Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 1899
гр.Русе, 13.11.2019 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Русенски районен
съд IV граждански
състав
в публично заседание на четиринадесети октомври през две хиляди и
деветнадесета година в състав:
Председател: Виржиния Караджова
при секретаря Василена
Жекова
в присъствието на
прокурора .............................................
като разгледа
докладваното от съдията гражданско дело
№ 2023 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са обективно
съединени искове с правно основание чл. 79 ал.1 във вр.
чл. 232 ал.2 и чл.233 ал.1 от ЗЗД .
Подадена е
молба от етажните собственици на вх.А, бл.”...” по ул.”...” № 6, гр.Русе, чрез Ц.Ц.Ц., Управител на ЕС ”...”ЕООД, в която се твърди, че съгласно
договор, сключен на 01.11.2014 г., на ответника било отдадено под наем общо за
собствениците на сградата помещение във входа, с площ от 8 кв.м, с
предназначение за склад, за срок от 1
година, след изтичане на който страните се съгласили, че контрактът продължава
автоматично действието си за същото време, при наемна цена от 45 лв., платими
до 5-то число на текущия месец.
Твърдят, че
наемателят е престирал дължимото на наемодателя.В
тази връзка, след взето решение на ОС, проведено на 05.02.2015 г., му било
изпратено предизвестие да погаси дълга си, както и да освободи обекта.Твърдят,
че независимо от противопоставянето от тяхна страна, ответникът продължил да
ползва имота, без да плаща наемна цена.
На 04.10.2018
г. до наемателя, чрез куриерска фирма, било изпратено ново предупреждение за
уреждане на облигационните им отношения.Пратката била върната като
непотърсена.Сочи се, че лицето продължава да държи имота.Искат съда да осъди
ответника да им предаде помещението, както и да им заплати дължимата наемна
цена за времето 01.11.2014 г.-01.04.2019 г. (53 месеца) от 2 385 лв.,
ведно със законната лихва от предявяване на исковата молба.Търсят се разноски
за производството.
Ответникът Н.Н.Н. не се явява в съдебно заседание.Назначеният му
процесуален представител оспорва исковете.Счита, че ищците не са страна по процесния договор, а вземанията за наем са погасени по давност.Претендира
отхвърляне на исковете.
След преценка на събраните
по делото доказателства, съдът приема за установено следното:
Приложен е договор от 01.11.2014 г., сключен
между св.Н.Г.Й.и
ответника.Видно от
документа, на последния било предоставено за
ползване
като склад собствено на наемодателя помещение от 8 кв.м, за което наемателят се
задължил да заплаща наемна цена от 45 лв. до 5-то число на текущия месец.Съконтрахентите се споразумели договорът да има действие за
срок от една година.Според чл.5.1, ако в течение на последния месец преди
изтичане на посоченото време никоя от страните не се противопостави писмено,
контрактът се смята продължен автоматично за още една година. Според чл.9 всяка
от страните може да прекрати действието на договора с 1-месечно писмено
предизвестие, като избере подходящ начин, който да гарантира и доказва
надлежното уведомяване на съконтрахента.
Представен е Протокол № 1/ 05.02.2015 г.В т.2
е записано, че помещение на вх.А трябва да се почисти и освободи до края на
м.февруари 2015 г.Приложено е предизвестие от УС на вх.А,бл.”...”, адресирано
до ответника (без дата на съставяне).С него на лицето бил даден 3-дневен срок
да заплати сумата от 180 лв., представляваща наемна цена за периода м.ноември
2014 г.-м.февруари 2015 г. по договора за наем от 01.11.2014 г.При
неизпълнение, наемателят следва да се счита уведомен, че контракта прекратява
действието си, като в 7-дневен срок освободи помещението.В края на
предизвестието е записано, че то е съгласувано с живущите на входа и изразява
тяхното становище.Липсва отбелязване и не са ангажирани доказателства, които да
сочат дали и кога документът е бил връчен на адресата.Назначеният
процесуален представител на ответника не
оспорва твърдението на ищеца, че предизвестието е било получено през 2015 г.
Приложено е
Предупреждение от 04.10.2018 г. от ”...” ЕООД, чрез Ц.Ц.,
понастоящем Управител на ЕС на вх.А в процесната
сграда, с което на ответника бил даден
7-дневен срок да освободи заетите с негови вещи общи части-изби, коридори на
изби, междуетажни площадки и други помещения.Лицето
било поканено в същото време да заплати и наема за склада по договора от
01.11.2014 г. за 48 месеца или общо 2 160 лв.Документът е изпратен до
поискване в офис на ”Спиди”.Липсват данни той да е
достигнал до адресата.
Приложен е
Протокол от 03.12.2018 г. за проведено ОС на ЕС, на което Управителят бил
упълномощен да предяви претенции към ответника по съдебен ред (л.10-л.13).
Разпитаният в
производството св.Н.Й., установява, че живее в процесната
сграда.До преди две години ответникът имал имот на същия етаж.Свидетелят сочи,
че ЕС притежават обща маза и помещение, използвано като склад.Последното
периодично се отдавало под наем.Там се съхранявало също оборудване, което се
използвало от живущите за почистване на входа.Н.Й. сочи, че е бил домоуправител
на ЕС, но не помни през кой период.ОС дало съгласие ответникът да ползва складовото
помещение.Предвид наличното там оборудване, Н.Н. се
ангажирал с поддръжката на входа.Свидетелят не може да каже дали само
ответникът е разполагал с ключ от помещението.Н.Й. е потвърдил подписа си в
представения към исковата молба договор за наем.Уточнява че не помни при какви
обстоятелства е бил сключен контракта, включително дали само формално е
подписал документа или все пак е трябвало наемателят да внася определената сума
в касата на входа.Не може да каже дали към 2014 г. е бил домоуправител на
входа.Заявява, че той не е получавал суми по договора.Не му е известно дали
ответникът е плащал нещо на касиера на входа.Не помни от кога и до кога Н.Н. е ползвал помещението.Сочи, че през последните поне две
години не е виждал лицето там.Не знае дали в момента има свободен достъп до
склада.Твърди, че в момента то не се ползва от никой.
При тази фактическа
обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Ищцовата
страна основава претенциите си на договор от 01.11.14 г., сключен с ответника и
имащ за предмет отдаване под наем на помещение от 8 кв.м във вх.А на жилищна сграда
по ул.”...” № 6 в гр.Русе. В хода на производството става ясно, че се
касае до обект, принадлежащ на ЕС.Не се
доказва обаче етажните собственици да са страна по този контракт.В документа е
записано само името на св.Н.Й., като същият не може да каже дали към него
момент е бил оправомощен да представлява останалите
съсобственици при подписване на договора, за което обстоятелство е било нужно
ангажиране на писмени доказателства.В контракта е казано, че лицето отдава под
наем собственото си помещение от 8 кв.м. Действително свидетелят уточнява, че се
касае именно до общо помещение на етажните съсобственици.Това обстоятелство
обаче не създава забрана имотът да бъде отдаден под наем еднолично, включително
и от лице, за което липсват надлежни доказателства, че към 01.11.2014 г. е бил
законен представител на ЕС.Н.Й. е пояснил, че той никога не е възнамерявал да получава
суми във връзка с договора.Независимо от изложените обстоятелства обаче, съдът
намира, че липсват безспорни доказателства, които да обосноват извод, че между
ЕС и ответникът са възникнали облигационни отношения във връзка със спорното
помещение.
Дори да се приеме обратната теза, то самите ищци
твърдят, че през м.февруари 2015 г. са връчили на наемателя предизвестие, че
прекратяват действието на контракта.След като същият е останал в държание на
склада поне докато е бил обитател на жилище в сградата, то облигационната
връзка между страните е била прекратена още през м.март 2015 г. и ЕС могат да претендират от ответника обезщетение,
че е продължил да ползва склада и след
противопоставянето от тяхна страна, но не и наемни вноски.
В този смисъл, дори да се приеме, че ищците са страна по процесния договор, то страната е инициирала прекратяването
му през м.март 2015 г.В този случай основателно ще се яви възражението на
ответната страна, че вземанията за наем за времето м.ноември 2014 г.-м.февруари
2015 г., съгласно чл.111 б.”в” ЗЗД, са погасени по давност.Искът по чл.232 ал.2
от ЗЗД за заплащане на наемна цена за периода 01.11.2014 г.-01.04.2019 г.
следва да се отхвърли.
По отношение на претенцията
за освобождаване на имота, поради прекратяване на наемния договор, съдът намира
искът за неоснователен. Дори да се приеме, че към 01.11.2014 г. св.Н.Й. е бил оправомощен от ЕС да отдава под наем общото помещение, ответникът
да е бил надлежно известен, че облигационната връзка между тях се прекратява от
м.март 2015 г., но е продължил да ползва помещението, липсват безспорни
доказателства, че това държание продължава и понастоящем.Св.Н.Й. установява, че
поне от две години не е виждал Н.Н. във входа, нито
може да каже дали складовото помещение е заключено, включително дали и други
живущи нямат ключ от него.
По изложените съображения, съдът
Р Е Ш
И :
ОТХВЪРЛЯ предявените от етажните собственици на вх.А, бл.”...” по ул.”...” № 6, гр.Русе, чрез Ц.Ц.Ц., Управител на ЕС ”...” ЕООД, със съдебен адрес:***, чрез адв.Е.Ч.
***, срещу Н.Н.Н.,
ЕГН **********,***, искове по чл.79 ал.1 във вр.
с чл.232 ал.2 и чл.233 ал.1 от ЗЗД за
заплащане на сумата от 2 385 лв.,
представляваща наемна цена за отдадено под наем като склад помещение от 8 кв.м
по договор от 01.11.2014 г. за времето 01.11.2014 г.-01.04.2019 г., със
законната лихва от предявяване на иска, както и за освобождаване и предаване
държанието на този имот, като неоснователни.
Решението подлежи на обжалване пред Русенски окръжен съд в 2-седмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ : /п/