РЕШЕНИЕ
№ 198
гр. В., 01.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОС – В., II-РИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на първи ноември през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:А.М.П.
Членове:С.Ж.С.
Г.П.Й.
при участието на секретаря И.С.К.
като разгледа докладваното от А.М.П. Въззивно гражданско дело №
20221300500270 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 258 - чл. 273 от ГПК.
Производството по делото е образувано по въззивната жалба от В. М. М., ЕГН
********** и М. В. М., ЕГН **********, двамата с адрес: гр. В., ул.“К.Д.“ № * чрез адв.-
пълномощник Л. Я. от АК-С. и заявен съдебен адрес: гр. С., ж.к. „З*“, бл. *,. вх. *, ет. *, ап.
*
против Решение №48/31.05.2022г., постановено по гр.д.№ 244/2021г. по описа на РС-В. в
частта в която РС-В. е отхвърлил предявения от жалбоподателите иск против П. К. Т., ЕГН
**********, от гр.С., ж.к.“Л.З. Г“, бл.*, вх. *, ет. *, ап. 105, иск за признаване за установено
по отношение на П. К. Т., ЕГН **********, от гр.С., ж.к.“Л.З. Г“, бл. *, вх. *, ет. *, ап. *, че
В. М. М., ЕГН ********** и М. В. М., ЕГН **********, двамата от гр. В., ул.“К.Д.“ № *,
притежават правото на собственост върху недвижим имот : 4/6 ид. части от недвижим имот,
представляващ Самостоятелен обект в сграда с идентификатор 10971.502.560.1.1,
разположена в поземлен имот е идентификатор 10971.502.560, по кадастралната карта и
кадастралните регистри на гр. В., одобрени със Заповед № РД-18-5/28.01.2008г. на
изпълнителния директор на АГКК, който самостоятелен обект е с административен адрес :
гр. В., ул.“К.Д.“ № 7, на 1 /първи/ етаж, апартамент № 1, с предназначение : жилище,
апартамент със застроена площ 86,00кв.м., състоящ се от две стаи, хол, кухня, сервизни
помещения, коридор и външно антре, брой на нива на обекта 1, ведно с принадлежащите му
1
избено помещение, находящо се под апартамента с площ от 21,75кв.м., 1/3 ид.части от
тавана на жилищната сграда, припадащите се идеални части от общите части на сградата, до
съседи на самостоятелния обект по схема : над обекта 10971.502.560.1.2, както и 75/370 ид.
части от поземлен имот с идентификатор 10971.502.560 по кадастралната карта и
кадастралните регистри на гр. В., одобрени със Заповед № РД-18-5/28.01.2008г. на
изпълнителния директор на АГККК, който поземлен имот е с административен адрес : гр.
В., ул.“К.Д.“ № 7, целият с площ 377кв.м., с трайно предназначение на територията :
урбанизирана, с начин на трайно ползване : ниско застрояване /до 10м./, с номер по
предходен план : 5020817, до съседи на поземления имот по скица : 10971.502.558,
10971.502.983, 10971.502.562, 10971.502.561, 10971.502.559, съседи по нотариален акт :
улица „К.Д.“, поземлен имот на Д.Л. и поземлен имот на И.Б., придобито въз основа на
давностно владение, като неоснователен.
С обжалваното решение жалбоподателите са осъдени да заплатят на ответниците - П.
К. Т., ЕГН **********, и Ц.П. Т.а, ЕГН **********, двамата от гр. С., ж.к.“Л.З. Г“, бл. *, вх.
*, ет. *, ап. *, сумата от 605,00лева направени разноски по производството.
Решението в останалата част, с което РС-В. е оставил без разглеждане предявения
иск от жалбоподателите/ищците/ - В. М. М., ЕГН ********** и М. В. М., ЕГН **********,
двамата от гр. В., ул.“К.Д.“ № *, против Ц.П. Т.а, ЕГН **********, от гр. С., ж.к.“Л.З. Г“,
бл. *, вх. *, ет. *, ап. * /втория ответник/ и е прекратил производството по делото, като
необжалвано е влязло в законна сила.
Поддържа се във въззивната жалба, че обжалваното решение е неправилно,
необосновано и незаконосъобразно.
Излага се, че РС-В. направил необоснован и незаконосъобразен извод, като приел, че
Ю.П. П.- М.а заедно със семейството си била допусната от П.Т. и съпругата му
първоначално да ползват целия имот, а след смъртта на Д.Г. П., неговите 4/6 ид.ч. от
правото на собственост при условията на безвъзмезден заем за послужване и това
определяло тях ищците като държатели на неговите 4/6 ид.ч. от правото на собственост.
Посочва се, че в производството не е навеждано такова твърдение или възражение от нито
една от страните по делото, нито се установявало от събраните по делото доказателства.
Твърди се, че при установяване на фактическа власт върху имота от Ю. М.а и М. М.
през 1982г., както и по-късно, не е съществувал договор за заем за послужване по
отношение процесния имот.
Посочва се, че необоснован и неправилен бил извода на РС-В., че приложените по
делото нотариално заверени писмени доказателства - Пълномощно № 27/26.06.1995г. на
П.П.Т. с което упълномощил дъщеря си Ю.П. П. и Декларации от А.А.Н. и С.А.Р.,
доказвали наличие на договор за безвъзмездно ползване на процесния имот.
Излага се, че първоинстанционният съд не е обсъдил наведеното от тях твърдение, че
е извършено фактическо разпределение на имотите – Ю. М.а и М. М. /втория ищец/
2
установили фактическа власт върху процесния имот през 1982г., а след нейната смърт те
двамата продължили да владеят имота за себе си и до настоящия момент, а П. ползвал имота
в с.Р. Посочва се, че след смъртта на Ю., П. не е поискал връщане на имота, което
потвърждавало твърдението им за неформално разпределение на съсобствените имоти.
Твърди се, че поради разпределението не са имали претенции за заплащане на разходи за
поддръжка на имота, а такива разходи не били направени от ответниците през изминалия 40-
годишния период и не предявили никакви претенции към Ю. и тях.
Посочва се, че след като е налице упълномощаване в полза на Ю.П. П.- М.а, а
дейностите, посочени в пълномощното не били извършени лично от П.Т. е индикация в
полза на твърденията им, обективирани в исковата молба, че е било налице фактическо
разпределение на имотите и по отношение на тях е изтекла придобивната давност по
отношение на процесния имот. Излага се,че съобразно цитираната практика на ВКС, според
която било прието, че не е необходимо отношенията между съсобствениците или
сънаследниците, /които често са близки роднини/ да са се влошили, да са преустановени
контактите между тях, за да се приеме, че е променено държането на идеалните части на
другите във владение за себе си. Съществено било, действията на своене, покриващи
съдържанието на правото на собственост да са изявени пред съсобствениците по начин, че
те да могат да разберат, че имота се свои изцяло от този, който упражнява и фактическа
власт върху него.
Посочва се, че факта на добри или лоши отношения между съсобствениците е без
значение за факта на владение и не е основание за прекъсване и спиране на давността по
смисъла на чл. 115 и чл. 116 ЗЗД.
Излага се, че от началото на установената фактическа власт върху имота от Ю.П. П.-
М.а и от втория въззивник (М. В. М.) до смъртта на първата, фактическата власт е
продължила 34 години, който период не може да бъде подведен под дефиницията „временно
ползване“ и се изключвала възможността да е бил налице такъв неформален заем за
послужване. Посочва се, че през този период П.Т. в нито един момент не е поискал
връщането на вещта, включително и след смъртта на Ю. М.а в хипотезата на чл. 249 ЗЗД.
Твърди се, че през периода от 1982 г. до 1992 г. , в който е изтекла придобивната
давност в полза на Ю. М.а и втория въззивник- М. М. процесният имот не е бил в режим на
съсобственост. Те двамата владели имота явно и необезпокоявано в продължение на 10
години без да имат качеството на съсобственици. Собственици на имота били П.Т. и Д. П., а
по отношение на тях двамата имота бил чужд, поради което изискването за
противопоставяне на своите права на правата на останалите съсобственици и извършването
на действия за отблъскване на владението е неприложимо. Твърди се още, че владението,
като обективен елемент на придобивната давност, което изисква фактическо ползване на
имота в продължение на 10 години, било доказано по безспорен начин от писмените и
гласните доказателства. Субективният елемент на намерението за своене в периода от 1982
г. до 1992 г. се установявало от показанията на свидетелите Василка Н. и Иван Н..
Посочените свидетели били установили, че Ю. М.а и втория въззивник-М. М. от 1982 г., а
3
от 2004 г. и първия въззивник-В. М. (наследник на Ю. М.а и син на втория въззивник), освен
че ползвали непрекъснато имота, поддържали ги и правили множество подобрения на
същия, тъй като го имали за свой.
Посочва се, че ответниците не оборили презумпцията на чл. 69 от ЗС, в чиято тежест е
оборването на същата и при липса на съсобственост в периода от 1982 г. до 1992 г.
Излага се, че от показанията на свидетелите на ответниците (които посочили, че
посещавали често имота) се установявало, че собствениците на имота П.Т. и Д. П. са знаели,
че Ю. М.а и жалбоподателя-М. М. са ползвали имота и не са се противопоставяли на това
владение. Свидетелите знаели, че впоследствие и жалбоподателя-В. М. ползвал имота, което
доказвало, че владението било явно и непрекъснато и то в продължение на повече от 10
години, тъй като не се оспорвало от насрещната страна, и че към настоящия момент владеят
имота. Посочва се, че изтеклата в полза на Ю. М.а придобивна давност в периода от 1982 г.
до 1992 г. важи и спрямо първия жалбоподател-В. М. в качеството му на неин наследник
съгласно чл. 82 от ЗС.
Посочва се, че изтеклата придобивна давност в полза на Ю. М.а и втория
жалбоподател-М. М. не се повлиява от транслативните сделки, извършени през 2014 г.
(между Ю. М.а и Ц. Т.а) и 2018 г. (между П.Т. и П. Т.), защото са осъществени след
изтичане на 10-годишния давностен срок и позоваването на давността не е елемент от
фактическия състав на придобиването по давност.
Излага се, че при наличие на позоваване на правните последици - придобиване на
вещното право - се зачитат от момента на изтичане на законно определения срок съобразно
елементите на фактическия състав на придобивното основание по чл. 79, ал. 1 ЗС и по чл.
79, ал. 2 ЗС.
Поддържа се, че първият жалбоподател-В. М., в качеството му на наследник на Ю.
М.а, е продължил да осъществява фактическа власт върху имота заедно с баща си (втория
въззивник), считайки го за свой и е присъединил владението на своята праводателка след
смъртта към своето владение, което е продължавало да бъде без възражение и без
претенции на останалите съсобственици- въззиваемата страна и неговият праводател-П.Т..
Иска се да се постанови решение с което да се отмени обжалваното решение и да се
уважи предявения установителен иск по отношение на насрещната страна. Прави искане за
присъждане на разноски за двете инстанции.
В законоустановения срок по чл. 263 ГПК е постъпил писмен отговор на въззивната
жалба от въззиваемата по жалбата страна П. К. Т. от С., ж.к. „В.Л.- зона „Г, бл.*, вх.Т”, ет.*,
ап.*, ЕГН **********, чрез чрез адв.-пълномощник Е. Б. С. от АК-В. с който оспорва
същата, по изложени съображения в насока неоснователност на жалбата. Иска
потвърждаване на постановеното от ВРС решение. Не претендира съдебни разноски за
въззивното производство.
4
От страните по делото пред настоящата инстанция не са представени доказателства и
не са направени доказателствени искания.
В.ският ОС, след като взе предвид събраните по делото доказателства и доводите на
страните, прие за установено от фактическа страна следното:
Жалбата е подадена от надлежна страна и е в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК, явява се
процесуално допустима и подлежи на разглеждане по същество.
Първоинстанционният съд е бил сезиран с искова молба от В. М. М., ЕГН
**********, и М. В. М., ЕГН **********, и двамата от гр. В., против П. К. Т., ЕГН
**********, и Ц.П. Т.а, ЕГН **********, двамата от гр. С., с която е предявен
установителен иск за собственост по чл. 124 от ГПК с искане да бъде признато за установено
по отношение на ответниците, че ищците са собственици по давностно владение на 4/6 ид.
части от недвижим имот, представляващ Самостоятелен обект в сграда с идентификатор
10971.502.560.1.1, разположена в поземлен имот с идентификатор 10971.502.560, по
кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. В., одобрени със Заповед № РД-18-
5/28.01.2008г. на изпълнителния директор на АГКК, който самостоятелен обект е с
административен адрес : гр. В., ул.“К.Д.“ № *, на 1 /първи/ етаж, апартамент № 1, с
предназначение : жилище, апартамент със застроена площ 86,00кв.м., състоящ се от две
стаи, хол, кухня, сервизни помещения, коридор и външно антре, брой на нива на обекта 1,
ведно с принадлежащите му избено помещение, находящо се под апартамента с площ от
21,75кв.м., 1 / 3 ид.части от тавана на жилищната сграда, припадащите се идеални части от
общите части на сградата, до съседи на самостоятелния обект по схема : над обекта
10971.502.560.1.2, както и 75/370 ид. части от поземлен имот с идентификатор
10971.502.560 по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. В., одобрени със
Заповед № РД-18-5/28.01.2008г. на изпълнителния директор на АГККК, който поземлен
имот е с административен адрес : гр. В., ул.“К.Д.“ № 7, целият с площ 377кв.м., с трайно
предназначение на територията : урбанизирана, с начин на трайно ползване : ниско
застрояване /до 10м./, с номер по предходен план : 5020817, до съседи на поземления имот
по скица : 10971.502.558, 10971.502.983, 10971.502.562, 10971.502.561, 10971.502.559, съседи
по нотариален акт : улица „К.Д.“, поземлен имот на Д.Л. и поземлен имот на И.Б..
Обстоятелствата, на които се основава предявеният иск, са: ищците са придобили
собствеността върху 4/6 ид.ч от процесния имот на основание давностно владение и
наследство по отношение на първия ищец-В. М. и давностно владение за втория ищец-М.
М.. Посочва се, че фактическа власт върху имот е установена през 1985г. от втория ищец –
М. М. и Ю.П. П.-М.а, майка на първия и съпруга на втория ищец, починала на 10.06.2016г. и
те двамата придобили имота на основание - давностно владение в продължение на 10г.,
като владели имота явно и необезпокоявано през периода от 1985г.-1995г., като ищците
владеят и живеят в имота и до момента. В имота извършили множество подобрения със
знанието и без противопоставяне на съсобствениците. Ищецът В. М. М. живее в процесния
имот от 2004г. до настоящия момент.
5
Процесният имот е бил собственост на П.П.Т. и Д.Г. П., който придобили на
22.09.1975г. с Нотариален акт за покупко-продажба № 144, том VIII, н. дело № 3067 от
1975г. на В.ски РСия, в режим на СИО. П. и Д. са родители на наследодателката на ищците
-Ю.П. П.-М.а, респективно - дядо и баба на ищеца В. М. М..
Д.Г. П. е починала на 01.07.1993г., като е оставила наследници: П.П.Т. - съпруг, Ц.П.
Т.а и Ю.П. П. - М.а - деца. След смъртта на Д.Г. П. нейните наследници са получили по 1 / 6
ид. ч. от правото на собственост от процесния имот. Правата на сънаследниците са : за
П.П.Т. в размер на 4 / 6 ид. части /1/2 ид.ч. на собствено основание и 1/6 ид.ч. по наследство
от Д./, и за Ц.П. Т.а и Ю.П. П. - М.а в размер на по 1 / 6 ид. части от правото на собственост
за всяка.
С Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот 22.12.2014г. № 110, том
IV, нот. дело № 555/ 2014г. на нотариус Л.Ц. с район на действие РС В., Ц.П. Т.а е продала
на Ю.П. П.-М.а/майка на първия ищец и съпруга на втория ищец/ собствената си 1 / 6 ид.
част от правото на собственост върху процесния имот, с което тази 1/6 ид. част е станала
съпружеска имуществена общност между Ю.П. П. - М.а и втория ищец- М. В. М..
Ю.П. П.-М.а е починала на 10.06.2016г., като е оставила за наследници двамата ищци.
Ищците разбрали, че с Нотариален акт за дарение на недвижим имот № 145, том II,
дело № 226 от 2018г. на нотариус Т.А. с район на действие РС В. П.П.Т. е прехвърлил
собствените си 4 / 6 ид. ч. от правото на собственост върху процесния имот на ответника П.
К. Т. - негов внук и син на ответницата Ц.П. Т.а.
С исковата молба твърдят, че процесния имот в гр.В. и имот в с.Р. обл.В. били в
режим на съсобственост между тях ищците, П.Т. и Ц. Т.а и било извършено фактическо
разделяне на наследствените/съсобствени/ имоти и всеки от сънаследниците е установил
самостоятелна власт върху конкретен имот /двамата ищци върху процесния имот, а П.Т.
върху къщата в с.Р. обл.В./, без възражения на останалите и при липса на спорове за начина
на разпределение, ползване и стопанисване на имотите повече от 10 години.
Разпределението съставлявало фактическо основание за установяване на самостоятелно
владение на всеки от съсобствениците върху отделни самостоятелни обекти на
съсобствеността. След като владението е било предадено със съгласието на останалите
сънаследници е започнала да тече придобивната давност и не е било необходимо да
демонстрира пред другите наследници промяна на намерението си да свои имота.
Представени са доказателства и е отправено искане за присъждане на разноски.
С депозирания отговор на исковата молба ответниците са оспорили иска като
неоснователен. Оспорено е твърдяното давностно владение на ищците върху
претендираните идеални части от процесния имот.
Навели са възражения, че ищците не са демонстрирали пред тях намерението си да
своят имот, нито пред пред Община В., не са ги отблъсквали от имота. Не е било
извършвано „фактическо разделяне“ на съсобствените имоти; Както първоначалните
6
собственици, така и ответниците имат ключ от имота, посещавали са имота свободно; Ако
някой от съсобствениците, след смъртта на Д.Г. П., би придобил имота поради изтекла в
негова полза придобивна давност, то не би се наложило през 2014г. ответницата Ц. Т.а да
прехвърли на сестра си Ю. П.-М.а наследствената си 1 / 6 ид. част от правото на
собственост; До средата на 2020г. ищците, както и техния праводател не са декларирали
процесния имот пред Община В., не са заплащали данъци за него; Имотът е деклариран само
от наследодателя П.П.Т., а след извършване на дарението в полза на ответника П. К. Т., той
е декларирал собствеността си. Представени са доказателства. Претендирали са присъждане
на разноски по производството.
От приложените писмени доказателства по първоинстанционното дело се установява
историята на процесния имот и наследствените права върху него, а именно:
На 22.09.1975г., с Нотариален акт за покупко-продажба № 144, том VIII, н. дело №
3067 от 1975г. на В.ски РСия П.П.Т. и Д.Г. П. е починала на Д.Г. П. са придобили процесния
имот в режим на СИО.
От Удостоверение за наследници от 10.12.2020г./л.13/ на Община В. се установява, че
Д.Г. П. е починала на 01.07.1993г. и е оставила за наследници съпруг-П.П.Т. и две деца-
Ц.П. Т.а и Ю.П. П.-М.а, починала на 10.06.2016г. и оставила наследници двамата ищци М.
В. М. /съпруг/ и В. М. М. /син/.
На 22.12.2014г с Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот. № 110, том
IV, нот. дело № 555/ 2014г. на нотариус Л.Ц. с район на действие РС В. Ю.П. П.-
М.а/наследодателка на ищците, майка на първия и съпруга на втория ищец/ закупила 1 / 6
ид. част от правото на собственост върху процесния имот от сестра си Ц.П. Т.а , като тази
1/6 ид. част е станала съпружеска имуществена общност между Ю.П. П. - М.а и втория
ищец- М. В. М..
На 09.05.2018г.с Нотариален акт за дарение на недвижим имот № 145, том II, дело №
226 от 2018г. на нотариус Т.А. с район на действие РС В. П.П.Т. е дарил собствените си 4 /
6 ид. ч. от правото на собственост върху процесния имот на ответника П. К. Т. - негов внук
и син на неговата дъщеря Ц.П. Т.а.
От фактическа страна между страните по делото не e спорна установената от
първоинстанционния съд фактическа обстановка относно обстоятелствата: първоначалните
собственици на процесния имот; режима на правото на собственост/съпружеска
имуществена общност/ при първоначалното му придобиване, както и режима на правото на
собственост/съпружеска имуществена общност/ върху придобитата 1/6 ид. част от Ю.П. П. -
М.а чрез покупко-продажба; съответно настъпилите наследствени правоприемства; размера
на наследствените дялове на съответните наследници; извършените прехвърлителни сделки
и техния предмет. С пълномощно № 27/26.06.1995г. на Кметство Р.П.П.Т. е упълномощил
дъщеря си Ю.П. П. - М.а да има право да подпише пред нотариуса Декларация за участие в
изливане на бетонна плоча на покрив негова собственост, вместо него и за негова сметка. С
Декларации от А.А.Н. и С.А.Р., двамата собственици на по 1 / 2 ид. част от апартамент на
втори етаж на ул.“Г.Д.: № 7, в парцел VI-3-131 квартал 36, са дали правото на П. П.Т. да
7
разруши старото входно антре и на негово място да построи ново с по-големи размери на
жилищната сграда на 1-ви етаж в кв. 36 парцел VI-3-131 собственост на П. П.Т.. Данък
върху недвижим имот и такси за битови отпадъци, в общ размер на 42,98лева, за процесния
имот за 2020г. са платени от ответника П. К. Т.. Данък върху недвижим имот и такси за
битови отпадъци за 2016г., 2017г., 2020г., в общ размер на 33,94лева, за процесния имот, са
платени от ответницата. Данък върху недвижим имот и такси за битови отпадъци за 2016г.,
2017г., в общ размер на 86,50лева, за процесния имот, са платени от П.П.Т.. Последният е
платил данък сгради и такса смет, за процесния имот, за 1999г. като в другата приходна
квитанция представена по делото годината не се чете. П.П.Т. е заплатил данък върху
недвижим имот и такси битови отпадъци за имота в с. Р.за 2011г. в общ размер на
984,60лева. До 2020г. процесния имот е деклариран, по ЗМДТ, пред Община В. от П.П.Т.
със съответните идеални части на съсобствениците. За 2020г. имотът е деклариран от ищеца
В. М. М. пред Община В., със съответните идеални части, по ЗМДТ.
По делото в първата инстанция са събрани и гласни доказателства.
От показанията на свидетеля В.Н.Н. се установява, че същата познава отдавна ищеца
М. М. и покойната му съпруга Ю. М.а, както и синът им ищеца В. М.. Посочва, че М. и Ю.
живеят в процесния имот от 1982г. Не познава П.Т. и Д. П. родителите на Ю., както и сестра
ѝ Ц. и ответника П. Т..
Свидетелката е заявила, че Ю. и М. споделили, че отношенията със сестра ѝ били
първоначално добри, но след осиновяването на ищеца В. М., отношенията между страните
се влошили, тъй като ответницата Ц. Т.а била против осиновяването. Ответниците не са
имали претенции към процесния имот в гр. В., както и семейството на ищците не е имало
претенции към имота в с. Р. обл. В., където са живели П.П.Т. и Д.Г. П.. Семейството на
ищците живее и стопанисва процесния имот в гр. В. от 40 години, като впоследствие в
имота заживял и ищеца В. М. М.. Свидетелят Н. знае от Ю.П. П. - М.а, както и е виждала
съответните документи, че когато Д.Г. П. е починала, Ю.П. П. - М.а е заплатила на
ответницата 18 000,00лева за дела й от наследството останало от майка им. Ю.П. П. - М.а е
споделила със свидетеля Н. за направени ремонтни дейности в процесния имот, посочени
подробно от свидетеля. Ремонтните дейности са извършени със средства на семейството на
ищците, които не са имали претенции към ответниците и към П.П.Т. и Д.Г. П. за заплащане
на стойност на ремонтните дейности съобразно техните идеалните части от правото на
собственост.
Свидетелката посочва, че знае от ищеца М. М. и съпругата му, че ответниците никога
не са имали ключ от процесния имот в гр. В.. През периода 1990-1993г. Ответницата Ц. Т.а
не е идвала в процесния имот. Д.Г. П. е била болна и е гледана от семейството на ищците,
които обстоятелства били споделени от семейството на ищците.
Свидетелските показания на Н. относно подписване на два броя пълномощни от
ищеца В. М. М. на ответницата Ц.П. Т.а, във връзка с проверка на банкови влогове на
8
П.П.Т., не са приети по делото в първата инстанция, поради което не са част от
доказателствения материал по делото и не следва да се обсъждат.
От показанията на свидетеля И.Б.Н. се установява, че познава семейството на ищците
М. В. М. и В. М. М. от около 30г., били в близки отношения и си гостували. Познавал по-
бегло съпругата на ищеца М. В. М., докато съпругата му била по-близка с Ю. М.а.
