№ 172
гр. Пазарджик, 21.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, XXI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на девети май през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:КАПКА Ж. ВРАЖИЛОВА
при участието на секретаря Ива Чавдарова
като разгледа докладваното от КАПКА Ж. ВРАЖИЛОВА Административно
наказателно дело № 20255220200413 по описа за 2025 година
Производството по реда на чл.63 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба от "Е." ЕООД- гр.Белово, ЕИК ***, представлявано от
управителя С.ка И. Димитрова, депозирана чрез пълномощника адв.С. Б. от АК- Пазарджик,
срещу Електронен фиш за налагане на имуществена санкция за нарушение, установено от
електронна система за събиране на пътни такси по чл.10 ал.1 от Закона за пътищата
№**********, с който за извършено нарушение на чл.102 ал.2 от ЗДвП, на основание
чл.187а ал.2 т.3 вр. чл.179 ал.3б от ЗДвП, на дружеството жалбоподател е наложена
имуществена санкция в размер на 2500 лева.
С жалбата са релевирани възражения за материална и процесуална
незаконосъобразност на ЕФ. Жалбоподателят твърди, че не е извършил деянието. Счита, че
нарушението не е установено чрез годно измервателно средство. Сочи, че наложената
санкция не е пропорционална на извършеното нарушение. С тези доводи моли атакуваният
ЕФ да бъде отменен.
В съдебно заседание дружеството жалбоподател, редовно призовано, не изпраща
законен представител. Не се явява и пълномощникът адв.С. Б., редовно упълномощен. От
същия е постъпило становище, с което поддържа жалбата по изложените в нея съображение,
които доразвива, и моли ЕФ да бъде отменен. Претендира разноски за адвокатско
възнаграждение.
Въззиваемата страна- АПИ към МРРБ, чрез своя процесуален представител-
юриск.П. И., редовно упълномощена оспорва жалбата и настоява ЕФ, като правилен и
законосъобразен, да бъде потвърден. Претендира юрисконсултско възнаграждение и прави
възражение за прекомерност на разноските на жалбоподателя.
Районният съд, след преценка основателността на релевираните в жалбата
оплаквания, като взе предвид събраните по делото доказателства, при съблюдаване
разпоредбата на чл.63 ЗАНН, прие за установено от фактическа и правна страна
1
следното:
Дружеството жалбоподател е собственик на процесното ППС автобус МЕРЦЕДЕС
КОНЕКТО, с рег.№ ***. То е с технически допустима максимална маса 18500, брой оси 2,
екологична категория ЕВРО 5, без ремарке, съгласно информация за МПС/л.18 от делото/.
На 27.01.2022г., в 07:12ч., процесното ППС било управлявано в общ.Белово, по път
I-8 км 159+817, в посока намаляващ километър, включен в обхвата на платената пътна
мрежа, като за него изцяло не била заплатена дължимата пътна такса по чл.10 ал.1 т.2 от ЗП-
за процесното ППС нямало валидна маршрутна карта или валидна тол декларация за
преминаването.
Нарушението било установено с техническо устройство №10392, представляващо
елемент от електронната система за събиране на пътни такси по чл.10 ал.1 от ЗП,
разположено на път I-8 км 159+817.
Дружеството жалбоподател, в качеството на собственик на процесното ППС, било
санкционирано с атакувания ЕФ за нарушение на чл.102 ал.2 от ЗДвП, за което на същото
била наложена имуществена санкция на основание чл.187а ал.2 т.3 вр. чл.179 ал.3б от ЗДвП
в размер на 2500 лева.
Дружеството жалбоподател не се възползвало от правото по чл.189е ал.3 от ЗДвП да
заплати компенсаторна такса по чл.10 ал.2 от ЗП в 14-дневен срок от връчване на ЕФ.
Съгласно известие за доставяне ЕФ е връчен на дружеството жалбоподател на
30.01.2025г. /л.12 от делото/, а жалбата е подадена на 12.02.2025г. /съгласно пощенско
клеймо л.11 от делото/ чрез АНО- АПИ при МРРБ /л.9 от делото/, т.е. в законоустановения
срок, от активнолегитимирано лице, пред компетентния да я разгледа районен съд, поради
което същата е допустима.
