Р Е Ш Е Н И Е
№141 12.04.2019 година гр.Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
Бургаски окръжен
съд Първо
гражданско отделение
в публичното заседание
на двадесет и шести март през две хиляди и деветнадесета година, в
състав:
Окръжен съдия: Десислава Динкова
секретар Цветанка Арнаудова
като разгледа
докладваното от съдията Динкова
гр.дело № 82 по описа за 2018 год., за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е
образувано по искова молба на Г.М.Ч., ЕГН ********** и П.Т.Ч., ЕГН ********** ***,
със съдебен адрес: гр. Бургас, ул. „Оборище“ № 90, ет.1, против „Университетска
многопрофилна болница за активно лечение — Бургас” АД, ЕИК *********,
представлявано от изпълнителен член на съвета на директорите Бойко Миразчийски,
за осъждане на ответника да заплати на всеки от ищците сумата от по 26 000 лв.,
част от общо 150 000 лв., представляващи обезщетение за неимуществени вреди,
причинени им в резултат на смъртта на детето им, настъпила на 11.10.2017г.,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на деликта до
окончателното изплащане.
Ищците твърдят в исковата молба, че
очаквания термин на раждане на общото им дете бил 18.10.2017г. Твърдят, че
бременността на ищцата била проследявана редовно, протичала нормално и
безпроблемно и детето било очаквано с огромно вълнение и радост. На
11.10.2017г. ищцата получила контракции, изтекли околоплодните ѝ води и
като преценили, че раждането започва, ищците отишли в ЦСМП - Поморие около 6 ч.
сутринта. Там ищцата била прегледана от д-р Илиев, лекар в АГО, който
констатирал, че тя е с високо кръвно налягане - RR160/110, както и установил
данни за страдание на плода - асфикция интрапартум. Той обяснил на ищците, че
незабавно трябва да се предприеме оперативно родоразрешение, но тъй като
болницата в гр. Поморие не разполага с необходимия за това екип, повикал
линейка от гр. Бургас, с която Г.Ч. да бъде откарана до УМБАЛ Бургас. Твърди се
от ищците, че линейката пристига в Поморие в 6.40ч. и 6.55ч. ищцата била приета
в АГО на УМБАЛ Бургас от д-р Люцканов, който извършил преглед и запис на
тоновете на детето. Заявява се, че след този преглед, до момента на раждането
няколко часа по- късно, нито д-р Люцканов, нито друг лекар посетил ищцата за
наблюдение и преглед. Твърди се, че не са били предприети препоръчаните от д-р
Илиев действия за спешно родоразрешение, което е причината за спешното
транспортиране на ищцата с линейка до болницата в Бургас. Вместо това ищцата
била оставена за естествено протичане на раждането и без лекарско наблюдение, с
обяснението, че всички лекари на смяна са ангажирани в сложна операция на друга
пациентка. Заявява се, че тази ангажираност не е извинителна причина за
неоказване на своевременна лекарска помощ, тъй като болничното заведение е
длъжно да осигури квалифицирана лекарска помощ и да организира дейността си
така, че всеки пациент да получи такава, а при невъзможност - да препрати
пациента в друго лечебно заведение, каквото не е направено.
Сочи се, че в медицинската документация,
предоставена от ответното болнично заведение, има вписвания, че на всеки
половин час са проследявани тоновете на плода, с констатация че са ясни и
ритмични до 11.20 ч., когато вече не се установяват. Ищците заявяват, че не е
ясно кое медицинско лице е направило тези вписвания, тъй като липсва посочен
техен автор и подпис. Твърди се, че тези вписвания не отговарят на истината по
отношение на броя извършени преслушвания, тъй като те са в действителност
по-малко от вписаните. Наред с това тоновете на детето не са проследявани с
монитор, а само със слушалка, което компрометира правилното им установяване.
Ищците заявяват, че първият и единствен запис на тоновете на плода е направен
сутринта, непосредствено след приемането на ищцата в УМБАЛ Бургас, и от него се
установяват данни за фетално страдание, но те не са били взети предвид.
Посочват, че в 11.30ч., след като е установено, че не се долавят ДСТ, е бил
повикан д-р Горанов, едва тогава са предприети спешни действия за раждане
(извършена е епизиотомия и е използван форцепс), но детето се ражда мъртво.
Заявява се, че ИА Медицински одит е
извършила проверка по случая в ответното
болнично заведение, която констатирала следните пропуски: не е определен
лекуващ лекар за престоя на ищцата в родилно отделение; лекарят, провеждал
визитациите в родилно отделение на 11.10.2017г. - др. Иванов не е извършил запис на тоновете на плода, не
е назначил изследвания на кръв и урина и след 8.00ч. сутринта е оставил ищцата
без лекарско наблюдение; началникът на родилно отделение д-р Душепеев не е
създал необходимата организация така, че бременните жени в отделението да бъдат
винаги под лекарско наблюдение.
