№ 1334
гр. В., 02.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – В., X СЪСТАВ ГО, в публично заседание на осми
ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Геновева Илиева
при участието на секретаря Славея Н. Янчева
като разгледа докладваното от Геновева Илиева Гражданско дело №
20243100100765 по описа за 2024 година
Производството по делото е образувано по предявен от П. Г. срещу Прокуратурата на
Република България, иск с правно осн. чл. 2, ал. 1, т. 3, предл. 1 ЗОДОВ за заплащане на
сумата от 50 000 лв., претендирана като обезщетение за неимуществени вреди от незаконно
повдигнато и поддържано обвинение по досъдебно производство № 52/2011г. по описа на
ОД на МВР В. за престъпление по чл. 212, ал. 4 вр. чл. 1 вр. чл. 20, ал. 4 вр. чл. 26, ал. 1 НК,
приключило с постановяване на оправдателна присъда № 260089/01.04.2021г. по НОХД №
495/2020г. описа на Районен съд – В., ведно със законната лихва, считано от 17.04.2021г. до
окончателното изплащане на задължението.
Претенцията на ищеца се обосновава с отговорността на държавата за незаконната
дейност на нейните правозащитни органи и по-конкретно на разпоредбата на член 2, ал. 1,
т.3 ЗОДОВ, съобразно която Държавата отговаря за вредите, причинени на граждани,
разследващите органи, прокуратурата, съда от незаконно обвинение в извършване на
престъпление, в случаите, когато лицето е оправдано.
В обстоятелствената й част, ищецът П. Г. излага, че е бил привлечен на 11.02.2011 г. в
качеството на обвиняем за извършено престъпление по чл. 212, ал. 4 вр. чл. 20, ал. 2 вр. чл.
26, ал. 1 НК по ДП № 52/2011г. по описа на ОД на МВР В., което обвинение в досъдебното
производство е изменено досежно формата на участие на обвиняемия и е преквалифицирано
по чл. 212, ал. 4 вр. чл. 1 вр. чл. 20, ал. 4 вр. чл. 26, ал. 1 НК.
В деня на привличането си, е задържан за срок до 72 часа по ЗМВР за вземане на
мярка за неотклонение. Считано от 14.02.2011г. спрямо него е взета най-тежката мярка за
процесуална принуда – задържане под страна по ЧНД № 797/2011г. по описа на ВРС.
Към момента на привличането му като обвиняем, ищецът е на 36 – годишна възраст и е
упражнявал дейност като банков посредник. Твърди се, че в рамките на образуваното
досъдебно производство, спрямо обвиняемия са взети мерки за неотклонение и други мерки
за процесуална принуда, както следва: „задържане под стража“ от 14.02.2011г. до
29.04.2011г.; „домашен арест“, считано от 29.04.2011г. до 10.08.2011г.; парична гаранция,
определена му, считано от 10.08.2011г., която е отменена на 19.03.2013г.; забрана за
напускане на пределите на РБ.
1
Считано от 09.12.2013г. е имал качество на подсъдим по НОХД № 6509/2013г. по описа
на Районен съд – В. по внесен обвинителен акт за извършено тежко умишлено
престъпление. Съдебното производство е прекратено и върнато на прокуратурата за
отстраняване на допуснати отстраними процесуални нарушения. След отстраняването им, е
образувано НОХД № 221/2014г. на ВРС, което е приключило с присъда, с която подсъдимият
е бил признат за виновен.
По реда на инстанционния контрол, оправдателната присъда е отменена, а делото е
върнато за разглеждане от друг състав на съда. При новото разглеждане на делото е
постановена оправдателна присъда по НОХД № 495/2020г. на ВРС, влязла в законна сила на
17.04.2021г. Поддържа се, че за времето от привличането му като обвиняем – 11.02.2011г. до
влизане в сила на оправдателната присъда – 17.04.2021г., са изминали 10 години, 2 месеца и
6 дни.
Посоченият срок е изключително дълъг и неразумен, през който период П. Г. е
претърпял неимуществени вреди, изразяващи се в стрес и притеснения още в следствения
арест, поради необходимостта от контактуване с други криминално проявени лица,
задържани за тежки умишлени престъпления, продължили през целия период на
наказателното му преследване, срам, страх, стрес, висока тревожност, силна мигрена през
определена част от денонощието, разстройство на съня, съпроводено от изпускане на урина,
усещане за нереалност, безсилие и безпомощност от невъзможността да общува с близките
си и да ги издържа, усещане за безперспективност, поради накърняване на доверието,
авторитета и доброто му име в обществото, както и социална изолация.
Твърди се още, че в резултат на воденото наказателно производство при ищеца са
установени следните заболявания, довели до влошаване на здравословното му състояние,
както следва: хипертонично сърце без застойна дейност, сърдечна недостатъчност, други
видове стенокардия, неинсулиновозависим диабет, дорзалгия, глаукома, исхемична болест
на сърцето – нестабилна ангина пекторис, артериална хипертония, гастроезофагеална
рефлуксна болест. Трудно овладяваните негативно емоции са причинили на ищеца тежка
психическа травма, симптомите на която са актуални и към настоящия момент, наложили
провеждане на психотерапия и прием на медикаменти.
След отмяната на мерките за процесуална принуда – задържане под стража и домашен
арест, ищецът е изпитал затруднения при намирането на работа. В крайна сметка бил
принуден да полага труд като снабдител в закусвалня, но без трудов договор, тъй като
репутацията му е била опетнена в сферата, в която е упражнявал търговска дейност и поради
шумно отразените в публичното пространство обстоятелства около задържането му. Едва
през 2014г., ищецът започнал работа в международна компания, в която работи и към
настоящия момент, която е изисквала пътувания в чужбина, като за осъществяване им, е
искал многократно разрешения от съда.
В хода на наказателното производство по молба на Прокуратурата на РБ е допуснато
обезпечение в полза на „БАНКА ДСК“ АД на бъдещ иск, който възнамерява да предяви в
качеството на граждански ищец, в резултат на което са наложени запори на дружествени
дялове и възбрани върху недвижими имоти по ч.гр.д. № 58/2012г. на ВОС, които са отменени
с акт от 24.11.2012г. Допуснатите обезпечителни мерки за период от 10 години, са
причинили у ищеца страх, че осъждането му за повдигнатото му обвинение, ще лиши него и
семейството му от дом. Въз основа на изложеното се настоява за уважаване на осъдителната
претенция в заявения размер. Извън срока по чл. 131 ГПК,
Извън срока по чл. 131 ГПК, започнал да тече на 20.05.2024г., е постъпил на
21.06.2024г. писмен отговор от Прокуратурата на РБ, с който предявеният иск се оспорва по
основание и размер. Настоява се за неговото отхвърляне. Поддържа се, че сочените вреди са
недоказани и не се намират в причинно следствена връзка с повдигнатото обвинение.
Делото се е отличавало с правна и фактическа сложност, поради което срокът на
2
проведеното разследване в досъдебната фаза, следва да се счита за разумен. За
продължителността на разглеждане на делото в съдебната фаза на процеса, ответникът не
следва да отговаря. Взетата мярка за неотклонение – задържане под стража е ограничила в
минимална степен гражданските му права. Разгласяването на информация в средствата за
масово осведомяване не е резултат от поведението на Прокуратурата на РБ, поради което,
ако вреди са търпени, то ответникът не отговаря за тях
Съдът, като взе предвид становищата на страните, представените доказателства и
съобрази приложимите към спора правни норми, намира за установено следното от
фактическа и правна страна:
На 10.02.2011г. е образувано досъдебно производство № 52/2011г. по описа на Сектор
„ПИП“ – ОД – МВР - В., а по-късно под № 101/2012г. на ОСлС в ОП - В., за извършено
престъпление по чл. 212, ал. 1 вр. чл. 26, ал. 1 НК срещу пет лица, измежду които и П. Г. за
това, че на неустановена дата до 10.02.2011г. в гр. В., чрез използване на документ с невярно
съдържание – искания за отпускане на банков кредит и служебни бележки /удостоверяващи
месторабота и доход/ получили без правно основание чуждо движимо имущество – сумата
от 225 000 лв. от БАНКА „ДСК“ АД – клон „Г.“, В..
На следващия ден - 11.02.2011г. П. Г. е привлечен като обвиняем за престъпление по чл.
212, ал. 4 вр. ал. 1 вр. чл. 20, ал. 2 вр. чл. 26, ал. 1 НК за това, че в периода от началото на
месец декември 2010 г. до 10.02.2011г. в гр. В., в условията на продължавано престъпление в
съучастие като съизвършител с Р.Г. и Б.М., с цел да набави за себе си и за РР.Г. и Б.М. имотна
облага, чрез използване на неистински документи възбудил и поддържал заблуждение у
служители на БАНКА ДСК ЕАД и получил без правно основание чуждо движимо
имущество в големи размери, собственост на БАНКА ДСК ЕАД общо в размер на 250 000
лв. с намерение противозаконно да го присвои.
Постановлението е предявено на обвиняемия и на неговия защитник, видно от
отбелязването върху акта. Обвиняемият е разпитан в присъствие на защитника си.
В деня на привличането си като обвиняем, ищецът е задържан за срок до 72 часа по
реда на ЗМВР с постановление на прокурор при РП – В..
В производството по ЧНД № 797/2011г. по описа на Районен съд – В., с протоколно
определение от 14.02.2011г., по отношение на обвиняемия е взета най-тежката мярка за
процесуална принуда „задържане под стража.“ Взетата мярка е потвърдена с протоколно
определение от 23.02.2011г. по ВЧНД № 256/2011г. на Окръжен съд – В..
С протоколно определение от 29.04.2011г. по ЧНД № 2333/2011г. на Районен съд – В.,
мярката за неотклонение от „задържане под стража“ е изменена в „домашен арест.“
Така взетата мярка „домашен арест“ е изменена в „гаранция в пари в размер на 1 500
лв.“, с протоколно определение от 10.08.2011г. по ВЧНД № 1282/2011г. по описа на Окръжен
съд – В., след отмяна на определение от 01.08.2011г. по ЧНД № 4464/2011г. на ВРС. На
същата дата паричната гаранция е внесена от обвиняемия, за което е представено банково
бордеро.
С постановление от 22.02.2013г. на Прокурор при ВРП, е наложена забрана
обвиняемият П. Г. да напуска пределите на Република България без разрешение на
наблюдаващия прокурор при РП – В..
Взетата мярка „парична гаранция“ е отменена с определение от 19.03.2013г. в
производството по ЧНД № 1373/2013г. по описа на ВРС, поради изтичане на повече от две
години от привличането на обвиняемия по чл. 234, ал. 8 НПК.
На 21.02.2013г. за нуждите на съдебно – почеркова експертиза, са взети
експериментални образци от ръкописния почерк и подпис на П. Г..
В хода на разследването, обвиняемият доброволно е предал на разследващите органи
3
веществени доказателства, за предаването на които, са съставени приемо – предавателни
протоколи.
С постановление от 20.09.2013г. П. Г. отново е привлечен като обвиняем за
престъпление по чл. 212, ал. 4 вр. ал. 1 вр. чл. 20, ал. 2 вр. чл. 26, ал. 1 НК за това, че в
периода от началото на месец декември 2010 г. до 10.02.2011г. в гр. В., в условията на
продължавано престъпление в съучастие като помагач с И.М., Й.Й., К.Р., Б.К., И.Ж., Г.Н.,
Ю.И., А.О., А.Ц., М.С. и С.Й. като съизвършители и Р.Г., Б.М. и Н.Р., последните в
качеството им на помагачи, чрез използване на неистински документи, получил без правно
основание чуждо движимо имущество, собственост на БАНКА ДСК АД по 9 броя кредити
на обща стойност 275 000 лв.
Обвиняемият е разпитан в присъствие на защитника си. Взета е мярка за неотклонение
„Подписка.“
Отново, на 22.11.2013г. П. Г. е привлечен като обвиняем за престъпление по чл. 212, ал.
4 вр. ал. 1 вр. чл. 20, ал. 2 вр. чл. 26, ал. 1 НК. Обвиняемият е разпитан в присъствие на
защитника си. Взета е мярка за неотклонение „Подписка.“
На 26.11.2013г. на обвиняемия и неговия защитник са предявени материалите по
разследването, видно от съставения протокол. Обвиняемият е разпитан отново в присъствие
на защитника си.
Досъдебното производство е приключило със заключително постановление от
02.12.2013г., с което следовател при ОСлС в ОП - В., е изразил мнение за предаване на
обвиняемите на съд.
На 06.12.2013г. в Окръжен съд – В. е внесен обвинителен акт срещу тринадесет лица,
измежду които е бил и П. Г. за извършено в съучастие като помагач престъпление по чл. 212,
ал. 4 вр. ал. 1, вр. чл. 20, ал. 4, вр. чл. 26, ал. 1 НК. Производството по НОХД № 6509/2013г.
на Окръжен съд – В. е прекратено с разпореждане от 17.12.2013г., а делото е върнато на ВРП
за отстраняване на допуснати отстраними процесуални нарушения, ограничили правата на
част от обвиняемите.
След отстраняване на констатираните нарушения на процесуалните правила,
предхождано от предявяване на разследването и провеждане на разпит на обвиняемия Г., РП
– В. е внесла отново обвинителен акт на 20.01.2014г. по повод на който е образувано НОХД
№ 221/2014г. по описа на Окръжен съд – В..
Разглеждането на делото пред първата инстанция е продължило за времето от
20.01.2014г. до 05.12.2018г. От общо насрочени 33 открити съдебни заседания, са проведени
23 заседания. Първото съдебно заседание е насрочено в тримесечния срок. Делото е
разгледано в 10 съдебни заседания, в които е даден ход на делото.
В съдебни заседания, насрочени за 29.03.2014г., 28.10.2014г., 17.02.2015г., 26.05.2015г.,
19.01.2016г., 31.05.2016г., 14.12.2016г., 06.12.2017г., 15.12.2017г., 21.09.2018г., ход на делото
не е бил даден, поради нередовното призоваване на част от подсъдимите, на служебен
защитник, неявяване на редовно призован подсъдим без уважителни причини, неявяване на
подсъдими по уважителни причини, необходимост от изготвяне на европейска заповед за
арест /ЕЗА/. Насрочените за 24.06.2014г. и 07.10.2014г. открити съдебни заседания са
отсрочени поради служебна ангажираност на защитника на подсъдимия Г. адв. И.Т., както и
на защитник на друг от подсъдимите. Заседанията, насрочени за 24.11.2015г., 25.11.2015г.,
06.12.2017г. и за 25.04.2018г., са отсрочени поради служебна ангажираност на съдията –
докладчик. Проведеното ОСЗ на 08.10.2018г. е отложено, поради заболяване на
наблюдаващия прокурор.
За времето от 31.05.2017г. до 24.07.2017г., наказателното производство е спряно до
получаване на отговор от немските власти по отношение на изпратената ЕЗА за подсъдимия
Ю.И..
4
В съдебната фаза на наказателния процес са разпитани двадесет и трима свидетели,
изслушани са заключения на допуснати в досъдебното производство експертизи, както и
такива, допуснати в хода на съдебното следствие.
Проведени са и други съдебни заседания по искания на подсъдимите за изменение на
взетите им мерки за неотклонение и други мерки за процесуална принуда.
Във всяко съдебно заседание подсъдимият се е явявал лично и/или с надлежно
упълномощен защитник, респ. с преупълномощен такъв.
При първоинстанционното разглеждане на делото, подсъдимият П. Г., чрез своя
защитник е отправил шест искания да му бъде разрешено да напуска пределите на
Република България. Пет от тях са удовлетворени и със съответните протоколни
определения /14.07.2015г.; 06.10.2015г.; 07.07.2016г.; 31.05.2017г.; 21.06.2018г./, временно е
вдигната забраната за напускане на страната за конкретни периоди от време. Исканията си,
подсъдимият е обосновал с необходимостта от осъществяване на служебни пътувания в
чужбина по повод командироване във връзка с работата си в „Н.Б.“ ООД, ЕИК ******* –
производител и доставчик на филтри за цигари. Длъжността, която е заемал дружеството е
„Зам. директор на предприятие.“ По делото не е представен трудов договор, но в съдебно
заседание, проведено на 16.06.2015г., е приобщена длъжностна характеристика, връчена на
ищеца на 31.05.2014г., факт, удостоверен с полагане на подпис.
С присъда № 323/05.12.2018г. по НОХД № 221/2014г., подсъдимият П. Г. е признат за
виновен в извършване на престъпление по чл. 212, ал. 4 вр. ал. 1 вр. чл. 20 вр. чл. 26, ал. 1
НК, за което му е наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от 3 години, което, на
осн. чл. 66, ал. 1 НК е отложено с изпитателен срок от 5 години, считано от влизането й в
сила. Подсъдимият е лишен от правото да упражнява професия свързана с банково дело за
срок от 3 години, на осн. чл. 212, ал. 7 вр. чл. 37, ал. 1, т. 7 НК, считано от влизане в сила на
присъдата.
По жалби на петима от подсъдимите, измежду които и г-н Г., на 13.09.2019г., е
образувано ВНОХД № 1037/2019г. по описа на Окръжен съд – В., разглеждането на което е
приключило в едно съдебно заседание.
С решение № 2/08.01.2016г. по ВНОХД № 1037/2019г. на ВОС, влязло в законна сила в
деня на постановяването му, първоинстанционната присъда е изменена, като, на осн. чл. 304
НПК П. Г. е оправдан за извършено в съучастие с подсъдимите О., К., Н., Ж., Й., И., С. и Й.
престъпление по чл. 212, ал. 4 вр. ал. 1 вр. чл. 20 вр. чл. 26, ал. 1 НК.
Първоинстанционната присъда е отменена и делото е върнато за ново разглеждане от
друг състав, в частта, с която подсъдимите Г., Г. и М. са признати за виновни и осъдени за
престъпление по чл. 212, ал. 4 вр. ал. 1 вр. чл. 20 вр. чл. 26, ал. 1 НК в съучастие с
подсъдимите Р. и М..
В останалата част, първоинстанционната присъда, е потвърдена.
При новото разглеждане на делото на 30.01.2020г. е образувано НОХД № 495/2020г. по
описа на Районен съд – В., по което са проведени 7 съдебни заседания с участието на
подсъдимите, техните защитници и прокурор. Ход на делото не е даден в две от съдебните
заседания, поради нередовно призоваване на един от подсъдимите, заболяване на друг и
отсъствие на един от съдебните заседатели.
Във всяко съдебно заседание подсъдимият се е явявал лично и с надлежно
упълномощения си защитник.
В съдебно заседание, проведено на 09.02.2021г. е допуснато изменение на обвинението,
като разглеждането на делото е продължило по новите обвинения, което спрямо П. Г. е за
престъпление по чл. 212, ал. 4 вр. ал. 1 вр. чл. 20 вр. чл. 26, ал. 1 НК, за това, че през периода
от 25.01.2011г. до 03.02.2011г. в гр. В., при условията на продължавано престъпление в
съучастие с Р.Г., Б.М., К.Р. и И.М., като извършители, чрез използване на неистински
5
документи, получил без правно основание чуждо движимо имущество, собствено на
БАНКА ДСК ЕАД по кредити на обща стойност 50 000 лв. с намерение да го присвои, като
имуществото е в големи размери.
С присъда № 260089/01.04.2021г., постановено по НОХД № 495/2020г. на ВРС,
подсъдимият П. Г. е признат за невинен по повдигнатото му обвинение за престъпление по
чл. 212, ал. 4 вр. ал. 1 вр. чл. 20 вр. чл. 26, ал. 1 НК. Присъдата е влязла в законна сила на
17.04.2021г.
С протоколно определение от същата дата взетата по отношение на г-н Г. мярка за
неотклонение „подписка“, е отменена, на осн. чл. 309, ал. 4 НПК.
Преди внасяне на първоначалния обвинителния акт, на 06.01.2012г. по молба на
БАНКА ДСК ЕАД е допуснато обезпечение на бъдещ иск, предявим от банката срещу П. Г.,
с определение от 09.01.2012г. по ч.гр.д. № 58/2012г. по описа на Окръжен съд – В., чрез
налагане на възбрана върху ½ идеална част от апартамент № 13, находящ се в гр. В., ул.“Б.“
№ **, ет. * и, чрез налагане на запор върху 50 % от дружествени дялове, собствени на П. Г. в
„П.Ф.А.“ ООД и „П.Б.“ ООД, което е отменено с определение от 24.11.2021г., влязло в сила
на 11.12.2021г.
В местни и национални електронни издания са публикувани статии, чрез които
публично е оповестено привличането на лицето П. Г. с посочване на неговите имена в
качеството му на обвиняем и подсъдим за извършено престъпление, взетата по отношение
на него мярка за неотклонение „задържане под стража“ и осъждането му по НОХД №
221/2014г. на ВОС.
За установяване твърденията на ищеца, че наказателното производство е довело до
влошаване на психическото и физическото му здраве, е изслушана комплексна съдебно-
медицинска и психиатрична експертиза /КСМПЕ/, неоспорена от страните и кредитирана от
съда. Ангажирани са и писмени и гласни доказателства, чрез разпита на двама свидетели.
Ищецът П. Г. е диагностициран със следните заболявания:
1./ дорзалгия /болки в гърба, посочена в амбулаторен лист от 30.10.2017г. /л. 66/ с
установена спина бифида /раздвоен гръбначен стълб/, представляващо вродено заболяване с
отражение през целия живот.
Наред с тях са установени дегенеративни промени по костно ставния апарат;
двустранна коксартроза /болестно увреждане на двете тазобедрени стави/, вродена липса на
опашна кост; дегенеративни промени на поясни прешлени, които рефлектират върху
пациента през целия му живот;
Експертът – съдебен лекар е категоричен, че вродените и придобити заболявания не са
причинени от воденото наказателно производство. Възможно е ищецът да е изпитвал болки
в гръбначния стълб по време на престоя си в следствения арест.
Вродените заболявания - „спина бифида“ и липсата на опашна кост, могат да причинят
т.нар. „нощно напикаване.“ То може да се дължи и на стресово състояние, каквото е едно
наказателно производство. В конкретния случай, появата му според психиатъра може да се
дължи на наказателното преследване, доколкото ищецът е предразположен към това
заболяване „енорезис“, чиито симптоми, според г-н Г. са отшумели след провеждане на
психотерапия. Възможно е заболяването да е повлияно благоприятно и от приема на
антидепресанти.
2./ хипертонична болест на сърцето, налична от преди 2023г., съобразно представената
медицинска документация и хипертонично сърце без застойна сърдечна недостатъчност,
посочена за първи път в амбулаторен лист от 26.04.2024г. /л. 70/;
Появата на хипертоничната болест на сърцето не се дължи на воденото наказателно
производство. Ищецът е наследствено обременен, едър с наднормено тегло, така както е
6
отразено в амбулаторен лист от 06.02.2024г. /л. 65/. Силният стрес по време на наказателното
производство може да провокира хипертонични кризи, изразяващи се във вдигане на
кръвното налягане.
Хипертоничното сърце без застойна сърдечна недостатъчност е част от проявите на
хипертоничната болест. При това заболяване сърдечният мускул е уголемен, което сочи, че
през продължителен период от време от преди 2023г. ищецът е имал неконтролируема
хипертония, която не е лекувана.
3./ хипертонична болест на сърцето /ИБС/, проявяваща се с нестабилна ангина
пекторис, описана през 2023г. без медицинска документация, предхождаща
документирането й.
Това заболяване не е резултат от воденото наказателното производство, но
извършените срещу лицето следствени действия могат да доведат до ангионален пристъп,
т.е. болка и стягане в областта на гърдите;
4./ гастро езофагиална рефлуксна болест /ГЕРБ/ представлява хронично увреждане на
клапата, намираща се в долния край на хранопровода на входа на стомаха, което води до
връщане на стомашно съдържимо в хранопровода, описано при ищеца през 2023г.
Експертът е категоричен, че появата на това заболяване при ищеца няма отношение
към воденото наказателно производство.
5./ първична глаукома на двете очи, документирана през месец юни 2024г., която се
дължи на относително запушване на очните канали, вследствие на което вътреочното
налягане нараства. Това заболяване се среща често с напредване на възрастта.
Експертът е категоричен, че появата на това заболяване при ищеца няма отношение
към воденото наказателно производство. Ищецът е наследствено обременен;
6./ неинсулиново зависим захарен диабет – заболяване, което се характеризира с
неподатливост на тъканите към действието на инсулина и недостатъчно производство на
инсулин. Среща се по-често с напредване на възрастта. Проведените изследвания са в
гранични стойности без ищецът да е диагностициран с „Диабет.“
В случая се касае за начален стадий на диабет, който често е свързан с напредване на
възрастта. Според експерта е малко вероятно появата на инсулиновата резистентност да е
свързана с наказателното преследване. Все още е възможно да се избегне приема на инсулин,
посредством медикаменти и хранителен режим /диети/;
Експертът – психиатър дава заключение, че актуалното психично състояние на г-н Г.
сочи, че изживените събития и несправедливи обвинения в продължение на години са
представлявали за него сериозна психотравма. Тези събития са довели до постоянна и
интензивна тревожност, депресия, психосоматични симптоми, изразяващи се във
вегетативна лабилност, липса на удоволствие и желание за контакт, кошмарни съновидения
и дреализационни изживявания. Те отговарят на клиничната картина на „Постравматични
стресово разстройство“, представляващо психично заболяване по МКБ, раздел
„Разстройства, свързани с тежък стрес.“
Въпреки дългогодишно проведената психотерапия, все още са налице симптоми от
постравматичен характер, като анхедония, кошмарни сънища, светкавични спомени и дори
обонятелни усещания от преживяното. Така описаните психични разстройства могат да бъда
причинени от наказателното преследване.
Освен индивидуална и групова психотерапия в продължение на близо десет години,
ищецът е приемал и медикаментозна терапия с антидепресанти. Към момента приема за сън
хранителни добавки със седативен ефект.
Свидетелските показания на А.И., живееща на съпружески фактически начала с ищеца
от 2007г. установяват следните релевантни за делото факти: до привличането му като
7
обвиняем, ищецът бил много общителен, прекрасен събеседник с „много голям арсенал от
приятели от години.“ Изключително ерудиран и с богата душевност. Полагал грижи и
издържал двете си деца, едно от които е родено от фактическото съжителство между ищеца
и г-жа И..
Привличането на П. Г. като обвиняем и задържането му в ареста провокирали стилен
стрес и страх и у двамата партньори. В ареста, ищецът проявявал тикове – треперене на
лицето. Изпитвал болки в гърба и рамото, в резултат на обездвижване. Не споделял за
чувствата и преживяванията си по време на престоя си там. След изменение на мярката му
за неотклонение в „домашен арест“, ищецът не можел да спи, изпотявал се и се изпускал по
малка нужда, което отказвал да признае. Впоследствие споделил, че се събужда внезапно от
усещане на позната миризма на „спарено“ и урина, миризми, натрапили се в съзнанието му
от престоя му в ареста. Споделил и за преживяванията, които е имал с други арестанти.
Станал апатичен и затворен, без желание за комуникация, тъй като много от близките и
приялите му отказали да контактуват с него. Връзките с приятелите просто приключили.
Спрели и посещенията им. Така, както свидетелят го е оставил в дома му, така го и заварвал
– без да се облече, да се изкъпе, стоящ в една и съща поза на тялото. Година, година и
половина след освобождаването му от ареста, ищецът започнал да провежда индивидуална
терапия с терапевт – психолог в продължение на 8 – 10 години, който го насочил за
консултация и към специалист – психиатър. Именно той предписал медикаменти, които
ищецът е приемал. Няколко месеца след започване на терапията, моментите на т.нар. „нощно
напикаване“ намалели до окончателното им преустановяване, в момент, в който г-жа И. не
си спомня. Година след влизането в ареста, ищецът вдигал високо кръвно, в резултат на
емоционалния срив. Посетил лекар, който предписал медикаменти, които приема и към
настоящия момент. В началото отказал да се консултира със специалист за високото кръвно
налягане. Инсулиновата резистенстност била установена през 2024г., но симптомите били
актуални от години – циреи по тялото, изпотяване, главоболие и глаукома.
След изменение на мярката „домашен арест“ ищецът се сблъскал с друг „проблем“ –
намиране на работа, за да издържа семейството си и да обслужва кредитите си, но не и в
сферата, в която с оглед накърнената му репутация се е развивал. Съгласил се да работи като
снабдител за около 7 - 8 месеца, а по-късно като калкулант, продавач в магазин и, занимаващ
се с първична обработка на документи, но без сключени трудови договори. Едва през 2014г.
започнал работа в международна компания, в която продължава да полага труд и към
настоящия момент. Командировките в чужбина се осъществявали трудно, поради забраната
му да напуска пределите на страната. Страхът да не остане без работа, поради нуждата да
дава обяснения пред работодателя, продължил да бъде така осезаем.
След постановяване на оправдателната присъда настъпило облекчение в живота на
семейството. Все пак ищецът останал променен. Не създава нови контакти и е все така
затворен. Избягва преминаването в близост до следствения арест в гр. В..
От показанията на М. М., приятел на ищеца се установява, че приятелството им датира
от 2003г., а от 2008г. то вече прераснало и в семейно. Началото му е поставено от общо хоби
– създаване на спортен клуб за автомобилни и моторни спортове. Преди обвинението описва
приятеля си като жизнерадостен човек, радващ се на живота с планове за бъдещето.
Научил, че приятелят му е привлечен като обвиняем от публикации в местни и
национални електронни медии, в които били посочени имената му. След като напуснал
ареста и бил в дома си, г-н М. го посетил. Ищецът вече бил различен човек – апатичен и
ленив без характерната му жизнерадостност, доста притеснен и стресиран. Споделил му за
преживяванията си в ареста и липсата на нормални битови условия. Разкрил и притеснения
относно децата си, в случай, че бъде осъден, както и, че може да загуби цялото си
имущество.
Г-н М. споделил с приятеля си, че доста близки хора от ученическите години му са
8
заявили, че не желаят да общуват с него, без да изтъкват конкретни съображения. Такива
има и към настоящия момент. Тази загуба на близки е тежала на ищеца.
Започнал работа в международна компания през 2014г., но забраната да напуска
страната, му пречела да пътува в чужбина. Подбирал кръга от лица, с които общува след
започване на новата си работа. Знае от приятеля си, че има проблеми със сърцето през 2020г.
или 2021г., с оплаквания от 2015г. Веднъж през 2020г. или 2021г. ищецът се обадил на
свидетеля и му съобщил, че не се чувства добре и има проблем със сърцето, докато шофира.
Има проблеми с очите и висок гликимичен индекс.
След 2011г. П. Г. вече не се е занимавал със спортен клуб за автомобилни и моторни
спортове, поради липса на мотивация.
Въз основа на така ангажираните доказателства, съдът приема, че повдигнатото
обвинение на П. Г. в извършване на престъпление е незаконно, на осн. чл. 2, ал. 1, т. 3
ЗОДОВ. За незаконно повдигнатото и поддържано обвинение Прокуратурата на РБ дължи
обезщетение за неимуществени вреди.
Съгласно ППВС № 4/23.12.1968 г., т. 11 и т. 13 от ТР № 3/22.04.2005 г. на ОСГК на
ВКС, т. 2 от ТР № 3/22.04.2005 г. на ОСГТК на ВКС, и основаната на тях, трайно установена
практика на ВКС по приложението на чл. 52 ЗЗД, във вр. с чл. 2, ал. 1, т. 3, пр. 1 ЗОДОВ,
формирана по реда на чл. 290 ГПК, понятието „справедливост” по смисъла на чл. 52 от ЗЗД
не е абстрактно, а е свързано с преценката на редица конкретни, обективно съществуващи
при всеки отделен случай обстоятелства, които носят обективни характеристики за реално
причинените морални вреди, и които следва да се вземат предвид от съда при определяне
размера на обезщетението за неимуществени вреди.
Такива обстоятелства поначало са вида, характера, интензитета и продължителността
на увреждането на ищеца. Конкретно при исковете по чл. 2, ал. 1, т. 3, пр. 1 ЗОДОВ такива
правно-релевантни обстоятелства – критерии за определяне размера на обезщетението за
неимуществени вреди, са: тежестта на повдигнатото обвинение, дали то е за едно или за
няколко престъпления, както и техния вид; дали ищецът е оправдан по всички обвинения
или по част от тях, а по други е осъден. Дали е взета, респ. – вида и продължителността на
взетата мярка за неотклонение, както и другите наложени на ищеца ограничения на правата
и свободите му в рамките на наказателното производство. Продължителността на
наказателното преследване срещу ищеца, включително дали същата надхвърля или не
разумните срокове за провеждането му.
От значение за интензитета на търпените неимуществени вреди е и начинът на
развитие на наказателното производство срещу ищеца, приключило с оправдаването или
осъждането му, както и броят на съдебните инстанции, разгледали делото.
От такова значение е и дали през времетраенето на процесното незаконно наказателно
преследване срещу ищеца са били водени и други наказателни производства, по какви
обвинения, какъв е техният изход, тяхната продължителност и наложените на ищеца мерки
за неотклонение и други ограничения; ако те също са били незаконни – дали ищецът вече е
обезщетен и в каква степен.
От значения са и всички останали конкретни обстоятелства, установени по делото,
които сочат на това, как и по какъв начин процесното незаконно наказателно преследване се
е отразило на ищеца – има ли влошаване на здравословното му състояние, в каква степен и
от какъв вид е то; конкретните преживявания на ищеца, неговото емоционално и психическо
състояние, и изобщо – цялостното отражение на предприетото срещу него наказателно
преследване върху живота му – семейство, приятели, професия и професионална
реализация, обществен отзвук, степента на накърняване на доброто му име с оглед
социалния му статус, съдебното му минало и пр.
Като база за определяне паричния еквивалент на неимуществените вреди следва да
9
служи още икономическият растеж, стандартът на живот в страната към периода на
увреждането. Обезщетението за неимуществени вреди от деликта по чл. 2, ал. 1, т. 3, пр. 1
ЗОДОВ се определя глобално – за всички претърпени неимуществени вреди от този деликт,
но само за тези които са пряка и непосредствена последица от конкретното процесно
наказателно преследване. В този смисъл, неимуществените вреди, причинени от процесното
наказателно преследване, са конкретно определими и присъденото парично обезщетение за
тях следва да съответства на необходимостта за преодоляването им в тяхната цялост, следва
да е достатъчно по размер за репарирането им – в съответствие с общоприетия критерий за
справедливост, но най-вече – с оглед особеностите на конкретния случай. Същевременно
обезщетението не следва да надвишава този достатъчен и справедлив размер, необходим за
обезщетяването на конкретно претърпените неимуществени вреди. Принципът на
справедливост включва обезщетяване в най-пълна степен на вредите на увреденото лице от
вредоносното действие, и само когато съдът е съобразил всички конкретни обстоятелства от
значение за реално претърпените от увреденото лице неимуществени вреди, размерът на
обезщетението е определен в съответствие с материалноправната норма на чл. 52 ЗЗД.
Поради това, в мотивите към решението си съдът трябва да обсъди всички тези конкретни
обстоятелствата, които е взел предвид, като посочи и тяхното значение за определения от
него размер на обезщетението.
В конкретния случай, тежестта на престъплението по чл. 212, ал. 4 вр. ал. 1, вр. чл. 20,
ал. 4, вр. чл. 26, ал. 1 НК /документна измама в големи размери/, за което е повдигнато
обвинение, е тежко по смисъла на чл. 93, т. 7 НК, тъй като предвижда наказание „лишаване
от свобода от три до петнадесет години“, каквото е наказанието и след изменение на
обвинението.
В конкретния случай от значение за определяне размера на обезщетението е
обстоятелството, че незаконното обвинение срещу ищеца е за престъпление в област, в която
е професионалната му квалификация и реализация – посредничество, осъществено, чрез
търговско дружество, представлявано от П. Г. за привличане на клиенти – физически лица за
ипотечни кредити и банкови продукти, видно от представените договори за посредничество,
сключени в периоди, предхождащи привличането му като обвиняем. Срещу него не са
повдигнати други обвинения.
Към момента на привличането си като обвиняем – 14.02.2011г., ищецът П. Г. е
неосъждан и е на 36 – годишна възраст, а към деня на влизане в сила на оправдателната
присъда е на 46 – години, т.е. в активна възраст. Баща на две деца, които са били малолетни.
Към датата на привличането като обвиняем е развивал собствен бизнес, ползвал се е с
добро име и авторитет.
Интензивността на процесуалните действия спрямо обвиняемия в досъдебната фаза и
подсъдим в съдебната фаза на наказателното производство се свеждат до три процесуални
действия по привличане като обвиняем и провеждане на разпити, трикратно предявяване на
материалите по разследване и провеждане на разпити в присъствието на защитник.
Спрямо обвиняемия са наложени следните мерки за неотклонение и други мерки за
процесуална принуда, както следва: 1./ „задържане под стража“ за времето от 14.02.2011г. до
29.04.2011г. или общо за 75 дни; 2./ „домашен арест“ от 29.04.2011г. до 10.08.2011г. или за
104 дни; 3./ „парична гаранция“ от 10.08.2011г. до 19.03.2013г. – 1 година и 222 дни; 4./
„подписка“ от 20.09.2013г. до 01.04.2021г. – 7 години и 194 дни; 5./ „забрана за напускане
пределите на страната“ за времето от 22.02.2013г. до 01.04.2021г. – 8 години и 39 дни.
Несъмнено, взетите мерки за неотклонение – „задържане под стража“ и „домашен
арест“ в най-пълна степен са ограничили гражданските права на ищеца, правото му на
свободно придвижване, правото му на труд, а социалния му живот е бил ограничен за
10
значителен период от време от общо 179 дни. Останалите мерки – „парична гаранция“ и
„подписка“ не са ограничили правата на обвиняемия в такава степен.
Прокуратурата на РП не носи отговорност за лошите хигиенно – битови условия в
следствения арест и осъществения досег на ищеца с други задържани лица. За тези вреди
отговорността се носи от ГД „Изпълнение на наказанията“, тъй като те произтичат от
административна дейност на административен орган и подлежат на репариране по чл. 1
ЗОДОВ.
„Забраната за напускане пределите на страната“, продължила 8 години и 39 дни е
ограничила правото на ищеца за свободно придвижване, заставяйки го в съдебната фаза на
процеса да изисква пет пъти разрешение да я напусне, за да изпълни служебните си
задължения в чужбина.
Продължителността на наказателното производство е 10 години, 2 месеца и 2 дни.
Делото е разгледано пред първата инстанция в 10 съдебни заседания от общо проведените
23. Постановена е осъдителна присъда по повдигнатото и поддържано престъпление. Пред
въззивната инстанция е проведено едно заседание. Ищецът е оправдан от ВОС, а
осъдителната присъда е отменена и делото е върнато за ново разглеждане. При новото
разглеждане на делото са проведени 7 съдебни заседания. Постановена е оправдателна
присъда, влязла в законна сила на 17.04.2011г.
При положение, че продължителността, както в досъдебната, така и в съдебната фаза
не е предизвикана от обвиняемия П. Г., който видно от изложеното по-горе е оказал пълно
съдействие на разследващите органи и с поведението си не е ставал повод за отлагане на
делото в съдебната му фаза, дори и при усложнено от фактическа и правна страна дело с
множество обвиняеми, разнородни и многобройни доказателства, разумна и обоснована
продължителност може да се допусне за половината от този срок. Тези обстоятелства
обуславят по-висок интензитет на претендираните неимуществени вреди.
Съобразявайки задължителните постановки на ТР № 1/2022г. на ОСГК на ВКС, съдът
приема, че следва да определи глобално обезщетение за осъществената извън разумния срок
неоснователната принуда, която е накърнила чл. 6, § 1 КЗПЧ за разглеждане и решаване на
делото в разумен срок, възлизащо на сумата от 7 000 лв.
Сочените по-горе от ищеца П. Г. заболявания не се намират в причинно – следствена
връзка с повдигнатото и поддържано незаконно обвинение, тъй като част от тях са вродени,
а друга придобити с напредване на възрастта, по отношение на които той е наследствено
обременен. Този извод съдът изгради въз основа на заключението на КСМПЕ, изготвено от
съдебен лекар, което кредитира като компетентно и обективно дадено след запознаване с
представената медицинска документация.
Воденото наказателно производство е довело до влошаване на симптомите на
вродените и придобити заболявания на гръбначния стълб и костно ставния апарат,
изразяващи се в болки в гърба, вследствие престоя на ищеца в следствения арест във връзка
с изпълнение на най-тежката мярка за неотклонение „задържане под стража“, който факт,
следва да се счита установен от показанията на А.И., плод на преки и непосредствени
впечатления, неразколебани от други доказателствени средства.
Силният стрес от воденото наказателно производство е влошило симптомите на
хипертоничната болест на сърцето, документирана през 2023г., но датираща години преди
това, провокирайки хипертонични кризи, изразяващи се във вдигане на кръвното налягане,
за което свидетелстват показанията, както на А.И., така и на М. М., които съдът кредитира
като непосредствени и преки и взаимно допълващи се.
В резултат на стреса от воденото наказателно производство ищецът е отключил
симптоми на психично заболяване „енорезис“ /нощно напикаване/, появата на които е
благоприятствана от вроденото му заболяване „спина бифида“ и отсъствието на опашна
11
кост. Появата им започва след изменение на мярката за неотклонение „задържане под
стража“ в „домашен арест“, които са отшумели няколко месеца след започване на
индивидуална терапия и вероятно от приема на антидепресанти.
Несъмнено, воденото наказателно производство е причинило на П. Г. негативни
преживявания в емоционален и психологически аспект, които следва да се считат доказани
от медицинската документация, заключението на КСМПЕ и свидетелските показания, плод
на преки и непосредствени впечатления, неразколебани от други доказателства.
Несправедливите обвинения и изживените събития са отключили сериозна
психотравма с постоянна и интензивна тревожност, депресия, психосоматични симптоми,
изразяващи се във вегетативна лабилност, липса на удоволствие и желание за контакт,
кошмарни съновидения и дреализационни изживявания, които разкриват клиничната
картина на „Постравматично стресово разстройство“, психично заболяване по МКБ, раздел
„Разстройства, свързани с тежък стрес.“
Симптомите на това заболяване, съдът приема за безспорно установени, както от
заключението на експерта – психиатър, така и на показанията на водените от ищеца
свидетели, които са преки и взаимно допълващите се относно психическото му състояние и
поведение.
Така описаните болки и страдания над обичайните, се намират в причинно –
следствена връзка с наказателното производство, явяващо се стерсогенното събитие, което е
провокирало описаните симптоми на „Постравматично стресово разстройство“ и вече
установена трайна промяна на личността въпреки проведената дългогодишна терапия. Все
още са налице симптоми от постравматичен характер, като анхедония, кошмарни сънища,
светкавични спомени и дори обонятелни усещания от преживяното.
При определяне размера на обезщетението следва да бъде съобразено, че прогнозата за
овладяване на психотравмата е благоприятна и осъществима, посредством терапевтична
намеса.
Широката медийна разгласа на незаконното обвинение, е увеличило негативните
преживявания на ищеца, подсилвайки чувството за накърнено достойнство и наказателна
репресия, които обуславят по-висок размер на обезщетение.
След като случаят е бил широко разгласен в медийното пространство, част от близките
и приятелите му се дистанцирали и отказали да общуват с него, факт, доказан от
свидетелските показания. Отношенията между него и жената, с която живее на съпружески
фактически начала останали непроменени.
Повдигнатото и поддържано обвинение в тежко умишлено престъпление, свързано с
професионалната му квалификация и реализация, което е широко разгласено в медиите, е
препятствало ищеца да полага труд в областта на банковото дело. Въпреки това, незаконното
обвинение не е попречило П. Г. да започне работа в международна компания, в която работи
и към настоящия момент и да заема ръководна длъжност „Зам.-директор.“ По делото не е
представен трудов договор, но в съдебно заседание, проведено на 16.06.2015г. пред ВРС, е
приобщена длъжностна характеристика, връчена на ищеца на 31.05.2014г., факт,
удостоверен с полагане на подпис, поради което съдът приема, че най-късно от тази дата
ищецът е ангажиран по трудов договор.
Съобразявайки посочените по-горе обстоятелства, както и материално –
икономическите условия, съдът намира, че справедливият размер на обезщетението за
неимуществени вреди, възлиза на сумата от 50 000 лв., ведно със законната лихва, считано
от датата на влизане в сила на оправдателната присъда – 17.04.2021г. до окончателното
изплащане на задължението.
При определяне на този размер на обезщетението, съдът съобрази следните
обстоятелства: продължителността на воденото срещу ищеца наказателно производство от
12
10 години, 2 месеца и 2 дни извън разумния срок по чл. 6, § 1 КЗПЧ; извършените
процесуално – следствени действия с участието на ищеца /задържане за срок от 72 часа,
трикратно привличане като обвиняем и последващите разпити, трикратно предявяване на
материалите по разследването и последващи разпити, даване на експериментални образци
от ръкописния почерк и подпис от страна на ищеца, доброволно предаване на веществени
доказателства/; продължителния период на наложените мерки „задържане под стража: и
„домашен арест“ за общо 179 дни, както и явяването му в проведените съдебни заседания
свързани с налагането и изменението им. Интензивността на предприетите спрямо
обвиняемия процесуални действия и посочените мерки за неотклонение са затруднили
ищеца, налагайки ограничения на правото му на свободно придвижване, правото му на труд
и комуникация със семейството му, както и с близките и приятелите му. Изменението на
двете мерки за неотклонение и вземането на мярка „парична гаранция“ е засегнало
имуществото на ищеца за период до отмяната й; продължителността на мярката „подписка“
до края на процеса; продължителността на мярката за процесуална принуда „забрана за
напускане пределите на страната“, наложена за 8 години и 39 дни, всички неудобства във
връзка по повод исканията за временно вдигане на тази забрана и проведените съдебни
заседания, в които те са разгледани; широката медийна разгласа, незаконното обвинение и
обществената укоримост на деянието, отдръпване на близки и приятели са увеличили
негативните му преживявания, подсилили са чувството за накърнено достойнство и
наказателна репресия, уронили са доброто му име в обществото и социалните му контакти;
наложените обезпечителни мерки – запори и възбрана по ч.гр.д. № 58/2012г. на ВОС, които
са лишили ищеца от възможността да се разпорежда с имуществото си за значителен период
от време - 9 години, 11 месеца и 2 дни; влошаване на психическото и физическото състояние
на ищеца през целия период на наказателното производство, наред с породения стрес,
неизвестност, страх от осъждане и налагане на наказание „лишаване от свобода“, както и
страхът от финансова нестабилност, които са значителни и търпени през целия период.
По разноските
Съгласно чл. 10, ал. 3 ЗОДОВ, ответникът по иска следва да възстанови на П. Г.
внесената в пълен размер държавна такса, възлизаща на сумата от 10 лв.
Възражението за прекомерност на уговореното и заплатено по банкова сметка
адвокатско възнаграждение от 4 000 лв., е неоснователно, тъй като размерът му е съобразен
с правната и фактическа сложност на делото, както и с извършените от адвоката
процесуални действия.
Ответникът следва да бъде осъден да заплати в полза на бюджета на съдебната власт
по сметка на Окръжен съд – В. сумата от 750 лв., представляваща депозит за изготвяне на
КСМПЕ, на осн. чл. 78, ал. 6 ГПК.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Прокуратурата на Република България ДА ЗАПЛАТИ на П. К. Г., ЕГН
**********, гр. В., ул.“Ц.“ № *, вх. *, ет. *, ап. ** сумата от 50 000 лв. /петдесет хиляди
лева/, представляваща обезщетение за неимуществени вреди от незаконно повдигнато и
поддържано обвинение по досъдебно производство № 52/2011г. по описа на ОД на МВР В.
за престъпление по чл. 212, ал. 4 вр. чл. 1 вр. чл. 20, ал. 4 вр. чл. 26, ал. 1 НК, приключило с
постановяване на оправдателна присъда № 260089/01.04.2021г. по НОХД № 495/2020г. описа
на Районен съд – В., ведно със законната лихва, считано от 17.04.2021г. до окончателното
изплащане на задължението, на осн. чл. 2, ал. 1, т. 3, предл. 1 ЗОДОВ.
ОСЪЖДА Прокуратурата на Република България ДА ЗАПЛАТИ на П. К. Г., ЕГН
13
**********, гр. В., ул.“Ц.“ № *, вх. *, ет. *, ап. ** сумата от 4 010 лв. /четири хиляди и
десет лева/, представляваща сторени по делото съдебно-деловодни разноски, на осн. чл. 10,
ал. 3 ЗОДОВ.
ОСЪЖДА Прокуратурата на Република България ДА ЗАПЛАТИ в полза на бюджета
на съдебната власт по сметка на Окръжен съд – В. сумата от 750 лв. /седемстотин и
петдесет лева/, представляваща сторени по делото разноски, на осн. чл. 78, ал. 6 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Апелативен съд – В. в двуседмичен срок
от връчването на препис от акта на страните.
Съдия при Окръжен съд – В.: _______________________
14