№ 137
гр. гр.Несебър , 16.08.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – НЕСЕБЪР, I-ВИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в публично
заседание на деветнадесети юли, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Пламен М. Дойков
при участието на секретаря Мая Р. Деянова
като разгледа докладваното от Пламен М. Дойков Административно
наказателно дело № 20212150200239 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 59- 63 ЗАНН.
Производството е образувано по жалба, подадена от В. СТ. К., ЕГН
**********, с адрес: гр. Несебър, ул. “************ чрез адв. В.К., АК гр.
Благоевград, със съдебен адрес: гр. София, ул. „Тунджа“ № 33, вх. А, ап. 3
срещу Наказателно постановление № 20-0304-000341 от 24.04.2020г.,
издадено от Коста Кирязов, Началник РУ към ОД МВР Бургас, РУ Несебър, с
което на жалбоподателя на основание чл. 174, ал. 3, предл. 2 от ЗДвП му е
наложено наказание „глоба“ в размер на 2000.00лева и лишаване от право да
управлява МПС за срок от 24 месеца и на основание Наредба № Iз- 2539 на
МВР са отнети 12контролни точки. Наказанието е наложено на К. за това, че
на 24.03.2020г., около 16.10часа, на ГП I – 9 Е 87, при км. 199, КПП
Кошарица, с посока на движение гр. Варна – гр. Бургас, управлявал лек
автомобил „Мерцедес“ модел „С320 ЦДИ“ с рег. № ********, като при
проверката водачът е отказал да бъде тестван с техническо средство „Дрегер
Дръг Тест 5000“ с № 0041 за установяване употребата на наркотични
вещества или техни аналози. Водачът е отказал да даде кръвна проба и урина
за установяване на наличие на наркотични вещества или техни аналози
въпреки издадения талон за медицинско изследване № 0005725. Наказващият
орган е квалифицирал извършеното като деяние по чл. 174, ал. 3 от ЗДвП.
Недоволен от така наложеното наказание, В. СТ. К. обжалва
наказателното постановление. Жалбоподателят твърди, че издаденото
наказателно постановление е незаконосъобразно и неправилно. К. твърди, че
не е извършил нарушението, за което е наказан. Според жалбоподателя АНО
е изложил невярна, неотговаряща на действителността фактическа
обстановка. Наред с това не ставало ясно и по какъв начин е отказал и кое
точно предписание не е изпълнил. Опорочен бил и издадения акт, липсвало
1
ясно и конкретно описание на извършеното деяние. Налице била неяснота на
административното обвинение. Иска цялостна отмяна на наложеното
наказание или алтернативно прилагането на чл. 28 от ЗАНН. Претендират се
разноски. В съдебно заседание жалбоподателят се явява лично и с адв. В.К..
Жалбата се поддържа. Правят се доказателствени искания. Излагат се
допълнителни съображения, които водели до отмяна на наказателното
постановление. Не ставало ясно къде е извършено нарушението. Пледира се,
че К. е бил задържан и е нямало как след този момент да извърши
нарушението, понеже след 16.10часа на въпросния ден не е бил на КПП
Кошарица. Проверката за употреба на наркотични вещества е следвало да се
направи непосредствено след констатираното управление на МПС, а такава
не била извършена на място. Ограничено е било придвижването на
жалбоподателя и той нямало как да даде проби за изследване. Не се
установявало и талона за медицинско изследване да му е бил връчен. Нямало
и данни за подадения срещу наказание сигнал. Всичко изложено водело до
извода за незаконосъобразност на наложеното наказание и следвало
наказателното постановление да бъде отменено.
Административнонаказващият орган не се явява в с.з. С изрична писмена
защита се претендира за отхвърляне на жалбата и за потвърждаване на
наказателното постановление. Прави се възражение за прекомерност на
претендираното адвокатско възнаграждение.
