Определение по дело №501/2025 на Окръжен съд - Враца

Номер на акта: 363
Дата: 15 август 2025 г. (в сила от 23 август 2025 г.)
Съдия: Евгени Божидаров Ангелов
Дело: 20251400200501
Тип на делото: Частно наказателно дело
Дата на образуване: 7 август 2025 г.

Съдържание на акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 363
гр. Враца, 15.08.2025 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВРАЦА в публично заседание на петнадесети август
през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Евгени Божидаров Ангелов
при участието на секретаря Галина Ем. Вълчкова-Цветкова
в присъствието на прокурора С. В. М.
като разгледа докладваното от Евгени Божидаров Ангелов Частно
наказателно дело № 20251400200501 по описа за 2025 година
намира следното:
Производството е по реда на чл.437 – чл. 440 НПК.
Образувано по молба на лишения от свобода К. И. И. изтърпяващ наказание
"Лишаване от свобода" в Затвора-Враца, с искане да бъде условно предсрочно освободен от
изтърпяване на остатъка от наложеното му наказание .
Към молбата са приложени писмени доказателства - становище по чл.437 ал.2 НПК от
началника на Затвора гр.Враца със справка за изтърпяната част от наложеното наказание и
неизтърпения остатък, доклад за оценка на риска от рецидив и вреди по чл.155 ЗИНЗС, план
на присъдата по чл.156 ЗИНЗС.
Компетентен да разгледа молбата е Окръжен Съд –Враца като съответен по
местоизпълнение на наказанието в Затвора-Враца по аргумент от чл.438 НПК.
В съдебно заседание представителя на Директора Затвора гр.Враца, упълномощен
по чл.15 ал.2 ЗИНЗС с представена и приложена по делото заповед, изразява становище за
неоснователност на молбата по съображения, че с поведението си лишеният от свобода не е
дал достатъчно доказателства за своето поправяне. Представя актуална справка за
изтърпяното до момента наказание лишаване от свобода.
Участващият в съдебното производство прокурор от ОП гр.Враца също е на
становище за неоснователност на молбата по съображения, че е налице само една от
предпоставките за условно предсрочно освобождаване по чл.70 НК – изтърпяната част от
наложеното наказание, но не са налице достатъчно доказателства за поправянето на
лишения от свобода, с оглед на което прави искане за оставянето й без уважение.
Лишеният от свобода поддържа молбата за УПО. Не желае защитник.
Врачански окръжен съд, след като изслуша страните в процеса и анализира
1
представените по делото писмени доказателства, намира следното:
Молбата е допустима като подадена от надлежно лигитимирано лице по смисъла на
чл.437 ал.2 НПК– осъден на наказание "лишаване от свобода" при протичащо ефективно
изпълнение в Затвора-Враца .
Разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА.
Съгласно чл.70 ал.1 т.1 и т.2 НК съдът може да постанови условно предсрочно
освобождаване от изтърпяване на останалата част от наказанието лишаване от свобода по
отношение на осъден , който е дал доказателства за своето поправяне и е изтърпял
фактически не по-малко от една втора от наложеното наказание, а в случаите на опасен
рецидив не по-малко от две трети. Съгласно т.3 б"б" от Постановление №7/75 г.,Пленум на
ВС, изм. и доп. с Постановление №7/87 г., Пленум на ВС, за "фактически" изтърпяно
наказание се счита срокът на пребиваване на осъденият в местата за лишаване от свобода,
признатото предварително задържане и времето прекарано в домашен отпуск.
Молителя К. И. И. търпи в Затвора-Враца наказание от 1 година и 2 месеца
„лишаване от свобода“, при „строг“ режим по НОХД № 6007/24г. на СРС, за престъпление
по чл.195 ал.1 т.3 НК.
На 23.07.25г. е изтърпял общото наказание от 1 година „лишаване от свобода“ по
ЧНД № 17160/24г. на СРС, при „строг“ режим.
Начало на наказанието: 23.07.25г.
Към момента на съдебното определение е изтърпял ефективно 22 дни и от арест 10
месеца и 7 дни или общо 10 месеца и 29 дни.
Остатък на наказанието е 3 месеца и един ден.
От изложеното е видно, че фактически той е изтърпял не по-малко от половината от
наложеното му наказание, така както изисква разпоредбата на чл.70 ал.1 т.1 НК, тъй като
деянието не е при опасен рецидив. Следователно налице е първата законова предпоставка,
необходима за постановяване на условно предсрочно освобождаване.
На следващо място съдът следва да прецени дали лишеният от свобода е дал
доказателства за своето поправяне по смисъла на чл.439а НПК вр.чл.70 ал.1 НК . В тази
връзка на внимателно изследване и преценка подлежат оценката на осъденият от
затворническата администрация по чл. 154 и чл.155 ЗИНЗС отразена в приложения доклад
за оценка на риска от рецидив и вреди, работата по индивидуалният план за изпълнение на
присъдата по чл.156 ЗИНС, всички данни за неговата личност и действителните
доказателства за неговото поправяне и положително личностно развитие.