Твърди се, че по време на престоя на
ищцата в предродилна зала не й е съобщавано нищо за състоянието на детето, нито
за някакви особености при раждането. Впоследствие, от вписванията в
медицинската документация, се установило, че освен при приемането ѝ
по спешност в лечебното заведение, по време на престоя й в родилно
отделение на УМБАЛ Бургас също са били налице индикации за застрашаване на
живота на родилката и на детето, за което не са предприети никакви мерки.
Посочва се, че резултатите от
хистопатологичното изследване на материал от пъпна връв и плацентарна тъкан и
аутопсионния протокол показват преждевременно отлепване на плацентата (Obs.
Abruptioplacentae/ ablation placentae) - усложнение с основен рисков фактор
прееклампсия, каквато е установена още при първоначалния преглед в гр.Поморие и
която, заедно с установеното фетално страдание, са били причината ищцата да
бъде преведена по спешност в УМБАЛ - Бургас. Заявява се, че отлепването на
плацентата от своя страна води до невъзможност плода да получава достатъчно
кислород и настъпва вътреутробна асфиксия. От извършената аутопсия на детето се
установява, че то не е имало малформации, не са установени възпалителни
изменения от вътреутробна инфекция. Причината за смъртта му е тежкостепенна
асфикция - недостиг на кислород, довел до мозъчен оток и кръвоизливи.
Ищците считат, че причината за
настъпването на смъртта е неправилното диагностициране на състоянието на
майката и на плода при приемането й в УМБАЛ-Бургас - в ответното лечебно
заведение, неспазване на добрата медицинска практика и неприлагане на
медицинските стандарти за водене на раждането чрез непрекъснато и комплексно
диагностично обхващане, динамично прогнозиране и своевременно възприемане и
прилагане на адекватна акушерска тактика. Считат, че не са взети предвид всички
обективни фактори, сочещи необходимост от спешно родоразрешение; неправилната
диагностика и неправилната медицинска преценка за състоянието на майката и
плода, липсата на адекватно постоянно наблюдение, закъснялото предприемане на
родоразрешение са довели до вътреутробното задушаване и смъртта на детето.
Ищците заявяват, че случилото се им е
нанесло непоправима психическа травма и страдание, което те ще търпят през
целия си живот. Смъртта на детето им е изключителен шок за тях - до деня на
раждането не е имало никакви индикации за проблеми, те са очаквали появата на
дъщеричката си е огромно нетърпение и вълнение, подготвили са всичко необходимо
за детето, включително нова детска стая за бебето. С внезапната загуба на детето
са рухнали всички техни положителни очаквания за бъдещето, мечтите им да
отгледат и възпитат детето си, да видят израстването му, да имат пълно, здраво
и щастливо семейство. Заявяват, че болката и гневът им допълнително се засилват
от обстоятелството, че случилото се е било напълно предотвратимо. Сочат, че в
резултат на събитието ищецът П.Ч. страда от високо кръвно налягане, за което се
налага постоянен прием на лекарства. Заявяват, че отговорност за причинените им
вреди носи ответното лечебно заведение, в което е настъпила смъртта на детето,
на основание чл.49 от ЗЗД - отговорност за причинените от негови служители
вреди - медицинският персонал, който е бил на смяна при приемането и по време
на раждането на ищцата Г.Ч., както и за бездействието на началника на РО д-р
Антонио Душепеев за това, че в отделението към 11.10.2017г. не е имало
създадена организацията така, че постъпилите в РО бременни жени да бъдат винаги
под лекарско наблюдение.
В съдебно заседание ищците
поддържат претенцията си, ангажират доказателства.
Ответникът УМБАЛ Бургас е депозирал
отговор, с който оспорва претенциите по основание и размер – както в предявения
частичен размер, така и в пълния размер на посоченото обезщетение.
Ответникът не оспорва, че ищцата Ч. е
постъпила в ответната болница на 11.10.2017г., доведена с автомобил на Бърза
помощ, с фиш за спешна медицинска помощ, издаден от ЦСМП-Поморие.
Посочва се, че пациентката е била
прегледана от д-р Люцканов, издадено е направление за хоспитализация с насочваща
диагноза „състояние, присъщо на бременността" и е приета в Родилно
отделение. Посочено е в това направление, че пациентката е насочена към
ответното лечебно заведение от болница, приемът е спешен (не е планов), при
постъпването в лечебното заведение степента на тежест на състоянието на
пациентката е вписана с „1" - пациентът е независим, с незасегнати жизнени
функции, правилно ориентиран във времето и пространството. Твърди се, че д-р
Люцканов е извършил преглед за
установяване статуса на пациентката, за която при ответника не е имало никаква
информация, тя не е наблюдавана в болницата по време на бременността ѝ
това е първият преглед, който й се извършва в болницата и дава данни за
състоянието й. Твърди се, че са извършени изследвания съгласно посоченото в
История на бременността и раждането /ИБР/: измерен е пулс, температура,
измерено е кръвно налягане - 130/100mm/Hg; извършени са кръвни изследвания;
проведено е ултразвуково изследване, от което се установява жив плод - главично
предлежание, определен диаметър на главичката, намалено количество на ликвор;
направен е запис NST /нон стрес тест/ на плода и е регистриран ДСТ 146 удара в
минута; акушерският статус е определен така - разширение 3 см., шийка
изгладена, предлежи глава, прилепнала към входа на таза, пукнат околоплоден
мехур, маточни контракции на 3-4 минути. Записана е диагноза - Бременност m.ІX.
прееклампсия. Заявява се, че след прегледа д-р Люцканов е приключил смяната си
и е напуснал болницата.
Ответникът твърди, че пациентката е била
настанена в предродилна зала за наблюдение. Заявява се, че ищцата била
прегледана при проведената визитация в 8 часа от д- р Д.Иванов, старши лекар,
който се запознал със състоянието й и назначил една ампула Но-шпа за отпускане
на мускулатурата, кръвното налягане е било измерено, със стойности 130/90,
установени са маточни контракции на 2-3 минути. Заявява се, че въз основа на
данните от фиша за спешна медицинска помощ и от прегледите и изследванията,
специалистите са преценили, че състоянието на пациентката е съответно за
осъществяване на нормално раждане. Заявява се, че нейното наблюдение е било
осъществявано регулярно от старши лекаря и от акушерка, като са отразени в ИБР
измервания на кръвно налягане, маточни контракции и ДСТ. Твърди се, че около
11.20 часа акушерката установила, че не се долавят детски тонове и потърсила
незабавна намеса от лекар - д-р Горанов, началник на Отделение по гинекология.
Той установил пълно разширение на маточната шийка, отворен околоплоден мехур и
предлежи глава с голяма фонтанела-предно-черепно предлежание. Ищцата била
поставена на легло за раждане, направена била от д-р Горанов епизиотомия, той
приложил нисък изходящ прав форцепс и плодът е роден и предаден на
неонатолозите. Ответникът твърди, че при огледа на плацентата д-р Горанов
установил видими следи от плацентарен голям хематом, заемащ 1/3 и повече от
площта й, некротичен видим участък, заемащ до 1/3 от повърхността й - отлепване
на плацентата с голяма площ. Заявява се, че непосредствено след раждането
детето е било прегледано от дежурните неонатолози, които са констатирали
смъртта на бебето. Хистопаталогичното изследване от 19.10.2017г. на материал от
плацентарната тъкан показало тъкан с хеморагии и плацентарна мембрана, материал
от пъпна връв с едем. В аутопсионния протокол на плода от 16.10.2017г. е
направено заключение, че „се касае за тежкостепенна асфикция на плода,
настъпила преди или по време на родови процес".
Ответникът оспорва фактическите твърдения
в исковата молба. Твърди, че според данните от справка изх.№ 862/24.10.2017г.на
„МБАЛ-Поморие" ЕООД и посочената в нея работна диагноза, при прегледа в
„МБАЛ-Поморие" ЕООД е установено вътреутробно задушаване на плода. Ответникът
изразява становище, че в „МБАЛ-Поморие" ЕООД, в която по структура са
налице родилно и хирургично отделение, при установената от прегледа на ищцата в
„МБАЛ-Поморие" ЕООД ситуация на състоянието й с извод за наличие на
вътреутробно задушаване /асфиксия интрапартум/, но не само, е следвало да се
предприемат действия по родоразрешение в болницата в Поморие. Ответникът
оспорва твърдението, че „МБАЛ- Поморие" ЕООД не е разполагала с екип,
който да осъществи лекарската намеса за Ч., поради наличието на родилно
отделение по структурата на болницата, което не само предполага, но и се очаква
да осъществи раждането при констатацията, която е установена там.
Заявява се от ответника, че за състоянието
на Ч., констатирано по време на прегледа в гр.Поморие - кръвно налягане
160/110, неясно в колко часа установено, и асфиксия интрапартум, не е била предоставена
информация при приемането на ищцата в ответната болница. Посочва се, че във фиш
за спешна медицинска помощ, издаден от ЦСМП-Поморие за мисията с № 43165, въз
основа на който документ пациентката постъпва в ответната болницата, където
веднага е хоспитализирана, данните сочат за кръвно налягане от 135/100 и не са
вписани никакви други данни за състояние, сочещо на наличен висок риск в
състоянието на ищцата. Твърди се, че прегледите, извършени в ответната болница
на ищцата, и извършените изследвания, са довели до обоснована преценка на
лекарския екип за наличие на условия за нормално раждане, очаквано да се случи
скоро след приема в болницата. Основание за това са дали резултатите от
прегледа и изследванията - пулс, температура, кръвно налягане 130/100mm/Hg,
кръвни изследвания, ултразвуково изследване, запис NST /нон стрес тест/ на
плода, установен акушерският статус, маточни контракции на 3-4 минути. Твърди се, че при прегледа на визитацията от
д-р Иванов кръвното налягане е било 130/90.
Ответникът оспорва твърденията в исковата
молба, че след прегледа на д-р Люцканов ищцата е била оставена без наблюдение и
посещение от лекар или друго медицинско лице. Заявява се, че от вписванията в
ИРБ при ответната болница тези твърдения се опровергават. Твърди се, че ищцата
е била наблюдавана и от дежурния лекар, който е минал визитация, и от
акушерките, работещи в залата. Ответникът признава, че действително в този
момент в операционната зала на родилно отделение е осъществявана оперативна
интервенция с висок риск и това е ангажирало част от състава на медицинските
лица, но това не е довело до липса от наблюдение спрямо ищцата, както и спрямо
другите жени и от лекар, и от акушерки. Заявява се, че организацията в
отделението е била съобразена с фактическото положение в този момент - раждане
с елементи на усложнения и риск, което се е осъществявало в операционната на
отделението, поради което прякото наблюдение на пациентките е било от старши
лекаря и другия медицински персонал - акушерки.
Ответникът изразява становище, основано на узнатите с исковата молба данни
за констатациите при прегледа на ищцата в „МБАЛ-Поморие" ЕООД и
поставената там диагноза, на начина на протичане на раждането, включително, но
не само начина на раждането на плацентата - спонтанно, обилното кървене след
това и състоянието й - наличие на голям хематом, обхващащ 1/3 от плацентата, на
резултатите от извършеното хистопаталогично изследване и на данните от
аутопсионния протокол, а именно, че в случая е било налице сериозно
преждевременно отлепване на плацентата в значителен обем, случило се преди
постъпването на ищцата в ответната болница, вътрешен кръвоизлив, който не е
имал израз чрез външно кървене, които са довели до вътреутробно задушаване на
плода. Заявява се, че при констатация за вътреутробно задушаване в
„МБАЛ-Поморие" ЕООД не са били предприети действия за родоразрешение, а е
бил предприет рисков превоз на пациентката до Бургас, допълнително утежнил
положението ѝ.
Ответникът оспорва твърденията на ищците,
че майката е била неправилно диагностицирана на база данните, получени от фиша
за спешна медицинска помощ по мисия 43165 и резултатите от прегледите и
изследванията, извършени на и за ищцата в ответната болница. Заявява, че всички
данни са сочели на състояние за нормално раждане без рискове, надвишаващи
очакваното за такова раждане. Твърди се, че в хода на раждането са приложени
съответните на медицинския стандарт и добрата медицинска практика способи и
манипулации. Заявява се, че крайният резултат не е в причинна връзка с
хоспитализирането, с проведеното лечение и с поведението на лекуващия екип на
ответната болница. Твърди се, че неблагоприятният изход е резултат от
неблагоприятната закономерност от развитието на бременността, непредприетите
действия след прегледа в „МБАЛ-Поморие" ЕООД там на място, а не от
професионалните усилия и действията на лекуващия екип в УМБАЛ Бургас.
В съдебно заседание
оспорването се поддържа, ангажират се доказателства.
Третото лице-помагач на
ответника – ЗАД „ОЗК – Застраховане“ АД, което е застраховало професионалната
му отговорност, оспорва претенцията, не ангажира доказателства. Твърди, че не
са налице основания за привличането му и за ангажиране на отговорността му, тъй
като счита, че застрахователят покрива професионалната отговорност на служители
на ответника съгласно представен писък,
какъвто по делото няма. Позовава се на допуснати нарушения от ответника на
задълженията му по общите условия към договора. Твърди, че вината за
настъпилото събитие е на ЦСМП Поморие, където на ищцата не е оказана нито
спешна, нито специализирана помощ, въпреки, че болницата там разполага с
родилно отделение. Претенциите се оспорват по размер като завишени. Прави се
възражение, че застрахователят отговаря до размера на лимита.
Бургаският окръжен съд, като взе предвид доводите на страните, представените доказателства и като
съобрази закона, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Не се спори между страните,
че на 11.10.2017 год. ищцата е приета в ответното
болнично заведение за раждане и в същия ден детето е родено мъртво. Няма спор,
че ищцата е била транспортирана с линейка от ЦСПМ филиал Поморие, с фиш за
спешна медицинска помощ с № на мисията 43165, приложен в цялост на л.69 (гръб)
-70 от делото.
Претенцията е квалифицирана
от съда по чл.49 от ЗЗД, вр.чл.45 от ЗЗД. Фактическият състав на
гаранционно-обезпечителната отговорност на възложителя на работата по чл.49 от ЗЗД включва противоправно деяние (действие или бездействие), осъществено от
служители/работници на възложителя, настъпили вреди, причинна връзка, възлагане
на определена работа, при или по повод на която е настъпил вредоносния
резултат.
В конкретния случай няма
спор, че служители на ответника (медицински персонал) са били натоварени с
провеждане на раждането, с диагностициране и наблюдение на ищцата по време на
родовия процес и с вземане на решение за адекватна акушерска тактика.
По настъпването на
вредоносния резултат страните също не спорят – детето на ищците е родено
мъртво, като причина за това е тежкостепенна асфиксия, довела до мозъчен оток и
кръвоизливи.
Непозволеното увреждане е
налице тогава, когато от противоправно деяние са причинени вреди в причинна
връзка на деянието с вредите.
Медицинската дейност е
правнорегламентирана. За да бъде правомерна, необходимо е тя да отговаря на
изискванията на Закона за здравето, на съответните стандарти за лечение,
утвърдени с наредба на министъра на здравеопазването (чл.6 ал.1 от ЗЛЗ) и на добрата медицинска практика, утвърдена
от БЛС. Според чл.79 и чл.80 от ЗЗ, медицинската помощ се осъществява при
прилагане на утвърдени от медицинската наука и практика методи и технологии, а
качеството ѝ се определя от медицинските стандарти и Правилата за добра
медицинска практика, при съблюдаване на следните принципи: своевременност,
достатъчност и качество на медицинската помощ (чл.81 ал.2 т.1 от ЗЗ).
Ищците са описали действията
и бездействията на лекуващия персонал, които според тях са им причинили вреди -
неправилното диагностициране на състоянието на майката и на плода при приемането
й в УМБАЛ-Бургас - в ответното лечебно заведение, неспазване на добрата
медицинска практика и неприлагане на медицинските стандарти за водене на
раждането чрез непрекъснато и комплексно диагностично обхващане, динамично
прогнозиране и своевременно възприемане и прилагане на адекватна акушерска
тактика и най-вече неглижиране на обективните фактори, сочещи необходимост от
спешно родоразрешение.
Приложена е медицинската
документация, съставена в двете лечебни заведения, в които ищцата е пребивавала
на 11.10.2017 год. – МБАЛ Поморие и УМБАЛ Бургас. Документацията е
интерпретирана от в.л.д-р Диков в две заключения – основно и допълнително.
От основното заключение
става ясно, че към момента на събитието не е имало действащ Медицински стандарт
по акушерство и гинекология – факт, който се твърди и от ответника.
Установява се от основното
заключение, че ищцата е била приета в стационара на УМБАЛ Бургас на 11.10.2017
год. в 7.08 ч. Дежурният лекар приел пациента с декларирана родова дейност и
раждане в ход – маточни контракции, спонтанно пукнат околоплоден мехур, начално
разкритие. Измерени са стойностите на кръвно налягане – 135/100, направено е
ултразвуково изследване на плода и мониторен контрол на детски сърдечни тонове
(ДСТ). Не са били назначени контроли на лабораторни показатели. Поставената
диагноза при приема е „Бременност в 10-ти лунарен месец. Прееклампсия“. При
сутрешната визитация в 8 ч. е измерено кръвно налягане 130/90, маточни
контракции на 2-3 мин., не са назначени лабораторни показатели, не е определено
поведение и начин на родоразрешение. От експертизата става ясно, че следващите
декурзуси са анонимни, непълни и вероятно попълнени от акушерка. От основното заключение е видно, че в 11.25
ч. вероятно отново акушерка е вписала липса на ДСТ. Както от заключението, така
и от показанията на св.д-р Горанов се установява, че лекарят заварил раждащата
с пълно разкритие, опитал се да установи ДСТ с монитор, намиращ се до леглото
раждащата и след като не успял да ги чуе предприел действия за незабавно
израждане на детето с помощта на прав форцепс. Свидетелят съобщава, че веднага
предал детето на неонатолозите и самият той не установил признаци на живот.
След това според неговите показания плацентата се родила, съпроводена с обилен
кръвоизлив, а при огледа ѝ установил участък с обилно отлепване около 1/3
до ½.
Според основното заключение
в ответното болнично заведение са били допуснати множество пропуски при
провеждане на раждането и тези пропуски съществуват, въпреки, че към момента не
е имало утвърден медицински стандарт. При липса на такъв стандарт правилата за
поведение следва да бъдат изведени от добрата
медицинска практика, утвърдена от БЛС (арг.от чл.6 ал.1 от ЗЗДр.) и от
алгоритъма на съответната клинична пътека. В конкретния случай (отг.на въпрос 4
на съда от основното заключение) пропуските се изразяват в неглижиране на
предшестващата медицинска история – предходно раждане на малък по тегло плод
при доносена бременност, протичане на женската консултация и в частност
отклонения в лабораторните показатели при изследване на урина; не е обърнато
внимание на липсата на корелация между срока на бременността и
средно-статистическите размери на нарастване на плода при този срок, което
разминаване е следвало да се установи въз основа на ехографския преглед
(обяснения на вещото лице в съдебно заседание); не е назначено изследване на
лабораторни показатели; раждащата не е била наблюдавана адекватно в родилната
зала и е бил пропуснат момента на абрупцио (отлепяне на плацентата), който
момент е можел да бъде установен посредством промяна в ДСТ и състоянието на
родилката – вероятно болков синдром; не е следено състоянието на плода с
акушерски монитор (АМ); не е следена промяната в гениталния статус; не е
проследявано кръвното налягане и пулс, въпреки приемната диагноза
„прееклампсия“. В конкретния случай тази диагноза е следвало да бъде доказана освен с
клиничната картина, така и със съответния минимум допълнителна диагностика и
лабораторни показатели; необходимо е било раждащата да се постави за целия период
под непрекъснато активно наблюдение със следене, както на състоянието на плода
(АМ с ДСТ и МК), така и за сиптоматика за абрупцио, проследяване на родовия
процес (родова дейност, разкритие, положение на предлежаща част и т.н., с
вагинални прегледи поне на 2 часа, проследяване на общосоматичните показатели
на раждащата – пулс, РР, температура, болка и т.н.
Вещото лице е уточнил, че не може да се приеме
за достоверно добро състояние на плода до изчезването на ДСТ и това изчезване
да се е проявило внезапно.
В основното заключение
(отговор на в.5 на ищците) вещото лице посочва, че прееклампсията е един от
най-предразполагащите фактори за абрупцио на плацентата, но не единствен и
абсолютен, като дори и при най-добро проследяване не се изключва възможността
да се получи абрупцио. Сочи се, че за да бъде предотвратена, трябва да се
търсят първопричините, които са се проявили още в предходната бременност,
ищцата не е била проследявана добре в ЖК, не са преценени лабораторните
показатели, това, че плодът не отговаря на гестационната възраст. При
изслушване на допълнителното заключение вещото лице пояснява, че още при
предходната бременност, когато е роден по-малък плод, най-вероятно ищцата е
имала проблем от същия тип, който е бил пропуснат. Вещото лице в съдебното
заседание на16.10.2018 год. пояснява, че високото кръвно налягане на бременната
при диагноза „прееклампсия“ намалява диаметъра на кръвоносните съдове и това
води до забавяне в развитието на плода, но това не е било разпознато при
проследяването в ЖК. Освен това, според вещото лице, не е възможно кръвното
налягане да се е покачило изведнъж до стойностите, измерени в Спешния център в
Поморие (160/110), най-вероятно в последните седмици на бременността е имало
покачване на налягането, което не е било следено. В основното заключение се
сочи, че въпреки, че в УМБАЛ Бургас са били поставени пред свършен факт
(наличие на прееклампсия), бременната е следена по време на раждането формално.
Вещото лице сочи, че абрупцио е едно от най-тежките усложнения по време на
раждане. То може да се диагностицира и да се вземат спешни мерки –
коси/изходящи щипци или Цезарово сечение, но прогнозата е силно съмнителна и
изхода е повече въпрос на шанс.
От цялата медицинска
документация в.л.д-р Диков е достигнал до извод, че отлепване на плацентата не
е имало нито при ехографския преглед в гр.Поморие, нито при същия преглед при
приема на ищцата в ответното болнично заведение, като абрупцио се е получило по
време на самото раждане. Поради липса на адекватно наблюдение с АМ и запис на
ДСТ точният момент не може да се установи. При постъпването на ищцата в УМБАЛ
Бургас от направения запис на ДСТ не се установява асфиксия на плода – отг.на
в.2 на ищците в основното заключение. В допълнителното заключение вещото лице
сочи, че мониторните записи, направени в МБАЛ Поморие, говорят действително за
интрапартална асфиксия на плода, но тя не е започнала тогава, а вероятно преди
това. Този запис обаче не е бил предоставен на ищцата или на екипа на Спешна
помощ, тя постъпва в УМБАЛ Бургас единствено с фиша за спешна медицинска помощ.
В МБАЛ Поморие е била поставена грешна диагноза „хипертония на бременната“,
загубено е време за реакция, не е взето отношение за нейното общо състояние
(високо кръвно и анамнестичните данни за предишната и настояща бременност), а е
взето решение за рисков транспорт до гр.Бургас. Според заключението,
поведението на лекарите от МБАЛ Поморие е допринесло и за последващото още повече задълбочаване на
проблема и за този изход на бременността. В МБАЛ Поморие са били длъжни да
хоспитализират ищцата, която е постъпила при тях с раждане в ход, и са имали
всички възможности за родоразрешение, вкл.спешно Цезарово сечение.
Съдът намира, че от
събраните доказателства се доказва твърдението на ищците за противоправни
действия и бездействия на лекуващия екип, но не и за неправилно диагностициране.
Както се каза по-горе, при
постъпване на ищцата в УМБАЛ Бургас не е била изпратена документацията,
съставена от МБАЛ Поморие, ето защо въз основа на осъществени преглед и запис
лекарят е взел решение за раждане по естествен път. Единственият тревожен
признак е бил високо кръвно налягане – 135/100 при приема, но са отсъствали
данни за асфиксия и за отлепяне на плацентата. Вещото лице обяснява, че не е
възможно високото кръвно налягане да спадне от 160/110 на 135/100 без
медикаменти, а самата ищца е обяснила пред съда, че в Поморие са ѝ дали
лекарство, ето защо съдът приема за възможно спадането на стойностите на
кръвното налягане да е било от медикамент. Самата диагноза „прееклампсия“ е поставена
правилно в УМБАЛ Бургас и тя сама по себе си не изключва нормалното раждане,
ето защо съдът намира доводите за неправилно диагностициране за несъстоятелни.
След приема на ищцата в
ответното лечебно заведение обаче не са предприети дължимите от добрата
медицинска практика и клиничната пътека действия за назначаване на изследвания,
съставяне на лечебно-диагностичен план и проследяване на процеса на раждане в
съответствие с риска от диагнозата „прееклампсия“. От показанията на св.д-р
Иванов се установява, че той осъществил преглед на ищцата по време на
сутрешната визитация в 8ч. и около час след това влязъл в операция, приключила
в 12 ч., което означава, че действително ищцата е била оставена без наблюдение
от лекар до момента, в който са се загубили тоновете на детето и е бил извикан
д-р Горанов. Обстоятелството, че всички лекари са били в тежка и сложна
операция не освобождава ответното заведение от задължението му да създаде
такава организация, че да не остави раждащите без наблюдение от лекар. Именно в
тежест на ответника бе възложено да проведе пълно обратно доказване за оборване
на презумпцията за вина, но той не доказа, че събитието е случайно и е
настъпило въпреки създадената организация на медицинската дейност по начин, че
да доведе раждането до успешен край за майката и детето и въпреки спазването на
всички правила на добрата медицинска практика, напротив – установи се, че
правилата са нарушени.
Ответното заведение носи
отговорност по чл.49 от ЗЗД само в случай на пряка причинно-следствена връзка
между противоправните действия/ бездействия на лекуващия екип и настъпилата
вреда.
В конкретния случай за
настъпването на вредата (смърт на детето в хода на раждане поради асфиксия)
влияние оказват три групи фактори – пропуски в наблюдението на ищцата в ЖК,
грешна диагноза и незаконосъобразен отказ на МБАЛ Поморие да я хоспитализира и
проведе раждането, вкл.да вземе мерки за спешно родоразрешение, и недобра
преценка на случая и проследяването на бременната и плода в хода на раждането в
УМБАЛ Бургас (допълнително заключение). Според съда, това, че друго лечебно
заведение (МБАЛ Поморие) не е приложило изискванията на добрата медицинска
практика и е отказало хоспитализиране на ищцата, не освобождава ответника от
отговорност, тъй като с приемането на пациента от ответника е поето задължение
за провеждане на раждането до неговия успешен край, включително е поета
гаранционно-обезпечителна отговорност по чл.49 от ЗЗД. Именно поради това
трябва да се изследва причинно-следствената връзка между поведението на персонала
на ответника и вредата.
ВКС е създал практика, която
съдържа правила за установяване на причинно-следствената връзка в случай на
настъпване на вреди при осъществяване на медицинска дейност.
С решение № 264/12.02.2015 год. по
гр.д.№6457/2013 год. на ІІІ г.о. ВКС се приема, че като степен за възможността
едно събитие да настъпи или да е настъпило, вероятността се определя от
връзката между установен и неустановен по делото факт.
В конкретния случай от
основаното заключение става ясно, че е било възможно да се вземат мерки и да се
предотврати отлепването на плацентата, като се намалят предразполагащите
фактори, но тези действия са били дължими още преди забременяването, по време
на проследяването в ЖК до момента на дехоспитализация след раждането, т.е.
значителна част от действията не са били дължими от персонала на ответника.
Диагнозата „прееклампсия“, поставена на ищцата още при приема, е предразполагащ
фактор за абрупцио, който е бил неглижиран от медицинския персонал на ответното
заведение – не е предприето нито едно от дължимите действия, посочени в
отговора на в.2 на съда в основното заключение. Установява се от основното
заключение и от поясненията на в.л. в съдебно заседание, че при адекватно
активно наблюдение на раждащата е било възможно да се разпознаят индикации,
които да насочат екипа към спешно родоразрешение (напр.промяна в детските
сърдечни тонове), но този момент е пропуснат. При липса на изготвен
лечебно-диагностичен план ищцата е била оставена за наблюдение за нормално
раждане, което впрочем при прееклапмсия не е противопоказано, но без такъв план
акушерките не са имали възможност да вземат самостоятелно решение за спешно родоразрешение.
