Р Е Ш Е Н И Е № ……
гр.П., 21.06.2018 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ПАНАГЮРСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, в публично
съдебно заседание на 23.05.2018 г., в състав: районен съдия Снежана Стоянова,
при секретаря Ненка Иванова, като разгледа АНД № 97/2018 г.,за да
се произнесе взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и
следващите от ЗАНН.
Образувано
е по жалба на И.М.Л. от гр. П. с ЕГН: **********
против наказателно постановление (НП) № 18-0310-000190/14.03.2018 г. на Началника на РУ-П., с което на
основание чл.174, ал.3, предл.1 от ЗДвП на жалбоподателя е наложена глоба в
размер на 2 000 (две хиляди) лева и лишаване от право да управлява
МПС за срок от 24 (двадесет и четири) месеца.
Релевираните в
жалбата оплаквания се свеждат до материална и процесуална незаконосъобразност
на наказателно постановление. Твърди се, че жалбоподателят бил наказан два пъти
за едно и също нещо, тъй като за същото
нарушение срещу него имало наказателно
постановление от същата дата с № 18-0310-000191, прието като писмено доказателство по делото
(л. 7 в делото), по което било образувано отделно АНД.
В съдебно заседание жалбоподателят се представлява
от процесуален представител – адвокат П.М.
от ПАК, който поддържа жалбата и пледира за отмяна на атакуваното НП.
За ответника по
жалбата - АНО, редовно призован, не се явява представител.
Районният съд
провери основателността на жалбата, след като
съобрази становищата на страните, съобразявайки закона, по вътрешно убеждение и
като обсъди събраните по делото писмени и гласни доказателства при съблюдаване
разпоредбата на чл.63 от ЗАНН, прие за установено от фактическа страна
следното:
Жалбоподателят е санкциониран, след като на 24.02.2018 г. около 15, 20 часа в град П. при управление на лек автомобил „Фолксваген Голф“ с рег.№ **
**** **бил установен от служителите на РУ – П. като извършител на ПТП, след
което отказал да му бъде извършена проверка с техническо средство за
установяване употребата на алкохол. На водача бил издаден талон за медицинско
изследване с № 0007942, който получил в 18,45 ч. По този повод мл.инспектор Г.И. –
мл.автоконтрольр в РУ – П. съставил
против жалбоподателя АУАН № 211 от
24.02.2018 г., въз основа на
който било издадено атакуваното НП.
Въз основа на АУАН било издадено атакуваното НП. Последното било връчено лично на
нарушителя на 20.03.2018 г., видно от отбелязването в него, а жалбата против НП
била подадена чрез АНО на 26.03.2018 г., т.е. в срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН.
След
анализ на събраните по делото писмени доказателства и показанията на свидетеля С.Р.,
които съдът кредитира като безпристрастно депозирани се установява, че по време
на работната си смяна като старши на автопатрул в РУ П., на 24.02.2018 г. след
обяд заедно с колегата си Г.П. ***, по сигнал за ПТП. На място полицаите били
чакани от граждани, живеещи в дом № **, които им казали че жалбоподателят И.Л. с автомобил „Фолксваген Голф“ се е блъснал в
бордюра, а след това бил ударил и автомобила им, паркиран на улицата.
Гражданите добре познавали И.Л., тъй като бил техен съсед. Съобщили на
полицаите, че след като блъснал автомобила им, Л. не останал на място, а
избягал. Видели го ясно как тръгва със своя автомобил. Изказали предположение,
че е скрил автомобила в двора на съседна улица, като отвели полицаите на място.
Действително Л. и автомобилът били в двора на намираща се в непосредствена
близост улица. Полицаите попитали жалбоподателя Л. какво е направил, а той
заявил, че не той е управлявал автомобила. Тъй като жалбоподателят силно
миришел на алкохол, мл.автоконтрольор Г.П. му предложил да даде проба с техническо средство за
установяване употребата на алкохол, но
той категорично отказал. Това станало от 10 до 15 минути след ПТП, на мястото на което полицаите се отзовали
незабавно.
След това полицаите отвели жалбоподателя в
сградата на РУ П., където мл.автоконтрольор Г.П. в 18,45 ч. му връчил талон за медицинско изследване (
ТМИ) , с който му указал че трябва да се яви във ФСМП град П. за лабораторно изследване
до 19,30 часа. Жалбоподателят не се явил в лечебното заведение, поради което
мл. автоконтрольор Г.П. му съставил АУАН № 211/24.02.2018г. за отказ да му бъде
извършена проба с техническо средство за установяване употребата на алкохол.
При така установената фактическа обстановка от правна страна съдът
приема, че жалбата не е основателна по следните съображения:
На първо място следва да се посочи, че становището
на процесуалния представител на жалбоподателя, поддържано в защитата по
същество, че не било доказано, че жалбоподателят е бил водач на МПС в момента
на ПТП, е неоснователно и не намира опора в събрания по делото доказателствен
материал. Макар да е отричал пред
полицаите, че е управлявал автомобила, видно от показанията на св. Р.,
жалбоподателят признава това обстоятелство в жалбата. Освен това св. Р.
установи, че гражданите, които са ги чакали пред дом № **на ул. „П.С.“ били
категорични, че този който е блъснал паркирания на улицата лек автомобил „Фолксваген Поло“ с рег. № ** **** ***е съседът им - жалбоподателят Л., който
разпознали. Когато полицаите пристигнали, чакащите ги граждани казали, че
именно жалбоподателят Л. е блъснал автомобила „Фолксваген Голф“, което означава, че той е бил водачът му.
Доказателствата установяват също така, че когато полицаите установили
жалбоподателя кратко време след ПТП в двора на съседната улица, на мястото е
нямало никой друг освен него. Св.Р. под страх от наказателна отговорност
потвърди, че мл.автоконтрольор Г.П. е предложил на жалбоподателя Л. да даде
проба за алкохол от 10 до 15 минути от ПТП, на което полицаите се отзовали
незабавно. Това било станало в намиращия се в непосредствена близост двор,
където жалбоподателят се бил укрил заедно с автомобила, който управлявал. С
това се оправергават твръденията в жалбата, че след ПТП жалбоподателят заедно
със свой приятел обядвали и пили бира във въпросния двор, след което дошли
полицай П. и колегата му св.Р.. Фактът, че ТМИ е издаден значително по-късно от
установяването на жалбоподателя и отказът му да бъде изпробван с техническо
средство се обяснява с издадените срещу
жалбоподателя преди това няколко акта (три броя) , за което по делото няма
спор.
Видно е от съдържанитео на АУАН, поставил
началото на административно – наказателното производство, срещу жалбоподателя е
започнало такова по причина, че е отказал проверка за алкохол с техническо
средство за установяване на употребата му - административно нарушение по чл.174, ал.3,
предл.1 от ЗДвП. Актуалната редакция на
нормата е следната : „
Водач на моторно превозно
средство, трамвай или самоходна машина, който откаже да му бъде извършена
проверка с техническо средство за установяване употребата на алкохол в кръвта
и/или с тест за установяване употребата на наркотични вещества или техни
аналози или не изпълни предписанието за изследване с доказателствен анализатор
или за медицинско изследване и вземане на биологични проби за химическо
лабораторно изследване за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта
му, и/или химико-токсикологично лабораторно изследване за установяване на
употребата на наркотични вещества или техни аналози, се наказва с лишаване от
право да управлява моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина за
срок от две години и глоба 2000 лв.“
Лексикалното и логическото тълкуване на нормата на чл.174, ал.3 от ЗДвП води
до извода, че нарушението може да се осъществи от водач на МПС при две
хипотези, които са взаимно свързани и хронологично произтичат една от друга. На първо място е необходимо водачът да
откаже да му се извърши проверка за алкохол с техническо средство, а след това
да откаже да изпълни предписанието на компетентните контролни органи за изследване с доказателствен анализатор или за медицинско изследване на концентрацията на алкохол и/или наркотични вещества в кръвта му. Съобразно предвиденото в чл.2, ал.1 от Наредба №1
от 19.07.2017г. за реда за установяване употребата на алкохол и/или наркотични
вещества или техни аналози,
проверяваното лице е длъжно да изпълнява точно дадените му от контролните
органи по ЗДП разпореждания и указания, като неизпълнението на това задължение,
с което се възпрепятства извършването на проверката се приема за отказ на
лицето да му бъде извършена такава.
В конкретния случай жалбоподателят Л. не е изпълнил даденото му от контролния
орган предписание за медицинско изследване и по този начин е осуетил
преследваната с административно-наказателния състав цел – да се установи
концентрацията на алкохол в кръвта му.
Неоснователни
и ненамиращи опора в доказателствения
материал са оплакванията на жалбоподателя, че ТМИ му бил връчен в 19,20 часа, а
не в 18,45 часа, както било записано в талона. ТМИ е подписан от жалбоподателя
без възражения. Ако той наистина беше получил талона във време, което не му е
позволявало да отиде в медицинското заведение за да се подложи на изследване,
не би се подписал на талона така като е сторил веднага след това по отношение
на издадения му АУАН, или бе подписал
ТМИ със съответните възражения.
Неоснователни са възраженията на
процесуалния представител на жалбоподателя, че след като последният се запознал
с текста на АУАН останал с впечатление, че ходенето му във ФСМП за даването на
кръвна проба било излишно. Самият жалбоподател в жалбата сочи, че ТМИ му е
издаден преди АУАН, а акта - след като е изминало предвиденото за предписанието време.
Що се касае до възраженията на
процесуалния представител на жалбоподателя, че последният бил наказан два пъти
за едно и също нещо, тъй като за същото нарушение срещу него имало наказателно постановление от
същата дата с № 18-0310-000191, (л. 7 в делото), по което било образувано
отделно АНД, съдът намира същото за неоснователно. Видно е от наказателното
постановление на л. 7 в делото, че то е за друго нарушение, а именно за това,
че жалбоподателят е отказал да даде проба за употребата на наркотични вещества. Отказът да се даде проба за употребата на
алкохол, както и отказът да се даде проба за употребата на наркотични вещества
или техни аналози са две отделни
нарушения, макар санкционната норма да е една и съща. Известен е принципа в
административно наказателния процес, въведен в чл. 18 от ЗАНН, съгласно който
когато с едно деяние са извършени няколко административни нарушения или едно и
също лице е извършило няколко отделни нарушения, наложените наказания се
изтърпяват поотделно за всяко едно от тях, т.е. института на определяне на общо
наказание не е познат.
По изложените съображения Панагюрският районен
съд в настоящия състав, след като извърши анализ
на установените обстоятелства и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН ,
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА НП № 18-0310-000190/14.03.2018 г. на Началника на РУ – П., с което на И.М.Л. от гр. П. с ЕГН: ********** на основание чл.174, ал.3 предл.1 от ЗДвП , е
наложена глоба в
размер на 2 000 (две хиляди) лева и лишаване от
право да управлява МПС за срок от 24 (двадесет
и четири) месеца, като законосъобразно.
Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщението пред Пазарджишкия
административен съд.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: