ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 1910
гр.Плевен,
16.12.2020 г.
Административен съд – Плевен, шести състав, в закрито
заседание на шестнадесети декември две хиляди и двадесета година в състав:
Съдия: Снежина Иванова
като разгледа докладваното от съдия Иванова и. административно
дело 1044 по описа за 2018 година на
Административен съд – Плевен и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е
по реда на чл. 78, ал. 7 от Гражданския процесуален кодекс
(ГПК) във вр. с чл. 144
от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Административното
дело е образувано по искова молба на Ш.Е.Ю.,
3-та група, Затвора Белене срещу ГДИН, гр. София за присъждане на обезщетение в
размер на 30 000 лева ведно със законната лихва за причинени неимуществени
вреди - психически разстройство, дискомфорт, лоша храна, лоши битови условия
–дюшеци с дървеници, вода с пясък в Затвора Белене - бездействие за осигуряване на нормални
битови условия за периода от настаняването му в Затвора Белене до подаване на
исковата молба - 30.10. 2017 г - 19.04.2018 година.
Съдът с определение
№ 1691/13.12.2018 година л. 26 по делото е предоставил на оспорващия безплатна
правна помощ по чл.21, т. 3 от ЗПП за процесуално представителство и е изпратил
същото на АС –Плевен за определяне на адвокати такъв е определен.
С определение № 1717 от 19.12.2018 година съдът е назначил адв. Я.Д. за
служебен защитник.
С решение №50 от 22.01.2020 година съдът е осъдил Главна дирекция
„Изпълнение на наказанията“, гр. София, бул. „Ген. Столетов“ № 21 да заплати на
Ш.Е.Ю., 3-та група, Затвора Белене обезщетение за неимуществени вреди в размер
на 300 лева ведно със законната лихва за периода 30.10.2017 година –
118.04.2018 година поради бездействие за осигуряване на диетична храна с оглед
установено заболяване на лицето от артериална хипертония, като е отхвърлили искова молба Ш.Е.Ю., 3-та група, Затвора
Белене за присъждане на обезщетение до претендирания размер от 30 000
лева.
Подадена е
касационна жалба и с решение №
606/12.10.2020 година втори касационен състав е оставил в сила решението.
По делото е постъпило писмо с вх. № 1767/31.03.2020 година от председател
на Националното бюро за правна помощ, с което председателят на Националното
бюро за правна помощ е поискал от съда на основание чл.189 от НПК и чл.81
във вр. чл.78, ал.7 от ГПК във вр. с
чл.27а от ЗПП, да бъде присъдено на НБПП разноските за възнаграждение за адвоката, предоставил
правна помощ по настоящото дело и след влизане в сила на съдебния акт, да бъде
издаден изпълнителен лист. Към писмото е приложено решение на председателя на НБПП № ПЛ-72-2165/07.02.2020,
с което на адвокат адв Я.Д. е определено
възнаграждение от 450 лева за осъщественото процесуално представителство по
делото.
Искането е изпратено за становище на страните.
Съдът като съобрази искането и закона, намира същото за неоснователно, по
следните съображения:
Искането на
Националното бюро за правна помощ е допустимо - подадено е от администрацията,
която организира - чл.
6, ал. 2 ЗПП, и заплаща предоставената правна помощ - чл. 39 ЗПП.
Съгласно чл. 27а ЗПП в определените със закон случаи лицата, на които е предоставена правна
помощ, възстановяват на Националното бюро за правна помощ направените разноски.
Правната помощ се финансира от държавния бюджет в интерес на правосъдието, за
да се гарантира равен достъп до правосъдие на лицата, които нямат средства за
заплащане на адвокатско възнаграждение.
Административно-процесуалният
кодекс не съдържа разпоредба, която да урежда дължимостта на разноските за
предоставена правна помощ. С оглед на това приложение следва да намерят,
доколкото е възможно, разпоредбите на Гражданския процесуален
кодекс. Съгласно чл.
94, ал. 1 ГПК правната помощ, състояща се в адвокатска защита, е безплатна.
Само в случаите на лишаване от вече предоставена правна помощ при условията на чл. 97,
ал. 1 ГПК съдът осъжда получилото правна помощ лице да внесе всички суми от
плащането, на които е било освободено. Настоящият случай не е такъв.
Съгласно чл. 78, ал. 7 от ГПК, когато претенцията на
лицето, което е получило правна помощ, бъде уважена, изплатеното адвокатско
възнаграждение се присъжда в полза на Националното бюро за правна помощ. Втората
хипотеза визира специфичния случай на осъдително решение срещу лицето, което е
получило правна помощ, когато то дължи разноски съразмерно с отхвърлената част
от иска. Тази хипотеза също не е налице - предмет на съдебното производство не
е осъдителен иск, а искова претенция за присъждане на обезщетение от
незаконосъобразно бездействие на администрацията.
Съдът намира, че неотносими
към настоящото дело са и разпоредбите на чл. 189
от Наказателно-процесуалния кодекс (НПК). Наказателно-процесуалния
кодекс не е приложим в производството по административни дела.
С оглед на горното
не е налице определен в закона случай за дължимост от страна на получилия
правна помощ ищец на направените разноски за адвокатско възнаграждение.
Правото на
безплатна правна помощ е инструмент за гарантиране на конституционното право на
защита - чл.
56 от Конституцията, и ограничаването му не може да става чрез прилагане на
правни норми по аналогия.
Предвид горепосоченото не следва да бъдат присъдени в полза на НБПП
разноските за възнаграждение за
адвоката, предоставил правна помощ по настоящото дело и искането следва да бъде
отхвърлено.
Мотивиран от горното и на основание чл. 78, ал. 7 ГПК във вр. с чл. 248,
ал. 3 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
Отхвърля искане вх. №1767/31.03.2020 година от председател на Националното
бюро за правна помощ, за присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение за
оказана от адв. Я. Д. правна помощ по и.адм.
дело № 1044по описа за 2018 год на Административен съд -Плевен.
Препис от определението да се изпрати на молителя.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Върховен административен
съд в 7 дневен срок от съобщаването му.
СЪДИЯ:
/п/