№ 2947
гр. София, 27.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-IV-Г, в закрито заседание на
двадесет и седми октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Албена Александрова
Членове:Нели С. Маринова
Гюлсевер Сали
като разгледа докладваното от Албена Александрова Въззивно гражданско
дело № 20221100503085 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.435-чл.438 ГПК.
Образувано е по частна жалба на „ЕОС М.“ ЕООД-длъжник по изп.д. №
20227850400039 по описа на ЧСИ Л.М. срещу постановлението за разноските
с изх.№ 677/11.02.2022 г., с което ЧСИ му е възложил в тежест приетите по
делото разноски за налагане на запор в размер на 18,00 лв. и разноските за
разгласяване на постановление в размер на 72 лв.Жалбоподателят твърди, че
в деня на получаване на поканата за доброволно изпълнение е уведомил
съдебния изпълнител за извършено пълно погасяване на задължението, като е
представил и преводно нареждане като доказателство за извършеното
плащане и е възразил срещу инкорпорираното в поканата разпореждане за
разноски по отношение на размера на приетия адвокатски хонорар в размер
на 280 лв.Твърди, че съдебният изпълнител е намалил размера на
адвокатското възнаграждение до 200 лв., но е отказал да остави в тежест на
взискателя другите такси, начислени по делото.Излага доводи, че по делото
не са извършвани изпълнителни действия.Моли съда да отмени обжалваното
постановление като незаконосъобразно и да остави в тежест на взискателя
приетите по делото разноски за налагане на запор в размер на 18,00 лв. и
1
разноски за разгласяване на постановление в размер на 72,00 лв.Претендира
разноски за настоящото производство за държавна такса и за адвокатско
възнаграждение.
Ответникът по частната жалба- „Б.С.М.“ ЕООД оспорва същата.Твърди,
че с молбата за образуване на изпълнителното дело е посочил способи за
изпълнение, които впоследствие са оттеглени и е определен способ за
изпълнение-запор върху банкова сметка.Поддържа, че таксите за изпълнение
са начислени от ЧСИ съгласно ТТРЗЧСИ.Моли съда да остави частната
жалба без уважение.Претендира разноски.
ЧСИ Л.М. излага мотиви за неоснователност на жалбата, тъй като при
предявяване на изпълнителния лист пред ЧСИ длъжникът дължи всички
такси, дори и когато изпълни в срока за доброволно изпълнение.Посочва, че
запорното съобщение се изпраща едновременно с поканата за доброволно
изпълнение, поради което изпълнителният способ е приложен.По отношение
на таксата в размер на 72 лв. за връчване на възражението на взискателя и на
постановлението за разноски на взискателя и на длъжника посочва, че не се
спори, че същите са връчени, и че за да има действие актът на съдебния
изпълнител, същият следва да бъде съобщен на страните по надлежния ред,
какъвто е и настоящият случай.
Съдът, като прецени становищата на страните и обсъди събраните по
делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:
Производството по изпълнително дело № 20227850400039 по описа на
ЧСИ Л.М. е образувано по молба вх.№ 72/13.01.2022 г. на „Б.С.М.“ ЕООД
срещу „ЕОС М.“ ЕООД въз основа на изпълнителен лист от 26.01.2021 г. на
СРС по гр.д.№ 66217/2018 г.
Към молбата е приложен изпълнителен лист от 26.01.2021 г. на СРС, 45
с-в, гр.д.№ 66217/2018 г. за осъждане на „ЕОС М.“ ЕООД да заплати на
адвокат Н.И.-САК сумата от 343,08 лв. на основание чл.38, ал.1, т.2 ЗА.
Видно от договор за цесия от 13.12.2021 г. адвокат Н.И. И. е
прехвърлил на „Б.С.М.“ ЕООД вземането си по изпълнителния лист по гр.д.№
66217/2018 г. на СРС.
С молба от 17.01.2022 г. взискателят е поискал налагането на запор
върху банковите сметки на длъжника в „Обединена българска банка“ АД.
На 19.01.2022 г. длъжникът е получил покана за доброволно изпълнение
изх.№ 190/17.01.2022 г. с посочени разноски по изпълнителното дело, вкл.
2
сумата от 72 лв. по т.5 за три броя съобщения за издадено постановление при
прекратяване на делото и за налагане на запор по т.9-18 лв.
С молба вх.№ 194/19.01.2022 г. длъжникът е представил по делото
платежно нареждане за пълно погасяване на дълга по изпълнителното дело
съгласно поканата за доброволно изпълнение.
С възражение вх.№ 195/19.01.2022 г. длъжникът е поискал от ЧСИ да
намали размера на адвокатското възнаграждение и е възразил срещу
наложените такси за налагане на запор върху банкови сметки и за
прекратяване на производството.Изложил е доводи, че запорът върху
банковите му сметки не е произвел действие и не е приложен, тъй като
дължимата сума е погасена един ден след получаване на поканата за
доброволно изпълнение.
Представено е преводно нареждане от 20.01.2022 г. за внесена сума от
пълномощника на длъжника по сметка на ЧСИ Л.М. в размер от 851,83 лв. за
пълно погасяване на задължение по изп.д.№ 39/2022 г. по покана за
доброволно изпълнение с изх.№ 190/17.01.2022 г.
На 17.01.2022 г. ЧСИ е изпратил запорно съобщение изх.№ 191 до
„Обединена българска банка“ АД.Запорното съобщение е получено на
20.01.2022 г.
Със съобщение изх.№ 385/26.01.2022 г. ЧСИ е наредил на „Обединена
българска банка“ АД да вдигне запорите, наложени на банковите сметки на
длъжника.
С постановление, обективирано в съобщение изх.№ 677/11.02.2022 г.
ЧСИ Л.М. е намалил размера на адвокатския хонорар на 200 лв. и съответно
таксата по т.26 ТТРЗЧСИ, като е оставил без уважение искането за
намаляване на другите такси, начислени по делото и възлагането им в тежест
на взискателя.Съобщението е получено от жалбоподателя на 15.02.2022 г.
При така установената фактическа обстановка съдът приема от правна
страна следното:
Частната жалба е подадена в срока по чл.436, ал.1 ГПК.
Съгласно разпоредбата на чл.435, ал.2, т.7 ГПК длъжникът може да
обжалва разноските по изпълнението.
Съгласно чл. 79, ал. 1 ГПК разноските по принудителното изпълнение
са за сметка на длъжника, освен в случаите, когато той не е дал повод за
образуване на изпълнителното производство, тъй като е изпълнил
3
задължението си преди това или пък, когато изпълнителните действия бъдат
изоставени от взискателя или бъдат отменени от съда.Съгласно разясненията
по т.5 от ТР № 3/10.07.2017 г. по т.д.№ 3/2015 г. на ОСГТК на ВКС по своето
естество отговорността на длъжника за разноски в изпълнителното
производство е деликтна, като е ограничена до размера на извършените в
производството разноски и има обективен характер, тъй като за
реализирането й не се изисква наличието на виновно поведение от страна на
длъжника.Тази отговорност намира своето основание в това, че
неизпълнявайки доброволно задължението си, длъжникът е станал причина за
образуване на изпълнителното производство, а оттам и за извършените от
взискателя в същото разноски.Тези разноски обаче трябва да са били във
връзка с изпълнението и да са били необходими за принудителното
реализиране на вземането. Затова длъжникът не отговаря за онази част от
разноските, чието извършване не е било необходимо с оглед на реализиране
на вземането.
В случая длъжникът е представил доказателства по изпълнителното
дело, че е платил дълга и изпълнителният способ-запор на вземания, не е бил
приложен.При това положение липсва основание за начисляване на такса по
т.9 ТТРЗЧСИ за налагане на запор в размер на 18 лв.
Съгласно т.5 от ТТРЗЧСИ за изготвяне и връчване от съдебния
изпълнител или от негов служител на покана, призовка, препис от жалба,
уведомление или книжа, се събира такса от 20 лв.В т.34 от цитираната
тарифа е предвидено, че таксите и разноските по изпълнителното дело се
плащат от взискателя и са за сметка на длъжника. Видно от материалите по
изпълнителното дело ЧСИ е връчил препис от възражението, подадено от
длъжника, както и преписи от обжалваното постановление за разноски на
взискателя и на длъжника.Настоящият съдебен състав счита, че с оглед
разпоредбата на чл.7, ал.2 ГПК съдебният изпълнител не е имал задължение
да връчва постановлението за разноските на взискателя, тъй като той не е
имал право да го обжалва, поради което размерът на разноските по т.5
ТТРЗЧСИ възлиза на 48 лв. с ДДС /за две съобщения/.
Поради изложените съображения обжалваното постановление следва да
се отмени в частта, с която на длъжника е възложена в тежест такса за
налагане на запор в размер на 18 лв., както и такса по т.5 ТТРЗЧСИ за
разликата над 48 лв. до 72 лв.
4
В останалата част частната жалба следва да се отхвърли като
неоснователна.
С оглед изхода на спора „Б.С.М.“ ЕООД следва да бъде осъден да
заплати разноски в полза на „ЕОС М.“ ЕООД на основание чл.78, ал.1 ГПК в
размер на 11,67 лв. за държавна такса.Съдът счита, че разноски за адвокатско
възнаграждение не следва да се присъждат на жалбоподателя, тъй като не е
представен договор за правна защита и съдействие, от който да е видно какъв
е договореният размер на адвокатския хонорар за настоящото производство и
какъв е начина на плащане, нито са представени доказателства за плащането
му.
На основание чл.78, ал.3 ГПК „ЕОС М.“ ЕООД следва да бъде осъден
да заплати на „Б.С.М.“ ЕООД сумата от 106,67 лв.-разноски за адвокатско
възнаграждение за настоящото производство.
Водим от горното съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ постановлението за разноски от 11.02.2022 г., обективирано
в съобщение с изх.№ 677/11.02.2022 г. по изп.д. № 20227850400039 по описа
на ЧСИ Л.М. в частта, в която в тежест на „ЕОС М.“ ЕООД са възложени
приетите по делото разноски за налагане на запор в размер на 18,00 лв., както
и такса по т.5 ТТРЗЧСИ за разликата над 48 лв. до 72 лв.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частната жалба на „ЕОС М.“ ЕООД с ЕИК
******* в останалата част, като неоснователна.
ОСЪЖДА „Б.С.М.“ ЕООД с ЕИК ******* да заплати на „ЕОС М.“
ЕООД с ЕИК ******* сумата от 11,67 лв. на основание чл.78, ал.1 ГПК.
ОСЪЖДА „ЕОС М.“ ЕООД с ЕИК ******* да заплати на „Б.С.М.“
ЕООД с ЕИК ******* сумата 106,67 лв. на основание чл.78, ал.3 ГПК.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
5
2._______________________
6