Районна прокуратура гр. Бургас, ТО Несебър, не се представлява.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и като съобрази
доводите и възраженията на страните, намира за установено следното:
От фактическа страна:
На 24.03.2020г. свидетелят М., мл. автоконтрольор при РУ Несебър,
изпълнявал служебните си задължения в гр. Несебър заедно с полицай Захари
Д. и полицай П.П.. Чрез ОДЧ на РУ Несебър получили сигнал, че към тях се
движи жалбоподателят В.К. като водач на л.а. „Мерцедес“. Свидетелят и
колегите му се насочили към КПП Кошарица, където спрели за проверка
движещият се лек автомобил. Потвърдило се, че водач е наказаният В. СТ. К.,
гр. Несебър. Водачът бил служебно известен на актосъствителя Х.. При
проверката се установило, че К. е с отнето свидетелство за управление на
МПС. На място водачът бил проверен за употреба на алкохол, като резултатът
бил отрицателен. След тази проверка К. бил отведен в РУ Несебър за
изпробване за употреба на наркотични вещества. В управлението К. бил
поканен да му бъде извършена проверка чрез техническо средство „Дрегер
Дръг Тест 5000” с фабр. № ARJJ 0041, но отказал да се подложи на пробата.
След отказа мл. автоконтрольор Х. съставил талон за изследване № 0005725,
който връчил на водача, но К. отказал да се подложи на последващи проверки
за употреба на наркотични вещества или техните аналози. Свидетелят мл.
автоконтрольор М.Х. съставил против водача АУАН бл. № 388639/
24.03.2020г., който В.К. подписал без да направи възражения. В
законоустановения срок срещу В. СТ. К. било съставено оспореното
Наказателно постановление № 20-0304-000341 от 24.04.2020г.
В хода на съдебното следствие е разпитан и свидетеля ПЛ. ХР. П.,
служител на РУ Несебър. Свидетелят сочи, че на процесната дата е участвал в
2
спирането и проверката на жалбоподателя К. като водач на лек автомобил.
Разпитаният не може да посочи дали към датата на проверката е бил част от
състава на автопатрул по пътен контрол или охрана на обществения ред. П.
сочи, че е била извършена проверка за алкохол, а след това К. е отказал да
бъде изпробван за употреба на наркотици. В показанията си П. излага сходни
със свидетеля Х. факти относно подадения сигнал за проверка на водача,
мястото на спиране на лекия автомобил и отвеждането на жалбоподателя в
РУ Несебър.
По делото са представени и изготвените в хода на проверката на В.К.
документи. Видно от представената справка за водача, К. е с отнето
свидетелство за управление на МПС. К. е наказван многократно за нарушения
на ЗДвП. От представените писмени доказателства може да се установи, че на
24.03.2020г. автопатрулът , който е спрял за проверка водача В.К. е бил в
състав полицай М. Х., З. Д. и Пл. П.. И тримата са били назначени в състава
на автопатрула и са изпълнявали служебните си задължение на ГП I – 9 в
района на РУ Несебър.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена с оглед
събраните по делото доказателства: АУАН бл. № 388639/ 24.03.2020г. на РУ
Несебър, Наказателно постановление № 20-0304-000341 от 24.04.2020г.,
талон за изследване № 005725, Заповед Рег. № 8121з- 515/ 14.05.2018г. на
Министъра на вътрешните работи, справка за нарушител/ водач за В. СТ. К.,
приложените в преписка изх. № 304000- 7484/ 31.05.2021г. писмени
доказателства, свидетелските показания на разпитаните в хода на съдебното
следствие М. и ПЛ. ХР. П..
От правна страна:
Жалбата е процесуално допустима, подадена е от лице имащо правен
интерес, чрез наказващия орган, в законоустановения по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН
за това седмодневен срок. И АУАН и наказателното постановление са
издадени от компетентните органи, видно от приложената по делото Заповед
Рег. № 8121з- 515/ 14.05.2018г. на Министъра на вътрешните работи. При
съставяне на АУАН и НП не са допуснати съществени процесуални
нарушения довели до засягане правото на защита на наказания, което да е
самостоятелно основание за отмяна на процесното наказателно
постановление, а съставените съдържат нужните реквизити по чл. 42 и чл. 57
от ЗАНН.
Разгледана по същество е неоснователна.
От събраните по делото доказателства по безспорен начин се установи, че
24.03.2020г. В. СТ. К. е управлявал МПС – лек автомобил „Мерцедес“ модел
„С320 ЦДИ“ с рег. № ******** по ГП I – 9 Е 87, като при км. 199, КПП
Кошарица, с посока на движение гр. Варна – гр. Бургас, е бил спрян от
служители на РУ МВР гр. Несебър – свидетелите М.Х. и П.П. и полицай
Захари Д.. Водачът е отказал да бъде проверен по съответния ред за това дали
управлява МПС след употреба на наркотични вещества или техни аналози.
Санкцията , която е приложена от АНО е по чл. 174, ал. 3 от ЗДвП, която
изрично сочи, че: „Водач на моторно превозно средство, трамвай или
самоходна машина, който откаже да му бъде извършена проверка с
техническо средство за установяване употребата на алкохол в кръвта и/или с
3
тест за установяване употребата на наркотични вещества или техни аналози
или не изпълни предписанието за изследване с доказателствен анализатор или
за медицинско изследване и вземане на биологични проби за химическо
лабораторно изследване за установяване на концентрацията на алкохол в
кръвта му, и/или химико-токсикологично лабораторно изследване за
установяване на употребата на наркотични вещества или техни аналози, се
наказва с лишаване от право да управлява моторно превозно средство,
трамвай или самоходна машина за срок от две години и глоба 2000 лв.” За
установяване на употребата на алкохол или наркотични вещества при водачи
на МПС е въведен ред с Наредба № 1 от 19.07.2017 г. за реда за установяване
концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични
вещества или техни аналози, която в чл. 1, ал. 3 изрично указва, че това става
„чрез използване съответно на технически средства, тестове, медицински,
химически или химико-токсикологични изследвания”. В случая водачът
следва да съдейства за установяване на тези обстоятелства, като бъде
изпробван по някой от посочените начини. Жалбоподателят К. е отказал да
бъде изпробван от контролните органи за употребата на наркотични вещества
или техни аналози с тест - „Дрегер Дръг Тест 5000” с фабр. № ARJJ 0041, след
като надлежно е бил поканен за това от свидетеля Х.. Норма на чл. 3 от
Наредбата указва, че „При извършване на проверка на място от контролните
органи концентрацията на алкохол в кръвта се установява с техническо
средство, а употребата на наркотични вещества или техни аналози – с тест”, а
следващия чл. 3а на Наредбата изрично се сочи, че „Установяването на
концентрацията на алкохол в кръвта се извършва с доказателствен
анализатор, показващ концентрацията на алкохол в кръвта чрез измерването
му в издишания въздух и отчитащ съдържанието на алкохол в горните
дихателни пътища (доказателствен анализатор), или с медицинско и
химическо лабораторно изследване, а на употребата на наркотични вещества
или техни аналози – с медицинско и химико-токсикологично лабораторно
изследване, когато: 1. лицето откаже извършване на проверка с техническо
средство или тест; 2. лицето не приема показанията на техническото средство
или теста; 3. физическото състояние на лицето не позволява извършване на
проверка с техническо средство или тест.“ Самото изследване се извършва по
реда на чл. 11 – чл. 17 от Наредбата, като задължителна предпоставка за
извършване на изследване е съставянето на талон по реда на чл. 6 от
Наредбата, с който съответното лице да се яви (в дадения му срок по чл. 6, ал.
6 от Наредбата) в съответното медицинско заведение (арг. от чл. 15, ал. 6 от
Наредбата). В случая е издаден талон, който съдържа всички реквизити по чл.
6 от Наредбата. В него са вписани мястото, където жалбоподателят следва да
се яви за изследване и срокът за това, който е съобразен с чл. 6, ал. 6, т. 2 от
Наредбата. От събраните гласни и писмени доказателства става ясно, че
водачът е отказал да бъде изпробван с предложения му тест на място, а след
това е отказал да се яви в указаното медицинско заведение, за да даде кръвна
проба и урина за изследване. Отказите на К. са изрични, подписани от него и
на протокола е отбелязано, че водачът не се е явил в медицинското заведение
за даване на съответните биологични образци за изследване. Не може да се
сподели възражението на К., че констатациите не отразяват правилно
фактическата обстановка, а напротив – събраните гласни и писмени
доказателства сочат, че АНО е съобразил решението си с изцяло правилно
съобразена фактология, която е изложил в съставеното наказателно
постановление. Изрично в АУАН са вписани времето, мястото на
4
нарушението, отказа на водача и това, че е издаден талон за изследване №
005725. Водачът е подписал АУАН и е получил препис от него, като не е
направил възражения при съставянето му. Съставеният АУАН изпълнява
изискванията на чл. 6, ал. 2 от Наредбата. В съставените АУАН и НП точно са
посочени мястото и начина на извършване на деянието. Не може да се
сподели възражението, че не е посочено мястото на деянието – изрично
актосъставителя , а след това и наказващия орган са посочили , че това е ГП I
– 9 Е 87, при км. 199, КПП Кошарица. Безспорно се установи, че К. е бил
водач на МПС, като с него не са пътували други лица. Не може да се сподели
и възражението, че водачът е бил задържан от служителите на МВР Несебър ,
поради което не е било възможно да даде кръвна проба и проба от урина за
изследване. На първо място К. е отказал да бъде подложен на изследване за
наличие на наркотични вещества или техните аналози. Ако жалбоподателят е
искал да даде такива е било възможно да бъде отведен до болничното
заведение и да му бъдат взети тези биологични образци, но няма заявено от
негова страна подобно желание. Не може в тежест на наказващия орган да се
вмени нарушение свързано в отказа на водача. Без отношение към изясняване
на фактите по делото и извършеното нарушение са обстоятелствата дали в
автопатрула са били двама или трима служители на РУ Несебър, като се
установи, че те са били трима, според представената ежедневна форма за
отчет; така и относно обстоятелствата кой и кога е подал сигнала за
пътуващия към гр. Несебър водач- това дори и да не е отразено в дневника на
ОДЧ Несебър няма пряко отношение към установяването на водача, неговото
спиране и последващата проверка; какви други проверки са извършени на К.
