Р Е Ш
Е Н И Е
Гр. София, 04.07.2018 г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, IIІ въззивен
състав в публично заседание на четвърти май през две хиляди и осемнадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
МИРОСЛАВА Т.
ЧЛЕНОВЕ: АНТОН УРУМОВ
АНЕТА ИЛЧЕВА
при
секретаря Даниела Пиралкова, с участието на прокурор Станимир Д., като разгледа
докладваното от съдия Урумов ВНОХД № 967
по описа за 2018 г. и за да се
произнесе, взе предвид следното :
Производството
е по реда на чл.313 и сл. от НПК.
С присъда от 18.05.2016 г. на Софийски
районен съд, Наказателно отделение, 16 състав по НОХД № 12510 / 2014 г., всеки
от подсъдимите Т.Д.Х. и Д.К.Х. са били признати за виновни в извършването на
престъпление по чл.195, ал.1, т.3 и т.4 във вр. с чл.194, ал.1 във вр. с чл.20,
ал.2 във вр. с ал.1 от НК. Поради това и на основание чл.54 от НК, по отношение
на подс. Т.Д.Х. е било наложено наказание ”Лишаване от свобода” за срок от една
година, отложено по реда на чл.66, ал.1
от НК за срок от три години. По отношение на подс. Д.К.Х., на основание чл.54
от НК, е наложено наказание ”Лишаване от свобода” за срок от една година, при
първоначален “Строг“ режим на изтърпяване на наказанието. На основание чл.189
от НПК подсъдимите Т.Д.Х. и Д.К.Х. са били осъдени да заплатят и разноските по
делото.
Постъпила е въззивна жалба и допълнение
към нея от адв. М.А., упълномощен защитник на подсъдимите Т.Д.Х. и Д.К.Х.. Във
въззивната жалба се твърди, че присъдата е неправилна и незаконосъобразна.
Излагат се подробни съображения за допуснати в хода на досъдебното производство
съществени процесуални нарушения, както и обстойни доводи, че по делото не са
събрани достатъчно доказателства за това подсъдимите Т.Д.Х. и Д.К.Х. да са
осъществили деянията, за които им е било повдигнато обвинение. Поради това се
иска отмяна на присъдата в осъдителната част и оправдаване на подсъдимите лица.
В разпоредително заседание ot 28.02.2018 г., по реда на
чл.327 от НПК, въззивният съд прецени, че обжалваната присъда е от категорията
актове, подлежащи на контрол пред въззивната инстанция по съответния ред,
поради което подлежи на разглеждане в открито съдебно заседание и прие, че
наличните по делото доказателства позволяват да бъде извършена инициираната с
жалбата проверка, поради което не допусна събирането на допълнителни
доказателства.
В съдебно заседание пред въззивния съд
представителят на Софийска градска прокуратура моли депозираната от подсъдимите
въззивна жалба да бъде оставена без уважение, а постановената присъда от
Софийски районен съд да бъде потвърдена като правилна и законосъобразна.
Изразява становище, че от събраните в хода на съдебното следствие пред първата
инстанция доказателства безспорно се установява фактическата обстановка,
подробно описана в обвинителния акт. По отношение на наложените на подсъдимите
лица наказания изразява становище, че последните са в рамките на
законоустановения вид и размер, като са съобразени със завишената степен на обществена
опасност на деянията и личността на подсъдимите.
Пред въззивния съд защитникът на
подсъдимите Т.Д.Х. и Д.К.Х. – адв. А. счита
присъдата на Софийски районен съд за неправилна, незаконосъобразна и
необоснована. Моли последната да бъде отменена с оглед изтъкнатите в жалбата и
допълненията към нея аргументи. Излага доводи, че подзащитните ѝ
незаконосъобразно са били осъдени единствено въз основа на показанията на ненадежден
свидетел, като в хода на съдебното следствие не са събрани каквито и да е било
други доказателства в подкрепа на обвинителната теза. С оглед на горното моли
обжалваната присъда да бъде отменена, като подзащитните ѝ да бъдат
признати за невиновни..
В предоставената последна дума, подс. Т.Д.Х.
моли да бъде оправдан.
В предоставената възможност за последна
дума, подс. Д.К.Х. не се признава за виновена, като моли да бъде оправдан за да
гледа децата си.
Софийски градски съд, след като обсъди
доводите, изложени от страните в съдебно заседание‚ и след като в съответствие
с чл. 314 от НПК провери изцяло правилността на атакуваната присъда, намира за
установено следното от фактическа страна :
Подсъдимият Т.Д.Х.
е роден на *** ***, българин, с българско гражданство, с основно образование, неженен,
неосъждан, живущ ***, ЕГН **********.
Подсъдимият Д.К.Х.
е роден на *** ***, българин, български гражданин, осъждан, без образование,
женен, живущ ***, ЕГН **********.
Подсъдимият Д.Х.
е баща на подсъдимия Т.Х. *** и в кв. “Бухово“. Подсъдимият Д.Х. бил известен в
кв. “Ботунец“ с прякора “Красивия“.
В гр. София, кв.
“Ботунец", под настилката на ул. “Васил Левски“ преминавало комуникационно
трасе, изградено от телефонни кабели тип ТПЖП 200x2x0.5 и ТПЖП 300x2x0.5.
Посочените кабели били собственост на “А.Л.Б.“ ООД, а достъпът до тях се
осъществявал чрез излизащи на улицата шахти. Шахтите и кабелите под тях били
защитени чрез метални преградни решетки, както и с капаци.
Свидетелят К.П.закупил
лек автомобил “Фолксваген Пасат“, комби, лилав на цвят, с ДК № *******от кв. “Горубляне“.
Около две седмици след закупуване на автомобила, подсъдимият Д.Х. помолил свид.
К.П.да му даде автомобила, за да си пренесе багаж, защото постоянно се местел.
Свидетелят К.П.се съгласил и дал на подс. Д.Х. автомобила си за един ден, за да
си свърши работата с багажа.
На 18.11.2013
г., около 02:30 часа подсъдимите Т.Х. и Д.Х. пристигнали в кв. “Ботунец“, на
ул. “Васил Левски“ с дадения на подс. Д.Х. автомобил “Фолксваген Пасат“ с ДК *******,
за да отнемат противозаконно кабели. Автомобилът бил управляван от подсъдимия Т.Х..
Двамата подсъдими излезли от автомобила, отместили капаците на шахтите, водещи
към комуникационното трасе, намиращи се на ул. “*******“, пред № *******и с
неустановено техническо средство срязали предпазните решетки на двете шахти.
Действията им били наблюдавани от свидетеля Г.Л., който се намирал по същото
време в дома си, находящ се на ул. “Балкан“ № 28 в кв. “Ботунец“. Свид. Г.Л.
наблюдавал случващото се, тъй като видял приближаващ се и спиращ автомобил,
който бил в близост до двора му. Свидетелят Г.Л. бил в дома си заедно с
неустановено по делото лице на име Ц., което виждайки случилото се, позвънил на
полицията.
Двамата
подсъдими Д.Х. и Т.Х. срязали два броя кабели тип ТПЖП 200x2x0,5 и два броя
кабели ТПЖП 300x2x0,5 като подготвили за изваждане от шахтите четири парчета
кабел, всяко с дължина от по 110 метра. След като подготвили четирите кабела за
изнасяне, подсъдимите завързали единия край на всеки от кабелите за
управлявания от подс. Т.Х. автомобил “Фолксваген Пасат“ с ДК *******.
Подсъдимите се качили в автомобила и потеглили по ул. “Васил Левски“, без да
включват фаровете на колата. В това време по пътното платно се движел
свидетелят В.Н.В.. Влачещите се зад автомобила кабели ударили свид. В.В.през
двата крака, поради което и свидетелят паднал на платното, а кабелите се
откачили от автомобила. Подсъдимите видели какво се случва, поради което и
слезли от автомобила, за да проверят здравословното състояние на свид. Васил В..
Подсъдимите попитали свид. В.В.как е, дали му има нещо, той им отвърнал, че е
добре и нищо му няма, макар да имал болки в ръката си. Подсъдимите Т.Х. и Д.Х.
заплашили свид. В.В.да си трае и да не казва на никого за случилото се, след
което отново завързали кабелите за задната част на автомобила и потеглили към
дома си. На мястото дошла полиция, но при идването на екипа пред дома на
свидетеля Г.Л. вече нямало хора, а само следи от влачене на кабел по земята.
На следващият
ден свидетелят В. отишъл на лекар, бил му извършен преглед, при който било
установено счупване на пръста на лявата му ръка.
За случая била
подадена жалба от “БТК“ ЕАД и на мястото бил извършен оглед, както и бил
изготвен фотоалбум.
От заключението
на приетата оценителна експертиза се установява, че общата стойност на
инкриминираните вещи възлиза на 1568,15 лева като минималната работна заплата
за страната за инкриминирания период възлиза на 310,00 лева. Вещото лице сочи,
че стойността на 1 линеен метър кабел тип 111ЖП 200x2x0,5 възлиза на 10,80 лева,
а на тип ТПЖП 300x2x0,5 - 14,25 лева.
Подсъдимият Т.Д.Х.
е неосъждан, неженен и работи.
Подсъдимият Д.К.Х.
е осъждан, женен и работи.
Описаната
фактическа обстановка въззивният съд установи след анализ на събраните в хода
на производството доказателства : показанията на свидетелитеК.В. П., Г.С.Л., Г.Н.Б.,
К.С.Н., В.Н.В., Д.Н.Б., В.Г.И., молба от 18.11.2013 г., протокол за оглед на
местопроизшествие, пълномощно, списък на служителите, протокол за доброволно
предаване, договор за покупко - продажба на МПС, протокол за оглед на
веществени доказателства, справка от КАТ за собственост на МПС, справки за
криминалистични регистрации на подсъдимите, свидетелство за съдимост на
подсъдимите, справки от АЙС - БДС, както и други приложени по делото писмени
доказателства.
Така
установената от въззивната инстанция фактическа обстановка не се различава от
приетото за установено от страна на районния съд. Първата инстанция е събрала необходимите
доказателства и доказателствени средства за изясняване на обективната истина по
делото и в това отношение не е допуснала процесуални нарушения, с които да е
ограничила правата на страните да сочат доказателства. Отделно от това,
контролираният съд в пълна степен е изпълнил задължението си да вземе всички
необходими мерки за разкриване на истината.
Въззивната
инстанция изцяло подкрепя направения от първоинстанционния съд анализ на
ангажираните по делото доказателствени матриали. Освен, че анализът на
доказателства е правилен и логичен, въз основа на него се установява по един
категоричен начин приетата от първоинстанционния съд и възприета от въззивната
инстанция фактическа обстановка. Контролираният съд прецизно и в съответствие
със изискванията на процесуалния закон е анализирал доказателствените
източници, като е обосновал съображенията си, защо е дал вяра на едни и не е
кредитирал други. Липсват основания, които да мотивират въззивният съд да
промени направените в първоинстанционния съдебен акт фактически констатации,
тъй като в мотивите му подробно са обсъдени всички събрани по делото
доказателствени материали, като не е допуснато превратното им тълкуване. В тази
връзка е необходимо да се отчете, че когато изразява съгласие с
доказателствения анализ, направен от предходната инстанция, въззивният съд не е
длъжен да обсъжда отново подробно доказателствата по делото, а може да
анализира само тези, които се оспорват, за да отговори изчерпателно на
наведените доводи в жалбата или протеста ( в този см. Решение № 372 от
01.10.2012 г. по Н.Д. № 1158 / 2012 г., ВКС, Н.К., ІІІ Н.О ).
Във
връзка с горното настоящият съдебен състав намира за необходимо да отчете
изрично, с оглед възраженията на защитата, че се солидаризира със съществения
доказателствен извод на първоинстанционния съд, че показанията на свидетелитеК.В.
П., Г.С.Л. и В.Н.В. са надежден доказателствен източник, както за времето,
мястото, механизма и предмета на извършените инкриминирани деяния, така и за
авторството им, доколкото последните са логични, последователни, детайлни,
кореспондиращи с останалия с доказателствен материал. Изложената от свид. В.В.пряка
доказателствена информация по отношение на извършеното инкриминирано деяние и
авторството му, не се опровергава по категоричен начин от останалите ангажирани
по делото доказателствени източници ( обясненията на подсъдимите лица ), а идентификационният му извод намира
потвърждение в резултатите от извършените в хода на досъдебното производство
действия по разследване, обективирани в приобщените по делото протоколи.
С
оглед доводите на защитата, настоящият съдебен състава намира за нужно да
отбележи, че изводът за достоверност на показанията на свид. В.В.относно
авторството на инкриминираните деяния, не се разколебава от останалите събрани
по делото доказателства. Порадв това настоящият съдебен състав намира за
обективно и логично съдържащото се в мотивите към присъдата доказателствено
изследване на дадените от подсъдимите лица обяснения, в които последните
отричат да са извършили вменените им престъпни посегателства. Въззивният съд,
също като контролираната инстанция, оценява обясненията на подсъдимите лица, в
които последните не излагат обстоятелства свързани с процесния инцидент на
инкриминираната в обвинението дата, а единствено с категоричност отричат
съпричастност към инкриминираните деяния, отчитайки правната им природа на основно гласно
доказателствено средство, но и на такова, чрез което лицата упражняват в пълен
обем правото си на защита, като недостоверни, опровергаващи се по категоричен
начин от показанията на пострадалото лице.
С
оглед горните съображения според настоящият съдебен състав фактът на
извършването на инкриминираните деяние, както авторството им, се установяват по
несъмнен начин, като освен вече изложените съображения в таза насока,
настоящата инстанция споделя и аргументираните изводи на първостепенния съд,
изложени в мотивите на обжалваната присъда. Предвид изложеното, въззивният съд
намери, че въз основа на правилното анализиране на фактите, първоинстанционният
съд е достигнал до законосъобразни изводи и от правна страна.
По
отношение на подсъдимите Т.Д.Х. и Д.К.Х. въззивната съдебна инстанция споделя и
направените от първоинстанционния съд правни изводи за осъществен състав на
престъпление по чл.195, ал.1, т.3 и т.4 във вр. с чл.194, ал.1 във вр. с чл.20,
ал.2 във вр. с ал.1 от НК, както от обективна, така и от субективна страна.
От
обективна страна, подсъдимите Т.Д.Х. и Д.К.Х. на 18.11.2013 г., около 02:30
часа в гр. София, кв. “Ботунец“, ул. “Васил Левски“, от шахти, намиращи се пред
№ 13 - 21, в съучастие като съизвършители помежду си, отнели чужди ( собственост
на търговско дружество “А.Л.“ ЕООД ) движими вещи - 2 броя кабели, тип ТПЖП 300
х 2 х 0,5 с дължина на всеки по 110 метра с единична цена на линеен метър 14,25
лева и обща стойност 1567,50 лева, 2 броя кабели тип ТПЖП 200 х 2 х 0,5 с
дължина на всеки по 110 метра, с единична цена на линеен метър 10,80 лева и
обща стойност 1 188,00 лева или всички инкриминирани вещи са на стойност 5 511,00
лева от владението на К.С.Н., без негово съгласие, с намерение противозаконно
да ги присвои, т.е подсъдимите са прекъснали фактическата власт на К.С.Н. върху
инкриминираните вещи, след което са установили свое владение върху тях,
доколкото е успял да се отдалечи с тях, така че да се разпоредят с тях.
Отнемането е извършено без наличие на съгласие на предишния владелец, поради
което се явява противоправно. Безспорно е, че вещите не са били собственост на подсъдимите
Т.Д.Х. и Д.К.Х., т.е. по отношение на тях се явяват чужди.
Осъществен
е и квалифициращият състав по см. на чл. 195, ал. 1, т.3 и т.4 от НК, доколкото
деянието е извършено чрез разрушаване на прегради, здраво направени за защита
на имот - срязване на профили на решетките, намиращи се на отворите на шахтите,
чрез използване на техническо средство ( неустановено по делото, за срязване на
кабелите и предпазните решетки ) и чрез използване на моторно превозно средство
- лек автомобил “Фолксваген Пасат“ с ДК *******.
От
субективна страна деянието е извършено при форма на вина – пряк умисъл. Подсъдимите
Т.Д.Х. и Д.К.Х. са съзнавали общественоопасния характер на деянието си,
предвиждали са настъпването на общественоопасните последици и са искали те да
настъпят. Всичките им действия, извършени в логична последователност показват,
че те съзнавали, че отнемат чужди движими вещи, без съгласието на собственика
им, с намерението ѝ противозаконно да ги присвоят.
Настоящият
съдебен състав намира, че събраните по делото доказателства се оказват
абсолютно достатъчни, за да бъдат признати подсъдимите Т.Д.Х. и Д.К.Х. за
виновни в извършване на престъплението.
Относно вида и размера на наложените на подсъдимите
лица наказания въззивният съд намира следното:
За извършеното от подсъдимите Т.Д.Х. и Д.К.Х. престъпление
по чл. чл.195, ал.1, т.3 и т.4 във вр. с чл.194, ал.1 от НК законодателят е
предвидил наказание “Лишаване от свобода” за срок от една до десет години.
При правилна оценка на събрания доказателствен
материал и на установената по делото фактическа обстановка, първоинстанционният
съд е индивидуализирал наказанието на подсъдимите, като е приел, че следва да
ги определи при условията на чл. 54 от НК, поради отсъствието на многобройни
или изключителни смекчаващи отговорността им обстоятелства, които да обусловят
приложение на чл. 55 от НК. Тези изводи се споделят и от настоящата инстанция,
която намира, че в конкретния случая не са налице многобройни смекчаващи отговорността
на подсъдимите Т.Д.Х. и Д.К.Х. обстоятелства, нито такива, които да имат
изключителен характер.
При контрол върху присъдата в частта, с която са
индивидуализирани наказанията на двамата подсъдими въззивната инстанция споделя
отчетените от съда отегчаващи и смекчаващи вината обстоятелства по отношение на
всяка една от тях, като, противно на доводите на защитата, намира, че
наложеното наказание на всеки един от подсъдимите ( от по една година “Лишаване
от свобода“ ), е справедливо, като така отмерен, размерът на наказанието се
явява съответен, както на степента на обществена опасност на извършените
деяния, така и на обществената опасност на подсъдимите лица, като в пълнота би
изпълнило целите на наказанието, визирани в чл.36 от НК.
Въззивният съд, подобно на първоинстанционния,
приема, че в конкретния случай са налице предпоставките за приложение на
института на отлагане на изтърпяване на наказанието „лишаване от свобода”,
съобразно разпоредбата на чл. 66, ал. 1 от НК по отношение на подс. Т.Д.Х. . Съдът се съгласява с
изводите на първата инстанция, че за поправянето и превъзпитанието на подс. Т.Д.Х.
не се налага последния да бъде изолиран от обществото, чрез постановяване на
ефективно изтърпяване на така определеното му наказание “Лишаване от свобода“,
доколкото видно от свидетелството му за съдимост не са формирани трайни
престъпни навици. Предвид това с оглед личността, според въззивната инстанция
законоустановените цели на наказателната репресия са постижими и без
ефективното изтърпяване на наложеното наказание. Следва да се има предвид, че
предоставеният изпитателен срок на условно осъждане притежава и силно
възпиращо-превантивна функция, изразяваща се в потенциалната възможност за
привеждане в изпълнение на наложеното наказание в случай, че подсъдимото лице,
в рамките на определения му изпитателен срок, извърши ново престъпление.
Въззивният съд намира това
обстоятелство за достатъчно обвързващо за подсъдимите лице, в контекста на наложените
им наказание, както и силно мотивиращо бъдещото им законосъобразно поведение.
Вземайки предвид всички посочени по-горе
обстоятелства, въззивният съд намира, че определените с присъдата наказания ще
окажат нужния възпитателно-поправителен и възпиращ ефект, не само върху
личността на подсъдимите, но и върху другите неустойчиви членове на обществото,
в каквато насока е и основният смисъл на генералната и специална превенция по
чл.36 от НК. В същото време, ще се даде възможност на подсъдимите Т.Д.Х. и Д.К.Х.
да се поправят и превъзпитат, без да бъдат демотивирани от едно ненужно тежки
наказания.
Според настоящата инстанция не са налице основания
за изменение на първоинстанционната присъда и в частта, в която съдът се е произнесъл
по направените по делото разноски.
Въз основа на изложеното и с оглед съвпадението на
крайните изводи на двете съдебни инстанции, настоящият въззивен състав приема,
че така обжалваната присъда е правилна и законосъобразна и като такава следва да
се потвърди. Изложените в жалбата твърдения в обратна насока са явяват
неоснователни. Присъдата е постановена при безспорно и коректно изяснена
фактическа обстановка, без да са допуснати нарушения на процесуалните правила и
на материалния закон.
При извършената на основание чл. 314, ал. 1 във вр.
с чл. 313 от НПК цялостна
служебна проверка на правилността на атакувания
съдебен акт,
въззивната инстанция не констатира
наличие на основания, налагащи неговата отмяна или изменение, поради което
същият следва да бъде потвърден, а въззивната жалба да бъде оставена без
уважение, като неоснователна.
Мотивиран от горното и на
основание чл.338 във вр. с чл.334, т.6 от НПК, Софийски градски съд,
Наказателно отделение, III въззивен състав
Р Е Ш И :
П
О Т В Ъ Р Ж Д А В А
изцяло присъда от 18.05.2018 г., постановена по НОХД № 12510 / 2014 г. по описа на Софийски
районен съд, Наказателно отделение, 16 състав.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и
не подлежи на обжалване и протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.