Свидетелят Н. е посещавал процесния имот в гр. В.. Откакто се познава с ищците и
понастоящем те живеят в спорния имот. Свидетелят не знае някой да е имал претенции към
процесния имот в който живеят ищците. Ищците стопанисват и полагат грижи за процесния
имот. Посочва, че ищците направили ремонт преди около 20години на имота, като посочва и
ремонтните дейности.
Свидетелят Никола Иванов Н. е заявил, че познава П.П.Т. и Д.Г. П. от около 40
години. Познава и децата им, както и ищеца М. В. М., с когото са от едно село. Видял В. М.
М. на погребението на П.П.Т.. Свидетелят познава и ответника П. К. Т.. Посочва, че бил
неразделен, с П.П.Т.. Същите са от село Р. обл. В.. Идвал в процесния имот в гр.В., който
бил на П.П.Т. и Д.Г. П., посочва, че се намира до бензиностанцията на Автогара В., по
уличката за центъра на гр. В., която улица излиза от бензиностанцията до сградата на
Общината. Свидетелят Н. познава децата им Ц. Т.а и Ю.П. П. - М.а. Заявява, че не знае за
уговорки П.П.Т. и Д.Г. П. за подялба на имотите между децата им. Свидетелят посочва, че е
бил заедно с П.П.Т., когато последният се снабдил с нужните документи за сключване на
договор за дарение на своите 4/ 6 ид. части от правото на собственост върху спорния имот,
на внука си - ответника П. К. Т., през 2019г., като за годината свидетелят заяви вероятност.
Свидетелят Н. е идвал заедно с П.П.Т. в процесния имот в гр. В., превозвал е багаж на
последния от с. Р. В спорния имот свидетелят Н. заедно с П.П.Т. са идвали много пъти, като
последният винаги е имал ключ от къщата. Казвал е на зет си, ищеца М. В. М., да премести
неговата кола по-напред в двора на къщата, за да паркира и своята кола в двора, тъй като
ако спре отвън полицията съставя актове. П.П.Т. е идвал в къщата до последно и винаги е
имал ключ за нея. Свидетелят Н. винаги е бил с П.Т., тъй като същият в последно време
шофирал по-трудно. Свидетелят Н. не си спомня кога за последно са посещавали спорния
имот. Когато пътували с автомобила П.Т. казвал на свидетеля Н. „Кой ще ми каже да не си
дойда до къщата, тя си е моя“. Свидетелят познава Й.И. от с. Р. Тя е гледала П.Т. и са били
близки, живеели заедно като семейство. П.Т. казвал на свидетеля Н., че цялата къща е
прехвърлена на ответника, като ищеца В. М. М. има 1/ 6 ид. част. П.Т. и съпругата му са
живеели в с. Р. Свидетелят сочи, че Ю.П. П. - М.а е живяла в спорния имот в гр.В. като
дъщеря на П.Т.. Той ѝ дал къщата да живее в нея като негова дъщеря, за да не плаща наеми.
От показанията на свидетеля Е.Т.Т. се установява, че поддържали приятелски
отношения със семейството на П.Т.. Семействата живеели в гр. В. и докато работели често
си гостували в спорния имот. П.Т. и Д.Г. П. работели като фелдшери. П.Т. и съпругата му
отишли да живеят в с. Р. но не си спомняла годината . След като съпругата му се разболяла
9
останала в процесния имот предвид лечението й. П.Т. е полагал грижи за съпругата си,
когато е идвал в къщата в гр. В.. П.Т. споделил, че ще остави къщата на внук си, ответника
П. К. Т. за доглеждане. П.Т. си е поддържал къщата до последно, не знае дали са го гонели
от къщата. Много пъти идвали и се събирали в къщата, П. идвал от с.Р. а те от с.П.. Посочва,
че ответниците са живеели в гр. С., като в с.Р.са идвали през почивните дни.
Настоящата инстанция кредитира свидетелските показания, същите са обективни и
последователни.
В обяснения дадени по реда на чл. 176 от ТПК ищецът М. В. М. е заявил, че е
декларирал процесния имот пред Община В., Отдел „Местни данъци и такси“ след смъртта
на съпругата му през 2018г. Заплащал е местни данъци и такси от 1982г.
В обяснения дадени по реда на чл. 176 от ТПК ищецът В. М. М. заявил, че е
декларирал процесния имот пред Община В., Отдел „Местни данъци и такси“ но не си
спомня кога.
Горната фактическа обстановка се установява от събраните в първоинстанционното
производство писмени и гласни доказателства и по същество не се оспорва от страните нито
пред първоинстанционния съд,нито пред въззивната инстанция .
РС-В. е отхвърлил предявения от въззивниците В. М. и М. М. установителен иск за
придобиване правото на собственост върху 4/6 ид.ч. от процесния имот на основание
давностно владение, като неоснователен. За да отхвърли иска РС- В. е приел, че през 1985г.
Ю.П. П. - М.а и съпругът , втория ищец М. М. били допуснати в процесния имот със
знанието и съгласието на собствениците на имота П.Т. и Д. П. за задоволяване на
жилищните си нужди и тези на семейството си. Посочил е, че начин на установяване на
фактическа власт изключва владението, а представлява държане. Като те първоначално
били допуснати от П.П.Т. и съпругата му да ползват целия имот, а след смъртта на Д.Г. П.,
неговите 4 / 6 ид. части от правото на собственост при условията на безвъзмезден заем за
послужване и това определяло ищците, като държатели на неговите 4/6 идеални части от
правото на собственост. Този извод първоинстанционният съд обосновал със гласните
доказателства и приложените по делото писмени доказателства - пълномощно №
27/26.06.1995г. от П.П.Т., заверено от Кметство Р.и Декларации от А.А.Н. и С.А.Р..
С оглед така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна
следното:
Съгласно чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на
решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е
ограничен от релевираните в жалбата въззивни основания.
Обжалваното първоинстанционно решение е валидно и допустимо. Не е допуснато и
нарушение на императивни материални норми. Поради това, съдът дължи произнасяне по
10
съществото на правния спор в рамките на доводите, изложени във въззивната жалба, от
които е ограничен съгласно разпоредбата на чл. 269, предл. 2 от ГПК, като може да приложи
и императивна норма в хипотезата на т. 1 от Тълкувателно решение № 1 от 09.12.2013 г. по
тълк. дело № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС. Съдът служебно трябва да даде и правна
квалификация на исковете.
Депозираната въззивна жалба е допустима. Същата е подадена в законоустановения
срок, срещу подлежащ на обжалване акт на първоинстанционния съд, от процесуално
легитимирано лице и при наличието на правен интерес от обжалването. Разгледана по
същество, жалбата е неоснователна, респективно обжалваното решение е правилно, по
следните съображения:
Предявеният иск е с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК във вр. с чл.79, ал.1 от
ЗС.
Съгласно чл. 77 ЗС правото на собственост, като вещно права, се придобива чрез
правна сделка, по давност или по друг начин, определен в закона.
Защитата на правата на владелеца при изтекъл срок по чл. 79 ЗС може да се
осъществи чрез предявяване на иск за собственост, какъвто е предявен от въззивниците,
възражение по предявен против него иск за собственост или чрез снабдяване с констативен
нотариален акт за собственост по обстоятелствена проверка.
Придобивната давност като способ за придобиване на право на собственост и други
вещни права върху чужда вещ е уредена в чл. 79 ЗС, съгласно който правото на собственост
по давност върху недвижим имот се придобива с непрекъснато владение в продължение на
10 години. Посочената норма регламентира фактическия състав на придобивната давност
при недобросъвестно и добросъвестно владение, включващ като елементи изтичането на
определен в закона период от време и владение по смисъла на чл. 68, ал. 1 ЗС в хипотезата
на чл. 79, ал. 1 ЗС и допълнително добросъвестност и юридическо основание в хипотезата
на чл. 79, ал. 2 ЗС. Правната последица - придобиване на вещното право - е нормативно
свързана само с тези юридически факти.
Фактическият състав на владението съгласно чл. 68, ал. 1 ЗС включва както
обективния елемент на упражнявана фактическа власт, така и субективния елемент вещта да
се държи като своя. Владението е съзнателен акт, то следва, че придобивната давност е
сложен юридически факт от категорията на правомерните юридическите действия.
Обективният елемент на владението - упражняването на фактическа власт - съвпада с
този при държането. Субективният елемент определя упражняването на фактическа власт
върху имот като владение. Законът /чл. 69 ЗС/ предполага наличието на намерението да се
свои вещта. При наличие на позоваване, правните последици - придобиване на вещното
право - се зачитат от момента на изтичане на законно определения срок съобразно
елементите на фактическия състав на придобивното основание по чл. 79, ал. 1 ЗС и по чл.
79, ал. 2 ЗС.
11
В случая с исковата молба въззивниците са поискали защитата на твърдените права
на владелци при изтекъл 10 годишен срок по чл. 79 ЗС чрез предявяване на установителен
иск за собственост, като са посочили за начало на давностния срок от 1985г. Във въззивната
жалба от въззивниците е наведен нов начален давностен срок - 1982г., което е недопустимо с
оглед въведената забрана с чл.266,ал.1 от ГПК за посочване на нови факти и обстоятелства
във въззивното производство , които са могли да посочат в първоинстанционното
производство, доколкото в случая се касае за обстоятелство на което се основава предявения
иск и следва да е наведен с исковата молба.
Спорът пред настоящата инстанция се свежда до това - дали упражняваната
фактическа власт от семейството на въззивниците /ищците/ от 1985г. и понастоящем, при
наличие или не на фактическо разпределение на процесния имот и този в с.Р. върху 4/6
ид.части от правото на собственост върху спорния имот е владение по смисъла на чл. 68 от
ЗС, както в случай на владение дали е било непрекъснато в срока по чл. 79 от ЗС.
От данните по делото следва да бъде изследван въпросът дали упражняването на
фактическата власт на въззивниците/ищците/ е започнало за другиго и следователно липсва
намерение да се държи цялата вещ като собствена, или е започнало да се упражнява
фактическа власт върху процесния имот на основание, което изключва владението на
собствениците.
