№ 4066
гр. София, 26.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Д СЪСТАВ, в публично
заседание на петнадесети април през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Невена Чеуз
Членове:Наталия П. Лаловска
Добромир Ст. Стефанов
при участието на секретаря Мария Б. Тошева
като разгледа докладваното от Добромир Ст. Стефанов Въззивно гражданско
дело № 20241100503017 по описа за 2024 година
Производството е по реда на Глава двадесета от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба от М. С. И., ЕГН **********, и П. Н. П.,
ЕГН **********, ответници в първоинстанционното производство, срещу
решение № 20203 от 07.12.2023 г. по гр. дело № 33054/2023 г. по описа на
Софийски районен съд, 128-ми състав, в частта, в която те са осъдени да
заплатят солидарно на ищците С. Н. А., ЕГН **********, и Б. С. И., ЕГН
**********, сумата от по 2000 лева на всеки от тях, представляваща
претърпени неимуществени вреди, а именно болки и страдания, от
противоправно деяние, извършено на 10.10.2021 г, около 12:30 ч., в гр. София,
ж. к. „*********“, при което ответникът М. И., поради неположени
достатъчно грижи спрямо намиращото се под неин надзор куче порода
„питбул териер“, собственост на ответника П. П., е допуснала то да нападне
кучето на ищците порода „померан“ и да му причини увреждания,
несъвместими с живота, заедно със законната лихва, считано от подаване на
исковата молба – 14.06.2023 г., до окончателното плащане, в частта, в която те
са осъдени да заплатят солидарно сумата от по 681,11 лв. на всеки от ищците,
представляваща мораторна лихва върху главницата от 2000 лева за периода от
10.10.2021 г. до 13.06.2023 г., в частта, в която те са осъдени да заплатят
солидарно на ищците сумата от 1000,00 лв., представляваща стойността на
кучето на ищците порода „померан“ към момента на смъртта му, заедно със
законната лихва, считано от подаване на исковата молба – 14.06.2023 г., до
1
окончателното плащане, и в частта, в която те са осъдени да заплатят
солидарно на ищците сумата от 164,96 лева, представляваща мораторната
лихва от върху тази главница за периода от 10.10.2021 г. до 13.06.2023 г. С
решението въззивниците са осъдени да заплатят солидарно на ищците сумата
от по 975 лева на всеки от тях, представляваща разноски в производството
пред СРС.
В жалбата са изложени съображения за неправилност на решението.
Оспорва се присъдената сума от по 2000 лева за неимуществени вреди за
всеки от ищците. На Б. И. не следвало да се присъжда обезщетение за такива
вреди, тъй като той не живеел със С. А., а разхождал кучето й като неин
приятел. Той трябвало да държи кучето „померан“ на къс повод и да го
наблюдава, а не да го разхожда с повод от три метра и да си говори по
телефона. Кучето „померан“ струвало по-малко от 1000 лева. Искането към
СГС е решението да бъде отменено като присъдените суми бъдат намалени.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК въззиваемите С. А. и Б. И., чрез адв. К., са
подали отговор на въззивната жалба. Излагат доводи за нейната
неоснователност. Описаната в исковата молба фактическа обстановка била
безспорно установена. Възраженията в жалбата били преклудирани, тъй като
ответниците не били подали отговор на исковата молба. Искането към СГС е
обжалваното решение да бъде потвърдено. Претендират разноски.
Съдът, на основание чл. 12 ГПК, след като прецени събраните по делото
доказателства по свое убеждение, и взе предвид наведените във въззивната
жалба пороци на атакувания съдебен акт, както и възраженията на насрещната
страна, достигна до следните фактически и правни изводи:
По същество жалбата е частично основателна.
На първо място, СГС обсъди обхвата на дължимата въззивна проверка.
