената фактическа обстановка се налагат следните правни изводи:

Оспорването е депозирано в законоустановения срок, срещу годен за обжалване административен акт, от лице с правен интерес, поради което е допустимо. Разгледана по същество жалбата е основателна.

Заповедта е издадена от компетентен орган по смисъла на чл.172, ал.1, изр.1-во от ЗДвП, с оглед представената по делото Заповед № 272з-1057 от 12.04.2021г. на Директора на ОДМВР-Хасково, от което е видно че с оглед изпълняваната от ответника длъжност в група“Охранителна полиция“ в РУ Харманли при ОДМВР-Хасково, същият се явява оправомощено лице по силата на т.12 от заповед № 272з-199 от 19.01.2023г. на Директора на ОДМВР-Хасково да издава актове от оспорения вид.

Спазена е и формата по чл. 59, ал. 2 от АПК при издаване на заповедта - същата е обективирана в писмен вид и съдържа фактически и правни основания, които си кореспондират, както и подпис на издателя си. Ето защо следва да се приеме, че са спазени изискванията на чл.59, ал.2, т.4 от АПК.

Не се установява при издаване на заповедта да са допуснати съществени нарушения на административно производствените правила.

Относно съответствието на оспорената заповед с материалния закон, съдът намира следното :

Спрямо жалбоподателя е приложена ПАМ по чл. 171, т.2а, б.“б“ от ЗДвП. Посочената норма предвижда прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство на собственик, който управлява моторно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда и/или е употребил наркотични вещества или техни аналози, както и при отказ да му бъде извършена проверка с техническо средство и/или с тест за установяване концентрацията на алкохол и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози, или не изпълни предписанието за изследване с доказателствен анализатор или за медицинско изследване и вземане на биологични проби за извършване на химическо и/или химико-токсикологично лабораторно изследване за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта му и/или за употреба на наркотични вещества или техни аналози – за срок от 6 месеца до една година.

Нормата следователно съдържа няколко основания за прилагане на ПАМ от посочения вид – прекратяване регистрация на моторно превозно средство, като в конкретния случай във фактическите съображения на процесната заповед е посочено управление на м.п.с. след употреба на алкохол в количество над 0.5 на хиляда, установена с техническо средство.

Предпоставките за прилагането на ПАМ в тази хипотеза следователно са: 1. на посочените дата и място в заповедта адресатът на заповедта да е бил водач на м.п.с., 2.да е управлявал същото след като преди това е бил употребил алкохол, 3. установената концентрация на алкохол в кръвта му да е над 0.5 на хиляда и 4. Същата да е установена с годно техническо средство или с химическо изследване.

Жалбоподателят не оспорва и факта, че на датата и мястото посочени в обжалваната заповед е извършвал действия по управление на посоченото в същата превозно средство. Това обстоятелство се установява и от приетият по делото като писмено доказателство АУАН сер. GА, бл. № ***от 01.07.2024г. на полицай при РУ Харманли, ОДМВР-Хасково. За целите на производствата по АПК, актовете за установяване на административно нарушение представляват официални свидетелстващи документи и се ползват с материална доказателствена сила, касателно лично възприетите от актосъставителя и отразени в тях факти. Истинността на представения по делото АУАН не е била оспорена от жалбоподателя по реда на чл.193 от ГПК, съответно същият обвързва съда да приеме за установени обективираните в него обстоятелства, свързани с поведението на оспорващия. Казано по друг начин това означава, че при неоспорване от страна на жалбоподателя по реда на чл. 193 от ГПК, на цитираният АУАН, същият обвързва съда да приеме за доказани фактите удостоверени в него, а именно че на посочената в него дата и място жалбоподателят е управлявал процесното моторно превозно средство, което е негова собственост като при тестването му с техническо средство последното е установило концентрация на алкохол в кръвта 1.42 на хиляда. Видно е от протокол рег. № 3886-21597 от 18.04.2024г., че процесното техническо средство е преминало последваща проверка на 16.04.2024г., която е със срок на валидност 6 месеца. Съответно към датата на извършване на нарушението, техническото средство е било годно за употреба. Наред с това по делото е представен и резултата от проведеното по отношение оспорващия химическо изследване за установяване наличие на алкохол в кръвта. От приетия като доказателство по делото протокол за химическа експертиза № 74 от 04.07.2024г. става ясно, че в изпратените проби кръв на жалбоподателя се установява концентрация на алкохол в кръвта от 1.09 промила.

Ето защо съдът намира за доказани обективираните в издадената от ответника Заповед за прилагане на принудителна административна мярка факти, а именно, че на посочената в обжалваният акт дата и място оспорващия е управлявал собственото си м.п.с. с концентрация на алкохол над 0.5 на хиляда. Поради това доказано е по несъмнен начин, че към момента на издаване на обжалваната заповед са били налице всички законоустановени предпоставки, при които органът да приложи ПАМ спрямо жалбоподателя.

Не се споделят доводите на жалбоподателя за неправилно определяне срока на ПАМ. Съгласно чл.171, т.2а, б.”б” от ЗДвП, в която хипотеза попада настоящият случай, ПАМ се прилага за срок от 6 месеца до една година.

Въпрос на преценка на административният орган е при наличие на установените в чл.171,т.2а от ЗДвП обстоятелства, за какъв срок следва да приложи преустановителната ПАМ, но същата следва да е в рамките на законоустановеният такъв - от 6 месеца до 1 година, като конкретният срок следва да е ясно посочен и следва да е мотивирана, т.е. да са изложени конкретните обстоятелства даващи основание на органа да приложи ПАМ в определеният от него размер, в случай че прилаганият такъв е над законоустановеният минимум. В конкретният случай, административният орган е съобразил това законово изискване. Видно е от диспозитива на заповедта,че ответникът е посочил както че ПАМ се прилага за 6 месеца, така и за 184 дни. Принципно не е следвало органът да определя срока на мярката в дни, но това по мнение на съда не представлява нарушение на материалния закон, ако определения от органа срок съвпада в месеци и в дни съвпада и е в рамките на законоустановения. В конкретния случай това е именно така. Изчислен съгласно предварителното изпълнение на заповедта по силата на чл. 172, ал.6 от ЗДвП и съгласно правилата за броене на срокове предвидени в чл.62, ал.1, вр. с чл.60, ал.3 от ГПК, вр. с чл.144 от АПК, 6 месечният срок, в който същата може да бъде приложена изтича в 24.00ч. на 01.01.2025г. При прилагане на принудителната мярка за срок от 184 дни, с оглед правилото на чл.60, ал.5 от ГПК, вр. с чл.144 от АПК, този срок също изтича в 24.00ч. на 01.01.2025г.

Ето защо оспорената заповед е издадена при липса на отменителни основания по чл.146, т.1-т.5 от АПК.

Предвид гореизложеното жалбата е неоснователна и следва да бъде отхвърлена.

Водим от горното и на основание чл. 172 ал.2 от АПК съдът

 

Р Е Ш И :

 

ОТХВЪРЛЯ оспорването на Х. Б. К. от [населено място], обл.Хасково, против ЗППАМ № 24-0271-000200 от 01.07.2024г. издадена от полицейски инспектор към РУ Харманли, ОДМВР Хасково(В. Г. Г.).

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване