СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, II-Г въззивен състав, в
публичното заседание на девети декември две хиляди и двадесета година, в
състав:
мл. съдия КРИСТИНА ГЮРОВА
при секретаря
Алина Тодорова, като разгледа докладваното от съдия Гюрова в. гр. д. № 13030 по описа за 2019
г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и
сл. ГПК.
С
решение № 172984 от 22.07.2019 г., постановено по гр. д. № 12153/2018 г. по
описа на СРС, I ГО, 26 състав, Прокуратурата на Република България е осъдена да заплати на Л.Б.Ч., ЕГН **********,
на основание чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ, сумата от 7 000 лв. – неимуществени вреди, претърпени в резултат на
повдигане и поддържане на обвинение, по което ищецът е оправдан по НОХД №
8610/2011 г., по описа на СРС, НО, 19 състав, ведно
със законната лихва върху сумата, считано от 27.03.2013 г. до окончателното
изплащане, като искът е отхвърлен за разликата над уважения размер
от 7 000 лв. до пълния предявен размер от 10 000 лв.
С решението Прокуратурата на Република България е осъдена да
заплати на Л.Б.Ч., ЕГН ********** сумата от 147 лв., представляваща разноски по
делото.
Срещу решението
в частта, с която е уважен предявеният иск за неимуществени вреди, е подадена въззивна
жалба и допълнение към въззивната жалба от Прокуратурата на Република България,
в която се излагат доводи за неправилност на атакувания акт. Отправено е искане първоинстанционното решение да
бъде отменено
в обжалваната част, а исковата претенция да бъде отхвърлена изцяло. При условията на
евентуалност се моли
размерът на присъденото
обезщетение
за неимуществени вреди да бъде намален. Въззивникът - ответник поддържа, че
обжалваното решение е неправилно, тъй като ищецът по делото не бил доказал при
условията на пълно и главно доказване претърпените от него неимуществени вреди,
както и връзката между тях и процесното обвинение. Излага доводи, че
определеният размер на обезщетението не съответства не само на характера и
степента на търпените неимуществени вреди, но и на вида, характера и интензитета
на упражнената наказателна репресия. Сочи, че наказателното производство е
приключило в разумен срок. Твърди, че претенцията за обезщетяване на причинени
неимуществени вреди е завишена, като не съответства на принципите, залегнали в
чл. 52 ЗЗД, на установената съдебна практика по аналогични дела, ЕСПЧ, на
социално-икономическите условия в страната, както и с вида и обема на
доказаните вреди.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК не
е постъпил отговор на въззивната жалба от
Л.Б.Ч..
Решението в
частта, с която е отхвърлен искът за неимуществени вреди, с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ, срещу Прокуратурата
на Република България за разликата над присъдения размер от 7 000 лв. до пълния
претендиран размер от 10 000 лв. като необжалвано е влязло в сила.
Софийски градски съд, след като обсъди събраните по
делото доказателства и становищата на страните, съгласно разпоредбата на чл.
235, ал. 2 ГПК, намира следното от фактическа страна:
Производството е образувано по въззивна жалба, подадена от процесуално
- легитимирана страна, в
законоустановения срок по чл. 259, ал. 1 ГПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен
акт, поради което същата е
процесуално допустима.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по
допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен
от посоченото в жалбата.
Настоящият съдебен състав приема,
че обжалваното решение е валидно и допустимо.
По
правилността на решението съдът намира следното:
СРС, I Гражданско отделение, 26 състав е
бил сезиран с осъдителен иск, с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ.
Основателността
на предявения иск предполага кумулативното наличие на следните предпоставки: 1/
спрямо ищеца да е било повдигнато обвинение в извършване на престъпление от общ
характер; 2/ да е оправдан по повдигнатото обвинение с влязъл в сила съдебен
акт; 3/ да е претърпял вреда /вреди/ и 4/ между незаконното действие на
правозащитните органи и неблагоприятните неимуществени последици /вредите/ да е
налице причинно-следствена връзка. Елементите от горепосочения фактически
състав трябва да се установят при условията на пълно и главно доказване от
ищеца - чл. 154, ал. 1 ГПК.
В разглеждания
случай от приетите от първоинстанционния съд писмени доказателства, както и от
материалите по ДП № 3260/2010 г. по описа на 03 РУП-СДВР, пр. пр. № НСН
220/2011 г. по описа на СРП, се установява, че с постановление за привличане на
обвиняем от 15.02.2011 г. на разследващ полицай П.П.при 03 РУП-СДВР по ЗМ № 3260/2010
год. по описа на 03 РУП-СДВР, Л.Б.Ч. е привлечен като обвиняем за това, че на
23.11.2010 г., около 11:00 ч., в гр. София, в търговски обект „МОЛ София“,
находящ се на бул. „Ал. ********, в съучастие като извършител с Д.Г.Г. и А.Г. П.
– също извършители, е отнел чужда движима вещ – сумата от 20,00 лв., от
владението на Л.С.С. с намерение противозаконно да го присвои, като употребили
за това сила – поставил на С. белезници и му нанесъл множество удари с ръце,
крака и палки в областта на тялото и главата; докато П. и Г. също участвали при
поставянето на белезници на св. С., като нанасяли множество удари с ръце, крака
и палки в областта на тялото и главата му - престъпление по чл. 198, ал. 1, пр.
1 вр. чл. 20, ал. 2 вр. ал. 1 НК. На обвиняемия е взета мярка за неотклонение
„Подписка“.
На 11.05.2011 г.
СРП е внесла обвинителен акт в Софийски районен съд срещу ищеца за
гореописаното деяние, по което е образувано НОХД № 8610/2011 г. по описа на
СРС, НО, 19 състав. По
наказателното дело са били проведени девет съдебни заседания. С присъда от 11.03.2013 г., влязла в сила на 27.03.2013
г., Л.Б.Ч. бил признат за невиновен по повдигнатото му обвинение.
От представената
по делото справка за съдимост се установява, че ищецът не е осъждан.
В хода на
производството пред първоинстанционния съд като свидетели са разпитани З.Б.Ч./сестра
на ищеца/ и Я.К.Я..
Свидетелят З.Б.Ч.заявява,
че вследствие на образуваното наказателно производство ищецът бил уволнен, като
изпаднал в тежка депресия, а приятелката му го напуснала. Свидетелства, че
„давали“ брат й по телевизията, по новините на „Нова телевизия“, както и че
майка им приела случилото се тежко и развила диабет поради това. Излага, че
поради воденото наказателно дело срещу ищеца, последният дълго време не искал
да се вижда с родителите им, а колегите в работата му вече го гледали по
различен начин.
Свидетелят Я.К.Я.
заявява, че познава ищеца във връзка със служебните им задължения, тъй като
работата на свидетеля била свързана с охраната на „МОЛ София“, а Л.Б.Ч. бил
ръководител на последната. Сочи, че през 2011 г. узнал за образуваното срещу
ищеца наказателно производство от ръководителите на последния, като имало
официално уведомяване, че ще се наложи ищецът да бъде отстранен от длъжност и
няма как да заема такава позиция след като имало образувано производство. Споделя,
че Л.Б.Ч. бил отстранен и вече не отговарял за охраната на търговския обект.
При така установената фактическа обстановка съдът
намира от правна страна следното:
Съгласно
чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ държавата отговаря за вредите, причинени на граждани
от незаконно обвинение в извършване на престъпление, ако лицето бъде оправдано
или ако образуваното наказателно производство бъде прекратено поради това, че
деянието не е извършено от лицето или че извършеното деяние не е престъпление,
или поради това, че наказателното производство е образувано, след като
наказателното преследване е погасено по давност или деянието е амнистирано.
Дължимото обезщетение обхваща всички имуществени и неимуществени вреди, които
са пряка и непосредствена последица от увреждането, независимо дали са
причинени виновно от съответното длъжностно лице /чл. 4/, като процесуално
легитимирани да отговарят са съответните държавни учреждения /чл. 7/ в
качеството им на процесуални субституенти на държавата. Разпоредбата на чл.
2, ал. 1, т. 3, пр. 1 ЗОДОВ предвижда
обективна отговорност на държавата в случаите на незаконно повдигане и
поддържане на обвинение в извършване на престъпление, като субекти на тази
отговорност могат да бъдат само правозащитни органи, оправомощени да повдигат и
поддържат обвинения за престъпления от общ характер.
По
отношение на иска за неимуществени вреди:
В случая спрямо ищеца е било повдигнато и поддържано обвинение за извършено престъпление по чл. 198, ал. 1,
пр. 1 вр. чл. 20, ал. 2 вр. ал. 1 НК в
продължение на малко
над две години /считано от постановлението за привличане до
влизането в
сила на присъдата, с която е оправдан/. С оглед постановената влязла в сила присъда, с която ищецът е бил
оправдан, обвинението
срещу него следва да се прецени за незаконно, дори и на
определени етапи на наказателното производство действията на съответния
прокурор да са били основани на убеждението му за виновност на лицето предвид
събраните доказателства. Следователно
законосъобразен е изводът на първоинстанционния
съд, че искът за неимуществени вреди е доказан по основание.
Спорните
между страните въпроси са свързани с наличието на причинно-следствена връзка
между незаконното обвинение и твърдените неимуществени вреди и с размера на
претендираното обезщетение за неимуществени вреди.
Настоящият
съдебен състав намира, че е установен фактът
на причинените на ищеца неимуществени вреди, изразяващи се в преживяни негативни
емоционални страдания,
в промяна в поведението на ищеца, изразяваща се в несигурност, неспокойствие, притеснение
от воденото срещу него наказателно дело, страх от
изхода на последното, чувство на отчаяние, отразените в личен план
неблагоприятни последици, а именно раздялата с приятелката му, и чувството на
неудобство и срам при комуникация с родителите му, колегите и близки от
обкръжението му, обстоятелството, че воденото срещу него наказателно
производство е станало известно в медийното пространство, както и фактът, че
образуваното наказателно дело срещу него е възприето и от трудовия колектив на
ищеца и се е отразило и на професионалното му развитие. В показанията на разпитания свидетел З.Б.Ч.се съдържат сведения за негативните последици от
обвинението върху начина на живот, поведението и психиката на ищеца, състоянието на
депресия, в което последният е изпаднал, раздялата между него и приятелката му,
както и наличието на притеснения касаещи работата му, които показания
в тази част следва да бъдат ценени като ясни, последователни и
житейски логични, представляват допустими доказателствени средства, като
преценката на доказателствената им
стойност, е послужила за опора на правилни изводи на първоинстанционния съд
относно един от правопораждащите спорното право факти - настъпването на горепосочените преки и непосредствени
вреди.
Съдът
приема свидетелските показания, отчитайки евентуалната заинтересованост на свидетеля
З.Б.Ч., преценени по правилата на чл. 172 ГПК, за обективни, последователни,
съответстващи на останалите събрани по делото доказателства и житейски логични
- субективните възприятия на свидетелите относно главния факт на доказване
(настъпването на вредоносния резултат и причината за него) са формирани
непосредствено и не са повлияни от други обстоятелства.
Не
може да бъде съобразено от въззивния съд при определяне размера на дължимото се
обезщетение обаче твърдението на ищеца, в която връзка са и свидетелските
показания на З.Б.Ч., че вследствие на образуваното наказателно производство
ищецът бил отстранен от работа. За да достигне до този извод, настоящият
съдебен състав отчете, на първо място, че от данните по делото не се доказва на
ищеца да е наложено дисциплинарно наказание „Уволнение“ тъкмо заради воденото
срещу Л.Б.Ч. наказателно дело, а от
друга, защото доказването на това обстоятелство е възможно само с писмени
доказателства, които по делото не са ангажирани. Съответно дадените за
доказване на соченото от ищеца уволнение заради повдигнатото срещу него
обвинение в тази връзка гласни доказателства от сестрата на ищеца са
недопустими, на основание 164, ал. 1, т. 3, пр. 1 ГПК, и не следва да бъдат
взети предвид от въззивния съд при достигане на крайните си изводи.
Въззивният
съд споделя извода на първоинстанционния съд и относно
обстоятелството, че е доказана връзката
между проведеното наказателно производство и претърпените от ищеца вреди.
Неоснователни са правните доводи на въззивника-ответник за неустановяване в
процеса на доказване на конкретните негативни емоции на ищеца от незаконното
обвинение. От една страна от свидетелските показания се изясни негативното
отражение на повдигнатото незаконно обвинение за извършено престъпление върху психиката
на ищеца,
както и изживените от него отрицателни емоционални състояния, депресия и
психическо напрежение. Нещо повече,
както последователно се поддържа в практиката на ВКС, неимуществените вреди от
незаконно обвинение обхващат не само отрицателните психически преживявания на
увредения, но и обективното по своя характер лишаване от блага и ценности към
които всяка личност се стреми. Справедливостта като законов критерий за
определяне паричния еквивалент на моралните вреди, включва освен тяхната
общовалидна значимост за всяко човешко същество, така и конкретни факти,
свързани със стойността, която те са имали за личността на увредения. Очевидно
е, че след като се е явявал лично на проведените съдебни заседания пред районния
съд, след като е давал обяснения в досъдебната фаза, като
се е подготвял за всяко едно заседание, ищецът е бил под стрес, изживявайки
тежко случващото се и очаквайки приключването на съдебния процес, в който се е защитавал по незаконното обвинение
за извършено престъпление
(в този смисъл Решение № 55/11.03.2013 г. по гр. д. №
1107/2012 г.,
ВКС, ІV г. о.).
По отношение на размера на обезщетението за
неимуществени вреди настоящият съдебен състав приема, че поначало въпреки
липсата на възможност за съпоставяне между претърпените болки, страдания и
психически затруднения и паричната престация, законодателят е дал възможност на
увредения да претендира парично обезщетение за тези увреждания, като е
предоставил на съда да прецени във всеки конкретен случай какъв е справедливия
размер на това обезщетение, което има компенсаторен характер. Понятието
"справедливост" по смисъла на чл. 52 ЗЗД не е абстрактно понятие. То
е свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи
обстоятелства, които трябва да се имат предвид от съда при определяне размера
на обезщетението /т.2 от Постановление №4 от 23.12.1968 год. на Пленума на ВС/.
Съгласно
практиката на ВКС, обективирана в решение № 175/04.11.2015 г. по гр.д. №
1151/2015 г., ІІІ ГО, решение № 106/20.04.2016 г. по гр.д. № 4898/2015 г., ІV
ГО, решение № 106/20.04.2016 г. по гр.д. № 4898/2015 г., ІV ГО решение №
192/14.06.2016 г. по гр.д. № 1061/2016 г., ІV ГО, решение № 180/19.10.2015 г.
по гр.д. № 860/2015 г., ІІІ ГО, решение № 83/28.04.2016 г. по гр.д. № 5128/2015
г., ІІІ ГО, решение № 117/04.05.2016 г. по гр.д. № 4754/2015 г., ІV ГО, решение
№ 113/02.05.2017 г. по гр.д. № 3483/2016 г., ІV ГО, решение № 70/01.08.2017 г.
по гр.д. № 2433/2016 г., ІV ГО и др., по исковете с правно основание чл. 2, ал.
1 ЗОДОВ други такива обстоятелства са личността на увредения, данните за
предишни осъждания, начина му на живот и обичайната среда, тежестта на
престъплението, за което е повдигнато обвинението, продължителността на
наказателното производство, наложените мерки на принуда; отражение върху
личния, обществения и професионалния живот; разгласа и публичност; причиняване
на здравословни увреждания.
В
настоящия случай воденото срещу ищеца наказателно производство е протекло и
приключило в рамките на малко над 2 г., което
не надхвърля разумния срок, взетата спрямо него мярка за процесуална
принуда е била „Подписка“, от привличането му като обвиняем до внасяне на обвинителния
акт в съда е изминал кратък период от близо 3 мес., а съдебното производство се
е развило в девет съдебни заседания. Следва да бъде отчетена и тежестта на
обвинението - престъплението е тежко по смисъла на чл. 93, т. 7 НК. Съдът
съобрази социалното положение на ищеца, упражняваната от него дейност, продължителността и интензивността на
психическия дискомфорт, преживян от ищеца, страхът от осъждане и отразяването
от това върху професионалното му развитие и реализация.
При
всички случаи в разглеждания казус следва да се държи сметка за
обстоятелството, че ищецът не е бил осъждан, като в тази връзка настоящият състав
споделя практиката на ВКС (решение № 95 от 23.04.2014 г. по гр. д. № 5805/13
г., ІІІ ГО, решение № 163 от 1.07.2016 г. по гр. д. № 411/16 г., ІV ГО, решение
№ 251 от 21.12.2015 г. по гр. д. № 812/15 г., ІІІ ГО). Според становището в
тези съдебни актове, лицето, което вече е било субект на наказателно
преследване и е осъждано за извършено деяние, търпи вреди в емоционален аспект,
които са с по-нисък интензитет, в сравнение с лице, което за първи път е в
досег с правораздаватената система, съответно за първи път му се повдига
обвинение и му се снема полицейска регистрация. Данните по делото установяват,
че преди започването на процесното наказателно преследване, ищецът не е бил
осъждан.
По своя
характер претърпените от ищеца негативни емоционални преживявания и проявените
неблагоприятни последици в личния му, професионален и социален живот, въззивният
съд взема предвид при определяне на общия размер на обезщетението по
справедливост, но в настоящия случай те не са от такъв характер, че да предизвикват
неудобства повече от обичайните, не са представени по делото и доказателства за
проведени медицински прегледи нито се представя медицинска документация, от
която е видно, че се изисква прием на медикаменти, които доказателства да
установяват факта на продължаващи към настоящия момент неблагоприятни последици
от негативните емоционални преживявания, изпитани от ищеца, поради което не
могат да служат за критерий за съпоставимост. Не се доказа по делото твърдението на ищеца, че е бил
дисциплинарно уволнен именно заради воденото срещу него наказателно дело.
Съобразно всичко изложено по-горе въззивният съд намира, че
за установените по делото претърпени от
ищеца вреди, сумата от 5 000 лв. се явява справедлив размер на имуществено
обезщетяване и доводите на
въззивника за
завишен размер на обезщетението от 7 000, определен от СРС, в тази
връзка са основателни.
Въззивната инстанция не възприема определения от
първоинстанционния съд размер на обезщетението. Както бе посочено по-горе не могат да бъдат взети предвид при определяне
размера на дължимото се обезщетяване обстоятелствата, че спрямо ищеца е било
образувано дисциплинарно производство и същото е приключило с налагането на дисциплинарно
наказание „Уволнение“, защото от доказателствата по делото не се установява
това, нито може да се отчете и заявеното от свидетелката З.Б.Ч., че
образуваното наказателно производство срещу брат й, се е отразило на здравословното
състояние на тяхната майка, която развила диабетно заболяване, тъй като това
обстоятелство не е от значение за формиране на крайното становище на съда.
По отношение на дължимото обезщетение за причинени
неимуществени вреди, причинени от незаконно обвинение, държавата изпада в
забава от момента на влизане в сила на присъдата на наказателния съд, с която
ищецът е бил признат за невиновен в извършването на престъплението, за което му е било повдигнато незаконното обвинение - в този смисъл са задължителните за правосъдните органи
тълкувателни разяснения, дадени в т. 4 от ТР № 3/22.04.2005 г. на ВКС по т. гр.
д. № 3/2004 г., ОСГК. Установи се, че присъдата е влязла в сила на 27.03.2013 г., поради което от този момент ответникът е изпаднал в забава и дължи обезщетение за причинените имуществени вреди от
неточното изпълнението
- в темпорално отношение, на задължението си за
заплащане на обезщетение за причинените на ищеца неимуществени вреди,
вследствие на незаконното обвинение, равняващо се на законната мораторна лихва.
При
тези съображения, обезщетението,
дължимо от ответника съгласно чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ следва да се намали до сумата от 5 000 лв. За
разликата до уважения размер от 7 000 лв. искът е недоказан и неоснователен. Това води до извод за неправилност на решението, в частта с
която искът е уважен над 5 000 лв. до 7 000 лв., със законната лихва от 27.03.2013
г. върху тази разлика, и неговата отмяна
в тази обжалвана от ответника част.
По
разноските:
При този изход на спора право на
разноски има въззиваемата страна - ищец,
която обаче не претендира такива и не е представила доказателства за сторени
разноски, поради което не следва да й се присъждат.
Разноски на въззивника - ответник, не се дължат, тъй
като не са налице предпоставките по чл. 10, ал. 4 ЗОДОВ.
Мотивиран от горното, Софийски градски съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 172984 от 22.07.2019 г., постановено по
гр. д. № 12153/2018 г. по описа на СРС, I ГО, 26 състав, в
частта, с която Прокуратурата на Република
България е осъдена да заплати на Л.Б.Ч., ЕГН **********, на основание чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ, сума за разликата над 5 000 лв. до уважения размер
от 7 000 лв., неимуществени вреди, претърпени в резултат на повдигане и
поддържане на обвинение, по което ищецът е оправдан по НОХД № 8610/2011 г., по
описа на СРС, НО, 19 състав, ведно със
законната лихва върху тази разлика, считано от 27.03.2013 г. до окончателното
изплащане, както и в частта, с която Прокуратурата
на Република България е осъдена да заплати на Л.Б.Ч., ЕГН **********, разноски
в размер за разликата над сумата от 100 лв. до 147 лв., ВМЕСТО КОЕТО ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Л.Б.Ч., ЕГН **********
срещу
Прокуратурата на Република България, иск с правно
основание чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ, за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди, претърпени в
резултат на повдигане и поддържане на обвинение, по което ищецът е оправдан по
НОХД № 8610/2011 г., по описа на СРС, НО, 19 състав, за разликата над сумата от 5 000 лв. до 7 000
лв.
ПОТВЪРЖДАВА решението в останалата обжалвана
част.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд в 1-месечен срок от
връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.