– напр. за алкохол и правоспособност, също нямат пряко отношение към
настоящото производство, доколкото техния резултат не е отразен в АУАН и
НП и не е предмет на настоящото дело.
По отношение размера на наложеното наказание, настоящият състав
намира същото за правилно определено. Размерът на наказанието е определен
спрямо нормата на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП, като санкцията е с абсолютно
определен размер. Наказващият орган правилно е наложил наказанието, като
се е съобразил с нормата на чл. 27 от ЗАНН. За деянието наказанието е с
абсолютно определен размер и наказващия орган, след като приеме, че
деянието е доказано от фактическа страна следва да наложи посоченото в
закона – глоба в размер на 2000лева и лишаване от право да управлява МПС
за срок от две години. Тук АНО няма възможност да преценява размера на
наказанието и да го определи в друг размер. Деянието не може да се
квалифицира като такова по чл. 28 от ЗАНН, с оглед обществената опасност
на извършеното. Самото деяние не се отличава от други сходни деяния по чл.
174, ал. 3 от ЗДвП. За обществената опасност на подобни деяния може да се
съди и от размера на предвиденото наказание, като законодателят е придал на
нарушенията по този ред характер на такива с по – висока обществена
опасност, предвиждайки наказания, които не са по – високи в сравнение с
другите санкции предвидени в закона.
Законосъобразно и правилно за извършеното нарушение на
жалбоподателя са отнети 12 контролни точки на основание Наредба № Із-
2539/17.12.2012 г. на МВР за определяне първоначалния максимален размер
на контролните точки, условията и реда за отнемането и възстановяването им,
списъка на нарушенията, при извършването на които от наличните контролни
точки на водача, извършил нарушението, се отнемат точки съобразно
5
допуснатото нарушение, както и условията и реда за издаване на разрешение
за провеждане на допълнително обучение, обн. ДВ бр.1/04.01.2013 г., в сила
от 04.02.2013 г. Следва да се отбележи, че това отнемане на контролни точки
не е санкция по смисъла на ЗДвП.
Водим от горните съображения, настоящия състав счита, че следва
наложеното наказание да се потвърди изцяло.
По разноските. Наказващият орган не е направил искане за присъждане на
разноски и такива не му се следват. С оглед изхода на делото, не следва на
жалбоподателя да се присъждат разноски за водене на делото.
Водим от горното и на осн. чл.63, ал.1, предл.1 от ЗАНН
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло Наказателно постановление № 20-0304-000341
от 24.04.2020г., издадено от Коста Кирязов, Началник РУ към ОД МВР
Бургас, РУ Несебър, с което на В. СТ. К., ЕГН **********, с адрес: гр.
Несебър, ул. “************, на основание чл. 174, ал. 3, предл. 2 от ЗДвП, е
наложено наказание „глоба“ в размер на 2000.00лева и „лишаване от право да
управлява МПС” за срок от 24 месеца, като правилно и законосъобразно.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд - Бургас в
14-дневен срок от датата на получаване на съобщението, че решението е
изготвено.
Съдия при Районен съд – Несебър: _______________________
6