Ищците са предявили два иска за присъждане на обезщетение за имуществени
вреди, тъй като те имат различно основание – първият иск е с предмет
направените разходи за лечение на кучето „померан“, а петитумът на втория
иск е присъждане на обезщетение в размер на неговата вещна цена, доколкото
то е погинало. Срещу решението в частта, в която М. И. и П. П. са осъдени да
заплатят солидарно на С. А. и Б. И. сумата от 858,00 лева, представляваща
претърпени имуществени вреди за разноски за лечението на кучето им
„померан“, в жалбата няма оплаквания, поради което то е влязло в законна
сила. В сила е влязло и решението по иска за мораторна лихва върху тази сума
за периода от 10.10.2021 г. до 13.06.2023 г., тъй като в жалбата също няма
направени оплаквания срещу него. Съдът обаче се е произнесъл по този иск
заедно с иска за мораторна лихва за същия период върху сумата от 1000 лева,
представляващата стойността на кучето „померан“, като е присъдил една
обща сума по тези искове в размер на 316,38 лева. В жалбата са налице
оплаквания срещу присъждането на сумата от 1000 лева, поради което СГС
приема, че е сезиран и с жалба срещу решението по акцесорния иск за
мораторна лихва върху тази нея. При това положение, съдът извърши
2
необходимите аритметични изчисления и прие, че решението по иска по чл.
86, ал. 1 ЗЗД е влязло в сила за сумата от 151,42 лева, представляваща
мораторна лихва върху сумата от 858,00 лева за периода от 10.10.2021 г. до
13.06.2023 г., а ищците са обжалвали решението по иска по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за
присъждане на сумата от 164,96 лева, представляваща мораторна лихва за
посочения период върху сумата от 1000 лева
При извършената служебна проверка по чл. 269 ГПК настоящият състав
намери, че обжалваният съдебен акт е валиден, а по допустимостта му в
обжалваната част, намери следното:
Правната квалификация на иска се определя служебно от съда и се
извежда от твърденията на ищеца по фактите на спорното право и от искането
за защита. В т. 3 от Постановление № 4 от 30.10.1975 г. на Пленума на ВС е
посочено, че когато при ползване на дадена вещ са допуснати нарушения на
предписани или общоприети правила, отговорността за поправяне на вредите
е по чл. 45, ал. 1 или 49 ЗЗД, а когато такива нарушения не са допуснати и са
произлезли вреди от вещта, отговорността е по чл. 50 ЗЗД.
За да приеме квалификация на исковете по чл. 50 ЗЗД, районният съд се е
позовал на Решение № 309 от 04.06.2014 г. по гр. дело № 1354/2012 г. на ВКС,
IV г. о., в което е прието именно горепосоченото разрешение по въпроса за
разликата в отговорността по чл. 45, ал. 1 и чл. 50 ЗЗД. В това решение е
посочено, че отговорността по чл. 50 ЗЗД е за увреждане, последица от
специфичните качества на дадена вещ/животно, без връзка с действия или
бездействия на лицата, които я ползват или на лицата, под чийто надзор е тя. В
този смисъл, отговорността по чл. 50 ЗЗД е безвиновна. Касационният съд е
посочил, че в Постановление № 4 от 1975 г. на Пленума на ВС е изяснено, че
когато при ползването на дадена вещ не са допуснати нарушения на
предписани или общоприети правила, и са произлезли вреди от вещта, то
отговорността е по чл. 50 ЗЗД. Ако причинените от вещ вреди на трети лица,
не са резултат на свойствата на вещта, а са свързани с неправилното й
съхраняване, или други човешки действия, отговорността е по чл. 45, ал. 1,
съответно 47, 48 и 49 ЗЗД.
В случая се твърди, че инцидентът е настъпил, защото на обществено
място ответникът И. е изгубил контрол върху куче порода „питбул териер“,
нямащо намордник, поради което то е причинило смъртоносни ухапвания на
куче порода „померан“, съсобственост на ищците. Ето защо, тъй като в
исковата молба се заявява, че причината за вредоносния резултат е виновно и
противоправно неспазване на нормативните правила за извеждане на куче на
публично място от единия от ответниците, то правилната квалификация на
предявените искове е по чл. 45, ал. 1 ЗЗД, а не по посочената от ищците и
приета от СРС разпоредба на чл. 50 ЗЗД.
