Районна
прокуратура – Харманли е внесла срещу подсъдимите Ш.А.К., обвинителен акт, с
който му е повдигнато обвинение чл. 195 ал. 1 т. 3 и т.7, вр. чл. 194 ал. 1,
вр. чл. 20 ал. 2, вр. чл. 28 ал. 1 от Наказателния кодекс и А.М.С., с който му е повдигнато обвинение за престъпление по чл. 196 ал. 1 т. 2, вр. чл. 195 ал. 1 т.
3, вр. чл. 194 ал. 1, вр. чл. 20 ал. 2,
вр. чл. 29 ал. 1, б. „а” и б „б” от НК.
Твърди
се в акта на обвинението, че с оглед установената по досъдебното производство
фактическа обстановка от обективна и субективна страна обвиняемият Ш.А.К. ***,
при условията на повторност, в немаловажен случай, в съучастие с А.М.С. ***
/извършител/, като извършител, чрез повреждане на преграда, здраво направена за
защита на имот /счупване на катинар/ отнел чужди движими вещи – 52 литра плодова ракия, 1
бр. казан, меден, употребяван с обем 40 литра, 1 бр. електрожен, тип монофазен,
марка „Кра Кра” всичко на обща стойност 534.00 лева, от владението на Г.В.Д. ***,
без негово съгласие с намерението противозаконно да ги присвои. На А.М.С. с
обвинителния акт му е повдигнато обвинение, че на 21.04.2014г., в
град Харманли, при условията на опасен рецидив, в съучастие с Ш.А. ***
/извършител/, като извършител, чрез повреждане на преграда, здраво направена за
защита на имот /счупване на катинар/
отнел чужди движими вещи – 52
литра плодова ракия, 1 бр. казан, меден, употребяван с
обем 40 литра,
1 бр. електрожен, тип монофазен, марка „Кра Кра”, всичко на обща стойност
534.00 лева от владението на Г.В.Д. ***, без негово съгласие с намерението
противозаконно да ги присвои;
В
съдебното заседание пред Районен съд – Харманли представителят на Районна
прокуратура – Харманли, в хода на съдебните прения, поддържа обвинението във
вида, в който е предявено и счита, че от събраните в хода на съдебното
следствие доказателства то е доказано по несъмнен начин по отношение и на двамата
подсъдими. По отношение вида и размера на наказанията, които следва да се
наложат на всеки от тях, представителят на държавното обвинение предлага на двамата
подсъдими да бъде наложено наказание „Лишаване от свобода”,
което да изтърпят ефективно.
Защитникът
на подсъдимият Ш.А.К., адв. Н.К. ***, защитникът на подс. А.М.С., адв. Г. ***
пледират, с оглед процесуалния ред, по който протича производството по делото в
съдебна фаза, продиктувано от процесуалното поведение на подзащитните им,
недвусмислено установената фактическа обстановка и авторството деянието, за
определяне на наказанието на подсъдимите при условията на чл. 58а, ал.1 НК,
като съдът извърши редукцията предвидена в закона.
Подсъдимият Ш.А.К. разбира обвинението и се признава за
виновен по него, като на съдебното следствие признава изцяло фактите, изложени
в обстоятелствената част на обвинителния акт, както и вината си и изразява
съгласие да не се събират доказателства за тези факти и обстоятелства. В хода
на съдебните прения се придържа към
заявеното от неговия защитник. В даденото му право на последна дума изразява
съжаление за стореното и моли за по – леко наказание.
Подсъдимият
А.М.С. разбира обвинението и се признава
за виновен по него, като на съдебното
следствие признава изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на
обвинителния акт, както и вината си и изразява съгласие да не се събират
доказателства за тези факти и обстоятелства. В хода на съдебните прения се придържа към заявеното от неговия защитник.
В даденото му право на последна дума изразява съжаление за стореното и моли
съда за справедливо наказание.
ХАРМАНЛИЙСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД,
след като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид становищата и
възраженията на страните, намира за установено следното от фактическа страна:
Подсъдимият
Ш.А.К., с ЕГН ********** *** като е посочил адрес за призоваване – гр.Харманли,
ул.“ . Същият е ром, български гражданин, неграмотен - без образование, неженен
и безработен.
Видно
от справката му за съдимост (л.110-117), последният е осъждан многократно за
кражби, извършени обаче от последния като непълнолетен. Така по пункт 7 от
справката му за съдимост по НОХД № 420/2011г. на Районен съд гр.Харманли с
Присъда № 324/21.11.2011г., в сила от 06.12.2011г., за престъпление по чл.195
ал.1 т.5 и т.7, вр. чл.194 ал.1, вр. чл.63 ал.1 т.3, вр. чл.28 ал.1 от НК му е
било наложено наказание „лишаване от свобода за срок от една година” в
поправителен дом при първоначален общ режим. По пункт 8 от справката му за
съдимост по НОХД № 563/2011г. на Районен съд гр.Харманли с Присъда №
72/28.02.2012г., в сила от 14.03.2012г., за престъпление по чл.195 ал.1 т.4,
т.5 и т.7, вр. чл.194 ал.1, вр. чл.26 ал.1 вр. чл.28 ал.1 вр. чл.63 ал.1 т.3, вр.
чл.28 ал.1 от НК му е било наложено наказание „лишаване от свобода за срок от
10 месеца” в поправителен дом при първоначален общ режим. С Определение №
141/17.04.2012г. по НОХД № 563/2011г. на РС Харманли, влязло в сила на
02.05.2012г. е определено да изтърпи и общо наказание „лишаване от свобода за
срок от една година” по двете цитирани присъди като на 18.10.2013г. е изтърпял
общо наказание в размер на 1(една) година „лишаване от свобода“, наложено му по
присъди по НОХД № 420/2011г. и НОХД № 563/2011г. на РС Харманли. Деянието е
извършено преди изтичането на 5-годишния срок посочен в чл.30 ал.1 от НК. От
представените на досъдебното производство характеристични данни се установява,
че подсъдимият К. не е женен, безработен
и няма постоянни доходи, като се намира в обкръжението на криминално проявени
лица и е известен на органите на полицията. Срещу него има образувани и
водени три броя наказателни дела за
кражби.
Подсъдимият подсъдимия А.М.С. е роден на ***г***, с
посочен адрес за призоваване – гр.Харманли, ул.“Н ,
българин, български гражданин, неграмотен – без образование, неженен и
безработен, осъждан, ЕГН **********. Видно от справката му за съдимост (л.88-89), последният е
осъждан като по пункт 2 от справката му за съдимост по НОХД № 50/2006г. на
Районен съд гр.Харманли с Присъда № 318/24.11.2006г., в сила от 08.12.2006г.,
за престъпление по чл.195 ал.1 т.3 вр. чл.194 ал.1 от НК, извършено на
30.03.2006г. му е било наложено наказание „лишаване от свобода за срок от три
месеца”, чието изтърпяване е било отложено с изпитателен срок от три
години изтърпяно на 02.07.2013г.