От доклада по чл.155 ЗИНЗС се установява, че първоначално отчетеният риск от
рецидив е с високи стойности - 88 точки. Отбелязва се, че е допусната техническа неточност
изразяваща се в не съответствие с реално регистрираните стойности в ИСИН, които са 92
точки - категорично определящи високи нива на риска от рецидив.
В профила на криминогенните нужди като дефицитни зони се очертават:
2
- Настоящо правонарушение - налице е формиран престъпен модел на
поведение, осъждан е два пъти преди настоящото деяние за грабеж;
- Криминално минало - касае се за ранна криминализация на личността, първия
контакт с органите на реда и първото осъждане е в непълнолетна възраст, има нарушена
условна присъда;
- Отношение към правонарушението - не признава правата на хората в
обществото и не приема необходимите ограничения върху личната свобода; липсва
мотивация за промяна на криминалните нагласи и поведение;
- Образование и обучение - по негови данни е завършил 7-ми клас, но среща
сериозни затруднения при писане и четене;
- Управление на финансите и доходите - среща сериозни затруднения с
разпределянето на наличните финансови средства, произтичащи от
склонността да употребява алкохол;
- Начин на живот и обкръжение - податлив на негативно влияние от
обкръжаващата го среда, интегриран в криминална среда, склонели към рисково поведение;
- Злоупотреба с алкохол - по негови данни извършва престъплението след
употреба на алкохол, липсва формирано критично отношение и осъзнатост на вредата от
прекомерната употреба на алкохола;
- Междуличностни проблеми - налице е агресивен заряд предвид настоящото и
минали правонарушения, след употреба на алкохол трудно овладява гнева си;
- Умения за мислене - не разпознава проблемите си и не ги решава по
законосъобразен начин. Не осъзнава последствията от собствените си действия. Склонен
към импулсивно, необмислено поведение.
Първоначално отчетеният риск от вреди е висок за служителите и среден за
останалите лишени от свобода по време на изтърпяване на присъдата.
Рискът от вреди за обществото след изтърпяване на наложеното наказание е
определен като висок, обоснован е от присъстващите в криминалното минало осъждания за
користно - насилствени престъпления.
В плана на присъдата е предвидена корекционна работа по зоните - „Отношение към
правонарушението“, „Образование и обучение“, „Междуличностни проблеми“, „Начин на
живот и обкръжение“ и „Умения за мислене“. Заложените цели са:
1. Формиране на критично отношение към извършеното деяние;
2. Повишаване на образователното ниво;
3. Подобряване на социалните умения и способност за самоконтрол;
4. Осъзнаване необходимостта от спазване на установени норми;
5. Развиване на уменията да разпознава проблемите и намира оптимални
решения;
3
За постигането на заложените цели са предвидени следните основни задачи:
• не допускане на дисциплинарни нарушения;
• индивидуални беседи насочени към анализиране на правонарушението;
• участия в провежданите дейности за осмисляне на свободното време;
• преминаване през корекционна програма целяща въздействие върху уменията
за самоконтрол.
Предвидено е прилагане на прогресивната система - замяна на първоначално
постановения строг режим в по- лек.
При извършената ревизия на оценката на риска от рецидив се отчита повишаване на
числовото изражение от 92 на 93 точки - определящи висок риск от рецидив.
Регистрирана е двупосочна промяна. Повишаване на стойностите е маркирано в
зоната,, Начин на живот и обкръжение“, нечувствително понижаване е отбелязано в зоната
„Междуличностни умения“.
Висок е рискът от вреди за обществото след освобождаването на осъденото лице или
прекъсване на наказанието.
Ревизията на оценката, направена във връзка с подадената молба за УПО отчита
повишение на стойността на риска от рецидив с 1 точка до 93 точки, като той остава висок.
Регистрирана е двупосочна промяна. Положителна се отбелязва в зоната „Междуличностни
проблеми“ произтичаща от наблюдаваните добри умения да поддържа балансирани
взаимоотношения с останалите лишени от свобода, не са регистрирани участия в
междуличностни конфликти. Повишаване на стойностите е регистрирано в зоната „Начин на
живот и обкръжение“ поради допуснато дисциплинарно нарушение и липсата на интерес и
желание да участва в предлаганите дейности за осмисляне на свободното време.
Зони с отчетливо изразен дефицит са: „Отношение към правонарушението“,
„Настоящо правонарушение“, „Криминално минало“, „Обучение и образование“,
„Управление на финанси и доходи“, „Начин на живот и обкръжение“, „Злоупотреба с
алкохол“ и „Умения за мислене“.
Рискът от вреди запазва първоначално отчетните стойности за всички категории.
Рискът от вреди за обществото след изтърпяване на наложеното наказание остава
висок предвид осъждания по чл. 198 от НК. Налице е ранна криминализация на личността и
формиран криминален модел на противоправно поведение. Лицето е склонно към
злоупотреба с алкохол което е отключващ фактор за криминалните прояви.
Отчитайки степента на поправяне на л.св. се проследява цялостното му поведение от
постъпването му в затвора досега, както и настъпилите личностни промени и желанието му
за промяна в нагласите за водене на законосъобразен начин на живот.
Въпреки провежданите мотивационни разговори за осмисляне на времето в
предлаганите дейности, осъденото лице не проявява интерес и желание за участие във
4
възможните форми на ангажираност.
Отчита се не изпълнение на планираните задачи в индивидуалния план на присъдата.
В подкрепа на изложеното твърдение се посочва, че л.св. И. не проявява активност и
интерес за изпълнение на договорените дейности. Не е заявявал молби за участие в
образователни програми и корекционни програми. Л.св. И. е запознат с изготвения план на
присъдата на 19.03.2025г. в който като задача е включено участието му в корекционна
програма „Толерантност в затвора - толерантност в живота“ или „Овладяване на гнева“. В
тази връзка се отбелязва, че на видно място на информационните табла във всяка група е
поставен утвърден от началника на затвора график с № 797 от 24.01.2025г.. за провеждане на
корекционни програми през 2025г., с информация за реда за включване, респективно
навременно заявяване на молби за участие в конкретно посочена от л.св. програма.
За периода на престой в затвора до момента е регистрирано извършено
дисциплинарно нарушение свързано с нарушаване на установения ред - участие в игри със
залог, за което л.св. И. е наказан със заповед № 1580 / 28.5.2025 г.
В доклада по чл.1555 ЗИНС детайлно е отбелязано , че в хода на провежданата
индивидуално-корекционна работа л.св. И. заявява нагласи за промяна на досегашния начин
на живот, но липсва осъзнатост на конкретни стъпки за постигането й. Липсва изцяло
критично отношение към собственото поведение. По отношение на извършеното
правонарушение изразява оневинителни нагласи оправдавайки се, че деянието е извършено
под въздействие на алкохол и негативно оказаното му.-, влияние от негов роднина/чичо/.
Информация, подкрепяща горе написаното се съдържа и в изготвеното експресно
психологическо заключение, сочеща, че лицето има проблеми в саморегулацията на
поведението, контрол над гнева и агресивни импулси, както и вероятност да отреагира
импулсивно с раздразнителност или под въздействие на близкото обкръжение. Предвид
криминалното му минало и настоящото правонарушение е видно, че не спазва законовите
разпоредби и общоприетите норми, не умее да си извади поука от минал негативен опит и
повтаря допуснати грешки. Съгласно утвърдените от ГДИН „Правила за прилагане на
системата за оценка на риска от рецидив и вреди при правонарушители, изтърпяващи
наказания в пенитенциарните заведения“, при оценка вероятността от извършване на нови
правонарушения се счита, че най - добрият предсказател на бъдещото поведение е миналото
поведение.
Л.св. К. И. И. не е преминал през етапите на прогресивната система, частично
залегнали в разпоредбата на чл.155, ал.2 и чл.171, ал.1, т.З от ЗИНЗС, изразяваща се в
замяна на режима в по-лек.
Предстои включването на л.св. И. в индивидуално-оценъчен модул „Подготовка
живот на свобода“, който е задължителен и предназначен за всички лишени от свобода,
които са с остатък до 3 месеца от наказанието лишаване от свобода /чл. 157а от ЗИНЗС/.
Провеждането му не цели корекционно въздействие, а запознава лишените от свобода с
предлаганите възможности от държавните институции за по-пълноценна ресоциализация и
дава възможност за осъществяване на плавен преход към условията на свобода чрез
5
самостоятелно формулиране на краткосрочни и постижими цели.

Съдът намира с оглед наличните доказателства и така установените факти, че на този
етап от изтърпяване на наказанието, липсват убедителни доказателства за поправяне на
осъдения и е необходимо корекционната работа да продължи в условията на затвора, за
трайна положителна промяна и постигане на целите по чл. 36 от НК. Налице е висок риск
от рецидив и вреди за обществото, като по отношение риска от рецидив е установено
завишаване от 92 на 93 точки. Зоните със изразен дефицит не са променени. Установен е
кратък престой в затвора, поради което в доклада е отразена нужда работата с лишеният от
свобода да продължи, тъй като е недостатъчна. Лишеният от свобода молител не е включван
в корекционни програми, които биха имали положително въздействие върху личността на
осъдения поради липсата на инициативност и заявено желание за това от негова страна,
въпреки, че графика за провеждане е поставен на общодостъпно място за лишените от
свобода. Това е индикация за липса на мотивация, свързана с промяна в нагласите. Не
проявява инициатива за срещи и беседи с ИСДВР. Налице е действащо дисциплинарно
наказание, като все още се смята наказван по арг. от чл.109 ЗИНЗС. Лишеният от свобода не
е преминал през етапите на прогресивната система свързан със замяна на режима по
изтърпяване в по-лек.
В тази насока и като се вземе предвид, че инспекторите, които осъществяват
социалната дейност и възпитателната работа в местата за лишаване от свобода имат най-
пряко наблюдение върху осъдените лица, съдът не намира основание да не възприеме
мотивираното становище на затворническата администрация, че процесът на поправяне при
лишения от свобода не е завършен към момента.
Поправянето поначало изисква превъзпитателен процес, в който осъденият да е
изградил отрицателно отношение към извършеното от него, да има съзнание за неговата
укоримост и да е показал, че това поведение няма да рецидивира, както и че няма да има
каквито и да е противоправни прояви. В случая наличните дефицити, най-вече в зоните
"умения за мислене", "злоупотреба с алкохол", "отношение към правонарушението" и
"криминално минало", който следва да продължат да бъдат обект на корекционно
въздействие, и запазването на високи стойности на риска от рецидив и на риска от сериозни
вреди за обществото, обвързан с обремененото съдебно минало и наложеното
дисциплинарно наказание, показват, че при лишеният от свобода молител все още не е
постигната трайна и необратима позитивна промяна във формирането на стереотип на
нагласи, мислене и поведение за водене на законосъобразен начин на живот извън пределите
на местата за лишаване от свобода. Установена е негова пасивност за участие в корекционни
програми.Не е награждаван.
Налице е необходимост от продължаване на корекционното въздействие спрямо
лишеният от свобода за постигане в пълна степен на набелязаните цели в плана за
изпълнение на присъдата и преодоляване на установените дефицитни зони, за да има шанс
6
при освобождаване от затвора той да започне законосъобразен начин на живот.
Постановяването на УПО е отклонение от принципа за изтърпяване на наложеното
наказание изцяло, като за да се пристъпи към това отклонение и да се допусне лишеният от
свобода да се завърне преждевременно към социален живот, е необходимо да е постигнат
завършен поправителен процес, а не установена тенденция към такъв резултат , каквото е
положението с настоящият лишен от свобода молител. В този смисъл е константната
непротиворечива съдебна практика , обективирана в Определение № 925 /12.09.2024 г. по
ВЧНД №1167/24 г. на АС-София , Определение № 912 /09.09.2024 г. по ВЧНД №1142/24 на
АС-София ,Определение №1051/23.10.2024 г. по ВЧНД №1343/24 г. на АС-София.
Срокът на остатък от наказанието сам по себе си не е основание за УПО, нито
установеното балансирани взаимоотношения с останалите лишени свобода. Факта за висок
риск от рецидив и установени дефицитни зони, също са в потвърждение на виждането на
затворническата администрация и съда за нужда поправителният процес спрямо този лишен
от свобода да продължи до края на изтърпяване на наказанието. Разбира се не може да се
даде гаранция за превъзпитание и поправяне на осъден в рамките на времето на изтърпяване
на наказанието, но фактите за доказано наличие на основания за продължаване на
действията в тази насока са значими и валидни до неговото финализиране и винаги при тези
обстоятелства, когато не са изолирани, представляват съществена пречка за постановяване
на УПО, както е в процесният случай.
При изложените доводи съдът приема, че е налице само една от законовите
предпоставки за условно предсрочно освобождаване по реда на чл.70 НК, а именно
лишеният от свобода е изтърпял фактически повече от ½ от наложеното му наказание. Не е
налице обаче втората предпоставка, тъй като с поведението си лишеният от свобода молител
все още не е дал достатъчно доказателства да се приеме, че напълно се е поправил.
Изложеното е основание да бъде постановен отказ на молбата му за условно предсрочно
освобождаване от неизтърпяната част от наложеното му наказание.
Съобразно горните съображения и на основание чл.440 НПК вр. чл.70 ал.1 НК,
Врачанският окръжен съд


ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ като неоснователна молбата на лишения от К. И. И.,
ЕГН: **********5, за условно предсрочно освобождаване от изтърпяване на остатъка от
наказанието "лишаване от свобода" по НОХД № 6007/24 г. на СРС, в размер на 3 /три/
месеца и 1 /един/ ден.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО се обяви публично и подлежи на обжалване и протестиране
7
чрез ОС-Враца пред АС-София в 7-дневен срок от днес.
Препис от определението след влизане в сила да се изпрати на Затвора гр.Враца.
Съдия при Окръжен съд – Враца: _______________________
8