Определянето на вярната правна квалификация е дейност на съда по
приложението на закона. Ако дадената от съда правна квалификация е
неправилна, постановеното решение ще е неправилно, а не недопустимо, като
3
горната инстанция следва да определи (при същите фактически твърдения и
петитум) вярната квалификация и да се произнесе по основателността на
предявения иск. Погрешната правна квалификация на исковете от СРС не
води до недопустимост на решението, защото в производството са разгледани
релевираните от страните факти (така Решение № 33 от 16.02.2016 г. на ВКС
по гр. дело № 4575/2015 г., III г. о.). По тези съображения СГС прие, че
решението е допустимо и разгледа делото по същество.
Фактическият състав на деликтната отговорност по чл. 45, ал. 1 ЗЗД
включва установяването на следните елементи – деяние, вреда (имуществена
или неимуществена), причинна връзка между деянието и вредата,
противоправност и вина. Във всички случаи на непозволено увреждане вината
се предполага до доказване на противното (чл. 45, ал. 2 ЗЗД), като в тежест на
ответника е при оспорване да обори тази презумпция. Противоправността не
подлежи на доказване, тъй като изводът за наличието й не е фактически, а
представлява правна преценка от съда на деянието, вредата и причинната
връзка между тях от гледна точка на приложимото право. Останалите
елементи от фактическия състав трябва да се докажат от претендиращия
обезщетението, съобразно правилата за разпределение на доказателствената
тежест.
Ищците са ангажирали отговорността на ответника П. П. единствено в
качеството му на собственик на кучето „питбул териер“. Той изобщо не е
присъствал по време на процесното събитие. Ето защо, доколкото по делото не
се установява, че този ответник е извършил деяние, представляващо
непозволено увреждане по чл. 45, ал. 1 ЗЗД, то всички искове срещу него
следва да бъдат отхвърлени като неоснователни.
По въпроса за правилността на решението въззивният съд е ограничен от
посоченото в жалбата. В нея ответникът М. И. не е направил възражения по
отношение на приетото в обжалваното решение, че на 10.10.2021 г. в гр.
София, до блок № *********“, куче „питбул териер“ се е намирало под неин
надзор, тя е изгубила контрол върху него, в резултат на което то е нападнало
кучето на ищците като причинените ухапвания са довели до смъртта му на
18.10.2021 г. Тя не е подала и отговор на исковата молба, а в съдебно заседание
на 05.12.2023 г. заявява, че не оспорва, че описаното в исковата молба събитие
се е случило.
Ето защо, СГС намери, че по делото е установено, че ответникът И. е
извършила деяние, което представлява непозволено увреждане. Липсата на
осъществен от нея контрол върху намиращото се под неин надзор куче
„питбул териер“ представлява нарушение на 172, т. 2 ЗВмД, съгласно който
трябва да се вземат мерки домашните любимци да не създават опасност за
хора или други животни, както и на чл. 5, ал. 1, т. 1 от Наредбата за
придобиване, притежаване и отглеждане на домашни животни на територията
на Столична община, която разпоредба повелява, че кучетата домашни
любимци не трябва да се оставят без надзор и трябва да се осигурява
4
постоянен и непосредствен контрол върху поведението им. Ответникът И. е
допуснала нарушение и на чл. 177, ал. 1, т. 3 ЗВмД, както и на чл. 5, ал. 3, т. 2
от Наредбата, защото тази норми забраняват воденото на агресивно куче без
повод и без намордник. Предвид поведението му, процесното куче „питбул
териер“ отговаря на дефиницията за агресивно куче по § 1, т. 1 от ДР на ЗВмД
(кучета, които проявяват спонтанна неадекватна реакция, насочена срещу хора
или животни, която в зависимост от силата и нейното естество би могла да
доведе до нараняване или причиняване на смърт).
Животните са движими вещи по смисъла на чл. 110, ал. 2 ЗС и имат
парична стойност. Ето защо, претендираната имуществена вреда, изразяваща
се стойността на погиналото куче „померан“, подлежи на обезщетяване по
реда на чл. 45, ал. 1 ЗЗД. В съдебно заседание на 05.12.2023 г. ответникът И.
изрично е заявил, че не оспорва, че кучето на ищците струва 1000 лева. Ето
защо, възражението в жалбата срещу приетата от СРС стойност на кучето
„померан“ от 1000 лева е преклудирано. Същевременно в жалбата няма
наведени възражения срещу приетото в обжалваното решение, че кучето
„померан“ е съсобствено между ищците, поради което този въпрос не подлежи
на разглеждане от въззивния съд. От представените фактури за разходи за
лечение в периода от 10.10.2021 г. до 18.10.2021 г. и от извършената на
13.10.2021 г. томография на пострадалото куче, се установява, че настъпилата
смърт на кучето „померан“ е в причинно-следствена връзка с причинените му
нахапвания от кучето „питбул териер“.
По тези съображения, искът срещу ответника И. за заплащане на сумата
от 1000 лева, представляваща обезщетение за причинена на ищците
имуществена вреда, представляваща стойността на кучето „померан“, е
основателен. Презумпцията по чл. 30, ал. 2 ЗС не е оборена в процеса, поради
което И. следва да бъде осъдена да заплати на всеки от ищците по една втора
от тази сума, или по 500 лева.
Съдът е запознат с Определение № 2280 от 07.05.2025 г. по гр. дело №
1775/2024 г. на ВКС, I г. о., с което до касация е допуснато дело с въпрос по чл.
280, ал. 1, т. 3 ГПК, „Допуска ли действащото право присъждане на
обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на животно-компаньон и при
какви условия?“. Към датата на постановяване на този съдебен акт няма
постановено решение по това дело. Както е посочено в определението, не е
известна практика на ВКС в тази хипотеза. Настоящият състав намери за
правилно следното правно разрешение:
В преамбюла на Европейската конвенция за защита на животните
(ратифициранa от България със закон, приет от 39-то НС на 15.04.2004 г., ДВ,
бр. 34 от 27.04.2004 г.) е посочено, че животните-компаньони са в специални
отношения с човека, допринасят за качеството му на живот и са ценност за
обществото. Съгласно чл. 1, т. 1 от Конвенцията под „животно компаньон“ се
разбира всяко животно, отглеждано или с намерения да бъде отглеждано от
човека в домашни условия за лично развлечение и компания. Аргумент за
5
особената ценност за човека на животните компаньони са и принципите по
Глава II от Конвенцията за отглеждането им, като в чл. 3, т. 1 е посочено, че
никой не трябва да им причинява ненужна болка, а чл. 4, т. 1 регламентира, че
отглеждащият е отговорен за тяхното здраве и благосъстояние. Част от
българското право е Законът за защита на животните като чл. 1, ал. 2 от него
предвижда, че защитата на животните се изразява в опазване на техния живот,
здраве и добро състояние, предпазването им от нехуманно, жестоко и особено
жестоко отношение, осигуряване на подходящи грижи и условия за живот,
съобразени с техните физиологични и поведенчески особености. Следва да се
отбележи и обстоятелството, че с разпоредбата на чл. 325б НК е
криминализирана жестокостта към гръбначните животни.
Ето защо, доколкото законодателят е легитимирал човешката способност
за емоционално привързване към отглеждани в домашни условия животни, то
следва да се признае правото на отглеждащия да търпи неимуществени вреди
от смъртта на животното и съответно да претендира обезщетение за такива
срещу причинителя на смъртта по реда на чл. 45, ал. 1 вр. чл. 52 ЗЗД. По
въпроса за естеството и характера на подлежащите на обезщетяване страдания
съдът прилага не строго субективен критерий, а отразява общите схващания
за справедливост (така Решение № 1102 от 09.04.1981 г. на ВС по гр. дело №
623/1981 г., I г. о.).
По делото е разпитан като свидетел П.К.Т.. Тя била приятел на ищците.
Знаела за злополуката с кучето им, която й била разказана в деня на нейното
настъпване от съпруга й. От него разбрала, че кучето на ищците било
нахапано от друго куче. В следващите дни тя се срещнала с ищците, които й
потвърдили станалото. Те за около седмица след събитието водели кучето си
по ветеринарни кабинети, но то починало. Св. Т. познавала ищците като
усмихнати и позитивни хора, но след случката вече не били такива. Те гледали
кучето „померан“ от 8-9 години като то било навсякъде с тях. Ищците имали
репродуктивни проблеми и се били примирили, че няма да бъдат от хората с
дете, а ще са от хората с куче. С. А. изпаднала в тежко състояние като не
искала да общува с хора и казвала на свидетеля, че получава паник атаки и че
не можела да спи. Б. И. преживявал събитието като често плачел. СГС
кредитира показанията на свидетеля като обективни и достоверни. От тях се
установява, че пострадалото куче „померан“ е било животно компаньон на
живеещите на семейни начала ищци, и че те са претърпели неимуществени
вреди, изразяващи се в болки и страдания, от неговата смърт. В този смисъл
доводите в жалбата, че ищецът И. не живеел заедно с ищеца А., а само
разхождал кучето й, са неоснователни.
Съгласно чл. 52 ЗЗД обезщетението за неимуществени вреди се определя
по справедливост като съдът трябва да прецени конкретните обстоятелства по
случая. СГС обсъди положените от ищците грижи за лечението на кучето им
след инцидента, продължителният период, в който са го отглеждали, характера
на причинените им морални болки и страдания от загубата на домашния им
любимец, и намери, че размерът на обезщетението следва да бъде от по 2000
6
лева за всеки от ищците. Тази сума отговаря на обществения критерий за
справедливост и е съответна на икономическата обстановка в страната към
датата на увреждането. Ето защо, предявените от ищците искове срещу
ответника И. за обезщетение за неимуществени вреди следва да бъдат изцяло
уважени, а възражението в жалбата за намаляване на размера му следва да
бъде оставено без уважение.
В жалбата са наведени доводи, че инцидентът е настъпил и поради
поведението на ищеца И., който бил държал кучето „померан“ на три метра
повод и не го наблюдавал, защото говорел по телефон. По същество, тези
твърдения представляват възражение за съпричиняване на вредата от страна
на един от ищците. Това възражение обаче е следвало да бъде направено в
срока за отговор на исковата молба по чл. 131, ал. 1 ГПК. Поради липса на
такъв, то е преклудирано и не подлежи на разглеждане във въззивното
производство.
В обобщение, СГС намери, че предявените срещу ответника П. искове са
неоснователни, а тези срещу ответника И. следва да бъдат уважени изцяло.
Ответниците са осъдени от СРС да заплатят претендираните суми солидарно
на неправилно правно основание, поради което решението подлежи изцяло на
отмяна както в обжалваната част, така и в частта му за разноските, които също
са присъдени неправилно като солидарно задължение на двамата ответници.
Ответникът И. трябва да бъде осъден да заплати на ищците сумата от
1000 лева, представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди от
погиването на кучето, заедно с законната лихва от датата на неговата смърт на
18.10.2021 г., на основание чл. 84, ал. 3 вр. чл. 45, ал. 1 ЗЗД, до окончателното
плащане. По този начин частично ще се уважи предявеният срещу нея иск по
чл. 86, ал. 1 ЗЗД за мораторна лихва върху сумите от 1000 лева за периода от
10.10.2021 г. до 13.06.2023 г. Този иск следва да бъда отхвърлен за периода от
10.10.2021 г. до 17.10.2021 г., тъй като през това време кучето е било живо и
съответно не е било настъпила имуществената вреда, за която се претендира
обезщетение.
Ответникът И. следва да бъде осъден да заплати сумата от 2000 лева на
всеки един от ищците като обезщетение за причинени неимуществени вреди, а
на основание чл. 84, ал. 3 ЗЗД, следва да бъде присъдена и законната лихва
върху тези суми от деня на непозволеното увреждане, 10.10.2021 г., до
окончателното плащане. Така ще се уважи изцяло предявеният срещу нея иск
по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за мораторна лихва върху сумите от по 2000 лева за
периода от 10.10.2021 г. до 13.06.2023 г.
Следва да бъдат отхвърлени всички искове срещу ответника П. по
изложените по-горе съображения.
По разноските
При този изход на спора, право на разноски пред СГС имат въззиваемите
и въззивникът П.. Той обаче не е поискал такива, поради което СГС не му
7
присъжда разноски.
Съгласно договори за правна защита от 06.03.2024 г., сключени с адв. К.,
всеки от въззиваемите е направил разноски за заплатено адвокатско
възнаграждение за процесуално представителство пред СГС в размер на по
800 лева Тези разноски обаче не следва да бъдат възлагани изцяло на
въззивника И., тъй като в обема на предоставената правна защита е включена
и такава срещу въззивника П.. Ето защо, М. И. следва да бъде осъдена да
заплати половината от заплатения адвокатски хонорар в общ размер от 1600
лева, а именно 800 лева, или по 400 лева на всеки един от ищците.
По отношение на ответника П. решението на СРС е влязло в сила по иска
за сумата от 858,00 лева, представляваща обезщетение за имуществени
вредите за разноски за лечението на кучето, и за сумата от 151,42 лева,
представляваща мораторна лихва върху посочената главница за периода от
10.10.2021 г. до 13.06.2023 г. Ответникът П. е задължено лице за половината
от държавната такса по тези искове в общ размер на 100 лева, или 50 лева, тъй
като той е осъден за тези суми при условията на солидарност с ответника И..
Към сумата от 50 лева следва да бъде добавена и сумата от 117,90 лева, която
сума съдът изчисли съразмерно на уважената част от всички предявени срещу
П. П. искове и половината от заплатеното от ищците адвокатско
възнаграждение за правна защита пред СРС (800 лева като една втора от 1600
лева). Сборът на тези две суми е 167,90 лева и съответно той следва да бъде
осъден да заплати на всеки от ищците по една втора от нея или по 83,95 лева,
представляващи разноски в производството пред СРС.
Ответникът И. следва да бъде осъдена да заплати общо на ищците сумата
от 200 лева, представляваща платена държавна такса по уважените срещу нея
искове, и сумата от 800 лева за заплатено от ищците адвокатско
възнаграждение в производството пред СРС. Сборът на тези две суми е 1000
лева, поради което този ответник следва да бъде осъден да заплати на всеки от
ищците по една втора от нея или сумата от по 500 лева, представляващи
разноски пред СРС.
Така мотивиран, Софийски градски съд, IV-Д въззивен състав,
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 20203 от 07.12.2023 г. по гр. дело № 33054/2023 г.
по описа на Софийски районен съд, 128-ми състав, в частта, в която М. С. И.,
ЕГН **********, и П. Н. П., ЕГН **********, са осъдени да заплатят
солидарно на С. Н. А., ЕГН **********, и Б. С. И., ЕГН **********, сумата от
по 2000 лева на всеки от тях, представляваща претърпени неимуществени
вреди, а именно болки и страдания, от противоправно деяние, извършено на
10.10.2021 г, около 12:30 ч., в гр. София, ж. к. „*********“, при което М. С. И.,
поради неположени достатъчно грижи спрямо намиращото се под неин надзор
куче порода „питбул териер“, собственост на П. Н. П., е допуснала то да
8
нападне кучето на ищците порода „померан“ и да му причини увреждания,
несъвместими с живота, заедно със законната лихва, считано от подаване на
исковата молба – 14.06.2023 г., до окончателното плащане, в частта, в която
М. С. И. и П. Н. П. са осъдени да заплатят солидарно сумата от по 681,11 лв.
на всеки от ишците, представляваща мораторна лихва върху главницата от
2000 лева за периода от 10.10.2021 г. до 13.06.2023 г., в частта, в която М. С.
И. и П. Н. П. са осъдени да заплатят солидарно на ищците сумата от 1000,00
лв., представляваща стойността на кучето порода „померан“ към момента на
смъртта му, заедно със законната лихва, считано от подаване на исковата
молба – 14.06.2023 г., до окончателното плащане, в частта, в която М. С. И. и
П. Н. П. са осъдени да заплатят солидарно на ищците сумата от 164,96 лева,
представляваща мораторната лихва върху главницата от 1000 лева за периода
от 10.10.2021 г. до 13.06.2023 г., и в частта, в която М. С. И. и П. Н. П. са
осъдени да заплатят солидарно сумата от по 975 лева на всеки от ищците,
представляваща разноски, като вместо това постановява:
ОСЪЖДА на основание чл. 45, ал. 1 ЗЗД М. С. И., ЕГН **********, да
заплати на С. Н. А., ЕГН **********, обезщетение за имуществена вреда в
размер на сумата от 500 лева, която сума е една втора от стойността на
съсобственото на С. Н. А. куче порода „померан“, което е погинало в резултат
на неупражнен от М. С. И. контрол върху намиращото се под неин надзор куче
порода „питбул териер“, собственост на П. Н. П., което на 10.10.2021 г, около
12:30 ч., в гр. София, ж. к. „*********“, чрез ухапвания е причинило на кучето
„померан“ смъртоносни увреждания, заедно със законната лихва, считано от
датата на смъртта на кучето „померан“ на 18.10.2021 г. до окончателното
плащане, както и сумата от 2000 лева (предявена частично от сумата от 5000
лева), представляваща обезщетение за причинените й неимуществени вреди,
изразяващи се в болки и страдания, настъпили в резултат на описаното
събитие, заедно със законната лихва, считано от 10.10.2021 г. до
окончателното плащане, като ОТХВЪРЛЯ предявеният иск по чл. 86, ал. 1
ЗЗД за заплащане на мораторна лихва върху сумата от 500 лева за периода от
10.10.2021 г. до 17.10.2021 г.
ОТХВЪРЛЯ предявеният на основание чл. 45, ал. 1 ЗЗД иск от С. Н. А.,
ЕГН **********, срещу П. Н. П., ЕГН **********, за заплащане обезщетение
за имуществена вреда в размер на сумата от 500 лева, която сума е една втора
от стойността на съсобственото на С. Н. А. куче порода „померан“, което е
погинало в резултат на неупражнен от М. С. И. контрол върху намиращото се
под неин надзор куче порода „питбул териер“, собственост на П. Н. П., което
на 10.10.2021 г, около 12:30 ч., в гр. София, ж. к. „*********“, чрез ухапвания
е причинило на кучето „померан“ смъртоносни увреждания, ОТХВЪРЛЯ
иска на С. Н. А. срещу П. Н. П. по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за заплащане на мораторна
лихва върху сумата от 500 лева за периода от 10.10.2021 г. до 13.06.2023 г., и
ОТХВЪРЛЯ иска на С. Н. А. срещу П. Н. П. по чл. 45, ал. 1 ЗЗД за заплащане
на сумата от 2000 лева (предявена частично от сумата от 5000 лева),
представляваща обезщетение за причинените й неимуществени вреди,
9
изразяващи се в болки и страдания, от описаното събитие.
ОСЪЖДА на основание чл. 45, ал. 1 ЗЗД М. С. И., ЕГН **********, да
заплати на Б. С. И., ЕГН **********, обезщетение за имуществена вреда в
размер на сумата от 500 лева, която сума е една втора от стойността на
съсобственото на Б. С. И. куче порода „померан“, което е погинало в резултат
на неупражнен от М. С. И. контрол върху намиращото се под неин надзор куче
порода „питбул териер“, собственост на П. Н. П., което на 10.10.2021 г, около
12:30 ч., в гр. София, ж. к. „*********“, чрез ухапвания е причинило на кучето
„померан“ смъртоносни увреждания, заедно със законната лихва, считано от
датата на смъртта на кучето „померан“ на 18.10.2021 г. до окончателното
плащане, както и сумата от 2000 лева (предявена частично от сумата от 5000
лева), представляваща обезщетение за причинените й неимуществени вреди,
изразяващи се в болки и страдания, настъпили в резултат на описаното
събитие, заедно със законната лихва, считано от 10.10.2021 г. до
окончателното плащане, като ОТХВЪРЛЯ предявеният иск по чл. 86, ал. 1
ЗЗД за заплащане на мораторна лихва върху сумата от 500 лева за периода от
10.10.2021 г. до 17.10.2021 г.
ОТХВЪРЛЯ предявеният на основание чл. 45, ал. 1 ЗЗД иск от Б. С. И.,
ЕГН **********, срещу П. Н. П., ЕГН **********, за заплащане обезщетение
за имуществена вреда в размер на сумата от 500 лева, която сума е една втора
от стойността на съсобственото на Б. С. И. куче порода „померан“, което е
погинало в резултат на неупражнен от М. С. И. контрол върху намиращото се
под неин надзор куче порода „питбул териер“, собственост на П. Н. П., което
на 10.10.2021 г, около 12:30 ч., в гр. София, ж. к. „*********“, чрез ухапвания
е причинило на кучето „померан“ смъртоносни увреждания, ОТХВЪРЛЯ
иска на Б. С. И. срещу П. Н. П. по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за заплащане на мораторна
лихва върху сумата от 500 лева за периода от 10.10.2021 г. до 13.06.2023 г., и
ОТХВЪРЛЯ иска на Б. С. И. срещу П. Н. П. по чл. 45, ал. 1 ЗЗД за заплащане
на сумата от 2000 лева (предявена частично от сумата от 5000 лева),
представляваща обезщетение за причинените й неимуществени вреди,
изразяващи се в болки и страдания, от описаното събитие.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК М. С. И., ЕГН **********, да
заплати на С. Н. А., ЕГН **********, сумата от 500 лева, представляваща
разноски по гр. дело № 33054/2023 г. по описа на Софийски районен съд, 128-
ми състав и сумата от 400 лева, представляваща разноски по въззивно гр. дело
№ 3017/2024 г. по описа на Софийски градски съд, IV-Д състав.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК М. С. И., ЕГН **********, да
заплати на Б. С. И., ЕГН **********, сумата от 500 лева, представляваща
разноски по гр. дело № 33054/2023 г. по описа на Софийски районен съд, 128-
ми състав, и сумата от 400 лева, представляваща разноски по въззивно гр.
дело № 3017/2024 г. по описа на Софийски градски съд, IV-Д състав.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК П. Н. П., ЕГН **********, да
заплати на С. Н. А., ЕГН **********, сумата от 83,95 лева, представляваща
10
разноски по гр. дело № 33054/2023 г. по описа на Софийски районен съд, 128-
ми състав.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК П. Н. П., ЕГН **********, да
заплати на Б. С. И., ЕГН **********, сумата от 83,95 лева, представляваща
разноски по гр. дело № 33054/2023 г. по описа на Софийски районен съд, 128-
ми състав.
Решението не подлежи на касационно обжалване на основание чл. 280,
ал. 3 ГПК.
Решението по гр. дело № 33054/2023 г. по описа на Софийски районен
съд, 128-ми състав, в частта, в която П. Н. П., ЕГН **********, и М. С. И.,
ЕГН **********, са осъдени да заплатят солидарно на С. Н. А., ЕГН
**********, и Б. С. И., ЕГН **********, сумата от 858,00 лева,
представляваща разноски за лечение на съсобственото на ищците куче порода
„померан“, заедно със законната лихва от датата на подаването на исковата
молба, 14.06.2023 г., до окончателното плащане, и в частта, в която П. Н. П.,
ЕГН **********, и М. С. И., ЕГН **********, са осъдени да заплатят
солидарно на С. Н. А., ЕГН **********, и Б. С. И., ЕГН **********, сумата от
151,42 лева, представляваща мораторна лихва върху сумата от 858,00 лева за
периода от 10.10.2021 г. до 13.06.2023 г., е влязло в законна сила като
необжалвано.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
11