Деянието, предмет на настоящия обвинителен акт е извършено преди изтичането на
5-годишния срок посочен в чл.30 ал.2 от НК. По пункт 3 от справката му за
съдимост по НОХД № 387/2007г. на Районен съд гр.Харманли с Присъда № 177/30.05.2008г., в сила от
14.06.2008г., за престъпление по чл.195 ал.1 т.3 и т.7 вр. чл.194 ал.1 от НК,
извършено на 03.06.2007г. му е било наложено наказание „лишаване от свобода за
срок от девет месеца” при първоначален общ режим. Постановено е било на
основание чл.68 от НК да изтърпи отделно наложеното му с Присъда №
318/24.11.2006г., в сила от 08.12.2006г. на РС гр.Харманли наказание „лишаване
от свобода за срок от три месеца” като наказанието си е изтърпял на
30.04.2009г. Деянието, предмет на настоящия обвинителен акт е извършено преди
изтичането на 5-годишния срок посочен в чл.30 ал.1 от НК. По пункт 4 от
справката му за съдимост по НОХД № 220/2010г. на Районен съд гр.Харманли със Споразумение № 176/21.06.2010г., в сила
от 21.06.2010г., за престъпление по чл.196 ал.1 т.2 вр. чл.195 ал.1 т.3 и т.5
вр. чл.194 ал.1 вр. чл.26 ал.1 вр. чл.29 ал.1 б.“б“ от НК, извършено на
18/19.04.2010г. му е било наложено наказание „лишаване от свобода за срок от
една година” което следва да изтърпи при първоначален строг режим. като
наказанието си е изтърпял на 22.03.2011г. Деянието, предмет на настоящия
обвинителен акт е извършено преди изтичането на 5-годишния срок посочен в чл.30
ал.1 от НК. От представените на досъдебното производство характеристични данни
се установява, че за подсъдимият С. е
криминално проявен с две полицейски регистрации за кражби и три броя съдебни
дела за кражби.Същият контактува с криминално проявени лица.
Двамата
подсъдими се познавали отпреди осъществяване на деянието като подс. А.М.С. имал прякор и го наричали „Гого“.
Освен това двамата обвиняеми били и роднини (бабите им били сестри, т.е. били
втори братовчеди).
Св.Г.В.Д.
*** в къща на два етажа към която имало пристройка в южната страна.
Пристройката се заключвала посредством катинар. В нея държал различни вещи –
зимнина, вино ракия и различни инструменти като към 21.04.2014г. имало оставени
общо 52 литра
плодова ракия в три туби от минерална вода с вместимост от по 11л. и в един
галон за минерална вода с вместимост от 19л., 1 бр. казан меден употребяван с
обем 40 литра
за варене на компоти, 1 бр. електрожен, тип монофазен марка „Кра Кра”,
действащ.
На
21.04.2014г., на неустановен с точност час двамата обвиняеми се срещнали и
тръгнали да се разхождат. Подс. Ш.А.К.
бил с колело, към което имало и багажник. В неустановен с точност час
през нощта на 21.04.2014г., след 01.00 часа, до който час св. Г.Д. гледал
телевизия и не усетил нищо нередно. Подс.
Ш.А.К. и подс. А.М.С., минавайки
покрай дома на св. Г.Д. ***, взели общо решение да влязат и да отнемат
намиращите се в къщата вещи, за които знаели, че не са техни. В изпълнение на
така взетото решение първоначално подс.
Ш.А.К. прескочил ниската ограда и
влязъл в имота, а подс. А.М.С. останал
на улицата. Подс. Ш.А.К. изнесъл най-напред медния казан и го оставил
при подс.А.С.. След това изкъртил катинара на
пристройката, повреждайки по този начин преградата, направена, за да ограничи
достъпа на трети лица до помещението, влязъл в нея и взел електрожена като го
поставил в чувал и го изнесъл при подс.А.С..
Забелязал още, че в помещението има туби с ракия и споделил този факт на подс.С., при което последният влязъл в двора на къщата и
оттам изнасял извън него оставяните от подс.Ш.К. общо
52 литра
плодова ракия в три туби от минерална вода с вместимост от по 11л. и в един
галон за минерална вода с вместимост от 19л. Така двамата изнесли извън двора. Така двамата обвиняеми установили своя
фактическа власт върху чуждите вещи. След като изнесли вещите, двете туби
обвиняемите завързали за кормилото на велосипеда на подс.Ш.К.,
а другите две туби подс.А.С. носел на ръка, казана и
електрожена прикрепили към багажника на колелото със сезал. Оставили вещите в
дома на подс.Ш.К.. Там подс.Ш.К.
отрязъл кабелите от електрожена, а подс.А.С. ги изгорил. Около 09.00 часа сутринта на
21.04.2014г. двамата обвиняеми отново се срещнали като подс.Ш.К.