Както се сочи от вещото лице, при абрупцио съществува теоретична възможност
веднага да се пристъпи към спешно раждане, но прогнозата по-скоро е
песимистична и е въпрос на шанс – според това в кой момент на раждането се е
случило и какъв е размерът на отлепването. В случая отлепването не е било
пълно, по-скоро за достоверна информация от вещото лице се възприемат
показанията на св.д-р Горанов за това, че отлепването е било около 1/3 до
½. То не е станало внезапно и при положени достатъчни усилия за
адекватно наблюдение на раждащата жена с диагноза „прееклампсия“ симптомите са
можели да бъдат разпознати и веднага да се смени поведението на екипа. При
доказан факт, че детето е било с напълно развити органи и системи, макар и с
по-малко тегло, т.е. напълно жизнеспособно, и при доказано бездействие на
медицинския персонал на ответника, довел до асфиксия в хода на раждането, съдът
приема да доказана причинно-следствената връзка между противоправното
бездействие на персонала и вредоносния резултат. Ответникът е изцяло отговорен на основание
чл.49 от ЗЗД.
Според чл.51 ал.1 от ЗЗД, на
обезщетение подлежат всички вреди (имуществени и неимуществени), които са пряка
и непосредствена последица от увреждането, а неимуществените вреди се
обезщетяват по справедливост.
Засегнатите от деликта
неимуществени блага нямат парична оценка, а тяхното обезщетяване, което съдът е
длъжен да определи по справедливост, не
ги възстановява, а ги компенсира. Затова още с т.11 от ПП №4/1968 год. на ВС са
маркирани обективно съществуващите обстоятелства, които следва да бъдат взети
предвид при определяне на обезщетението: характерът на увреждането, начинът на
извършването му, обстоятелствата, при които е извършено, допълнително влошаване
състоянието на здравето, причинените морални страдания, осакатявания,
загрозявания, възраст и т.н. С по-новата практика се приема, че при определяне
на обезщетението следва да се вземат предвид не само на болките и страданията,
понесени от конкретното увредено лице, но и всички онези неудобства,
емоционални, физически и психически сътресения, които съпътстват същите, при
съблюдаване на съществуващата в страната икономическа конюнктура (така решение № 124 от 11.11.2010 г. на ВКС по т.
д. № 708/2009 г., II т. о., ТК).
Загубата на дете, дори и още
преди раждането му, представлява тежка житейска трагедия за всяко семейство. От
свидетелските показания се установява, че ищците изживели силни душевни
страдания от загубата на детето, ищцата изпаднала в депресия, двамата се
затворили и при всеки случай коментирали своето нещастие. Ищцата изпитвала
силен страх дали ще успее да има друго дете, как ще протече следваща
бременност. Представени са доказателства, че на 25.10.2017 год. е установено
повишение на кръвното налягане на ищеца и са му изписани медикаменти, но
липсват данни това състояние да се е превърнало в трайно увреждане на здравето
му като резултат от трагичното събитие. Като взе предвид интензитета на
преживените от ищците душевни болки и страдания, съдът намира за справедливо
обезщетение в претендирания размер от по 26 000 лв. за всеки един от тях.
Претенциите са основателни и следва да бъдат уважени, без да се коментират
възраженията на третото лице-помагач на ответника, които почиват от вътрешните
отношения между застрахован и застраховател.
На ищците следва да бъдат присъдени сторените
разноски в пълен размер, общо 4 440 лв., заплатени за държавна такса,
възнаграждение на адвокат и вещо лице.
Мотивиран
от така изложените съображения Бургаският окръжен съд
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА „Университетска многопрофилна болница за активно лечение — Бургас” АД, ЕИК
*********, представлявано от изпълнителен член на съвета на директорите Бойко
Миразчийски, да заплати на Г.М.Ч., ЕГН ********** и П.Т.Ч., ЕГН ********** ***,
със съдебен адрес: гр. Бургас, ул. „Оборище“ № 90, ет.1, сумата от по 26 000 (двадесет и шест хиляди )лв.
на всеки от тях, част от общо 150 000 лв., представляващи обезщетение за
неимуществени вреди, причинени им в резултат на смъртта на детето им, настъпила
на 11.10.2017г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата
на деликта – 11.10.2017 год. до окончателното изплащане.
ОСЪЖДА „Университетска многопрофилна болница за активно лечение — Бургас” АД, ЕИК
*********, представлявано от изпълнителен член на съвета на директорите Бойко
Миразчийски, да заплати на Г.М.Ч., ЕГН ********** и П.Т.Ч., ЕГН ********** ***,
със съдебен адрес: гр. Бургас, ул. „Оборище“ № 90, ет.1,
разноски в първоинстанционното производство в размер на 4 400 (четири
хиляди четиристотин и четиридесет) лв.
Решението
е постановено при участието на ЗАД „ОЗК – Застраховане“ АД като трето лице –
помагач на ответника.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Бургаски
апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: