Р Е Ш Е Н И Е
№ 49/12.3.2020 г. гр. Ямбол
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Ямболският административен съд, І касационен състав, в публично
заседание на пети март 2020г. в следния
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ДИМИТРИНКА СТАМАТОВА
ЧЛЕНОВЕ: 1.ВЪЛКО ДРАГАНОВ
2.ВАНЯ СТОЯНОВА
при секретар Ст. Гюмлиева
прокурор
Р. ЛЕФТЕРОВА
Като разгледа докладваното от съдия В.
Драганов КАНД №
27 по описа за 2020 година
За да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.63, ал.1 от ЗАНН, вр. с чл.208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс.
Касационно анд № 27/2019г. е образувано по жалба на Агенция „Пътна инфраструктура“/АПИ/ гр.София против Решение № 11/08.01.2020г., постановено по анд № 1162/2019г. на Ямболския районен съд.
С обжалваното решение е отменено Наказателно постановление № 278/06.08.2019г. на Началник отдел „Контрол по РПМ“, Дирекция „Анализ на риска и оперативен контрол“, АПИ, с което на М.М.И. *** на осн. чл. 53 ал.1 т.2 от Закона за пътищата/ЗП/ е наложена глоба в размер на 3000лв. за нарушение на чл. 26 ал.2 т.1 б. „а“ от ЗП вр. чл. 37 ал.1 т.1 от Наредба №11/01г на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС.
В жалбата се
сочи, че обжалваното решение е неправилно, без да е конкретизирано кои касационни
отменителни основания са налице. Оспорват се изводите
на ЯРС, че наказания водач на МПС не е субект на нарушението по чл. 26 ал.2 т.1 б. „а“ от ЗП, като се
сочи съдебна практика в обратната насока. Прави се
искане за отмяна на решението и потвърждаване на НП.
В съдебно заседание жалбоподателя изпраща процесуален представител юрисконсулт Я.,
който поддържа жалбата и направеното искане. Прави възражение за прекомерност
на заплатеното от ответната страна адвокатско възнаграждение.
Ответната страна изпраща процесуален представител адм.Л. Д., който изразява становище за неоснователност на жалбата. Моли съда да
остави в сила решението на ЯРС с присъждане на направените по делото разноски.
Представителят на ЯОП изразява становище за неоснователност на подадената жалба и счита, че решението на ЯРС е законосъобразно и предлага същото да бъде оставено в сила.
Настоящият съдебен състав извършвайки касационна проверка на оспорваното решение за наличието на наведените в жалбата касационни основания, както и валидността, допустимостта и съответствието му с материалния закон, установи следното:
Жалбата е ДОПУСТИМА като подадена от страна, която има право и интерес да обжалва и в срока по чл.211 от АПК. Разгледана по същество се преценява като НЕОСНОВАТЕЛНА. Съображенията за това са следните:
С решение № 11/08.01.2020г. по анд № 1162/2019г., ЯРС е отменил Наказателно постановление №278/06.08.2019г. на Началник отдел „Контрол по РПМ“, Дирекция „Анализ на риска и оперативен контрол“, АПИ, с което на М.М.И. *** на осн. чл. 53 ал.1 т.2 от Закона за пътищата/ЗП/ е наложена глоба в размер на 3000лв. за нарушение на чл. 26 ал.2 т.1 б. „а“ от ЗП вр. чл. 37 ал.1 т.1 от Наредба №11/01г на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС.
За да постанови своя съдебен акт ЯРС, въз основа на събраните и проверени в хода на съдебното следствие доказателства, е приел за установено от фактическа страна, че на 12.07.2019г в 12.05ч. на път І-7 км.240 на 1500м. след с. Зимница, посока Ямбол - Шумен М. И. е управлявал и осъществявал движение на МПС с четири оси - с две управляеми оси марка „*“ модел *с ДК № ********. В хода на проверката е направено измерване, при което е констатирано,че са надвишени нормите на Наредба № 11 от 03.07.2001г. на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки МПС - при измерено разстояние между осите 1.37м. сумата на натоварването на ос на двойната задвижваща ос на МПС е 23.350т. при максимално допустимо натоварване от 19т. Водачът не е представил валидно издадено разрешително за движение на извънгабаритно превозно средство по смисъла на §1, т.1 от ДР на Наредба № 11 от 03.07.2001г., респективно тежко по чл. 3, т.2 от същата наредба. На водача бил съставен АУАН № 7112 от 12.07.2019 г., който същия е подписал и получил без да направи писмени възражения по изложените обстоятелства. Въз основа на така съставения АУАН впоследствие е издадено и оспореното наказателно постановление.
При така установена фактическа обстановка ЯРС е
счел от материално правна страна, че И. в качеството му водач на
тежко МПС не е осъществил от субективна страна състава на
административно нарушение по чл. 26 ал.1 т.2 б.“а“ от ЗП. Същият няма задължение за снабдяване със съответно разрешително,
липсата на последното не може да му бъде
вменено във вина, поради което неправилно е санкциониран. ЯРС е приел,
че издаденото наказателно постановление се явява материално
незаконосъобразно и като такова подлежи на отмяна, като се е позовал на
актуална практика на АС-Ямбол.
Решението е правилно.
Първоинстанционният
съд е събрал и коментирал относимите към казуса
доказателства, достатъчни за изясняването му от фактическа и правна страна и за
правилното решаване на спора, надлежно и аргументирано е обсъдил всички факти
от значение за спорното право, и е извел правилни изводи, съображенията за
които се възприемат изцяло от настоящата инстанция и не следва да бъдат
дословно преповтаряни, с оглед разпоредбата на чл. 221, ал.2 от АПК.
Следва
само да се маркира, че АС-Ямбол е имал възможност многократно по идентични казуси да посочи,
че условията за
движение на извънгабаритни пътни превозни средства и
реда за издаване на разрешителни за това са регламентирани в раздел III и IV от
Наредба № 11/03.07.2001 г, като в чл.15, ал.3 от същата са определени лицата, задължени да подадат
заявление за издаване на изискуемото разрешително и това са собствениците на извънгабаритни и/или тежки ППС или лицата, които извършват
превозите, като водачът на ППС не попада
в нито една от посочените категории. Посочените лица съгласно чл.11 от
Наредбата носят отговорност за движението и съпровождането на извънгабаритните ППС, като са длъжни да осигуряват сигнализирането на извънгабаритното ППС и необходимите документи за
осъществяване на превоза и т.н. Водачът
на автомобила /тежкотоварен и/или извънгабаритен/
няма задължение за снабдяване със съответно разрешително, липсата на последното
не може да му бъде вменено във вина, следователно не следва да бъде
санкциониран на основание чл.
53, ал. 1, т. 2 от ЗП, за нарушение на чл. 26, ал. 2, т. 1, буква"а" от ЗП.
Касационната жалба е неоснователна, а решението на първоинстанционния съд, като постановено от законен състав, допустимо и в съответствие с материалния закон следва да бъде оставено в сила.
При този изход на спора своевременно направеното искане на процесуалния представител на ответника за присъждане на разноски в производството се явява основателно и доказано с оглед представения ДПЗС № 67239 от 27.02.2020г. Касаторът следва да бъде осъден да заплати на ответника сумата от 300/триста/ лева за направените разноски в касационното производство, които са в съответствие с минималния размер предвиден в разпоредбата на чл. 18, ал. 2 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения за дела от такъв вид. Поради това възражението на процесуалния представител на касатора за прекомерност на заплатеното от ответната страна адвокатско възнаграждение е неоснователно.
Предвид изложеното и на осн. чл.221, ал. 2 от АПК, вр. с чл.63, ал.1 от ЗАНН, ЯАС, първи касационен състав,
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 11/08.01.2020г., постановено по анд № 1162/2019г. на Ямболския районен съд.
ОСЪЖДА
Агенция
„Пътна инфраструктура“/АПИ/ гр.София да
заплати на М.М.И. с ЕГН **********
и адрес *** сумата от 300/триста/
лева за направени разноски в касационното производство за адвокатско
възнаграждение.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и протестиране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ не се чете
ЧЛЕНОВЕ: 1. /п/ не се чете
2. /п/ не се чете