дал на подс.А.С. 10.00 лева и едната туба с ракия. Подс.С. я занесъл в дома си.
На
21.04.2014г. сутринта около 06.30 часа св. Г.В.Д., след като установил кражбата
на ракия, меден казан и електрожен от дома си, веднага уведомил за случая РУ
МВР гр.Харманли. На место пристигнали полицаи от Районно Управление на МВР
гр.Харманли, бил извършен оглед на местопроизшествие (л.6-12). Работата по
разкриване автора на престъплението и инкриминираните вещи била възложена на
св. Ж.К.Г. (л.21) – ОР в група „Криминална Полиция РУ МВР гр.Харманли. Било
образувано и Досъдебно производство № 159/2014г. по опис на РУ на МВР
гр.Харманли.
На
същия ден вечерта, около 20.00 часа подс.А.С. отишъл
в дома на св. Д.С.А.(л.20), известен още с прозвищата „Шаката“ и „Чейнча“ като
му предложил да закупи отнетата през нощта плодова ракия. Завел го на черен път
зад болницата в посока стадиона в гр.Харманли, където една от тубите с ракия
била скрита. Подс.А.С. уверил св.Д.А., че има още
ракия за продаване и че не е крадена. Св.Д.А. закупил само една туба като
обещал да му даде 25.00 лева. Прибрал се в дома си. Същата вечер към 21.00 часа
при св. Д.А. дошъл и подс. Ш.К.. Носел със себе си в чувал смачкан меден казан
и кабелите от електрожена. Поискал от него услуга – да отидат на следващия ден
в гр.Любимец с автомобила на св. Д.А., за да продадат медните отпадъци. Обяснил
още, че бил работил в село Българин и там му дали тези неща. Св.Д.А. се
съгласил, взел медните отпадъци и дал на подс.Ш.К.
55.00 лева. На следващата сутрин двамата – подс. Ш.К. и св. Д.А. в
действителност отишли до гр.Любимец с лекия автомобил на св.Д.А., но там подс.Ш.К. не посмял да продаде метала и на връщане към
гр.Харманли, скрили медта в близост до черен път след с.Бисер, общ.Харманли. Подс.А.С. предложил и на св. В.Д.М. (л.22) да закупи ракия
като му казал, че има общо 4 туби и му поръчал да й търси купувач срещу 3.00
лева на литър, но след като не се намерил такъв, св. В.М. си върнал ракията на подс.А.С. и на подс.Ш.К..
В хода на проведеното разследване, подс. Ш.А.К.
сам посочил на св. Ж.К.Г. мястото, където бил
заровил медния казан и кабелите на електрожена, след което ги предал на
разследващия полицай с протокол за доброволно предаване (л.36). От своя страна
пък св. Д.А. предал останалата му ракия, закупена от подс.А.С.(л.35),
а именно 1 бр. десетлитрова туба със синя капачка и розова дръжка, етикет с
надпис „Айсберг“, тубата е пълна с 2/3 прозрачна течност с мирис на спирт.
Обяснил, че преместил, прелял ракията в своя туба,като част от нея изпил. И
двамата обвиняеми признали пред св. Ж.Г. участието си в извършване на
престъплението като подс.А.С. подробно разказал
всички обстоятелства по случая. Подс.Ш.К.
първоначално също си признал за осъщественото деяние, но твърдял че участие в
осъществяване му имал и св. В.Д.М., който факт обаче не се потвърждава от
останалия доказателствен материал по делото.
Според
заключението на назначената по делото съдебно-оценителна експертиза (л.26-27)
общата стойност на 52 литра
плодова ракия, 1 бр. казан, меден, употребяван с обем 40 литра, 1 бр.
електрожен, тип монофазен, марка „Кра
Кра” възлиза на 534,00лв.
Гореизложената
фактическа обстановка се доказва по безспорен начин от събраните на досъдебната и съдебната фаза на производството писмени
доказателства, посочени на съответното място по – горе, както и от приобщените към доказателствата по
делото по реда на чл. 281 и чл. 283 от НПК, писмени материали, съдържащи се в досъдебното производство: протоколи, справки и бюлетини за
съдимост, от заключенията на вещото лица по
назначената на досъдебното производство оценителна експертиза, всички
преценени във връзка с изявленията на подсъдимите по реда на 371, т. 2 НПК и
подкрепящи направеното от тях в съдебната фаза признание на фактите и
обстоятелствата, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт.
Настоящият съдебен
състав намира, че въз основа на така възприетата фактическа обстановка и след
обсъждане на направените доводи относно съставомерността и правната
квалификация на извършеното деяние, се налага недвусмислен и категоричен извод,
че подсъдимият Ш.А.К. е осъществил от обективна и субективна страна
престъплението, субсумирано по състава на престъпление по - престъпление по чл.
195 ал. 1 т. 3 и т.7, вр. чл. 194 ал. 1, вр. чл. 20 ал. 2, вр. чл. 28 ал. 1 от НК, за което с повдигнатото му обвинение е привлечен към наказателна
отговорност, тъй като на 21.04.2014 г., в град Харманли, при условията на повторност, в немаловажен случай, в съучастие с подс.А.М.С. *** /извършител/, като извършител, чрез
повреждане на преграда, здраво направена за защита на имот /счупване на
катинар/ отнел чужди движими вещи – 52 литра плодова ракия, 1 бр. казан, меден,
употребяван с обем 40 литра,
1 бр. електрожен, тип монофазен, марка „Кра Кра” всичко на обща стойност
534.00 лева, от владението на Г.В.Д. ***, без негово съгласие с намерението
противозаконно да ги присвои.
От събраните
доказателства е безспорно установена обективната страна на деянието, механизма на осъществяването му, както
авторството на престъплението, а именно, че подсъдимият е извършил същото.
Обстоятелство, което не се оспорва от него, с оглед направените пред съда
самопризнания, нито от защитата му.
От субективна страна,
съдът намира, че деянието е извършено умишлено, при пряк умисъл, т.е съзнавал
е, че с деянието си лишава от фактическа власт владелеца на чужди вещи,
предвиждал преминаването им в негова фактическа власт и е целял
да установи тази власт върху предмета на престъплението, както и да извлече
имуществена облага чрез това.
Извършената от
подсъдимия К. кражба не представлява маловажен случай, предвид обстоятелството
че деянието е осъществено при редица квалифициращи обстоятелства – чрез
повреждане на преграда, здраво направена за защита на лица или имот, в
условията на повторност по смисъла на чл.28 ал.1 от НК.Всичко тези факти,
обсъдени съвкупно обосновават извод на висока обществена опасност както на
самото деяние - далеч над типичната такава, проявявана при прояви по основния
състав на кражба по смисъла на чл.194 ал.1 от НК, а освен това – и на
извършителите, спрямо които извършената кражба се явява осъществена повторно по
смисъла на чл.28 ал.1 от НК, а и характеристичните данни за личността им са
изключително негативни.
Престъплението,
извършено от подс. Ш.А.К. следва да се квалифицира като престъпление, извършено
повторно по смисъла на чл. 28 ал. 1 от НК, тъй като е извършено (21.04.2014г.)
преди да изтече 5- годишния срок по чл.
30 ал.1 от НК.Видно от справката му за съдимост (л.110-117), последният е
осъждан многократно за кражби, извършени обаче от последния като непълнолетен.
Така по пункт 7 от справката му за съдимост по НОХД № 420/2011г. на Районен съд
гр.Харманли с Присъда № 324/21.11.2011г., в сила от 06.12.2011г., за
престъпление по чл.195 ал.1 т.5 и т.7, вр. чл.194 ал.1, вр. чл.63 ал.1 т.3, вр.
чл.28 ал.1 от НК му е било наложено наказание „лишаване от свобода за срок от
една година”, което да изтърпи в поправителен дом при първоначален общ режим.