Разгледана по същество, жалбата е основателна по следните съображения:
Съгласно ТР №1/26.02.2014г. по т.д.№1/2013г. на ВАС, съкратеното производство за
административнонаказателната отговорност чрез издаване на електронен фиш, въведено в
ЗДвП, е изключение от общите правила на ЗАНН, поставящи началото на производството с
АУАН и завършването му с НП. Електронният фиш е приравнен едновременно към АУАН и
НП, но само по отношение на правното му действие, а не по форма, съдържание, реквизити
и процедура по издаване. От това следва, че изискванията за форма, съдържание, реквизити
и ред за издаване на АУАН и НП са неприложими по отношение на електронните фишове.
Чл.34 от ЗАНН урежда сроковете за съставяне на АУАН и издаване на НП, които не са част
от специалното производство по издаване на ЕФ. При това производство нарушението се
установява чрез заснемане движението на ППС на определен пътен участък и в определен
времеви момент, което заснемане се извършва от компонент на автоматизирана система,
като датата на установяване на нарушението е задължителен реквизит и релевантна при
преценка само за давностния срок. Още с постъпване на информация за самото заснемане на
движението в процесния участък и липсата на платена за това пътна такса се генерират
определени реквизити във фиша, но окончателното му съставяне е процес, който в случая не
е приключил в деня на заснемането на нарушението. В заключение, дата на издаване въобще
не се предвижда като реквизит на ЕФ, поради което тя е и ирелевантна за сроковете по чл.34
от ЗАНН, за които единствено от значение, с оглед нормативно установеното съдържание на
фиша, е датата на нарушението.
В този смисъл издаването на ЕФ следва да е съобразено единствено с общия срок за
административнонаказателно преследване от 4 години и 6 месеца, предвиден в чл.81 ал.3 вр.
чл.80 ал.1 т.5 от НК. В процесния случай този срок е спазен /в този смисъл е Решение
№128/15.03.2023г. на Административен съд- Пазарджик по КАНД №1193/2022г./.
2
По-нататък, легалната дефиниция за ЕФ се съдържа в нормите на §1 т.1 от ДР на
ЗАНН и §6 т.63 от ЗДвП. Съгласно съдържанието им, електронният фиш е електронно
изявление, записано върху хартиен, магнитен или друг носител, създадено чрез
административно-информационна система въз основа на постъпили и обработени данни за
нарушения от автоматизирани технически средства или системи.
В действащата към момента на издаване на ЕФ редакция на чл.189ж от ЗДвП е
предвидена възможност при нарушение по чл.179 ал.3 от ЗДвП, което е установено и заснето
от електронната система по чл.167а ал.3 от ЗДвП, да се издаде електронен фиш в
отсъствието на контролен орган и на нарушител за налагане на глоба или имуществена
санкция в размер, определен за съответното нарушение. Вярно е, че чл.189ж от ЗДвП
изрично препраща само към чл.179 ал.3 от ЗДвП, което дава основание на част от
съдилищата в страната да приемат, че ЕФ може да се издава само за нарушение по тази
норма. Това становище, подкрепено с мотива за невъзможност за разширително тълкуване,
обаче е погрешно. Буквалното и систематично тълкуване на чл.189ж ал.7 от ЗДвП сочи на
легално установена възможност ЕФ да бъде издаден за нарушения по чл.179 ал.3-3б от
ЗДвП, т.е. законодателят изрично е уредил възможността за издаване на ЕФ и за трите
нарушения- по ал.3, ал.3а и 3б. В този смисъл е и разпоредбата на чл.167а ал.4 от ЗДвП,
уреждаща създаването на ел. система за електронни фишове за нарушения по чл.179 ал.3-3в
от ЗДвП. Допълнителен аргумент в полза на поддържаното от този състав становище
представлява и разпоредбата на чл.187а ал.5 от ЗДвП, която се отнася до оборимостта на
въведената с чл.187а ал.1 от ЗДвП презумпция, според която при установяване на нарушения
по чл.179 ал.3-3б от ЗДвП в отсъствие на нарушителя се счита, че пътното превозното
средство е управлявано от собственика му. Всички изменения и допълнения в ЗДвП,
обективирани чрез коментираните горе норми, са резултат на една обща законодателна
инициатива, решена с ДВ бр. №105/2018г., в сила от 01.01.2019г., а именно категоричното и
еднозначно установяване на възможността за ангажиране на административнонаказателна
отговорност по чл.179 ал.3б от ЗДвП чрез издаване на ЕФ, а не чрез АУАН и НП. Още
повече, че с изменението на ЗДвП с бр.13 от 13.02.2024г., влязло в сила от 13.02.2024г.,
разпоредбата на чл.189ж ал.1 е допълнена, като изрично е предвидена възможността при
нарушение по чл.179 ал.3б от ЗДвП да бъде издаден ЕФ.
В чл.189ж от ЗДвП са посочени задължителните реквизити на ЕФ, който се издава
при нарушение на чл.179 ал.3-3б от ЗДвП, което е установено и заснето от електронна
система по чл.167а ал.3 от ЗДвП, а именно: мястото, датата, точния час на извършване на
нарушението, регистрационния номер на пътното превозно средство, собственикът или
вписаният ползвател, описание на нарушението, нарушените разпоредби, възможността за
заплащане на таксата по чл.10 ал.2 от Закона за пътищата, размера на глобата, срокът и
начините за доброволното й заплащане.
Процесният ЕФ съдържа всички горепосочени реквизити и е издаден съгласно
утвърдения от АПИ образец. В него са отразени всички обстоятелства, при които е
извършено нарушението, като те са представени с яснота и в пълнота, така че да се
гарантира правото на защита, което се реализира по фактите. Мястото на извършване на
нарушението е конкретизирано в достатъчна степен- общ.Белово, по път I-8 км 159+817, в
посока намаляващ километър, включен в обхвата на платената пътна мрежа.
Ясно се сочи, също така, че нарушението се изразява в това, че не е заплатена
дължимата пътна такса по чл.10 ал.1 т.2 от ЗП, тъй като за посоченото ППС няма валидна
маршрутна карта или валидна тол декларация за преминаването, които представляват двата
възможни начина да се заплати съответната дължима тол такса. От описанието на
нарушението става ясно в какво се изразява неправомерното поведение на дружеството
собственик на процесното ППС, а фактите, които са установени, съответстват на посочените
нарушени разпоредби в ЕФ, вкл. на тези, с които се регламентира видът и размерът на
3
наложеното наказание.
В случаите, когато се касае за юридическо лице- собственик на процесното ППС
или негов ползвател, нормативно следва налагането на имуществена санкция на основание
чл.187а ал.2, т. 3 във вр. ал.3, вр. чл.179 ал.3б от ЗДвП, съгласно които, ако собственикът на
пътното превозно средство е ЮЛ или ЕТ, за допускане движението на ППС, без да са
изпълнени задълженията по установяване размера и заплащане на съответната такса по
чл.10 ал.1 от ЗП, на собственика се налага имуществена санкция по чл.179 ал.3б в размер на
2500 лв.
Съгласно чл.10б ал.3 от ЗП, тол таксата се заплаща от собственика на пътното
превозно средство с обща технически допустима максимална маса над 3,5 тона, извън тези
по чл.10а ал.7 и ал.9, като заплащането й дава право на пътното превозно средство, за което
е заплатена, да измине определено разС.ие между две точки.
Разпоредбата на чл.187а ал.4 от ЗДвП дава възможност на собственика на
процесното ППС да се освободи от административнонаказателна отговорност във връзка с
административни нарушения по чл.179 ал.3-3б от ЗДвП чрез представяне в 7-дневен срок от
връчването на АУАН или ЕФ на декларация, в която да посочи данни за лицето, което е
извършило нарушението, и копие от СУПМС за него. По-нататък, в нормата чл.187а ал.5 от
ЗДвП е предвидено в случаите на подадена декларация от собственика, че друго лице е
управлявало МПС към времето на нарушението по издадения АУАН/ЕФ, производството
против собственика да се прекратява, а ЕФ- да се отменя.
В настоящия случай не е била подадената декларация по чл.187а ал.4 от ЗДвП от
жалбоподателя, в качеството му на собственик на процесното ППС.
По-нататък, ЕФ е издаден от компетентен орган. Разпоредбата на чл.10 ал.10 от ЗП,
посочва, че Агенция "Пътна инфраструктура" осъществява правомощията на държавата във
връзка със събирането на пътните такси и функциите на лице, събиращо пътни такси, както
и по управлението на смесената система за таксуване на различните категории пътни
превозни средства на база време и на база изминато разС.ие, както и дейността по
практическото прилагане, въвеждането, функционирането и контрола на системата за
събиране на пътните такси. Съгласно чл.189ж ал.1 от ЗДвП, при изпълнение на своите
правомощия и при нарушение по чл.179 ал.3-3б от ЗДвП, установено и заснето от
електронната система по чл.167а ал.3 от ЗДвП, може да бъде издаван електронен фиш в
отсъствието на контролен орган и на нарушител за налагане на глоба или имуществена
санкция в размер, определен за съответното нарушение.
За извършеното административно нарушение е генериран доказателствен запис
/доклад/ от електронната система за събиране на пътни такси по чл.167а ал.3 от ЗДвП /л.14
от делото/, който заедно с приложените към него статични изображения във вид на снимков
материал /л.15-17 от делото/ е приет като доказателство за отразените в него обстоятелства
относно пътното превозно средство, неговата табела с регистрационен номер, датата, часа и
мястото на движение по участък от път, включен в обхвата на платената пътна мрежа и
местонахождението на техническото средство /контролно устройство с посочения във фиша
идентификатор- част от системата/. Докладът от електронната система по чл.167а ал.3 от
ЗДвП отразява данните за техническите характеристики на процесното ППС, време и място
на преминаване през път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, за което
преминаване е нямало валидна маршрутна карта или валидна тол декларация.
Докладът от ел. системата и снимките от устройството са годни доказателства за
отразените в тях факти и обстоятелства съгласно чл.189е ал.8 от ЗДвП, които ведно с
останалите приети по делото писмени доказателства установяват мястото, датата и часа на
извършване на нарушението, регистрационния номер на пътното превозно средство, данни,
свързани с движението по участък от път, включен в обхвата на платената пътна мрежа.
4
С оглед всичко гореизложено, съдът достигна до извод, че не е допуснато
нарушение на нормативно установената процедура по издаване на атакувания ЕФ за
нарушение по чл.179 ал.3б от ЗДвП.
Законоустановено е, че пътни такси се дължат за всички пътни превозни средства с
обща технически допустима максимална маса над 3.5 тона и се диференцират в зависимост
от техническите характеристики на пътя или пътния участък, от изминатото разС.ие, от
категорията на пътното превозно средство и броя на осите, екологичните му характеристики
и се определят за всеки отделен път или пътен участък, като заплащането на дължимата тол
такса се извършва чрез Електронна система за събиране на тол такси и дава право на
пътното превозно средство, за което е заплатена, да измине определено разС.ие между две
точки.
Както беше споменато по-горе, при определяне заплащането на таксите за ползване
на платената пътна мрежа от значение е тяхната технически допустима маса, т.е.
максималната маса на ППС в натоварено съС.ие, посочена от производителя, допустима за
неговата конструкция и производствено изпълнение, съгласно §6 т.34 от ДР на ЗДвП.
Не е спорно по делото, че собственик на процесното МПС е именно дружеството
жалбоподател, както и че технически допустимата максимална маса на процесното ППС е
18500 кг. В този смисъл, може да бъде направен извод, че доколкото процесното ППС е с
технически допустима максимална маса над 3.5 тона, то за същото е следвало да бъде
заплатена съответната тол такса.
По-нататък, съгласно чл.10б ал.4 изр.1-во от ЗП размерът на дължимата за плащане
тол такса се определя въз основа на реално получени декларирани тол данни, удостоверени
по реда, предвиден в Наредбата по чл.10 ал.7 или чрез закупуването на еднократна
маршрутна карта, която дава право на ползвателя на пътя да измине предварително заявено
от него разС.ие по определен маршрут. Задължение на собственика на ППС е да избере един
от нормативно предвидените начини за изпълнение на това свое задължение.
Съгласно чл.102 ал.2 от ЗДвП, собственикът е длъжен да не допуска движението на
пътно превозно средство по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, ако за
пътното превозно средство не са изпълнени задълженията във връзка с установяване на
размера и заплащане на съответната такса по чл.10 ал.1 от Закона за пътищата според
категорията на пътното превозно средство. Ако в свидетелството за регистрация на ППС е
вписан ползвател, задължението се изпълнява от него. Съгласно чл.179 ал.3б от ЗДвП,
собственик на пътно превозно средство от категорията по чл.10б ал.3 от Закона за пътищата,
за което изцяло или частично не е заплатена дължимата такса по чл.10 ал.1 т.2 от Закона за
пътищата, включително в резултат на невярно декларирани данни, посочени в чл.10б, ал.1 от
Закона за пътищата, се наказва с глоба в размер 2500 лв. Глобата се налага на вписания
ползвател на пътното превозното средство, ако има такъв. Ако собственикът или вписаният
ползвател е юридическо лице, се налага имуществена санкция в размер 2500 лв.
Посочените разпоредби по императивен начин посочват задължените лица, които да
не допускат движение на ППС по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, ако за
пътното превозно средство не са изпълнени задълженията във връзка с установяване на
размера и заплащане на съответната такса по чл.10 ал.1 от Закона за пътищата според
категорията на пътното превозно средство, а именно собственикът, респ. вписаният
ползвател. Съгласно чл.187а ал.4 от ЗДвП, вписаният собственик, съответно ползвател, се
освобождава от административнонаказателна отговорност по ал. 1 и 2 във връзка с
административни нарушения по чл.179 ал.3 - 3б, ако в срок от 14 дни от връчването на акта
за установяване на административно нарушение или електронния фиш представи
декларация, в която посочи данни за лицето, което е извършило нарушението, и копие от
свидетелството му за управление на моторно превозно средство. Както беше посочено по-
горе, такава декларация не е представена от ползвателя на процесното ППС пред
5
административнонакзавщия орган, с оглед на което не е изпълнена хипотезата на чл.187а
ал.1 от ЗДвП, а именно да е установено, че ППС е управлявано от трето лице. С оглед на
горното административнонаказателната отговорност на фирмата ползвател е правилно и
законосъобразно ангажирана.
Твърденията относно неизправността на техническото средство с №10392, отчело
нарушението са напълно неоснователни. С Решение №11/11.01.2023г. по КАНД
№1022/2022г. и Решение №929/16.12.2022г. по КАНД №1023/2022г. Административен съд-
Пазарджик е имал повод да приеме, че електронната система по чл.167а ал.3 от ЗДвП, част
от която е процесното устройство, не подлежи на метрологичен контрол. Легално
определение на електронната система за събиране на тол такси се съдържа в разпоредбата
на чл.10 ал.1 от Наредбата за условията, реда и правилата за изграждане и функциониране
на смесена система за таксуване на различните категории ППС на база време и на база
изминато разС.ие. Съгласно посочената разпоредба, това е съвкупност от централни и
периферни софтуерни продукти, интегрирани компютърни системи и технически средства,
чрез които се осъществява събиране, пренос, обмен и обработване на данни относно
геопозиционирането и изминатото разС.ие от пътните превозни средства в рамките на
платената пътна мрежа, масата им, декларираните за пътното превозно средство тол данни,
изчисляване на дължимите такси за изминато разС.ие, установяване на размера им и
тяхното събиране. Следователно, чрез електронната система за събиране на пътни такси се
извършва събиране, пренос, обмен и обработване на данни, чрез нея не се измерват
стойности, поради което тази система не попада в обхвата на чл.1 от Закона за измерванията
и не подлежи на метрологичен контрол.
Предвид изложеното напълно доказано по делото е приписаното с ЕФ бездействие,
а именно- установено е движение в инкриминираното време по процесния участък на
процесното ППС с всички негови технически параметри, което не е обезпечено със
заплащане на дължимата пътна такса поради липсата на подадена тол декларация за
преминаването или валидна маршрутна карта за съответния сегмент.
Дали ЕФ е издаден в противоречие с принципа за съразмерност/пропорционалност
на наказанието е актуален въпрос, установил противоречива съдебна практика по
приложимите материални и процесуални норми. Според посочената санкционна норма,
относима към процесното нарушение, собственик на ППС от категорията по чл.10б ал.3 от
ЗП, за което изцяло или частично не е заплатена дължимата такса по чл.10 ал.1 т.2 от ЗП, се
наказва с глоба в размер на 2500 лв., като в случаите когато собственикът или вписаният
ползвател е юридическо лице, се налага имуществена санкция в размер 2500 лв.
Съгласно представеното по делото становище от отдел „Управление на
информационна система и инфраструктура“ при НТУ/л.48 от делото/, дължимата пътна
такса за процесния сегмент ********** е в размер на 0.01 лв. В този смисъл от страна на
АНО не е спазен принципът за пропорционалност/съразмерност, който е задължителен
при преценка размера на наложената санкция и основен за правото на Европейския
съюз.
Следва да се има предвид, че в чл.12 от ЗАНН е посочено, че административните
наказания се налагат с цел да се предупреди и превъзпита нарушителят към спазване на
установения правен ред и да се въздейства възпитателно и предупредително върху
останалите граждани. Налагането на административно наказание не е, а и не следва да бъде
самоцел на държавата- то трябва преди всичко да е в съответствие с тежестта на
извършеното административно нарушение. Този принцип се извежда от разпоредбата на
чл.35 ал.3 от НК, според който наказанието трябва да е съответно на извършеното
престъпление, по арг. от чл.11 от ЗАНН това важи и за административното наказание, респ.
имуществената санкция трябва да е съобразена със степента на засягане на обществените
отношения в резултат на извършеното административно нарушение.
6
За да достигне до извод, че в настоящия казус не е спазен принципът за
пропорционалност/съразмерност, съдът съобрази обстоятелството, че предвиденият в чл.179
ал.3б от ЗДвП размер на наказанието противоречи на чл.9а от Директива 1999/62/ЕО на
Европейския парламент и на Съвета от 17 юни 1999г. относно заплащането на такси от
тежкотоварни автомобили за използване на определени инфраструктури. Посочената норма
въвежда задължение за държавите членки установените наказания за нарушение на
директивата да бъдат ефективни, съразмерни и възпиращи. Съгласно практиката на съда на
Европейския съюз /съединени дела C-497/15 C-498/15/, изискването на чл.9а от Директива
1999/62/ЕО за пропорционалност не допуска система от наказания, която предвижда
налагането на фиксирана глоба за всички нарушения на правилата относно задължението за
предварително заплащане на таксата за ползване на пътната инфраструктура, независимо от
характера и тежестта им.
В същото време с Решение от 04.10.2018г. на СЕС по Дело C-384/17, е прието, че
изискването за съразмерност, предвидено в чл.9а от Директива 1999/62, няма директен
ефект, но с оглед на задължението си да предприеме всички необходими общи или
специални мерки, за да гарантира изпълнението на тази разпоредба, националният съд
трябва да тълкува националното право в съответствие с посочената разпоредба или ако
такова съответстващо тълкуване е невъзможно, да остави без приложение всяка разпоредба,
която, ако бъде приложена, предвид обстоятелствата по случая, би довела до
несъответстващ на правото на Съюза резултат.
По-нататък, съгласно трайната практика на Съда на Европейския съюз, държавите
членки имат законен интерес да вземат подходящи мерки за защита на своите интереси. В
т.23 на Решение на СЕС от 9 февруари 2012г. по дело M.U., C-210/10, е посочено, че: "при
липса на хармонизация на законодателството на Съюза в областта на санкциите, приложими
при неспазване на условията, предвидени от установен в това законодателство режим,
държавите членки са компетентни да изберат санкции, които според тях са подходящи, т.е.
въпреки това, са задължени да упражняват компетентността си при спазване на правото на
Съюза и на неговите общи принципи, а следователно и при спазване на принципа на
пропорционалността."
В чл.4, §3 от ДФЕС относно принципа за лоялното сътрудничество, е предвидено
държавите членки да вземат всички мерки, които са годни да гарантират обхвата и
ефективното действие на правото на Съюза, като за тази цел, запазвайки дискреционната си
власт по отношение на избора на такива мерки, те трябва да гарантират, че при всички
положения придават на санкцията ефективен, пропорционален и възпиращ характер
/Решение от 7 октомври 2010г., дело S.M.S., C-382/09, т.44 и цитираната в същото съдебна
практика/.
Съгласно т.24 от на Решение на СЕС от 9 февруари 2012г. по дело M. U., C-210/10 и
цитираната в него съдебна практика, когато правото на Съюза не съдържа по-точни правила
за определянето на националните санкции, тъй като не предвижда изрично критерии за
преценка на пропорционалността, "санкционните мерки по национално законодателство не
трябва да надхвърлят границите на подходящото и необходимото за постигането на
легитимно преследваните от това законодателство цели, като се има предвид, че когато има
избор между няколко подходящи мерки, трябва да се прибегне до най-малко обвързващата и
че причинените неудобства не трябва да са несъразмерни по отношение на преследваните
цели".
Най-сетне, с Решение на Общия съд, VІІІ, 17 март 2016 година по дело T-817/14, в
т.50 отново се застъпва становището, че „Принципът на пропорционалност, който е част от
общите принципи на правото на Съюза и е възпроизведен в чл.5 пар.4 ДЕС, изисква
актовете на институциите на Съюза да не надхвърлят границите на подходящото и
необходимото за постигането на легитимните цели, преследвани от разглежданата правна
7
уредба, като се има предвид, че когато съществува избор между няколко подходящи мерки,
трябва да се прибегне до мярката, която създава най-малко ограничения, а породените от нея
неудобства не трябва да са несъразмерни с тези цели. Следователно не става дума да се
установи дали приетите от законодателя на Съюза мерки са единствените или най-добрите
възможни, а дали те са явно неподходящи по отношение на преследваната цел.
Така, при приложение на принципа на пропорционалност и посочените критерии за
преценката му съгласно правото на Съюза, следва да се има предвид преследваната цел при
реализиране на създадените с ЕФ неблагоприятни за нарушителя последици, която е
свързана със съответната защита на регулираните обществени отношения по ползването на
пътя, рефлектираща и върху безопасността на движението.
В случая санкцията по чл.179 ал.3а от ЗДвП е абсолютно определена и не
предвижда възможност за преценка на конкретните факти и тежестта на нарушението-
размерът на наказанието е еднакъв, без да се прави разлика дали е налице отсъствие на
каквото и да е плащане на таксата или плащането е било частично.
В хода на производството наказващият орган, чиято именно е доказателствената
тежест, не е представил справка за разС.ието, което е преминал товарният автомобил, без да
е начислена тол такса. Посочено беше единствено от страна на АНО, че за процесният
сегмент №********** дължимата и неплатена пътна такса е в размер на 0,01 лв. /л.48 от
делото/. Именно за неплащането на последната е санкционирано дружеството с атакувания
ЕФ. Липсват доказателства за това такава да не е била заплатена от дружеството и за други
участъци от маршрута на движение на процесното ППС на инкриминираната дата.
С тези аргументи следва да се приеме, че охраняваните обществени отношения чрез
приложимите по настоящия казус норми на Закона за движението по пътищата не са
засегнати в степен, оправдаваща приложението на административнонаказателната принуда
спрямо въззивника.
В този смисъл, според настоящия състав, предвиденото в чл.179 ал.3б от ЗДвП
административно наказание, наложено в неговия абсолютен размер на дружеството
жалбоподател, противоречи на чл.9а от Директива 1999/62 поради нарушение на
изискването за пропорционалност.
С оглед гореизложеното съдът намира, че въпреки установяване на
санкционираното административно нарушение от обективна и субективна страна,
предвиденото от българския законодател административно наказание и наложено от АНО на
дружеството е несъответстващо на принципа на пропорционалност, което е достатъчно
основание за отмяна на атакувания електронен фиш поради незаконосъобразност.