По делото не е спорно, че към посоченото от въззивниците/ищците/ начало на
давностния срок -1985г., когато съпрузите Ю. М.а и втория ищец М. М. заживели и
установили фактическа власт върху процесния имот същият е бил собственост П.Т. и Д. П. -
родители на съпругата.
От показанията на разпитаните по делото свидетели се установява, че всички те са
знаели, че процесният имот е бил собственост на родителите на Ю. М.а и че Ю. и М. М.и
заживели в имота през 1985г., както и че преди 20години правели ремонти. Свидетелите
посочени от ищците –В.Н.Н. и И.Б.Н. са заявили, че не познават родителите на Ю. М.а,
собственици на имота. Свидетелката Н. е заявила, че от Ю. знае, че ответниците Ц. Т.а и П.
Т. няма претенции към имота, като от своя страна ищците нямали претенции към имота в
село Р.
Свидетеля Никола Иванов Н. познава страните по делото, дългогодишен приятел е
на П.Т. и Д. П., взаимно си споделяли взаимоотношенията в семействата и с децата,
категорично и убедително заявява, че П.П.Т. е дал къщата на дъщеря си Ю. М.а да живее
там, за да не плаща наеми. Сочи, че Ю.П. П. - М.а е живяла в къщата в гр.В. като негова
дъщеря. Настоящата инстанция кредитира тези свидетелски показания, тъй като това са
лични непосредствени впечатления на свидетеля и възпроизвежда непосредствени разговори
със собственика на имота П.Т. и взаимоотношенията му с въззивниците. Свидетеля познава
12
и описва с точност местонахождението на имота. Посочва, че през процесния период /от
1985 и до смъртта си 10.10.2020г./ П.П.Т. е посещавал, ползвал и пребивавал в спорния
имот, като в свой. Имал е свободен достъп, т.е никой не е оспорвал собствеността му върху
имота, още повече, че свидетеля цитира П.Т., който заявил – „Кой ще ми каже да не си
идвам до къщата, като тя е моя.“.
При тези данни настоящата инстанция приема за установено по делото, че Ю.П. П. –
М.а и въззивника М. В. М. са установили фактическа власт върху процесния имот със
съгласието на собствениците - П.Т. и Д. П., като им е било предоставено единствено правото
да ползват имота за задоволяване на жилищните си нужди. Така установената фактическа
власт представлява държане, а не владение.
Предвид изложеното настоящият състав счита, че извода на първоинстанционния съд
за наличие на договор за заем за послужване е необоснован и неправилен от доказателствата
по делото, но като краен резултат не се променя първоначално установената фактическа
власт, като държане.
Горният извод се подкрепя и от писмените доказателства по делото- пълномощно №
27/26.06.1995г. на Кметство Р.с което П.П.Т. е упълномощил дъщеря си Ю.П. П. - М.а да
има право да подпише пред нотариуса Декларация за участие в изливане на бетонна плоча
на покрив негова собственост, вместо него и за негова сметка, както и от Декларации от
А.А.Н. и С.А.Р., двамата собственици на по 1 / 2 ид. част от апартамент на втория етаж Г.Д.:
№ 7, в парцел \T-3-131 квартал 36, с които са дали правото на П. П.Т. да разруши старото
входно антре и на негово място да построи ново с по-големи размери на жилищната сграда
на 1-ви етаж в кв. 36 парцел У1-3-131 собственост на П. П.Т..
По делото не се събраха данни, а и не се твърди от въззивниците тези дейности да са
били извършени от тях, а не от П.Т..
По начало упражняването на фактическата власт продължава на основанието, на
което е започнало, докато не бъде променено. По делото няма данни впоследствие
въззивниците да са променили държането във владение, т.е да са променили намерението си
и отблъсквайки владението на собствениците, а в последствие на останалите сънаследници,
да започнат да владеят изцяло за себе си. Отблъскването на фактическата власт на другите
трябва да има обективен характер, за да достигне до тях и те да узнаят за промяната в
намерението на своя съсобственик да завладее цялата сънаследствена вещ.
От въззивниците по делото не са ангажирани доказателства, които да установяват
твърдяното от тях разпределение през 1985г. на процесния имот и имот в с.Р. обл.В., като за
последния по делото няма данни.
С оглед на изложените съображения оплакванията на въззивниците са неоснователни.
Несъгласието на въззивниците с изводите на първоинстанционния съд не се отразява върху
правилността на решението. Решението на РС-В. е постановено след обсъждане на всички
относими към предмета на спора доказателства и при постановяването му не е допуснато
13
нарушение на императивни материалноправни разпоредби. Настоящият съдебен състав
споделя мотивите на първоинстанционния съд и на основание чл. 272 ГПК препраща към
тях.
Поради съвпадане на крайните изводи на двете инстанции обжалваното решението
следва да се потвърди.
С оглед изхода на спора на въззивната страна не се следва присъждането на разноски.
Въззиваемата страна не е направила искане за присъждане на разноски, поради което
такива не ѝ се дължат.
Водим от горното съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение №48 от 31.05.2022г. по гр.д. №244 по описа за 2021г. на
РС-В..
Решението може да бъде обжалвано в едномесечен срок от връчването му на страните
пред ВКС
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
14