По пункт 8 от справката му за съдимост по НОХД № 563/2011г. на Районен съд
гр.Харманли с Присъда № 72/28.02.2012г., в сила от 14.03.2012г., за престъпление
по чл.195 ал.1 т.4, т.5 и т.7, вр. чл.194 ал.1, вр. чл.26 ал.1 вр. чл.28 ал.1
вр. чл.63 ал.1 т.3, вр. чл.28 ал.1 от НК му е било наложено наказание „лишаване
от свобода за срок от 10 месеца” в поправителен дом при първоначален общ режим.
С Определение № 141/17.04.2012г. по НОХД № 563/2011г. на РС Харманли, влязло в
сила на 02.05.2012г. е определено да изтърпи и общо наказание „лишаване от
свобода за срок от една година” по двете цитирани присъди като на 18.10.2013г.
е изтърпял общо наказание в размер на 1(една) година „лишаване от свобода“,
наложено му по присъди по НОХД № 420/2011г. и НОХД № 563/2011г. на РС Харманли.
При определяне на вида и размера на наказанието за подсъдимия, съдът взе
предвид: от една страна степента на обществена опасност на деянието, както и
стойността на предмета на престъплението, а от друга страна – степента на
обществена опасност на дееца и подбудите за извършване на престъплението. При индивидуализация на
наказанието, съдът прецени обстоятелствата, които имат значение за определяне
конкретната степен на обществената опасност на деянието и дееца. Подсъдимият е осъждан
към датата на деянието и е с изключително обременено съдебно минало към
настоящия момент, като за същия са събрани и негативни характеристични данни за
личността му. Изложеното обосновава извода за завишена степен на обществена
опасност на дееца, следва да бъдат отчетени от съда като отегчаващо
отговорността с оглед личността обстоятелства. Съдът не отчете смекчаващи отговорността обстоятелства. Преценявайки
поотделно и в съвкупност гореизложеното, съобразявайки принципите за законоустановеност и индивидуализация на наказанието,
изхождайки от предвидено за гореописаното престъпление наказание „Лишаване от
свобода”, съдът счете, че наказанието за подсъдимия Ш.А.К. следва да бъде определено при условията
на чл. 54 от НК, с оглед принципа, залегнал в текста на чл. 58а, ал. 1 НК. По
този начин предвиденото в закона наказание “лишаване от свобода” съдът прие да
бъде наложено за срок от 1 година и 3 месеца и като намали така определеното
наказание с една трета,определи наказание “лишаване от свобода” за срок от 10
месеца, като същото на основание чл. 60, ал. 1 и чл. 61, т. 2 от Закона за
изпълнение на наказанията и задържането под стража да изтърпи при първоначален
„строг” режим в затвор или затворническо общежитие от закрит тип. Така
определеният размер на наказанието е справедлив и обоснован, от гледна точка
целите, визирани в чл. 36 от НК.
На следващо място, детайлният анализ на фактите, установени в хода на
съдебното производство, потвърждаващи описаната в обстоятелствената част на
обвинителния акт фактическа обстановка, води до недвусмисления извод, че
подсъдимият А.М.С. е осъществил от обективна и субективна страна
престъплението, субсумирано по състава на
престъпление по - престъпление по чл. 196 ал. 1 т. 2, вр.
чл. 195 ал. 1 т. 3, вр.
чл. 194 ал. 1, вр. чл. 20 ал. 2, вр.
чл. 29 ал. 1, б. „а” и б „б” от НК, за
което с повдигнатото му обвинение е привлечен към наказателна отговорност, тъй
като на на
21.04.2014г., в град Харманли, при условията на опасен рецидив, в
съучастие с подс. Ш.А. *** /извършител/, като извършител, чрез повреждане на
преграда, здраво направена за защита на имот
/счупване на катинар/ отнел чужди движими вещи – 52 литра плодова ракия, 1
бр. казан, меден, употребяван с обем 40 литра, 1 бр. електрожен, тип монофазен,
марка „Кра Кра”, всичко на обща стойност 534.00 лева от владението на Г.В.Д. ***,
без негово съгласие с намерението противозаконно да ги присвои.
От събраните
доказателства е безспорно установена обективната страна на деянието, механизма на осъществяването му, както авторството
на престъплението, а именно, че подсъдимият е извършил същото. Обстоятелство,
което не се оспорва от него, с оглед направените пред съда самопризнания, нито
от защитата му.
Престъплението е
извършено от подсъдимия С. при пряк умисъл. Същият е съзнавал общественоопасния
характер на деянието си, а именно че лишават св. Г.В.Д. от възможността да
упражнява фактическа власт върху собствените си вещи, предвиждал е настъпването
на общественоопасните последици от осъщественото от тях – установяване на своя
фактическа власт върху тях, пряко е целел този резултат като намерението му е
било след противозаконното присвояване безпрепятствено да се разпореи
фактически или юридически с отнетите вещи – да ги продаде или да ги консумира,
както е сторили.
Освен умисъла за
осъществяване на намисленото престъпление, всеки от двамата обвиняеми се е
отнасял и съзнателно към участието на другия извършител – и двамата са се
намирали на местопроизшествието и заедно и при разпределение на ролите са
осъществявали елементи от фактическия състав на престъплението, действайки при
пряк умисъл и относно съучастническата си дейност. В съзнанието на дейците са
съществували и реални представи относно всички квалифициращи признаци на
претендираното престъпление.
Извършената от
подсъдимия А.М.С. кражба не представлява маловажен случай, предвид
обстоятелството че деянието е осъществено при редица квалифициращи
обстоятелства – чрез повреждане на преграда, здраво направена за защита на лица
или имот, /счупване на катинар/ в условията на опасен рецидив по чл.29 ал.1
б.“а“ и б.“б“ НК. Всичко тези факти, обсъдени съвкупно обосновават извод на
висока обществена опасност както на самото деяние - далеч над типичната такава,
проявявана при прояви по основния състав на кражба по смисъла на чл.194 ал.1 от НК, а освен това – и на извършителя, спрямо който извършената кражба се явява
осъществена при опасен рецидив по смисъла на чл.29 ал.1 б.“а“ и б.“б“ НК, а и характеристичните данни за личността му са
изключително негативни.
Престъплението,
извършено от подсъдимия А.М.С. следва да се квалифицира като престъпление,
извършено при условията на опасен рецидив по смисъла на чл.29 ал.1 б.“а“ и
б.“б“, тъй като е извършено (21.04.2014г.) преди да изтече 5- годишния срок по чл. 30 ал.1 от НК поради следното:
Видно от справката му за
съдимост (л.88-89), последният е осъждан като по пункт 2 от справката му за
съдимост по НОХД № 50/2006г. на Районен съд гр.Харманли с Присъда №
318/24.11.2006г., в сила от 08.12.2006г., за престъпление по чл.195 ал.1 т.3
вр. чл.194 ал.1 от НК, извършено на 30.03.2006г. му е било наложено наказание
„лишаване от свобода за срок от три месеца”, чието изтърпяване е било отложено
с изпитателен срок от три години
изтърпяно на 02.07.2013г. Деянието, предмет на настоящия обвинителен акт
е извършено преди изтичането на 5-годишния срок посочен в чл.30 ал.2 от НК. По
пункт 3 от справката му за съдимост по НОХД № 387/2007г. на Районен съд
гр.Харманли с Присъда №
177/30.05.2008г., в сила от 14.06.2008г., за престъпление по чл.195 ал.1 т.3 и
т.7 вр. чл.194 ал.1 от НК, извършено на 03.06.2007г. му е било наложено
наказание „лишаване от свобода за срок от девет месеца” при първоначален общ
режим. Постановено е било на основание чл.68 от НК да изтърпи отделно
наложеното му с Присъда № 318/24.11.2006г., в сила от 08.12.2006г. на РС
гр.Харманли наказание „лишаване от свобода за срок от три месеца” като
наказанието си е изтърпял на 30.04.2009г. Деянието, предмет на настоящия
обвинителен акт е извършено преди изтичането на 5-годишния срок посочен в чл.30
ал.1 от НК. По пункт 4 от справката му за съдимост по НОХД № 220/2010г. на
Районен съд гр.Харманли със Споразумение
№ 176/21.06.2010г., в сила от 21.06.2010г., за престъпление по чл.196 ал.1 т.2
вр. чл.195 ал.1 т.3 и т.5 вр. чл.194 ал.1 вр. чл.26 ал.1 вр. чл.29 ал.1 б.“б“
от НК, извършено на 18/19.04.2010г. му е било наложено наказание „лишаване от
свобода за срок от една година” което следва да изтърпи при първоначален строг
режим като наказанието си е изтърпял на 22.03.2011г.
При определяне на вида и размера на наказанието за подсъдимия, съдът взе
предвид: от една страна степента на обществена опасност на деянието, както и
стойността на предмета на престъплението, а от друга страна – степента на
обществена опасност на дееца и подбудите за извършване на престъплението.При
индивидуализация на наказанието, съдът прецени обстоятелствата, които имат
значение за определяне конкретната степен на обществената опасност на деянието
и дееца. Подсъдимият е извършил престъплението, след като е бил осъждан на
лишаване от свобода за умишлени престъпления от общ характер към
датата на деянието и е с изключително обременено съдебно минало към настоящия
момент, като за същия са събрани и негативни характеристични данни за личността
му. Изложеното обосновава извода за завишена степен на обществена опасност на
дееца, следва да бъдат отчетени от съда като отегчаващо отговорността с оглед
личността обстоятелства. Съдът не отчете смекчаващи отговорността обстоятелства.
Преценявайки поотделно и в съвкупност гореизложеното, съобразявайки принципите
за законоустановеност и индивидуализация на
наказанието, изхождайки от предвидено за гореописаното престъпление наказание
„Лишаване от свобода”, съдът счете, че наказанието за подсъдимия А.М.с.
следва да бъде определено при условията на чл. 54 от НК, с оглед принципа,
залегнал в текста на чл. 58а, ал. 1 НК. По този начин предвиденото в закона
наказание “лишаване от свобода” съдът прие да бъде наложено за срок от 3 / три/
години и като намали така определеното наказание с една трета,определи
наказание “лишаване от свобода” за срок от
2 / две/ години, като същото на
основание чл. 60, ал. 1 и чл. 61, т. 2 от Закона за изпълнение на наказанията и
задържането под стража да изтърпи при първоначален „строг” режим в затвор или
затворническо общежитие от закрит тип. Така определеният размер на наказанието
е справедлив и обоснован, от гледна точка целите, визирани в чл. 36 от НК.
С присъдата си съдът е постановил еществените
доказателства – 1
бр. десетлитрова туба със синя капачка и розова дръжка, етикет с надпис
„Айсберг“ пълна с 2/3 прозрачна течност с мирис на спирт; 1 бр. меден казан
смачкан в неправилна форма и две топки свит меден проводник, намиращи се на
съхранение в РУМВР Харманли да се върнат
на пострадалия Г.В.Д. ***;
По отношение на разноските:
С
оглед обстоятелството, че и двамата подсъдими:
Ш.А.К. и А.М.С. са признати за виновни в извършване на
престъпленията, за които са привлечени към наказателна отговорност, в тяхна тежест на основание чл. 189, ал. 3 НПК следва да се възложат разноските по
делото, като всеки един от тях бъде осъден да заплати в полза на Държавата по
сметка на ОД на МВР - Хасково сумата в размер от по 30,00 лева, представляваща
направени по делото разноски в хода на досъдебното
производство за възнаграждение за вещо лице
Така мотивиран, съдът постанови присъдата си.
Председател:
Съдебни
заседатели: 1.
2.