Наистина, националният законодател е създал чрез ЗДвП и ЗП достатъчно гъвкав
механизъм за освобождаване от следващата за процесното нарушение
административнонаказателна отговорност. В чл.10 ал.2 от ЗП е предвидена възможност за
нарушителя да заплати компенсаторна такса, като в този случай същият се освобождава от
административнонаказателна отговорност. В случая е издаден ЕФ и съгласно чл.189ж ал.2
от ЗДвП заплащането на компенсаторната такса може да стане в посочения 14-дневен срок
от получаване на фиша, т.е. след неговото издаване. Преценката за съразмерност обаче се
дължи от всички органи и предхожда издаването на фиша, тъй като се отнася до санкцията,
която следва да се наложи с него. Затова в процесния случай фактът, че дружеството
жалбоподател не се е възползвало от правото по чл.10 ал.2 на ЗП, реализирането на което
може да предпостави анулиране на фиша по чл.189ж ал.3 т.1 от ЗДвП, не засяга извода на
съда за отмяна на фиша поради незаконосъобразността му, резултат от несъразмерността на
наложеното с него административно наказание за извършеното административно
нарушение.
Горните изводи са резултат и от постановеното решение от 21 ноември 2024г. по
8
дело C-61/23 на СЕС, което по силата на чл.633 от ГПК във вр. чл.144 от АПК е
задължително за всички съдилища и учреждения в РБългария. При съобразяване на
задължителното тълкуване на съюзното законодателство, част от което е и решение от
21.11.2024г. по дело C-61/2023 г. на СЕС, се налага изводът, че оспореният електронен
фиш е издаден в противоречие с принципа за съразмерност по чл.9а от Директива
1999/62/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 17.06.1999 г. относно
заплащането на такси от тежкотоварни автомобили за използване на определени
инфраструктури.
Съдът констатира, че съобразно изложените фактически и правни доводи,
протеклата фаза на административнонаказателното производство по установяване на
административно нарушение и по налагане на административно наказание, макар да не е
опорочена поради допуснати съществени процесуални нарушения, разкрива неправилно
приложение на материалния закон, поради което и издаденият електронен фиш следва да
бъде отменен изцяло.
Предвид изхода на спора на АНО не следва да се присъждат разноски за
юрисконсултско възнаграждение.
Основателна е обаче претенцията на дружеството жалбоподател, за заплащане на
разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 550 лева, съгласно представен договор за
правна защита и съдействие /л.47 от делото/. То се дължи в полза на дружеството
жалбоподател на основание чл.63д ал.4 от ЗАНН вр. чл.144 във вр. чл.78 ал.1 ГПК. Не е
основателно направеното възражение от процесуалния представител на АНО за
прекомерност на претендирания размер на разноските. Предвид обема на относимия
доказателствен материал за формиране на фактическите и правни изводи, както и с оглед
нормата на чл.18 ал.2 вр. чл.7 ал.2 т.2 от НМАВ, договореното възнаграждение не е
прекомерно и не се налага неговото редуциране. Същият не следва да се намалява по
посочените вече причини и под минимално предвидения такъв, доколкото съгласно Решение
на СЕС от 25.01.2024г. по дело С-438/22г. преценката за това е оставено изцяло в
прерогативите на съда, разглеждащ делото.
Водим от горното и на основание чл.63 ал.2 т.1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Електронен фиш за налагане на имуществена санкция за нарушение,
установено от електронна система за събиране на пътни такси по чл.10 ал.1 от Закона за
пътищата №**********, с който за извършено нарушение на чл.102 ал.2 от ЗДвП, на
основание чл.187а ал.2 т.3 вр. чл.179 ал.3б от ЗДвП, на „Е." ЕООД- гр.Белово, ЕИК *** е
наложена имуществена санкция в размер на 2500 /две хиляди и петстотин/ лева.
ОСЪЖДА Агенция „Пътна инфраструктура“ към МРРБ- гр.София да заплати на „Е."
ЕООД- гр.Белово, ЕИК *** направените разноски за адвокатско възнаграждение в размер на
550 /петстотин и петдесет/ лева.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд- Пазарджик в 14-
дневен срок от датата на съобщаването на страните за изготвянето му.
Съдия при Районен съд – Пазарджик: _______________________
9