Р Е Ш Е
Н И Е
№ 720 / 01.06.2018 г. град Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
Бургаският районен съд ХV наказателен състав
На двадесет и първи март 2018 година
В публичното заседание в
следния състав :
Председател : ГЕОРГИ
ГРЪНЧЕВ
Съдебни заседатели : 1.
2.
Секретар Мариана Колева
прокурор
………...........................
като разгледа докладваното от
съдията Грънчев
НАХ дело № 870 по описа за 2018
година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е по реда на
глава трета, раздел V от ЗАНН. Образувано е по жалба на „Д. - Т.” ЕООД ЕИК: *****
със седалище и адрес на управление в град Бургас, ул. „Батак” ***, представлявано от В.К. Г. против наказателно постановление № 02-001446/29.12.2017
г. на директора на Дирекция „Инспекция по труда” Бургас. С атакувания акт на
дружеството е наложена имуществена санкция в размер на 1500 лева на основание
чл.414, ал.1 от КТ за нарушение на чл.121, ал.2 от КТ.
Във въззивната жалба са изложени доводи
за материалноправна и процесуалноправна незаконосъобразност на наказателното
постановление. Твърди се, че писмено съгласие на работника е налице, тъй като
той е подписал заповед за командироване, в която е посочено, че командироването
ще бъде за повече от 30 дни. Изтъква се, че са допуснати съществени нарушения
на процесуалните правила. Моли съда да отмени атакуваното наказателно постановление.
Процесуалният представител на административнонаказващият
орган изразява становище за неоснователност на жалбата и за потвърждаване на
наказателното постановление.
Въззивната жалба е
подадена в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН, от лице, имащо право да обжалва и отговаря
на изискванията на закона. Същата е допустима, а разгледана по същество е
основателна.
Съдът намира за установено от фактическа
страна следното:
На 13.10.2017 г. актосъставителят Г.Г.
Ст. на длъжност главен инспектор в Дирекция „Инспекция по
труда” – Бургас, заедно със свой колега извършили проверка на дружеството
жалбоподател по получен сигнал относно спазването на трудовото законодателство.
В хода на същата установили, че управителят на дружеството е издал заповед за
командироване на К. Ст. Д. в Европейския съюз от 04.01.2017 до 01.04.2017г., за
срок по-дълъг от 30 дни. За това командироването работникът не е дал писмено
съгласие. Това обстоятелство е установено от индивидуална писмена справка от
дружеството, издадената заповед за командировка от 29.12.2016г., разпечатка от
дружеството, че лицето е шофьор на товарен автомобил международни превози
напуска пределите на Република България на 04.01 и влиза отново на
01.04.2017г.. Актосъставителят преценил, че описаното деяние представлява
нарушение на чл.121, ал.2 от КТ, предвиждащ, когато се командироват работници и
служители за по-дълъг срок от 30 дни, следва да се вземе съгласието на съответния
работник или служител.
Въз основа на тези факти актосъставителят
Г.Г. Ст. съставил,
АУАН против дружеството жалбоподател за нарушение на чл.121, ал.2 от КТ.
Изложената фактическа обстановка се
установява от показанията на актосъставителя Г.Г. Ст., както и от писмените доказателства по делото.
Въз основа на горепосочения АУАН
впоследствие е било издадено и обжалваното в настоящото производство
наказателно постановление, с което на дружеството е наложена имуществена
санкция, в размер на 1500 лева.
Съдът, с оглед установената фактическа
обстановка и съобразно възраженията и доводите на жалбоподателя, както и като
съобрази задължението си да проверява изцяло законосъобразността на
наказателното постановление, независимо от основанията, посочени от страните,
прие от правна страна следното:
Описаното в акта за установяване на
административно нарушение и в наказателно постановление деяние не съставлява
административно нарушение.
Нарушението чл.121, ал.2 от КТ се намира
в Глава пета „Възникване и изменение на
трудовото правоотношение“, Раздел X „Изменение на трудовото правоотношение“ от Кодекса на труда. Раздел X от КТ предвижда
принципна забрана за едностранно изменение на трудовото правоотношение.
Трудовото правоотношение може да се промени по взаимно писмено съгласие на
страните. В закона са предвидени изключения, в които работодателят може
едностранно да промени мястото и характера на работа, както и да командирова
работника или служителя. Нормата на чл.121, ал.1 от КТ позволява на работодателя да командирова работника или
служителя за срок до 30 дни без негово съгласие за изпълнение на трудовите
задължения извън мястото на постоянната му работа.
Мястото на работа
е задължителен елемент от трудовия договор според чл.66, ал.1 т.1 от КТ,
както и наименованието на длъжността и характера на работата - чл.66, ал.1 т.2
от КТ. В трудовия договор на работника К.
Ст. Д./л.15/ е посочено, че мястото на
работа е „Европейски съюз“, а длъжността, която ще изпълнява е „шофьор товарен
камион /международни превози/“. Според чл.
121, ал. 1 и ал.2 от КТ „Когато нуждите на предприятието налагат, работодателят
може да командирова работника или служителя за изпълнение на трудовите
задължения извън мястото на постоянната му работа, но за не повече от 30
календарни дни без прекъсване.
Командироване за срок, по-дълъг от 30 календарни дни,
се извършва с писмено съгласие на работника или служителя“.
С трудовия договор между работодателя „Д.
- Т.” ЕООД и работника К. Ст. Д. е договорено място на работа „Европейски съюз“ и длъжността - „шофьор
товарен камион /международни превози/“. Следователно не са налице хипотезите на
чл.121, ал.1 и 2 от КТ, предвиждащи промяна постоянното място на работа на
работника или служителя. На работника е определено място на работа в
Европейския съюз, поради което не е необходимо писмено съгласие за да бъде
командирован. Не се променя едностранно
мястото на престиране на работната сила за да има нужда от съгласието на
работника. Не се променя и естеството на работата, възложена на Д. . Със
сключването на трудовия договор е определено мястото на полагане на труд и
работата , която следва да върши Д. . Тези клаузи от трудовия му договор не
налагат неговото командироване, а от там не е нужно и съгласие за такова
командироване. В същия смисъл е разпоредбата на чл.66, ал.3 от КТ, според която
„За място на работата се смята седалището на предприятието, с което е сключен
трудовият договор, доколкото друго не е уговорено или не следва от характера на
работата“. Законовата презумпция за мястото на работа се оборва от клаузите на
трудовия договор относно него, предвид волята на страните и характера на
работата. Възложената работа на Д. е
шофьор товарен камион, с който да извършва международни превози. Очевидно е
мястото му на работа не е в седалището на предприятието.
Съдът намира, че не
е извършено нарушение на чл.121, ал.2 от КТ. Наказателното постановление следва
да се отмени поради това, че издадено в нарушение на материалния закон.
Мотивиран от
гореизложеното, съдът
Р Е Ш
И :
ОТМЕНЯ наказателно постановление № 02-001446/29.12.2017 г. на директор на Дирекция
„Инспекция по труда” Бургас, с което на „Д. - Т.” ЕООД ЕИК: ***** със седалище
и адрес на управление в град Бургас, ул. „Батак” ***, представлявано от В.К. Г. е наложена имуществена санкция в размер на 1500/
хиляда и петстотин/ лева на основание чл.414, ал.1 от КТ за нарушение на чл.121,
ал.2 от КТ.
НАСТОЯЩОТО РЕШЕНИЕ подлежи на касационно обжалване пред Административен съд Бургас в 14-дневен
срок, считано от съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: / п /
Вярно с оригинала!
Секретар: М.К.