Решение по дело №193/2019 на Районен съд - Силистра

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 25 април 2019 г. (в сила от 19 юли 2019 г.)
Съдия: Силвина Дачкова Йовчева
Дело: 20193420200193
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 21 февруари 2019 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е  № 128

 

гр. Силистра, 25.04.2019 год.

 

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

 

РАЙОНЕН СЪД - СИЛИСТРА, наказателен състав, в публично заседание на втори април през две хиляди и деветнадесета, в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИЛВИНА ЙОВЧЕВА

 

при участието на секретаря Галина Йовчева, като разгледа докладваното от съдия Силвина Йовчева АНД № 193 по описа на съда за 2019 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 59 и следващите от Закона за административните нарушения и наказания.

С Наказателно постановление № 396156-F404158, издадено на 10.01.2019 г. от Ч.Я.Д. – заместник директор при Териториална дирекция на Националната агенция за приходите – Варна  е наложена на “ПЕТРОЛНИ ПРОДУКТИ 2002” ЕООД, имуществена санкция в размер на 12 500,00 (дванадесет хиляди и петстотин) лева на основание чл. 180в, ал. 3 от Закона за данъка върху добавената стойност (ЗДДС) и във вр. с чл. 53, ал. 1 и чл. 83 и чл. 3, ал. 2 от ЗАНН за нарушение на чл. 176в, ал. 6, във вр. с чл. 176в, ал. 1 и ал. 10 от ЗДДС.

В жалбата се навеждат доводи, че фактите отговорят на действителността. Подчертава се, че това е първо нарушение и е налице несъразмерна и неадекватна санкция, наложена за извършеното нарушение. Изтъква се, че се касае за неспазен срок от няколко дни за представяне на банкова гаранция. Навеждат се доводи, че вниманието на законния представител на дружеството било ангажирано със семейни проблеми, а в същия момент се дебатирало дали представянето на гаранция е уместно за малките търговци. Навеждат се доводи за несъразмерност и се моли за прилагане на чл. 28 от ЗАНН.

Жалбата е депозирана в преклузивния срок по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН чрез наказващия орган, съгласно чл. 60 от ЗАНН, от активно легитимирано за това лице и против акт, подлежащ на съдебен контрол.

В съдебно заседание за жалбоподателят се явява управителят на дружеството заедно с адв. Н. Поддържа жалбата. В хода по същество процесуалният представител излага становище, че е налице формално нарушение, както и че е подадено възражение, което е не е обсъдено от наказващия орган. Срокът, в който е следвало да бъде внесена гаранцията изтичал на 24.08.2018 г. На 27.08.2018 г. гаранцията е внесена. Посочва, че факта, че в системата на НАП е отбелязана дата 30.08.2018 г. не следва да се тълкува във вреда на жалбоподателя. Отбелязва, че ноторно известен е факта, че е имало дебати във връзка с размерите на предоставяните банкови гаранции. Счита, че деянието се явява малозначително и е следвало АНО да издаде предписание, а не веднага да пристъпва към наказание. Навежда доводи, че липсва съразмерност, тъй като дружеството не развива мащабна търговия с петролни продукти. Моли съда да отмени наказателното постановление като незаконосъобразно и неправилно.

За въззиваемата страна – ТД на НАП – гр. Варна, се явява ст. юрисконсулт О, който оспорва жалбата. Посочва, че дружеството е регистрирано като задължено лице по реда на ДОПК на 13.12.2001 г., а по ЗДДС – на 09.08.2006 г. На 30.08.2018 г. задълженото лице е представило заявление за вписване на данните в регистъра по чл. 176в от ЗДДС. Посочва, че задължението не е самоцел. Изразява становище, че се касае за формално нарушение, извършено чрез бездействие, а крайният срок за законосъобразно извършване на изискуемото действие е изтекъл на 24.08.2018 г. Навежда доводи, че е налице едно безспорно доказано нарушение, което не попада в приложното поле на маловажния случай по смисъла на чл. 28 от ЗАНН, доколкото се касае за формално нарушение. Посочва, че съгласно чл. 176в, ал. 1 от ЗДДС обезпечението при доставка на течни горива се представя за срок от една година. На основание чл. 176в, ал. 6 от ЗДДС, когато за данъчно задълженото лице са налични условията за предоставяне на обезпечение, след изтичане на едногодишния срок на предходното обезпечение това лице е длъжно да представи ново обезпечение. Последното следва да бъде предоставено в срок не по-късно от 14 дни преди изтичане срока на предходното обезпечение. Посочва, че размера на новото се определя по реда на ал. 2. Доколкото дружеството е декларирало доставки на горива в размер на 81198,56 лева, размера на обезпечението е 16 200 лева, но не по-малък от 50 000 лева. Заявлението е подадено на 30.08.2018 г., а е следвало да се подаде до 24.08.2018 г. Поради това приема, че не е бил спазен срока за деклариране на обстоятелствата по реда на чл. 176в, ал. 6 от ЗДДС, а именно новото обезпечение да се предостави в срок не по-късно от 14 дни преди изтичане срока на предходното обезпечение. Моли съда да потвърди оспорваното НП.

Районна прокуратура – Силистра - редовно призовани, не изпращат представител и не заявяват становище.

СЪДЪТ с оглед събраните доказателства по приложената преписка, прие за установено следното от фактическа страна:

На 04.09.2018 г. след извършена проверка на дружеството-жалбоподател актосъставителят съставила Протокол № П-3001918157158-073-001. Проверката била извършена във връзка с подадено заявление за вписване или промяна в регистъра по чл. 176в, ал. 10 от ЗДДС с вх. № 195541801780257 (л. 33), заведено  на 30.08.2018 г., с което жалбоподателят е определил размер на обезпечението по реда на чл. 176в, ал. 2, 4 или ал. 6 от ЗДДС. В хода на проверката е установено, че съгласно ППЗДДС жалбоподателят в качеството си на задължено лице е декларирало данъчна основа в размер на 81 000 лева за предходния данъчен период, т.е. от 01.07.2018 г. до 31.07.2018 г. Констатациите са, че не са спазени сроковете за деклариране на обстоятелствата по чл. 176в, ал. 6 от ЗДДС, а именно новото обезпечение да се представи в срок не по-късно от 14 дни преди изтичане на срока на предходното обезпечение, т.е. заявлението за вписване или промяна на данните е следвало да се подаде до 24.08.2018 г., а е подадено на 30.08.2018 г.

С оглед констатациите в съставения протокол, актосъставителят приела, че е налице административно нарушение. На 02.10.2018 г. тя съставила АУАН срещу дружеството за това, че в качеството си на регистрирано по ЗДДС лице не е изпълнило задължението си да подаде заявление за вписване в публичен регистър предвид разпоредбата на чл. 176, ал. 6 от ЗДДС (посочен е текста). Посочено е, че съгласно декларираните данни на задълженото лице за предходния данъчен период м. юли 2018 г. е декларирана данъчна основа на извършените доставки на горива 81 198,56 лева, които за целите на определяне на обезпечението са закръглени към всеки пълни хиляди лева, т.е. 81 000 лева. Обезпечението следва да е в размер на 16 200 лева, но не по-малко от 50 000 лева. Посочено е, че лицето е направило обезпечение в по-голям размер от изискуемия по закон или 50 000 лева. Актосъставителят отразила, че задълженото лице е подало заявление и е предоставило ново обезпечение преди изтичане срока на предходното обезпечение. Предходното обезпечение е със срок до 07.09.2018 г., а новото заявление е от 30.08.2018 г. Посочено е, че не са спазени сроковете за деклариране на обстоятелства по реда на чл. 176в, ал. 6 от ЗДДС, доколкото новото обезпечение следва да се представи в срок не по-късно от 14 дни преди изтичане срока на предходното обезпечение – до 24.08.2018 г. Преценила, че е налице нарушение по чл. 176в, ал. 6 във вр. с ал. 1 и ал. 10 от ЗДДС. Актът бил съставен в присъствието на свид. Т., но не е предявен в присъствието на свид. Т..

В с.з. актосъставителят посочва, че още преди изтичане на 14-дневния срок от изтичане на предходната гаранция, задълженото лице е имало задължение да предостави заявление  с нова банкова гаранция.

Въз основа на съставения АУАН е издадено оспорваното НП. В обстоятелствената част АНО отразил същите обстоятелства, посочени в акта. Наказващият орган е преценил, че е осъществен състава на чл. 176в, ал. 6 във вр. с ал. 1 и ал. 10 от ЗДДС.

Процесуалният представител на “ПЕТРОЛНИ ПРОДУКТИ 2002” ЕООД представя Анекс № 2 към Договор за издаване на банкова гаранция № BL57096 от 27.08.2018 г.

Горната фактическа обстановка се установява от показанията на актосъставителя Р.  и свид. Т., които съдът кредитира изцяло, тъй като същите са обективни и се подкрепят от всички останали документи, приобщени към делото, включително съставения АУАН, НП и останалите доказателства по административнонаказателната преписка.

СЪДЪТ с оглед събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и с оглед разпоредбата на чл. 63 от ЗАНН, прие за установено следното:

По същество жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА по изложените доводи в жалбата, но при служебната проверка съдът установи основания за намаляване на наложената санкция до размера, посочен в закона.

По процесуалната законосъобразност на издадените АУАН и НП:

Актът за установяване на административно нарушение е съставен съобразно разпоредбите на ЗАНН. Налице са задължителните реквизити, визирани в чл. 42 от ЗАНН. Посочени са датата и мястото на извършване на нарушението, всички белези, чрез които може да се идентифицира търговеца, данните за актосъставителя и данните, визирани в т. 2, 3, 4, 5, 7 и 8  от чл. 42 от ЗАНН. Налице е  фактическо описание на нарушението, както и на обстоятелствата. Според отразеното във фактите е налице е бездействие, а крайният срок за законосъобразно извършване на изискуемото действие е изтекъл на 24.08.2018 г. С оглед седалището и адреса на управление действието е следвало да бъде извършено с предоставяне на обезпечение и депозиране на заявление пред компетентната ТД на НАП – в случая ТД на НАП – Варна, офис Силистра.

В издаденото наказателно постановление въз основа на съставения акт за установяване на административно нарушение са посочени собственото, бащиното и фамилното име, длъжността на лицето, което го е издало, датата и мястото на извършване на нарушението, всички белези, чрез които може да се идентифицира търговеца, данните  относно актосъставителя,  както  и данните, визирани в т. 2, 3, 5, 6, 7 и 10 на чл. 57, ал. 1 от ЗАНН. Според отразеното във фактите е налице е бездействие, а крайният срок за законосъобразно извършване на изискуемото действие е изтекъл на 24.08.2018 г. С оглед седалището и адреса на управление действието е следвало да бъде извършено с предоставяне на обезпечение и депозиране на заявление пред компетентната ТД на НАП – в случая ТД на НАП – Варна, офис Силистра. Отразени са нарушените разпоредби, както и размера на имуществената санкция.

Съдът намира, че образуваното и водено административнонаказателно производство е протекло законосъобразно, при спазване изискванията на ЗАНН и без процесуални нарушения, довели до ограничаване правото на защита.

В хода на съдебното производство бе установено, че акта е съставен, но не е предявен в присъствието на свид. Т.. В случая това е без значение, тъй като според чл. 40, ал. 4 от ЗАНН, когато нарушението е установено въз основа на официални документи, актът може да се състави и в отсъствието на свидетелите.

Спазена е разпоредбата и на чл. 34 от ЗАНН.

Относно компетентността на органите, издали АУАН и НП:

Съгласно чл. 193, ал. 2 от ЗДДС, актовете за нарушение се съставят от органите по приходите, а наказателните постановления се издават от изпълнителния директор на Националната агенция за приходите или от оправомощено от него длъжностно лице. Видно от приложената Заповед № ЗЦУ-ОПР-17/17.05.2018 г., изпълнителния директор на НАП е определил териториалните директори на НАП и техните заместници като компетентни  да издават НП за налагане на административни наказания, посочени в чл. 180в от ЗДДС (т. 1.5. от заповедта). Изложеното потвърждава, че актосъставителя и АНО са действали в рамките на своята компетентност.

С оглед материално-правната законосъобразност и обоснованост на оспорваното НП:

Съгласно чл. 176в, ал. 1 от ЗДДС всяко данъчно задължено лице е длъжно да предостави обезпечение в пари, в държавни ценни книжа или в безусловна и неотменяема банкова гаранция за срок една година пред компетентната териториална дирекция на Националната агенция за приходите, когато за текущия данъчен период: 1. извърши облагаеми доставки на течни горива със ставка на данъка 20 на сто и с обща стойност на данъчните им основи над 25 000 лв., или 2. (изм. – ДВ, бр. 97 от 2017 г., в сила от 1.01.2018 г.) общата стойност на данъчните основи при вътреобщностни придобивания на течни горива надвиши 25 000 лв., или 3. получи течни горива, освободени за потребление по чл. 20, ал. 2, т. 1 от Закона за акцизите и данъчните складове, с обща стойност на данъчните им основи над 25 000 лв., ако не е възникнало основание за обезпечение на друго основание. Според ал. 6, когато са налице условията по ал. 1 лицето е длъжно да предостави ново обезпечение не по-късно от 14 дни преди изтичане на срока на предходното обезпечение. Размерът на новото обезпечение се определя по реда на ал. 2. Съгласно чл. 176в, ал. 10 от ЗДДС за лицата по ал. 1 Националната агенция за приходите създава и поддържа електронен публичен регистър, част от регистъра по чл. 80, ал. 1 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс, в който се вписват идентификационни данни за лицата, предоставили обезпечение, размерът на обезпечението и срокът на действие на обезпечението, датата на вписване и датата на заличаване.

Според чл. 111, ал. 1 от  Правилника за прилагане на Закона за данък върху добавената стойност, в случаите на чл. 176в, ал. 1 от закона всяко данъчно задължено лице при предоставяне на обезпечение за доставки на течни горива, посочени в приложение № 35, е длъжно да подаде заявление по образец – приложение № 36. Според ал. 3 от правилника в зависимост от вида на предоставеното обезпечение към заявлението се прилагат: 1. при обезпечение в пари – копие от платежното нареждане за внесената сума; 2. при държавни ценни книжа – извлечение от индивидуалната сметка на лицето от регистъра по чл. 24 от Наредба № 5 от 2007 г. за реда и условията за придобиване, регистриране, изплащане и търговия с държавни ценни книжа, издадено от поддепозитаря на държавните ценни книжа, както и документ от лицето, водещо регистъра на държавни ценни книжа, удостоверяващ липсата на наложен залог или предходен запор от друг кредитор върху предлаганите за обезпечение държавни ценни книжа; 3. при банкова гаранция – оригинал на банковата гаранция. В този смисъл е без значение кога е сключен договора за банкова гаранция, тъй като според чл. 176в от ЗДДС задълженото лице предоставя обезпечението в срок не по-късно от 14 дни преди изтичане на срока на предходното обезпечение. Сключения договор за банкова гаранция (в оригинал) е следвало да се предостави ведно със заявлението до 24.08.2018 г. Дружеството е изпълнило изискванията на закона на 30.08.2018 г., когато ведно със заявление е предоставило обезпечение под формата на банкова гаранция. В този смисъл действително е налице нарушение и правилно е посочено, че чрез бездействие са нарушени задълженията, посочени в чл. 176в, ал. 6 във вр. с ал. 1 и ал. 10 от ЗДДС.

Съгласно Тълкувателно решение № 1 от 12.12.2007 г. на тълк. н. д. № 1/2005 г. на ВКС, преценката “маловажност на случая” подлежи на съдебен контрол. В неговия обхват се включва и проверка за законосъобразност на преценката на чл. 28 от ЗАНН. Тълкувателните решения са задължителни за органите на съдебната власт на основание чл. 130, ал. 2 от ЗСВ.

Гореизложеното налага задължение за съда да провери дали са налице предпоставките на чл. 28 от ЗАНН. В ЗАНН не са предвидени критерии за определяне кое деяние следва да се счита маловажно по смисъла на чл. 28 от ЗАНН. Но при определяне на наказанието, наказващия орган следва да изхожда от съвкупността от смекчаващите и отегчаващи вината обстоятелства, при които е извършено нарушението, подбудите на нарушителя и тежестта на деянието. Съгласно чл. 11 от ЗАНН по въпросите за вината, вменяемостта, обстоятелствата, изключващи отговорността, се прилагат разпоредбите на Общата част на Наказателния кодекс, доколкото в ЗАНН не е предвидено друго. По смисъла на чл. 93, т. 9 от НК маловажен случай е този, при който извършеното с оглед на липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение в обикновените случаи от съответния вид. Определяща е степента на обществена опасност на нарушението, стойността на вредите, кръга на засегнатите интереси, времетраенето на нарушението и значимостта на конкретно увредените отношения. Издаденото наказателно постановление е законосъобразно, тъй като преценката на административнонаказващият орган, че случаят не е маловажен по смисъла на чл. 93, т. 9 от НК съответствува на закона. Следва да се има предвид, че административнонаказателната отговорност на въззивника е безвиновна. За реализирането ѝ по реда на ЗАНН не е необходимо установяването на субективно, виновно  действие от страна на наети лица при “ПЕТРОЛНИ ПРОДУКТИ 2002” ЕООД. За съставомерността на деянието като административно нарушение по чл. 6 от ЗАНН е важно обективно установеното нарушение на законово регламентирани задължения за търговеца, каквото в случая се съдържа в разпоредбите на чл. 176в от ЗДДС. Целта на обезпечението е гарантиране събирането на ДДС. Определяйки размер на санкциите в посочените от закона размери, законодателят очевидно е имал предвид значимостта на засегнатите отношения. Същевременно случаят не се отличава от останалите от същия вид, за да обоснове прилагане на чл. 28 от ЗАНН.

Предвид всичко изложено, настоящият съдебен състав намира, че преценката на АНО е правилна и издаденото НП е законосъобразно.

По отношение на размера на наложената имуществена санкция:

По аргумент от чл. 3, ал. 2 от ЗАНН новата редакция на чл. 176в, ал. 2 от ЗДДС е по-благоприятна, тъй като вече не се предвижда обезпечението да е в размер най-малко 50 000 лева. Според сегашната редакция на текста (считано от 01.01.2019 г., т.е. преди издаването на НП), обезпечението по ал. 1 е в размер не по-малък от 20 на сто от данъчната основа на облагаемите доставки, придобиванията или стойността на получените течни горива, освободени за потребление за предходния данъчен период. В случая с оглед данъчната основа на облагаемите доставки за предходния период, следва да бъде предоставено обезпечение в размер на 16 200 лв. Правилно наказващия орган е приложил чл. 180в, ал. 3 от ЗДДС, но е определил неправилно размера на имуществената санкция. Според чл. 180в, ал. 3 от ЗДДС при нарушение по ал. 1, когато лицето е предоставило обезпечение в 7-дневен срок, следващ изтичането на срока, в който е следвало да бъде представено обезпечение, имуществената санкция е в размер 25 на сто от дължимото обезпечение, но не по-малко от 10 000 лв. Доколкото дължимото обезпечение е 16 200 лв., 25 на сто от него е сумата от 4125 лева. В този случай имуществената санкция следва да бъде 10 000 (десет хиляди) лева, тъй като законодателят е определил такъв минимален размер на санкцията, видно от текста на чл. 180в, ал. 3 от ЗДДС.

Така мотивиран и на основание чл. 63 от ЗАНН Районен съд - Силистра

 

Р Е Ш И :

 

ИЗМЕНЯ Наказателно постановление № 396156-F404158, издадено на 10.01.2019 г. от Чавдар Янков Димитров – заместник директор при Териториална дирекция на Националната агенция за приходите – Варна, с което на ПЕТРОЛНИ ПРОДУКТИ 2002” ЕООД, е наложена имуществена санкция в размер на в размер на 12 500 (дванадесет хиляди и петстотин лева) на основание на основание чл. 180в, ал. 3 от Закона за данъка върху добавената стойност и във вр. с чл. 53, ал. 1 и чл. 83 и чл. 3, ал. 2 от ЗАНН за нарушение на чл. 176в, ал. 6 във вр. с чл. 176в, ал. 1 и ал. 10 от Закона за данъка върху добавената стойност, като НАМАЛЯВА на основание чл. 3, ал. 2 от ЗАНН размера на наложената имуществена санкция до минималния размер, посочен в чл. 180в, ал. 3 от Закона за данъка върху добавената стойност, а именно имуществена санкция в размер на 10 000 (десет хиляди лева).

Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд - Силистра в 14 - дневен срок от деня на съобщението, че е изготвено.

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ:

 (Силвина Йовчева)